Р Е
Ш Е Н И Е № 261319
гр. Пловдив, 17.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14047 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно
кумулативно предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179,
ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от Р.В.А. ***, за заплащане на
сумата в размер на 1867,07 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.08.2016 г. – 27.08.2019 г., получени в резултат
на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в
съда / 28.08.2019г./ до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер от общо 240,33 лева за периода 01.10.2016 г. – 27.08.2019
г.
Ищецът Р.А. твърди, че за
посочения период е работел по служебно правоотношение при ОДМВР П. За периода 01.08.2016
г. – 27.08.2019 г. същият е полагал труд при сумирано изчисляване на работното
време на 12-часови дневни и нощни дежурства. Посочва, че възнаграждението за
извънредния труд следва да се определи съобразно Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време. Излага съображения,
че в чл. 140 ал.1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при петдневна работна седмица е до 35 часа или седем
часа, респ. приложимия коефициент за преизчисляване на нощния труд към дневенн
е 1.143. Излага съображения, че за процесния период е положил 1800 часа нощен
труд, който при преваняване с дневен труд се равнява на 2057,4 часа, или е
налице разлика от 257,4 часа, представляваща положен извънреден труд, за който
се дължи възнаграждение. Посочва, че през целия период работодателят не е
заплащал правилно положения извънреден труд на работника, което обуславя и
предявената претенция. Навежда доводи, че се дължи обезщетение за забава върху
възнаграждението за положен извънреден труд, което не е заплатено, считано от
месеца, следващ месеца, в който не е заплатен положения труд, респ. от 01.10.2016
г. / съобразно уточняваща молба- л. 98/.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника ОД на МВР П. В него се излагат
съображения, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
се явява неприложима в случая, доколкото статутът на държавните служители се
урежда единствено от ЗМВР. Не оспорва обстоятелството, че през процесния период
ищецът е заемал длъжността „****“ в група „Охрана на обществения ред“ към **** при
ОД на МВР П. Излага съображения, че при определяне на възнаграждение за
извънреден труд на държавни служители – полицейски органи, неприложими се
явяват ЗДСл и КТ, като не е налице нито един закон или подзаконов нормативен
акт на Министерски съвет, който да допуска преизчисляването на положения нощен
труд от ищеца с коефициент 1.143. Поради изложеното неприложима се явява и
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а коефициентът на
преизчисляване на нощен към дневен труд следва да бъде като 1. Оспорва се
претенцията за обезщетение за забава, доколкото положеният извънреден труд е
своевременно заплащан. Алтернативно, се излагат съображения, че дори и да се
приложи Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
предявеният иск се явява неоснователен. Поради изложеното се иска отхвърляне на
предявените искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от фактическа
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за процесния период от 01.08.2016 г. – 27.08.2019 г. ищецът
е работел при ОД на МВР П.
От приетите по делото допълнителна
съдебносчетоводна експертиза / л. 142- 143/ и второ допълнително заключение /
л. 144/ се установява, че за периода от 01.08.2016 г.
– 27.08.2019 г. ищецът е положил 1916 часа нощен труд, които са заплатени по
0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд,
преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 274 часа преобразуван нощен
труд към дневен с равностойност от 1867,07 лв. и обезщетение за забава от 240,33
лв. за периода 01.10.2016г. – 27.08.2019 г. Съдът кредитира в цялост
заключенията на вещото лице като счита същите за обективни, всестранни и
обосновани. Следва да се посочи, че изводите на съда досежно точно дължимия
размер на дължимата главница и мораторна лихва, се базират на повторното
допълнително заключение на вещото лице. При приемането на експертизата в ОСЗ,
проведено на 28.10.2020г. / л. 148 гръб/, вещото лице изрично посочи, че именно
в последното допълнение към заключението фигурира актуална информация за
часовете положен извърнреден труд и дължимата за това сума.
По правните аспекти на спора:
Спорен в производството по
делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за
положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3
е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187
от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото,
че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период, по силата
на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на
министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00ч. и 6, 00 ч.
за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1. 143.
Последното изречение на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период, не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем
часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на
нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с
тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на
работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон,
тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ, според
чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден
за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В
случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се
разбират, визираните в чл. 136, ал. 1- 3 КТ правни понятия, а именно най-широко
прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40
часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото
съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при
нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след
отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за
40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма
законова пречка обаче, установеното за работника нормално работно време от осем
часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в конкретен
работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При
сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за
продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените
часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това
дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа
нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем
часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще
се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и
06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да
е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е
превишена средната продължителност на нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по чл.
187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, тъй като
ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Следва да изтъкне, че посочения в чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен,
представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че
нощният труд като продължителност не съвпада с астрономически отработеното
време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като
съставлява най-съществената правна последица от полагането на нощен труд.
Престирането на нощен труд е свързано настъпване на определени благоприятни за
работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици
или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд.
По така изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че при отчитане на положените часове нощен
труд от служители на Министерството на вътрешните работи са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ,
при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за соътветното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта
на определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня.
Ето защо работник, който работи
по трудово правоотношение, също може да работи на смени и да престира нощен
труд в целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и
служителите на МВР, последното обаче не е аргумент, че положеният от този
работник нощен труд се приравнява на дневен, с оглед организацията на работния
процес. В сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на
работния процес за служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на
нощния труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към
разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав приема,
че под специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на
труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника.
Поради това, съдът приема, че
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява
доказана по основание. Приемането на противното, на практика би довело до
неравно третиране на правни субекти, поставени при едни и същи условия,
доколкото останалите работници/ служители по трудово правоотношение и държавни
служители по служебно правоотношение получават допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд ( в тази насока,
произнесено по сходен казус – Решение № 311/ 08.11.2019г. по гр.д. № 1144/
2018г., по описа на ВКС, IV- то.
г. о.).
Съгласно разпоредбата на чл. 187
ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на
нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или
за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В разглежданата хипотеза, няма
спор, че ищецът е служител при ответника,
като от приетото по делото второ допълнително експертно заключение / л.
144/ се установява, че при приравняване на положения от ищеца нощен труд в
дневен за процесния период, по коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени допълнително 274 часа извънреден труд.
Тези часове с оглед сумарното отчитане на работното време, представляват
извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално работно време за
съответния период. Ето защо следва да бъдат заплатени като извънреден труд, в
размер на 1867,07 лева, за която сума предявеният главен иск следва да бъде
уважен.
Тъй като ответникът не е
изпълнил точно в темпорално отношение посоченото задължение, последният е изпаднал
в забава и дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е посочено, че редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Във връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., в чл. 33 ал. 1 от която е посочено, че възнагражденията за труд извън
редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите
във финансовите звена. Следователно, установеният принцип е, че извънредният
труд се заплаща в месеца, следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната
продължителност на положения труд през отчетния период. Ищецът е претендирал
обезщетение за забава от първо число на месеца, следващ отчетния период, поради
което следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази дата.
Вещото лице е определило размера на обезщетението за забава за сумата от 240,33
лв. за периода от 01.10.2016г. – 27.08.2019 г., като предявеният иск следва да
се уважи до посочения размер.
По разноските:
Предвид изхода на правния спор и
доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, следва
ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съда разноските в производството, а именно: сумата в размер на 127,88
лева, предствляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 150 лева,
разноски за изготвяне на съдебносчетоводни експертизи. Следователно и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда
сумата от общо 277,88 лева.
В полза на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 430 лева, за които е представен и оправдателен документ /л. 147/.
Съдът намира направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за неоснователно. Същото съответства на минимално установеното в
Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
/ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г./ – към момента на уговаряне на
възнаграждението, предвид обстоятелството, че се касае за два обективно
съединени иска, за които съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата се дължи
възнаграждение поотделно.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД Областна
дирекция на МВР- П., Булстат: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7, ДА ЗАПЛАТИ на Р.В.А.,
ЕГН: **********, сумата от общо 1867,07 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 274 часа за периода от 01.08.2016 г. до 27.08.2019
г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда /28.08.2019г./ до окончателното
заплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху главницата в
размер от общо 240,33 лв. за периода от 01.10.2016г. до 27.08.2019 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК Областна дирекция на МВР- П., Булстат: *********, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 277,88 лева –
разноски в първоинстанционното производство, от които 127,88 лева държавна
такса и 150,00 лева – разноски за назначените по делото съдебносчетоводни
експертизи.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР- П., Булстат: *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р.В.А., ЕГН: **********,
сумата от 430 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. ГОЛЧЕВ
Вярно с оригинала.
Р.М.