РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20252000500250 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата на Република България,
подадена чрез прокурор от Окръжна покуратура- Бургас против Решение №
443/10.06.2025 г., постановено по гражданско дело №277/2025 г. по описа на Бургаския
окръжен съд в частта относно размера на присъденото на ищеца Д. Х. С., ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, което
счита за прекомерно завишено. Иска се отмяна на решението в тази част като
неправилно, тъй като размерът на определеното обезщетение не е съобразен със
залегналите в чл.52 ЗЗД принципи за справедливост, константната съдебна практика и
установеното по делото. В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата
поддържа въззивната жалба, признава основателността на претенцията и изразява
становище за изменение на първоинстанционното решение по отношение на размера
на присъденото обeзщетение за неимуществени вреди, който счита за завишен.
Възразява и по отношение размера на присъдените разноски.
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд не е взел предвид
обстоятелството, че наказателното производство е приключило в разумен срок, както
и, че оплакванията и здравословните проблеми на ищеца са с по-ранна дата от тази на
привличането му като обвиняем. Оспорва извода в първоинстаницонното решение, че
1
конституирането на частните обвинители е функция на внесения срещу него
обвинителен акт, тъй като тяхното участие в наказателния процес не зависи от волята
на прокурора.
По отношение на размера на обезщетението счита, че първоинстанционният съд
не се е съобразил със социално-икономическите условия на живот в процесния период,
не е взел предвид тежестта на обвинението и наличието на условията на чл.5 от
ЗОДОВ.
Оспорва се и присъждането на държавната такса, и на определеното по чл.38,
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждението.
Първоинстанционното решение по претенцията за имуществени вреди не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
В отговор на въззивната жалба, подаден от ищеца по делото, се иска оставянето
й без уважение като неоснователна. Счита решението за правилно и законосъобразно,
като моли да бъде потвърдено. Намира, че при определяне на обезщетението, съдът е
взел предвид всички релевантни обстоятелства и правилно е преценил същите.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и след цялостна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Производството по делото е образувано пред Окръжен съд- Бургас по иск с
правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, предявен от Д. Х. С., ЕГН **********
против Прокуратурата на РБългария за присъждане на обезщетение за понесени
неимуществени вреди от водено против него и приключило с оправдателна присъда
наказателно производство, както и причинените му имуществени вреди. Предявена е и
акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху главницата,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, считано от 11.11.2024г. до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Неимуществените вреди, изразяващи се в морални и психически травми, стрес
и притеснения, безсъние, тревожност, срам и неудобство пред близки и приятели,
накърняване на доброто му име и достойнство се твърди да са произтекли пряко и
непосредствено от воденото против него наказателно производство, продължило
повече от три години (в периода от 07.12.2021г. до 11.11.2024г. включително), по което
е бил привлечен като обвиняем, действал като съизвършител за извършено
престъпление по чл.323, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, по което му е била взета и мярка за
неотклонение „подписка“.
На 20.12.2021г., с Постановление от 07.12.2021г. по ДП №70/2019г. по описа на
ОСлО при ОП- Бургас, вх.№9598/2019г. на РП- Бургас, ищецът е бил привлечен като
обвиняем, като съизвършител в съучастие с друго лице, осъществил едно свое
оспорвано от други, предполагаемо право на собственост по отношение на недвижим
2
имот, като чрез фактически действия самоволно навлязъл в този имот, чрез багери
изравнил терена, изкоренил дървета и разрушил изградени огради и водни
съоръжения, което, според прокурор при РП- Бургас, представлявало извършено
престъпление по чл.323, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. С Постановлението за привличане, на
ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“.
На 31.03.2022г. е бил внесен обвинителен акт в Районен съд- Бургас, по който е
било образувано НОХД №1196/2022г., приключило с Определение от 27.05.2022г., с
което производството по делото е прекратено и делото върнато на РП- Бургас за
отстраняване на допуснати съществени нарушения. Този акта на съда е бил
протестиран с частен протест пред Окръжен съд – Бургас, който с Определение
№543/16.06.2022г., постановено по ЧНД №598/2022г. е потвърдил определението за
прекратяване на първоинстанционния съд.
За втори път, с Постановление от 01.08.2022г. ищецът е бил привлечен като
обвиняем и на 12.10.2022г. е бил внесен в Районен съд- Бургас нов обвинителен акт, по
който е било образувано НОХД №3848/2022г., приключило с оправдателна присъда за
ищеца- Присъда №67/16.04.2024г., поради недоказаност на обвинение. Присъдата е
била протестирана от РП- Бургас на 17.04.2024г. и обжалвана от пострадалите, като с
Решение №288/11.11.2024г. по ВНОХД №916/2024г., Окръжен съд- Бургас е потвърдил
присъдата, влязла в сила на същата дата.
Наказателното производство срещу ищеца е придължило почти три години- от
07.12.2021г. до 11.11.2024г.
За да уважи иска, Бургаският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките
на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй
като по повдигнатото обвинение ищецът е бил оправдан. Съдът подробно е посочил
кои са релевантните факти, относими за размера на обезщетението. Безспорно е, че
действителния период на наказателното преследване спрямо ищеца е около 3 години-
07.12.2021г. до 11.11.2024г., през който му е била наложена най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. Безспорно е, че той е бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
През целия период на висящността на наказателното производство ищецът е
следвало да търпи положението на обвинен, сочен като правонарушител, страх от
неоснователно осъждане, засегнати авторитет и чест, неудобство от близки и познати,
както и ограничения в живота като последица от психо-емоционалното му състояние.
Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се приеме, че ищецът е претърпял
конкретните негативни преживявания, изразяващи се в посочените страхове, душевен
дискомфорт, влошаване на здравето и притеснения.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, установяващи,
че ищецът е преживял емоционално тежко тригодишния период на наказателното
3
производство, което освен върху емоциалното и психическо състояние, му се е
отразило и на здравословното. Изпитвал душевен дискомфорт, стрес и унижение,
наред с които- високо кръвно, проблеми с кръвната захар и безсъние. Ангажираните
свидетелски показания за състоянието му си кореспондират и са възприето от
първоинстанционния съд като обективни, като няма основание за обратен извод.
По отношение на фактическата обстановка и правните изводи относно
основателността на претенцията, съдът на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на първата инстанция.
По основанието на претенцията и при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е взел предвид посочените
обстоятелства, наред с които и възрастта на ищеца, за да прецени негативния ефект от
незаконното обвинение.
По отношение на спорния въпрос- размера на претенцията, настоящият съд
отчита, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага имат за своя притежател/така напр.решение №12/30.04.2020г.
по гр.д.№1513/2019г, решение №293/17.03.2020г. по гр.д.№3963/2018г ВКС и др./. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е „абстрактно“ понятие, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики- характер и степен на увреждането, известните обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Преценявайки съвкупно установените
по делото обстоятелства: характера и интензитета на претърпените вреди,
ненадхвърлящи обичайните такива; вида и продължителността на наказателното
производство; проведено наказателно производство в разумен срок; обстоятелството,
че срещу ищеца не са взети мерки за неотклонение, които да ограничават правото му
на свобода и свободно придвижване, както и на възможността му да полага труд или
извършва друга дейност; престъплението, за което е бил преследван ищеца не е
„тежко“ по смисъла на чл.93, ал.7 НК, респ. наказуемо с „лишаване от свобода“ до 5
год. и глоба до 1000 лв.; икономическите условия и стандарта на живот в страната за
периода 2021-2024г.; обстоятелствата, видни от наказателното дело, довели до
незаконосъобразното обвинение вследствие възникване на имотен конфликт; възрастта
на ищеца- към момента на деликта на 77г., настоящата инстанция намира, че
претенцията е основателна до размера на 10 000лв. По делото е останало недоказано
твърдението за негативна промяна в отношението към ищеца от страна на
семейството, приятели и роднини. Липсват и доказателства, обосноваващи
твърдението за конкретно претърпени от ищеца по-тежки здравословни увреждания
вследствие незаконните действия на ответника. Без да бъдат подценявани преживените
4
от ищеца страх, стрес, неудобство и здравословни проблеми, по делото не се установи
да са настъпили необратими последици за физическото и психическото му здраве или
извън обичайните в подобна ситуация вреди, които изпитва нормалния човек. Не е
спорно, че наказателното преследване срещу него не е получило обществен отзвук.
Освен това, самото осъждане на Прокуратурата на РБ също има репариращо действие,
предвид моралния, а не имуществен характер на претенцията.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да
се отмени в обжалваната част за размера над 10 000 лв. до присъдените 15 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част решението следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Във въззивната жалба, наред с искането за отмяна на първоинстанционното
решение в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, е отправено
такова и за отмяна на решението в частта за присъденото на адв.К. възнаграждение и
държавната такса. Няма жалба по чл.248 ГПК, поради което, присъдената сума в
размер на 1532, 62 лв., представляваща определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА
адвокатското възнаграждение, с оглед постановения резултат, следва да се намали до
сумата от 1022 лв. А за определяне на дължимото на адв.К. възнаграждение за
въззивното производство, съдът съобрази, както присъдения размер на обезщетението,
така и фактическата, и правна сложност на делото, и обстоятелството, че той е
изготвил отговор на въззивната жалба на ответника и е депозирал в съдебното
заседание по делото писмена молба със становище по хода на делото и по съществото
на спора, поради което на основание чл.38, ал.2 ЗА, го определя в размер на 867 лв. С
оглед изхода на спора, държавната такса е правилно определена и присъдена.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №443/10.06.2025 г., постановено по гражданско дело
№277/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр.С., ул.“В.“ №* е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ да заплати на Д. Х. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Раковски“ №2, адв.С. К. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение за разликата над 10 000/десет хиляди/ лева до размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, както и в частта, в която Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на адв. С. К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за
първоинстанционното производство над сумата от 1022 лв. до присъдения размер от
1532, 62 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Х. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Б.,
5
ул.“Р.“ №*, адв.С. К. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над
сумата от 10 000/десет хиляди/ лева до размер на сумата от 15 000/петнадесет
хиляди/лева- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
повдигнато и поддържано обвинение по ДП №70/2019г. на ОСлО при БОП за
извършено престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№3848/2022г. по описа на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №443/10.06.2025 г., постановено по гражданско дело
№277/2025 г. по описа на Бургаския окръжен съд в останалата му обжалвана част, с
която искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е уважен до размера на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от 11.11.2024г. и е отхвърлен за разликата над 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева до претендирания размер от 100 000 /сто хиляди/ лв., както и в частта за
присъденото на адв. С. К. БАК, с адрес на кантората: гр.Б., ул.“Р.“ №* адвокатско
възнаграждение в размер до 1022 /хиляда и двадесет и два / лева и за присъдената по
сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 10/десет/ лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.С., ул.“В.“ №* да
заплати на адвокат С. К., БАК, с адрес на кантората: гр.Б., ул.“Р.“ №* адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивното производство в размер на 867
/осемстотин шестдесет и седем/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6