Р
Е Ш Е Н И Е
№
100 19.07.2018
год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на единадесети юли година 2018
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Митка Тодорова,
прокурор ХРИСТО МИШОВ,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик КРАСИМИР РАЧЕВ
ВНОХД № 1125
по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 73 от 09.05.2018
год. постановена по НОХД № 1083/2018 год.
по описа на Старозагорския районен съд подсъдимия
М.М.Б. е признат за виновен в това, че на 27.11.2017 год. в с. Ястребово, община Стара
Загора, отнел чужди движими вещи– сумата от 5550 лева, от владението на
собствениците им Е.Д.Д. и Д.Н.Д., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1,
б.„а“ и б.„б“ от НК във връзка с чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а във
връзка с чл.54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от една година и
осем месеца при първоначален „строг“ режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б” от ЗИНЗС.
Със същата присъда подсъдимия М.М.Б. е осъден да заплати
солидарно на Е.Д.Д. и Д.Н.Д. сумата от 3010 лева, представляваща
невъзстановената им до момента част от причинените им имуществени вреди,
вследствие на отнетите им от подсъдимия пари на 27.11.2017 год. в с.Я., общ.Стара
Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 27.11.2017 год., до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
на Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора
сумата от 9,02 лв., представляваща направени разноски по досъдебно производство
и в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд
сумата от 120,40 лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск, съобразно уважения му размер.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимия М.М.Б.,
който в законоустановения
срок е подал жалба, с която счита постановената от районния съд присъда за
несправедлива и моли, въззивния съд
да намали наложеното му наказание. Не се правят нови искания за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че с постановената от Районен съд – Стара
Загора присъда първоинстанционния, съд след като е преценил всички доказателства, които касаят отговорността на
подсъдимия, правилно е индивидуализирал наказанието му, поради което предлага
обжалваната присъда да бъде потвърдена.
Повереникът
на гражданските ищци и частни обвинители адв. Л.Л. взема становище пред
въззивния съд, че наложеното наказание на подсъдимия М.М.Б. е правилно индивидуализирано от първоинстанционния
съд, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и моли да се потвърди
обжалваната присъда както в наказателната и част, така и в гражданската й част
по отношение на гражданския иск, който изцяло е уважен. Явилия се по делото гр. ищец
и частен обвинител Е.Д.Д. поддържа казаното от повереника си.
Служебния
защитник на подсъдимия адв. В.М. поддържа подадената жалба от подсъдимия М.М.Б. и моли
въззивния съд да намали размера на
наложено на подзащитния му наказание, предвид млада му възраст и факта, че
същия е признал всички факти и обстоятелства по отношение на престъплението и
изразява самокритичност. Счита, че едно по-ниско като размер наказание лишаване
от свобода ще изиграе своята превъзпитателна роля и критичност към
противообществени деяния.
Подсъдимия - жалбоподател М.М.Б.
в даденото му право за лична защита заявява, че поддържа казаното от
защитника си. Взема становище, че относно присъдата няма претенции и желае да му се смени режима
на изтърпяване на присъдата, тъй като няма с какво да се издържа откакто е в
затвора. Заявява, че желае да изплати, това което дължа. В дадената му последна
дума моли въззивния съд да му измени режима.
След като взе предвид
становищата на страните в проведеното съдебно заседание пред въззивния съд и
след цялостна служебна проверка на НОХ
дело № 1083/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд, настоящата инстанция стигна
до извода, че подадената въззивна жалба срещу обжалвания съдебен акт е НЕОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения.
За да постанови обжалваната присъда, спрямо
подсъдимия М.М.Б.
районният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
М.М.Б. е осъждан многократно, като влияние върху квалификацията на настоящото
му деяние оказват последните му две осъждания, както следва:
С
присъда по НОХД № 6/2014 год. на РС - Стара Загора, влязла в сила на 31.05.2014
год., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във връзка с чл.194, ал.1
във връзка с чл.28, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година с тригодишен
изпитателен срок, но с последващото му осъждане приведено в изпълнение при
първоначален „строг“ режим на основание чл.68, ал.1 от НК и изтърпяно на
08.02.2017 год.;
С
присъда по НОХД № 1033/2016 год. на РС - Стара Загора, влязла в сила на
11.06.2016 год., за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във връзка с чл.
194, ал.1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, за което при условията на чл.58а от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от десет месеца при
първоначален „строг“ режим, изтърпяно на 09.10.2017 год.
С
оглед на горепосочените му осъждания настоящото деяние се явява извършено от
подсъдимия в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК, тъй като е било извършено след като подсъдимият е осъждан два пъти за тежки
умишлени престъпления на лишаване от свобода, като едното от тези наказания е
за срок от 1 година, двете наказания са изтърпени ефективно и не са изтекли пет
години от изтърпяването им.
През
м. ноември 2017 год. подсъдимият живеел в дома на родителите си в с. Я., община
О..
На
27.11.2017 год. около 15:00 часа подсъдимият отишъл в къщата на свидетелите Е.Д.Д.
и Д.Н.Д., находяща се в селото в близост до ромския квартал, и заварил там св. Д..
Последният пиел бира и поканил подсъдимия вътре. Подсъдимият му поискал 20 лева
и св. Д. отишъл в друга стая на къщата, от където извадил 20 лева от несесер, в
който съпругата му (св. Д.) била прибрала в найлонова торбичка парична сума от
продажба на наследствен имот в размер на 5550 лева, като 100 от банкнотите били
с номинал 50 лева, а останалите – с номинал от 10 и от 20 лева. Св. Д. дал 20
лева на подсъдимия и влязъл в тоалетната. В това време подсъдимият, който видял
от къде св. Д. взел дадените му пари, отишъл до там и взел от несесера
торбичката с останалите намиращи се в нея пари, след което отново седнал на
масата. Подсъдимият изпил бирата, с която го почерпил св. Д. и си тръгнал.
След
като излязъл от дома на свидетелите Д., на 27.11.2017 год. привечер подсъдимият
отишъл до дома на св. Д.Г.И. в селото. Последният отглеждал селскостопански
животни и подсъдимият поискал да купи от него теле, оставил му 1000 лева и му
казал, че ще вземе телето на следващия ден. Същата вечер подсъдимият се насочил
към магазина на селото, в който се продавали също алкохол и храна за консумация
на място. Там го посрещнал кметският наместник на с .В., общ. О. – св. Р.Г.Д..
Подсъдимият го попитал може ли да му намери автомобил и св. Д. се съгласил да
му продаде свой пикап. Подсъдимият извадил пачка с банкноти от по 50 лева,
отделил 1000 лева и ги дал. Св. Д. поискал от подсъдимия още 500 лева, тъй като
семейството на подсъдимия имало задължения към селския магазин. Подсъдимият
извадил още 500 лева и ги дал на св. Д., след което седнал да се храни в залата
на магазина, където разговарял със св. Г.Р. Д. и брат му. В разговора
подсъдимият споменал, че харесва коня на св. Д. и поискал да го купи заедно с
каруцата, като двамата се разбрали за продажбата им за сумата от 1000 лева.
Тогава подсъдимият поискал св. Д. да му върне дадената за пикапа сума, но той
отказал, като му обяснил, че св. Д. също имал задължения към магазина. Около 22
часа на 27.11.2017 год. подсъдимият тръгнал към дома си, прибрал се и се опитал
да скрие остатъка от откраднатата сума, но едно от братчетата му го видяло.
През нощта майката на подсъдимия – св. Г.И.Д., взела якето на подсъдимия, за да
го изсуши и намерила в един от джобовете му пачка с банкноти от 50 и от 20
лева.
На
следващият ден 28.11.2017 год. свидетелите Д. разбрали за липсващата сума и
веднага сигнализирали служители на Първо РУ към ОД на МВР - Стара Загора. В
същият ден в дома на подсъдимия пристигнали служители на Първо РУ към ОД на МВР-
Стара Загора и извършили претърсване. Братчето на подсъдимия, което го видяло
през нощта къде скрил пари, посочило мястото и там полицаите намерили 1540
лева, които иззели. Подсъдимият бил отведен в Първо РУ към ОД на МВР - Стара
Загора и задържан по ЗМВР.
Договорените
от подсъдимия теле, кон, каруца и пикап останали при собствениците им.
Служителите
на Първо РУ към ОД на МВР - Стара Загора провели разговори със свидетелите И.М.И.
и Р.Г.Д., на които подсъдимият дал пари за теле и пикап, но не успял да ги
получи. На същите била разяснена наказателната отговорност по чл. 215 от НК и
св.И. върнал дадената му от подсъдимия сума, но св. Д. отказал да стори това. С
приемателно-предавателни протоколи от 13.12.2017 год. на св. Д. била върната
сумата от 2540 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установила от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, които кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия
между тях, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Въззивният
съд счита, че при така
установените обстоятелства по делото първоинстанционния съд правилно и законосъобразно
е приел за доказано по безспорен и несъмнен начин, че деянието е извършено от
подсъдимия
М.М.Б., като същото е извършено в условията на опасен рецидив, с което той е
осъществил от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1,
т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК.
За
да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното престъпление районния
съд правилно е приел, че същия е извършил деянието под формата на пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им
Окръжен
съд – Стара Загора намира, че първоинстанционният съд правилно е определил вида и размера на наказанието на подсъдимия, като се е
съобразил с двата основни принципа, върху които е изградена наказателно – правната
ни система, а именно принципа на законноустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл. 36 от НК.
При
определяне на първоначалния режим при който подсъдимия М.М.Б. следва да
търпи наложеното му наказание, съд правилно е отчел, че е налице хипотезата на
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б” и законосъобразно е постановил той да бъде строг.
Въззивният
съд, в настоящия си съдебен състав счита също така, че районния съд правилно е приел
за доказан размера на гражданския иск и е осъдил подсъдимия М.М.Б. да заплати
на гражданските ищци Е.Д.Д. и Д.Н.Д. сумата от 3010 лева, представляваща
невъзстановената им до момента част от причинените им имуществени вреди,
вследствие на отнетите им от подсъдимия пари на 27.11.2017 год. в с. Я., общ.
Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 27.11.2017 год., до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното и тъй като
настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна или изменение на обжалваната
присъда намира, че същата е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 6, и чл. 338 от НПК, въззивния съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда
№ 73 от 09.05.2018 год. постановена по НОХД № 1083/2018 год. по описа на Старозагорския
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.