Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3339 08.08.2019 година град
Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 4235 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК ********* против З.Д.У., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11 и чл. 33 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 16.05.2013 г. между страните бил
сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта *** с
предоставяне на кр. лимит от 2000 лева, по който не били платени: главница от 255 лева и наказателна лихва от 27,51 лева за периода 01.05.2017 г. –
26.09.2017 г., дължима съгл. т.8 и т.9 от договора и т.11.1 от раздел XI ОУ.
Ответницата преустановила плащанията, поради което
кредитът станал автоматично предсрочно изискуем, съгл. чл.13.2.1. ОУ.
За неплатените суми ищецът се снабдил със заповед по
чл. 410 ГПК № 9639/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15955/2017 г. на ПРС, XIX гр.с.,
връчена редовно по чл. 47, ал. 5 ГПК, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения му особен
представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Претенциите се
основавали на непълни и недостатъчни доказателства, изходящи от ищеца и
установяващи изгодни за него факти. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Възразява за прекомерност на лихвата от 25 % годишно, вкл. като
противоречаща на добрите нрави. Оспорва размера на юрк. възнаграждение. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15955/2017 г. на ПРС, XIX гр.с., вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена
редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с
ал. 1 ГПК и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок
по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
За
основателност на исковете, ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване възникване на вземанията и техния размер, в т.ч. – наличието
на валидно правоотношение по договор от 16.05.2013 г. за издаване на
револвираща международна кредитна карта ***, сключен при спазване на законовите
изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е
предоставена съответната парична сума, която е усвоена от него и са настъпили
предпоставки за предсрочна изискуемост; размер вземанията; валидна клауза за
начисляване и предпоставки за дължимост на наказателна лихва за исковия период.
В негова тежест е и да установи настъпването на обстоятелства, довели до спирането
или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът
следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания,
както и да установи всички свои твърдения и възражения в отговора, вкл. -
изтичане на предвидения в закона давностен срок; предпоставки за нищожност на
клаузата за наказателна лихва, поради противоречие с добрите нрави, както и
прекомерността й, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва
да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът приема претенциите за
неоснователни.
По силата на
сключения договор за издаване на револвираща международна кредитна карта ***
/овърдрафт/ от 16.05.2013 г., бил
предоставен кредитен лимит в размер на 2000 лв. за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от банкомат или ПОС. За
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период /без
конкретизация за параметрите му в ОУ или договора/, длъжникът имал право на
гратисен период от 45 дни, през който не се начислявала уговорената годишна
лихва от 19%, при условие, че до падежа е погасил пълния размер на всички
отчетени плащания през съответния отчетен период /т.7 и т.8 от договора/. След
изтичане на отчетния период длъжникът получавал извлечение по картата /т.4 от
договора/ и бил длъжен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно
т.10.1 ОУ или е бил длъжен за погасява минималната погасителна вноска съгласно
б.”и” на т.1.1 ОУ /т.5 от договора/, освен ако не е сторил това в гратисния
период и не е погасил пълния размер на разходите си. Минималната погасителна
вноска била сумата, която титулярът по картата е длъжен да погасява ежемесечно
и представлявала 10% от размера на главницата на задълженията, формирани по
съответната карта към последния ден на отчетния период плюс всички дължими към
датата на падежа лихви, такси и комисиони. При непогасяване до датата на падежа
на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна
вноска, ответникът следвало да заплаща наказателна лихва върху непогасената
част от минималната погасителна вноска за просрочие, намалена с размера на
дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие, което е в размер на
договорената годишна лихва плюс наказателна надбавка в размер на 6 процентни
пункта /т.9 от договора и т.11.1 ОУ/.
С протокол от
04.09.2013 г. на ответника е предоставена кредитната карта. Представени са извлечения
по кредитната карта за периода м.септември 2011 г.- м.януари 2018 г.,
отразяващи извършените от картодържателя операции с картата. Изброените
документи са оспорени от ответника, като доказателства за получаване на
извлеченията от негова страна няма.
Прието е
заключение на ССЕ, според което дължимите от ответника суми, след като са
съобразени погасяванията, възлизат на исковите.
Относно
действителността на договора за кредитна карта:
Всеки съд е
длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни
норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на
законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на
гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане
на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в
закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е
относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното
право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение №
229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9,
ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз основа на договор
за кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от
време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно
стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Разпоредбите на чл. 12 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора, който в случая е под формата на овърдрафт.
Съобразно чл.
22, вр. чл. 12, ал.
1, т. 8 ЗПК, договор за потребителски кредит, който се предоставя под
формата на овърдрафт, е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че
лихвеният процент към датата на подписване е 19 %, който не може да се приеме
за фиксиран, т.к. според т.8 от договора – годишната лихва се начислява и
прилага спрямо непогасената сума съгласно действащата към датата на прилагане
тарифа на издателя за таксите, комисионите и лихвите за издаване и обслужване
на кр. карти. От изложеното е видно, че няма конкретика и яснота относно
приложимия лихвен процент по кредита към съответния момент на дължимостта на
лихвата, като същевременно изцяло липсва
разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху
която се начислява лихвеният процент. В
чл. 8 е уговорено, че ще се заплаща върху пълния размер на задълженията по
картата, без същите да са уточнени. Тоест не става ясно как е разпределян
лихвеният процент във времето – и върху кои суми се дължи, дали само спрямо
тегленията и натрупаната главница и/или и върху други акцесорни плащания /в
тарифата е предвидено такова на различни видове такси и комисиони/. Оттук не
става ясно как принципно се формира възнаградителната лихва. Без значение дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са
посочени условията /начините/ за прилагането му и да има яснота на какъв размер
възлиза. Тези изисквания не са изпълнени. В договора е посочен единствено
размерът на лихвения процент, но само към определен момент – датата на
подписване. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата
на чл. 12, ал.
1, т. 8 ЗПК, която е императивна.
На следващо
място, не е спазено и изискването на чл. 12, ал. 1, т.
9 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая изобщо не е ясно по
какъв начин е определена общата дължима сума от 2478,41 лева и по каква причина
възлиза на този размер. Отделно - годишният процент на разходите следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и, т.к. в договора кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по кредита и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 24,73 % /. В този порядък следва да се посочи, че,
съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще
стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в
договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има
предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането
на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Съставните му елементи
обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и на лихви, такси и комисиони, според вида на
картата, съгласно действащата Тарифа – чл.13 от договора. От изложеното не може
да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е
формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по
който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при
формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
Съдът намира,
че е налице и нарушение на чл. 12, ал. 1, т.6 ЗПК, т.к. няма яснота относно
срока на договора, нито са конкретизирани падежите за плащане и отчетните
периоди.
Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.
12, ал.1, т.7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези
на 12, ал.1, т.8 и т. 9 ЗПК, поради което договорът за кр.
карта е недействителен. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало
да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други
разходи.
От приетите
доказателства, вкл. ССЕ, се установява, че е налице неплатена главница, но тя
не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се
стигнало до подмяна основанието на вземането.
Исковете по чл. 422, вр. с чл.
415 ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в
заповедното производство. След като договорът е недействителен, съдът не би
могъл да признае дължимостта на главницата на това основание. Разпоредбата на
чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на
основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за
изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за главница
не може да бъде уважен– в този смисъл трайна съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015
г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.;
Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/
20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение
№ 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. № 2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017
г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
Предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Обсъждане на останалите възражения е
безпредметно. За пълнота и принципно – искът за наказателна лихва следва да се
отхвърли и тъй като същата е в размер на 25 % годишно /т.9, вр. с т.8 от
договора/, при което надвишава законната и е недължима – чл. 33, ал. 2 ЗПК /по
делото не се претендира законна лихва, за да се изчисли нейният размер, а нак.
лихва е с различно основание/.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника на осн. чл. 78, ал.
3 ГПК, но той не е направил такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Дайнърс клуб България” АД, ЕИК
********* против З.Д.У., ЕГН ********** искове за признаване за установена в
отношенията между страните дължимостта на следните суми: главница от 255 лева
по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта *** от
16.05.2013 г.; наказателна лихва от 27,51 лева за периода 01.05.2017 г. –
26.09.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
9639/11.10.2017 г. по ч.гр.д. № 15955/2017 г. на ПРС, XIX гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
ПМ