Решение по дело №178/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „Кливе” ЕООД, с ЕИК *********, чрез адвокат С. Х., срещу Решение № 11/10.01.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 586/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 707240-F699128/14.06.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” София, дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол” при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП). С посоченото наказателно постановление на „Кливе” ЕООД, на основание чл. 29, ал. 1 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 от същия закон. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

„Кливе” ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 1947/27.05.2025 г. адвокат С. Х. поддържа жалбата.

В съдебното заседание по дело процесуалният представител по пълномощие на началника на отдел „Оперативни дейности” София, дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП – юрисконсулт Т. Х., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Районният съд е приел от фактическа страна, че при извършена на 28.02.2023 г. в 10:30 ч. от инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП проверка във връзка с контрол по спазване на изискванията на ЗАРИДСНПНП в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност – обект за търговия с автомобилни горива и смазочни материали, разполагащ с четири броя бензиноколонки (газоколонки), находящ се в [населено място] баня, местност С. к., стопанисван от „Кливе” ЕООД, е констатирано, че дружеството извършва дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП – търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, без да има регистрация съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0476670/28.02.2023 г. Срещу „Кливе” ЕООД е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F699128/13.03.2023 г. за нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно посочената разпоредба всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон (в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че не подлежат на регистрация държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности по чл. 2, ал. 1 в качеството им на орган на държавна или местна власт). Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество, че административното нарушение е доказано и наказанието е наложено законосъобразно, и е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посочените в жалбата касационни основания, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на „Кливе” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове и от надлежни органи, и съдържат реквизитите съответно по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Датата на извършване на процесното нарушение е посочената такава в акта и в наказателното постановление дата на извършване на проверката в обекта, тъй като изпълнителното деяние на нарушението, обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, е осъществяване на дейност по чл. 2, ал. 1 без необходимата регистрация, т.е. представлява действие, а не бездействие. Без значение за съставомерността на процесното нарушение е датата, до която е следвало да бъде извършена регистрацията. И в акта, и в наказателното постановление е посочено, че дружеството извършва дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, т.е. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Неоснователен е доводът в касационната жалба за ограничаване на правата на „Кливе” ЕООД поради неприключване на административнонаказателното производство със споразумение, за каквото дружеството е отправило предложение. Сключването на споразумение е предвидено в ЗАНН само като възможност за приключване на административнонаказателното производство и отказът на административнонаказващия орган да сключи споразумение с нарушителя не подлежи на обжалване.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Изводът на районния съд, че „Кливе” ЕООД е осъществило състава на процесното административно нарушение, е правилен и обоснован, и се споделя от настоящия касационен състав. Отговорността на дружеството правилно е ангажирана на основание чл. 29, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно посочената разпоредба лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II, се наказва с глоба в размер от 15 000 до 100 000 лева, съответно с имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лева (изр. 1); когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление (изр. 2). Наложената на дружеството имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба. Изводът на районния съд, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е правилен и обоснован, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящият касационен състав препраща към мотивите на обжалваното решение в тази връзка.

Не е налице твърдяното от „Кливе” ЕООД санкциониране за едно и също деяние с две отделни наказателни постановления. С процесното НП дружеството е санкционирано за извършване на дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП, т.е. търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, от четири броя бензиноколонки (газоколонки) в обект за търговия с автомобилни горива и смазочни материали, находящ се в [населено място] баня, местност С. к. а с НП № 707239-F699124/14.06.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” София, дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, същото е санкционирано за извършване на дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП в обособено в същия обект помещение за зареждане на бутилки с LPG-ГАЗ с инсталирана везна за зареждане BIMKO ДПБ-50 С.BG-ТАС-007. В съответствие с нормата на чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, според която за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6 се прави отделна регистрация, правилно е прието от административнонаказващия орган, че са налице две отделни нарушения, които са санкционирани с две отделни наказателни постановления. Настоящият касационен състав не споделя и възражението, свързано с твърдяна диспропорция във вътрешното ни право относно едновременното налагане на принудителна административна мярка и санкция за административно нарушение за едно и също деяние, доколкото двете производства имат различна правна регламентация и преследват различни цели.

По изложените съображения процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Кливе” ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за касационното производство, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/10.01.2025 г., постановено по АНД № 586/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА „Кливе” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.