О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.10.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I-ви въззивен граждански състав,
На 19 октомври 2020година
В закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия М. Кирова
Възз.гр. дело № 542 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ГД
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР - гр.София, подадена чрез юриск. Т.С., против Решение № 337/30.06.2020 г., постановено по гр.д.№264/2020г. по
описа на РС-Ямбол, .
С посоченото
решение първоинстанционния съд по предявена искова молба от С.П.М., с ЕГН **********,
е осъдил Главна Дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" към МВР гр.София, представлявана от гл.к. Н. Н. да заплати на ТЕОДОР
СТЕФАНОВ БАНГОВ, с ЕГН **********, сумата от 1 240.32 лв. за извънреден труд през периода от 11.01.2017 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 31.01.2020г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски
в размер на 197.03 лева, като ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати д.т. в
размер на 50.00 лева и 150 лева разноски за вещо лице по сметката на ЯРС. Със
същото Решение е отхвърлен като неоснователен искът за разликата над 1240.32
лв. до предявения размер от 1416.27 лв.
В изпълнение на
дадени с Определение №725/24.08.2020г., постановено по възз.гр.д.№459/2020г. от
настоящия съдебен състав на ЯОС, указания, с постановено по реда и при
условията на чл.247 ал.1 от ГПК Решение №260043 от 15.09.2020г. по гр.д.№264/2020г.,
което представлява неразделна част от горецитираното Решение,
първоинстанционния РС-Ямбол е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на Решение №337/30.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 264/2020 г. по описа на
РС-Ямбол като вместо записаното в диспозитива име на ищеца "Т. С. Б." да се чете:
"С.П.М.".
В изпълнение на задълженията си по чл.267 от ГПК ЯОС
констатира, че жалбата е редовна и допустима, като подадена от надлежна
страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при което съдът следва да се
произнесе по доказателствените искания на страните и насрочи делото за
разглеждане в открито с.з. при условията на чл.312, ал.1, т.1 от ГПК като "бързо производство" по
правилата на Глава двадесет и пета от ГПК, като преди това съгл. разпоредбата
на чл.268 от ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както
следва:
Въззивникът с въззивната си жалба атакува първоинстанционното
решение изцяло, с твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на
направените оплаквания. Въззивникът счита, че в нарушение на материалния закон
районният съд е допуснал субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която е неприложима към служебните
правоотношения на държавните служители в МВР. Сочи, че видът и условията за
заплащане на възнагражденията, натуралните престации и работното време на
служителите в МВР са предмет на подробна уредба в специалния закон - ЗМВР, като
при проследяване на нормативната история на закона от 2006г. се налага извода, че
редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден труд е изрично
уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата само по
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била
поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през
нощта труд за всеки 24 часов период е също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и
при делението на тези часове се получава коефициент 1, а не 1,143 както е по
реда на КТ, или за държавните служители от МВР положеният нощен труд не се
трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час, съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои доводи въззивникът сочи съдебна
практика на районни и окръжни съдилища в страната. Отделно от това навежда, че
ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори и при прилагане на трудовите
норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при превръщането на нощните часове
при сумирано изчисляване на работното време в дневни, се заплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според въззивника, в
нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал
съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с
исковата претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три
категории нощен труд - по график в рамките на месечната норма, по график над
месечната норма и по заповед при извънредни ситуации като пожарогасене,
неотложни спасителни операции и други. Въз основа на изложените съображения
въззивникът иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което
предявената в производството искова претенция бъде отхвърлена изцяло.
Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. В случай на потвърждаване на
решението на първата инстанция, се моли съдът да вземе предвид, че за периода
01.01.2018г. - 17.07.2018г. за работещите по КТ е била приложима нормата на
чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, като е направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият С.П.М. не е подал
писмен отговор и не е изразил становище по жалбата.
Страните не са направили
искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивният състав намира, че в
случая, е налице основание за спиране
на настоящото производство, поради следното:
На настоящия състав на ЯОС е
служебно известно обстоятелство, че пред Съда на Европейския съюз е висящо дело
С-262/ 2020 г., образувано по преюдициално запитване на основание чл.267 от
Договора за функциониране на ЕС, отправено от запитващата юрисдикция –
РС-Луковит на 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. по описа на същия съд, със
страни: ищец – В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв.Виктория
Петрова от АК-Плевен, и ответник - ГД"ПБЗН" към МВР-гр.София, с
предмет идентичен на настоящия, в което са включени следните въпроси, поставени
в контекста и на настоящото производство:
1./ Ефективната защита по чл.
12, б. ,,а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност
на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?;
2./ Принципът на равенство,
залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основите права на Европейския съюз,
изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд от 7 часа за работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и
пожарникари?;
3./ Ефективното постигане на
целта по §8 от Преамбюла на Директива 200З/88/ЕО - да се ограничи
продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично
да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на
заетите в публичния сектор?.
Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в Определение №138 от 21.03.2019 г. на ВКС по ч.гр.д.№631/2019 г.,
IV г.о., ГК, разпоредбата на
чл.628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в
случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС, е от значение за
правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира
производството по делото /чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК/, а след произнасянето на
СЕС, то се възобновява /чл.631 ал.2 от ГПК/. Решението на СЕС по запитването
обаче е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така за
всички съдилища и учреждения в Република България /чл.633 от ГПК/. Това
означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на
държавата – членка и пред друг съд на държавата – членка се поставят за
разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо
тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре
производството по делото пред себе си на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1
изр.1 от ГПК. В този смисъл са и Определение №444 от 11.10.2019 г. на ВКС по
ч.гр.д.№3621/2019 г., IV г.о., ГК и
Определение №42/21.01.2020 г. по дело №94/2020 г. на ВКС, ГК, III г.о. Поради това след като
СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела /това висящо
пред РС-Луковит и настоящото въззивно производство/ въпроси и след като е
сезиран вече, всеки следващ български съд следва да спре производството пред
себе си.
С оглед изложеното, ЯОС
намира, че следва на основание чл.633 вр. с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК да спре
производството по настоящото дело до произнасянето на Съда на Европейския съд
по преюдициалното запитване, отправено с Определение от 15.06.2020 г. по гр.д.№
606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на СЕС.
Водим
от изложеното, Ямболският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
СПИРА
на основание чл.633 вр.с чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК производството по
настоящото възз.гр.д. №542/2020 г. по описа на ОС-Ямбол до произнасянето на
Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение
от 15.06.2020 г. по гр.д.№ 606/2019 г. на РС-Луковит, по което е образувано
дело С-262/2020 г. на СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок, считано от
връчването на препис от него на страните.
След влизане в сила на настоящото определение,
делото да се докладва всеки месец, за проверка относно приключването на производството
пред СЕС по посоченото преюдициално запитване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.