Решение по адм. дело №477/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6, вр. с чл.10а от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/.

Делото е образувано по жалба от Т. В. П., *** гражданка, с [ЛНЧ], с регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила №[номер], издадена от Държавна агенция за бежанците, действаща като майка и законен представител на детето Д. П., против Заповед №ЗСПД/Д-К/2995/11.07.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД.

Жалбоподателката намира оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излага подробни съображения за противоречие на процесната заповед с Конституцията на РБ, международни договори, по които РБ е страна и правото на ЕС, както и със специалния Закон за убежището и бежанците (ЗУБ). Счита, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не следва да се прилага. Позовава се и на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията за правата на детето. В жалбата се сочи и противоречие на оспорената заповед с Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, като съгласно чл. 13, т. 2 от горната Директива, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Счита, че такива разпоредби се съдържат в българското законодателство и административният орган е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт. Иска отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание и в представени писмени бележки, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба. Претендира присъждането на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – директор на Дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали, в представено писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Намира оспорения акт за законосъобразен, като постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Счита, че в случая не са налице условията за отпускане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД, поради липса на предпоставките на чл.3, т.5 от ЗСПД, тъй като не е налице договор между РБългария и [държава], предвиждащ изплащане на подобни помощи. Сочи също, че по силата на чл.29, §2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, незабавната помощ по активираната Директива за временна закрила на бежанци, включва социално подпомагане, ограничено да основните обезщетения по Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако същото е над минимума, посочен в Наредба №1/2004 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че Т. П. е *** гражданка, с предоставена временна закрила по реда на Закон за убежището и бежанците, както и че е майка на *** дете Д. П..

На 02.07.2025 г., Т. П. е подала заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-К/2995/02.07.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД, за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

Към заявлението са приложени необходимите документи, в т.ч. и удостоверение изх.№[номер]/[дата], издадено от директора на СУ *** в [населено място], според което детето Д. П. е записано *** в [клас]-дневна форма на обучение за учебната 2025/2026 г.

На 10.07.2025 г., социален работник към Д „СП“ - Кърджали е предложил да се откаже отпускане на еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, тъй като семейството не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД - не е налице договор между РБългария и [държава], предвиждащ изплащане на подобни помощи.

Със Заповед №ЗСПД/Д-К/2995/11.07.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, предмет на настоящия спор, на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, е отказано отпускането на заявената еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, поради това, че семейството не отговаря на условията на чл.3, т.5 от ЗСПД – няма подписан договор между РБългария и [държава], предвиждащ изплащане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД.

Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в установения от закона срок и от лице с правен интерес. Жалбоподателката, като адресат на оспорения отказ и като майка и законен представител на *** дете Д., има правен интерес да оспори неблагоприятния за нея административен акт, за който в чл. 10, ал.6 от ЗСПД, е предвиден съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.4 от ЗСПД, и в изискуемата от закона писмена форма. Съдът не констатира и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на оспорената заповед.

По отношение на съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът съобрази следно:

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в [ клас] или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Целта на предвидената еднократна помощ е подпомагане на семействата, чрез компенсирането на част от специфичните разходи, присъщи за началото на учебната година.

По делото няма спор, че детето Д. се отглежда в семейството, живее постоянно в страната от 24.03.2022 г. и за учебната 2025/2026 г. е записано в [ клас], в СУ ***, [населено място].

Според приетото от административния орган обаче, не са изпълнени изискванията на чл.3, т. 5 от ЗСПД, поради липса на подписан договор между РБългария и [държава], предвиждащ изплащане на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД.

Според чл.3, т. 5 от ЗСПД, право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Предвид целта на еднократна помощ по чл.10а ЗСПД и с оглед предоставената в случая временна закрила, приложими са съответните разпоредби на Конвенцията на ООН за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с Решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г., както и на Закона за убежището и бежанците.

На първо място, с оглед статута на жалбоподателката - чужденец с предоставена временна закрила, същата има право на социално подпомагане на основание чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ. Съгласно последната разпоредба, чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. По аргумент от Решение № 3 от 27.06.2013 г., постановено по к. д. № 7/2013 г. и Решение № 2 от 2006 г., постановено по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на Република България, семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане, поради което чуждите граждани с предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, имат право на социални помощи за деца по ЗСПД, като форма на социално подпомагане. В тази връзка следва да се приеме също, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ е хипотеза на предвидено в друг закон, съобразно чл.3, т. 5 от ЗСПД, поради което неправилно в оспорената заповед е прието че не са изпълнени изискванията на чл.3, т.5 от ЗСПД.

На следващо място, според чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията за правата на детето, държавите-страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, както и в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно е, с оглед съдържанието на горните разпоредби, че Конвенцията обхваща и правото на образование.

Съдът намира, че оспореният акт не съответства и на минималните стандарти за предоставяне на международна закрила, посочени в Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Според т. 45 от нейния преамбюл - с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Т.е., и според предвиденото в тази Директива, семейните помощи за деца, каквато е и помощта по чл.10а от ЗСПД, предоставяна на българските граждани, следва да се разбира като част от основното социално подпомагане на лицата, на които е предоставена международна закрила.

По горните съображения съдът намира, че неправилно административният орган е отказал отпускане на помощта по чл.10а, ал.1 от ЗСПД. Оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като е постановена в несъответствие с материалния закон, както и с неговата цел. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, преписката следва да се изпрати на директора на Дирекция “Социално подпомагане”- Кърджали, който да се произнесе в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, съобразно установеното в мотивите към него.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателката има право на сторените от нея разноски в размер на 10 лева за платена държавна такса.

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат С. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъществената безплатна правна помощ, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Последната сума е съответна на извършената от адвоката работа и в рамките на минимума по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-К/2995/11.07.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която на Т. В. П., *** гражданка, с [ЛНЧ], е отказано отпускането на еднократна помощ по чл.10а от ЗСПД, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Кърджали за ново произнасяне по подаденото от Т. В. П., заявление - декларация с вх.№ ЗСПД/Д-К/2995/02.07.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл.10а ЗСПД, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне, считано от датата на получаване на преписката.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, гр. София, [улица], да заплати на Т. В. П., *** гражданка, с [ЛНЧ], с адрес: [населено място], [улица], [адрес], деловодни разноски в размер на 10 лв.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане, гр. София, [улица], да заплати на адвокат С. П. Д., с адрес на упражняване на дейността: [населено място], [улица], сумата в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението, на основание чл.10, ал. 6, изр.2 от ЗСПД, е окончателно и не подлежи на оспорване.

Препис от решението да се изпрати на страните.