№ 4128
гр. С., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
Гражданско дело № 20211110150636 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че
дължи/ат при условията на разделност (6/8 + 1/8 + 1/8):
- 3 158,09 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г.;
- 512,07 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018г. до 04.12.2020г.,
ведно със законната лихва от 16.12.2020г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ФИРМА, не се ангажира със становище.
Ответникът - М. КР. М., оспорва иска:
- не бил клиент на ищеца, тъй като не бил сключил договор с него;
- не бил получил фактурите;
- прави възражение за давност;
- навежда и други правни доводи.
Ответникът - ТР. АРГ. Г., не била живял в жилището, а ТЕ не била изразходвана от
него.
Ответникът – С. АРГ. СЛ., оспорва иска (възражение в заповедното производство).
1
Имотът бил наследствен, но тя не била ползвател. Квотата не била 1/3. Партидата не била на
нейно име.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Жилището е закупено през 1981г. от Кр. Б. и М.М.. До последната е изпратено
непотърсено съобщение за прехвърляне на партидата. Тя е отбелязана под № 61 в протокол
на ОС на ЕС от 2002г.
Г-жа М. не установи и, въпреки изричните указания: че уредите, находящи се в
сградата (съответно апартамента), не отчитат добре (без значение дали са сертифицирани
или не) и то в негова вреда.
Наследници на първия купувач са (Удостоверения за наследници – л. 18-9):
- В. Б. (съпруга), починала през 1992г. и оставила за наследници:
- Тр. Г. (син); и
- С.С. (дъщеря); и
- М.М. (дъщеря).
Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно
изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в ос.з., се установява, че:
- главницата, при съобразена давност, възлиза на 2 568,79 лева (с давност: 3 119,96
лева); а
- лихвата на 420,82 лева (с давност: 546,97 лева).
Г-жа С. е заплатила на 07.01.2022г. сумата от 458,77 лева (разходен документ – л. 88).
Исковата молба е предявена на 30.08.2021г.
от правна страна:
2
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при
общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за
продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по
тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.
(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при
която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без
той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че
непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя
задължение за плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в
отопляема сграда. Дали се ползва или не от съответния съсобственик е без каквото и да е
3
значение, ако партидата не е прехвърлена на реалния ползвател, а в случая няма нито
твърдения, нито доказателства в тази насока. В тази хипотеза платилият, но не ползващ
жилището, има регрес по отношение на ползващият го, но това е извън предмета на
настоящето производство.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на
услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния
етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният
адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно)
на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС – те имат
социален характер.
Ищецът претендира 1/8 от третия ответник, а не 1/3.
Тримата ответници са деца на г-н Балкански, като дяловете им са равни. Но
съпругата на купувача е починала след сделката (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН). М.М. има,
като купувач – ½ ид.ч. (4/8), а останалата част се дали на по ¼ ид.ч. Т.е., г-жа М. има 5/8
ид.ч. (10/16 ид.ч.), а останалите ответници – по 1,5/8 ид.ч. (3/16 ид.ч.). Изложеното в молбата
от 15.03.2022г. на г-жа С. е напълно коректно и съобразено със закона.
Налице е грешка от страна на ищеца при пресмятането, която всъщност е поправима:
В производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, и пълния размер на вземането, може да се
предяви осъдителен иск в това производство (мотиви към т. 11б от ТР по т.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС). Изложеното се отнася до евентуалната нужда от увеличение, а по
отношение на намаляване на претенцията (оттегляне/отказ) няма ограничения.
Давността е 3-години назад, считано от 16.12.2017г., като предвид падежа, не е
обхванат от давност и периодът от 01.11.2017г.
По отношение на първия ответник:
4
Дължимите суми са: 2 568,79 лева и 420,82 лева / 16 дяла =
160,55 лева на дял Х 10 дяла = 1 605,50 лева (искът следва да се уважи за тази сума).
Ищецът претендира 2 568,79 лева / 8 = 321,10 Х 6 дяла = 1 926,60 лева.
26,30 лева на дял Х 10 дяла = 263 лева.
По отношение на втори ответник:
3 119,96 лева / 8 = 390 лева. Делът му обаче е 3/16-и. 3 119,96 лева / 16 Х 3 = 585
лева.
512,07 лева / 8 = 64 лева.
По отношение на третия ответник:
Ищецът претендира от него 454 лева - 458,77 лева = - 4,77 лева.
Искът следва да се отхвърли, но ответникът дължи закованата лихва до плащането и
разноски, тъй като е дал повод за производството.
На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че законанат лихав възлиза на 4,77 лева.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 76,37 лева + 18,06 лева + 18,06 лева (съобразно уважената част от
исковете).
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 755,97 лева
+ 85,47 лева + 85,47 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от
исковете.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
ФИРМА, ЕИК *******, представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н "Кр. с.", ул. „Ястр." № ***, e-mail: ***********, срещу М. КР. М., ЕГН
**********, съд.адр.: гр. С., ул. „Кн. Б. I” № **, ет. **, ап. **, e- mail:
******@*************.***, тел. *****, чрез адв. С. ИВ. СТ., САК, особен представител, че
ответникът дължи:
5
- сумата от 1 605,50 (хиляда шестстотин и пет и петдесет стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
16.12.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2020г. до
окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „Кр. с." IBAN: BG48SOMB 9130
1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF), като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен
размер от 2 368,56 (две хиляди триста шестдесет и осем лева и петдесет и шест
стотинки) лева, както и за периода от м.05.2017г. до 15.12.2017г., като частично
НЕОСНОВАТЕЛЕН и частично ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 263 (двеста шестдесет и три) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г.
до 04.12.2020г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от
384,05 (триста осемдесет и четири лева и пет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, М. КР. М., ЕГН **********, съд.адр.:
гр. С., ул. „Кн. Б. I” № **, ет. **, ап. **, e- mail: ******@*************.***, тел. *****, чрез
адв. С. ИВ. СТ., САК, особен представител, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Ястр." № ***, e-mail: ***********, сумата от 76,37 (седемдесет и шест лева и тридесет и
седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, М. КР. М., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
С., ул. „Кн. Б. I” № **, ет. **, ап. **, e- mail: ******@*************.***, тел. *****, чрез адв.
С. ИВ. СТ., САК, особен представител, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Ястр." № ***, e-mail: ***********, сумата от 755,97 (седемстотин петдесет и пет лева и
деветдесет и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
ФИРМА, ЕИК *******, представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление
гр. С., р-н "Кр. с.", ул. „Ястр." № ***, e-mail: ***********, срещу ТР. АРГ. Г., ЕГН
**********, гр. Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“ № 56, ап. 19, че ответникът дължи:
- сумата от 390 (триста и деветдесет) лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 16.12.2017г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 16.12.2020г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА
БАНКА АД ФЦ „Кр. с." IBAN: BG48SOMB 9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF), като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 394,76 (триста деветдесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН; и
- сумата от 64 (шестдесет и четири) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
04.12.2020г.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, ТР. АРГ. Г., ЕГН **********, гр.
Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“ № 56, ап. 19, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Ястр." № ***, e-mail: ***********, сумата от 18,06 (осемнадесет лева и шест стотинки)
лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, ТР. АРГ. Г., ЕГН **********, гр.
Пловдив, ул. „Васил Ихчиев“ № 56, ап. 19, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Ястр." № ***, e-mail: ***********, сумата от 85,47 (осемдесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
исковия процес, съобразно уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, ЕИК *******, представлявано от Ст. П. Цв., със
седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул. „Ястр." № ***, e-mail: ***********,
срещу С. АРГ. СЛ., ЕГН **********, гр. Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 40, ет. **, иск с
пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от
ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, да се признае по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 394,76 (триста деветдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки) лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2017г. до м.04.2019г.; и
- сумата от 64,01 (шестдесет и четири лева и една стотинка) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 04.12.2020г.,
поради ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА и частична НЕОСНОВАТЕЛНОСТ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, С. АРГ. СЛ., ЕГН **********, гр.
Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 40, ет. **, да заплати на ФИРМА, ЕИК *******,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Ястр." № ***, e-mail: ***********, сумата от 18,06 (осемнадесет лева и шест стотинки)
лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, С. АРГ. СЛ., ЕГН **********, гр.
Пловдив, бул. „6-ти септември“ № 40, ет. ** да заплати на ФИРМА, ЕИК *******,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Ястр." № ***, e-mail: ***********, сумата от 85,47 (осемдесет и пет лева и четиридесет и
седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в
исковия процес, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ФИРМА, ЕИК
7
*******, със седалище и адрес на управление гр. С. 1111, р-н „Сл.”, ул. „Проф. Г. П. № ***,
електронна поща: ***@******.***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8