№ 457
гр. гр. Д., 07.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело
№ 20243200100074 по описа за 2024 година
намира следното :
Гр.д.№74/2024г. по описа на ДОС е образувано по искова молба вх.№847/05.02.2024г.,
уточнена с молба вх.№1794/14.03.2024г. от П. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.С., бул. „***“№46, с която срещу „*****“ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., р-н „***“, ж.к.“***“, бул.“***“№53, вх.Б, ет.7, представлявано от
управителя Й. А. М., и Националната агенция за приходите-С., ЕИК ***, гр.С., ул.“***“№21,
представлявана от директора Е.М.Н., са предявени обективно съединени положителни
установителни искове, за установяване между страните, че П. Д. Т. е собственик на
основание давностно владение на три недвижими имота, намиращи се в гр.К., общ.К.,
обл.Д., ул.“***“№25: 1.самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с
предназначение –за делова и административна дейност, намиращ се на ет.1 в сграда №3 с
идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой нива на
обекта-3, с прилежащи части-изба с площ 240кв.м., площ 640кв.м.; 2. сграда с
идентификатор ***.4, с предназначение-административна делова сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи-2, площ 69кв.м.; 3. сграда с идентификатор
***.5, с предназначение-хангар, депо, гараж, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, брой етажи-1, площ 30кв.м., които са предмет на принудително изпълнение по изп.д.
№***/2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –С. за събиране на вземане на
Държавата за публични задължения на „*****“ООД.
Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения за придобито от ищеца
право на собственост върху описаните три имота на основание давностно владение,
упражнявано от 04.02.2008г. Фактическата власт върху имотите ищецът придобил на
основание предварителен договор за покупко-продажба сключен между него като купувач и
продавача „***-***“ООД в деня на подписване на договора на 04.02.2008г. От тогава до
13.03.2020г.ги владял непрекъснато , явно и без противопоставяне от трети лица –сключвал
договори за отдаването им под наем, манифестирал намерението си за своене пред
наемателите, пред Община К. като плащал дължимите местни данъци и такси, пред
1
доставчиците на електроенергия и ВиК услуги. След 13.03.2020г. не бил получавал наеми,
не бил упражнявал фактическа власт по причина, че поради въведеното извънредно
положение нямал възможност да пътува до гр.К. и поради влошено здравословно състояние
в следствие на Ковид-инфекция, претърпяна през м.юни 2020г. с усложнения, заради които
и до настоящия момент бил практически неподвижен и настаняван периодически за лечение
в различни лечебни заведения. За установената фактическа власт от длъжника по
изпълнителното дело „*****“ООД ищецът узнал от справка в имотния регистър в началото
на м.февруари 2024г. Установил, че на 26.06.2023г. е извършен опис, а преди това наложена
възбрана от публичния изпълнител към ТД на НАП-С. по изп.д.№***/2021г. С жалба вх.
№С240022-000-0095514 от 22.02.2024г. обжалвал пред директора на ТД на НАП-С.
действията на публичния изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки с
постановление №С210022-023-0001875/01.07..2021г., по продължаване действието на
наложените обезпечителни мерки с постановление №С220022-139-000808/11.04.2022г., по
налагане на обезпечителни мерки с постановление от С220022-022-0043500/23.06.2022г. С
решение №ПИ-71/07.03.2024г. на директора на ТД на НАП-С. жалбата му била отхвърлена.
Решението му било връчено на 11.03.2024г. На 21.02.2024г. на сайта на НАП било
публикувано съобщение за продажба на трите имота чрез търг с тайно наддаване, който
следвало да се проведе в периода 21.02..2024г.-21.03.2024г. Изпълнителното производство
по отношение на трите имота не било приключило и за ищеца бил налице правен интерес да
установи по отношение на страните по изпълнителното дело правото си на собственост,
придобито на основание давностно владение, продължило повече от десет години- от
04.02.2008г. до 13.03.2020г.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника „*****“ООД, на когото книжата по делото са
връчени по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, не е постъпил отговор на исковата молба.
В писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът Националната агенция за приходите-
С. е изразил становище за недопустимост на иск, тъй като не е изчерпан реда по чл.266 от
ДОПК за обжалване на действията на публичния изпълнител, не е постановявано решение
на директора на ТД на НАП-С. по чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, решението на което се позовал
ищеца било постановено по реда на чл.197, ал.5 от ДОПК, по отношение на сграда с
идентификатор ***.5 принудителното изпълнение било вече реализирано. Иска
прекратяване на производството или отхвърляне на претенциите като неоснователни, по
съображения, свеждащи се до липсата на осъществени действия от страна на ищеца, годни
да породят последиците на придобивната давност. Конкретно оспорва достоверността на
датата на предварителния договор и представителната власт на пълномощника на
продавача. Нямало представени договори за отдаване на имотите под наем от ищеца.
Според извършените от публичния изпълнител справки, читано от 21.01.2019г., когато
„*****“ООД закупило имотите от „***“АДСИЦ, което дружество ги е придобило на
14.02.2008г. от „***-***“ООД, то пък придобило собствеността на 19.11.2003г. от
„Росексимбанк“АД/сегашно наименование „ДЗИ банк“АД/ именно дружеството длъжник се
легитимирало като собственик и задължено лице пред Община К. . Индикации, че ищецът
2
владеел имотите не били налице и към датата на описа 26.06.2023г. Достъп до имотите бил
осигурен от управителя на дружеството Й. М., което обстоятелство се установявало от
съставения протокол за опис. Фактическият състав на придобивната давност не бил
реализиран към датата 13.03.2020г. , ищецът не се бил позовал на изтекла придобивна
давност към тази дата, а след нея сам твърдял да не е владял имотите.
Преценката за допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата
основателност, може да бъде извършвана по всяко време, докато е висящо делото, тъй като
за допустимостта на иска съдът следи служебно.
Касае се за защита на трето за провежданото по реда на ДОПК изпълнителното
производство лице, което заявява самостоятелни права върху имотите, предмет на
принудително изпълнение- положителни установителни искове по чл.269, ал.1 от ДОПК за
установяване съществуването на правото на собственост на ищеца върху имоти, срещу
които е насочено принудително изпълнение по ДОПК за събиране публични вземания на
държавата.
Разпоредбата на чл.269, ал.1 от ДОПК предвижда възможност трето лице, чието право е
засегнато от принудителното изпълнение по събиране на публични вземания да предяви иск
срещу длъжника и взискателя за да установи съществуването на своето право. Тази норма
обаче следва да се тълкува във връзка с предходните текстове на Глава двадесет и седма от
ДОПК, чл.266-260 - „Защита срещу принудителното изпълнение“, при което се налага извод,
че третото лице може да търси искова защита след изчерпване на административния контрол
по реда на чл.266 от ДОПК-обжалване на изпълнителните действията пред директора на
компетентната ТД на НАП и в случай, че последният откаже отменянето на изпълнителното
действие. При това предявяването на иска по чл. 269, ал. 1 ДОПК е обвързано с 30-дневен
преклузивен срок, който съгласно чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК започва да тече от получаване на
препис от решението, с което се отхвърля подадената от третото лице жалба по чл. 266, ал. 1
ДОПК. В случая нито се твърди, нито се удостоверява предвиденият ред за
административно обжалване да е спазен, което е предпоставка за допустимост на
предявените искове. В хода на настоящото производство, във фазата му по изправяне на
нередовности на исковата молба, за което са му били дадени указания с разпореждане
№102/12.02.2024г., с жалба от 22.02.2024г.ищецът е обжалвал по реда на чл.197, ал.5 от
ДОПК налагане на предварителни обезпечителни мерки. Предварителни обезпечения се
допускат на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 124, ал. 4 от ДОПК, чието
систематично място е в Глава Петнадесета-"Данъчно-осигурителен контрол" на ДОПК, а
съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 2 от ДОПК редът за обжалването им е уреден в чл. 197
от Глава Двадесет и четвърта от ДОПК - "Обезпечения". Този ред за защита е единствено
административен, респ. съдебно- административен, доколкото решението на
административния орган подлежи на съдебен контрол-197, ал.2 от ДОПК, и не предвижда
възможност за защита на засегнати права по исков ред. Възможността за искова защита
съществува при неблагоприятен за третото лице изход от обжалване по административен
ред на "изпълнителни действия"- същински действия по принудително събиране на
3
публичното вземане чрез изпълнителните способи по чл. 215, ал. 1, т. 1-3 от ДОПК. Макар
от текста на чл. 266, ал. 1 от ДОПК да следва, че право на обжалване на действията на
публичния изпълнител имат само длъжникът и третото задължено лице, тази разпоредба,
тълкувана съвместно с разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК относно правомощията
на решаващия орган при обжалване на действия на публичен изпълнител от страна на трето
лице със самостоятелни права върху вещта, срещу която е насочено изпълнението, води до
извод, че разпоредбата допуска обжалването на действията на публичния изпълнител пред
административния орган/съответния териториален директор/ от трето лице със
самостоятелни права, при неблагоприятен изход от което обжалване за третото лице обаче
не е предвиден съдебно-административен ред за защита по чл. 268 от ДОПК /обжалване на
решението на териториалния директор е предвидено само длъжникът и взискателят/, а с
разпоредбата на чл. 269 от ДОПК е предвиден специален исков ред за защита на правата му.
Решението на административния орган по чл. 267, ал. 2, т. 4 от ДОПК има характер на
процесуална предпоставка за допустимостта и определя началото на срока за подаване на
иска по чл. 269 от ДОПК от третото лице, ако жалбата е неоснователна. За да може третото
лице да предяви иск по чл.269 от ДОПК и да защити правата си по съдебен ред, необходимо
е спрямо него да е приключило административното производство по чл.266 от ДОПК с
решение по чл.267, ал. 2, т. 4 от ДОПК, а в случая не се твърди и не се удостоверява да е
инициирано такова –да са обжалвани от ищеца по реда на чл.266 от ДОПК изпълнителните
действия на публичния изпълнител по насрочване на продажба на имотите чрез търг с
тайно наддаване.
По изложените съображения исковете са недопустими и производството следва да се
прекрати.
При прекратяване на делото поради недопустимост на иска , право на разноски на основание
чл.78, ал.4 от ГПК има ответникът. В случая ответникът Националната агенция за
приходите-С. е заявил искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба.
Отговорът на исковата молба е подаден и подписан от упълномощен юрисконсулт, за което
към отговора са представени доказателства за упълномощаването му, при което са налице
условията по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25 от НЗПМ в полза на
ответната Националната агенция за приходите-С. да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, Д.кият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 74/2024 г. по описа на Окръжен съд-Д.,
образувано по искова молба вх.№847/05.02.2024г., уточнена с молба вх.№1794/14.03.2024г.
от П. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., бул. „***“№46, с която срещу
„*****“ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „***“, ж.к.“***“,
4
бул.“***“№53, вх.Б, ет.7, представлявано от управителя Й. А. М., и Националната агенция
за приходите-С., ЕИК ***, гр.С., ул.“***“№21, представлявана от директора Е.М.Н., са
предявени обективно съединени положителни установителни искове, за установяване между
страните, че П. Д. Т. е собственик на основание давностно владение на три недвижими
имота, намиращи се в гр.К., общ.К., обл.Д., ул.“***“№25: 1.самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, с предназначение –за делова и административна дейност, намиращ се
на ет.1 в сграда №3 с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
***, брой нива на обекта-3, с прилежащи части-изба с площ 240кв.м., площ 640кв.м.; 2.
сграда с идентификатор ***.4, с предназначение-административна делова сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, брой етажи-2, площ 69кв.м.; 3. сграда с
идентификатор ***.5, с предназначение-хангар, депо, гараж, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, брой етажи-1, площ 30кв.м., които са предмет на принудително
изпълнение по изп.д.№***/2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –С. за събиране
на вземане на Държавата за публични задължения на „*****“ООД.
ОСЪЖДА П. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С., бул. „***“№46, ДА ЗАПЛАТИ
на Националната агенция за приходите-С., ЕИК ***, гр.С., ул.“***“№21, съдебно-деловодни
разноски в размер на 100лева юрисконсултско възнаграждение
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
5