Определение по дело №246/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 10 от 11.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 1880/2010 г., Кърджалийския районен съд е осъдил „И.” О. Г. да заплати на А. Ш. М. сумата 2 500 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума по развален договор от 21.02.2007 г. за проектиране, техническа помощ и авторски надзор на обект Кланица за трупно месо, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2010 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 225 лева разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД за разликата над сумата 2 500 лева до пълния му размер от 5 000 лева. С решението си съдът е осъдил А. Ш. М. да заплати на „И.” О. Г. сумата 250 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „И.” О. Г., който чрез своя процесуален представител го обжалва, в частта, с която е осъден да заплати сумата в размер на 2 500 лева, както и в частта за разноските. Счита, че решението в обжалваната му част е недопустимо, тъй като съдът се бил произнесъл по непредявен иск. Алтернативно счита решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че от изложените в исковата молба обстоятелства се установявало, че ищецът претендира сумата от 5 000 лева, представляваща капаро в двоен размер поради неизпълнение на сключения договор. От изложеното следвало, че съдът бил сезиран с иск за присъждане на сума дадена като задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД, поради което е нямал право да квалифицира иска като такъв с правно основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД. Сочи се, че в устния доклад в съдебно заседание съдът никога не бил посочвал, че приема правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, без такава чл.93 от ЗЗД, като тази част от доклада му станала известна от решението. Излагат се съображения, че мотивите на съда в частта, касаещи присъдената сума от 2 500 лева и тези за разликата от 2 500 лева до 5 000 лева, били противоречиви и от тях не ставало ясно по какъв иск се произнесъл съдът – по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД или по такъв с правно основание чл.93 от ЗЗД.

Освен това, не ставало ясно от мотивите защо съдът приемал за установено, че договорът за инвестиционно проектиране не бил изпълнен. В тази връзка, съдът приел, че не следва да се кредитират показанията на св.Н., че ответникът по иска предал на възложителя идейния проект през месец юни 2007 г., без да изложи съображения, което представлявало съществено процесуално нарушение. Прави се довод, че другата страна – възложителят по договора, не оспорил направеното от ответника по иска твърдение в отговора, че не е предоставил документ за собственост, скица и виза за проектиране. Неправилно в тази връзка съдът приел, че следва да приеме за безспорно становището на дисциплинарната комисия, в което било посочено, че арх.В. е върнала на ищеца визата. Прави довод, че жалбата на ищеца била подадена и разгледана от дисциплинарната комисия в нарушение на Правилника за дейността на комисията. Моли съда да обезсили решението в обжалваната му част като недопустимо или да го отмени и отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият А. Ш. М. не е подал отговор. В съдебно заседание, чрез своя процесуален представител, счита подадената жалба за неоснователна и моли съда да потвърди решението в атакуваната му част. Претендира разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

С постановеното по делото решение, районният съд е осъдил ответника по иска „И.” О. Г. /въззивник в това производство/ да заплати на ищеца А. Ш. М. /въззиваем/ сумата 2 500 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума по развален договор от 21.02.2007 г. за проектиране, техническа помощ и авторски надзор на обект Кланица за трупно месо, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2010 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 225 лева разноски по делото, като е отхвърлил иска по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД за разликата над сумата 2 500 лева до пълния му размер от 5 000 лева. В частта, с която е отхвърлен иск по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, за разликата от 2 500 лева до 5 000 лева, решението не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила. Предмет на разглеждане в настоящото производство е решението на съда в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сума от 2 500 лева, дадена на отпаднало основание, по развален договор от 21.02.2007 г. за проектиране, техническа помощ и авторски надзор на обект Кланица за трупно месо.

Във връзка с горното, неоснователни са направените от въззивника, във въззивната жалба, доводи за недопустимост на решението в обжалваната му част, поради това, че се е произнесъл по непредявен иск – такъв по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, а не по иск с правно основание чл.93 от ЗЗД. Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 18.01.2011 г., първоинстанционният съд е направил доклад по делото, в който изрично е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.55, ал.1, предложение 3-то от ЗЗД, като страните по дÕлото не са възразили по така съставения доклад. В тази връзка, отразеното в цитирания протокол опровергава по един несъмнен начин твърдението на въззивника, че в устния доклад в съдебно заседание съдът никога не бил посочвал, че приема правна квалификация по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, без такава чл.93 от ЗЗД, както и че тази част от доклада на съда – относно правната квалификация на предявения иск, му станала известна от решението.

От гореизложеното се установява, че съдът, с изготвения по делото доклад, е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, по какъвто иск се е произнесъл и с обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че решението в тази му част не е недопустимо, тъй като не е налице произнасяне по непредявен иск.

Не се спори, че на 21.02.2007 г. между страните по делото е бил сключен договор за проектиране на кланица в с.Мост, по който договор ответникът по иска е получил от ищеца на 10.04.2007 г. аванс в размер на 2 500 лева. Безспорно е също, че по цитирания договор не бил уговорен срок за изпълнение на възложената работа, както и че на 09.05.2007 г. арх.В., като управител на ответника, е предоставила на ищеца хонорар – справка, съгласно която е предложила цената на посочените в договора проектни части да бъде 15 700 лева. Не се спори също така, че ищецът е отправил до ответника нотариална покана, в която е поканил последния да му предаде в срок до 15.07.2007 г. възложената работа или да му върне сумата от 2 500 лева, платена авансово по договора. Това обстоятелство се установява и от представената по делото като доказателство нотариална покана с рег.№ 8566/ 18.06.2007 г. на нотариус № 020.

Видно от сключения на 21.02.2007 г. договор, ищецът като възложител, е възложил, а ответникът, като изпълнител, е приел да извърши проектиране, техническа помощ и авторски надзор на обект: Кланица за трупно месо, фаза – технически проект и части – архитектурна, ВиК, Ел.част и конструктивна /без технол. и преч. съор./, без да уговорен срок за изпълнение, при условие писмено да покани възложителя да приеме завършените разработки, при уговорена цена 16 лв./кв.м., съгласно ценовия правилник на КАБ.

По делото е прието като доказателство Становище на Комисията по дисциплинарно производство изх.№ 03/11.01.2008 г., предоставено на Управителен съвет на Камара на архитектите в България /КАБ/, по дело № 11/2007 г. относно жалба с вх.№ КДП 18/ 18.05.2007 г. от А. Ш. М. срещу поведението на арх.Е.В., в което комисията освен горните обстоятелства, е констатирала, че арх.В. е върнала визата, но не и сумата от 2 500 лева, както и че същата е заблудила ищеца за обема и стойността на проектирането на сградата, направила опит да промени стойността на проектирането, сключила договора в отклонение на изискванията на минималните цени за проектиране, с което допуснала нарушения на задълженията си като архитект.

Във връзка с приетите и посочени по – горе доказателства, в представения пред първата инстанция писмен отговор ответникът /въззивник пред настоящата инстанция/ не оспорва обстоятелството, че с цитираната нотариална покана ищецът е развалил сключения между тях договор, но твърди, че през месец юни 2007 г. е предал на ищеца изработения идеен проект в две части – архитектурна и технологична, поради което счита, че не дължи връщане на получената авансово сума от 2 500 лева. В тази връзка и предвид оспорването на това обстоятелство от ищеца, съдът намира, че не се доказва от събраните по делото доказателства предаване от ответника на ищеца през месец юни 2007 г. на идеен проект в двете части – архитектурна и технологична. И това е така, тъй като видно от приетия по делото идеен проект – част архитектурна и част технологична, независимо от посочената на него дата – 06.2007 г., същият, в двете му части – архитектурна и технологична, няма подпис на възложител, удостоверяващ предаването, респективно – получаването от ищеца на договорения идеен проект. Още повече, че посочения идеен проект е представен като доказателство по делото от ответника. Следва да се посочи също, че съгласно чл.2, ал.6 от договора от 21.02.2007 г., страните са договорили изпълнителя писмено да покани възложителя да приеме завършените разработки, като доказателства за изпълнение на това изискване не са представени. Предвид изложеното, правилно първоинстанционни т съд не е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка Н., сочеща, че през месец юни 2007 г. арх.В. е предала на ищеца папка с идейна фаза за проект на кланицата. Тук следва да се посочи, че не се потвърждава от фактическа страна довода във въззивната жалба, че съдът не е изложил съображения защо не е кредитирал показанията на посочената свидетелка. Напротив, от мотивите на решението е видно, че районният съд не е кредитирал показанията на тази свидетелка именно поради установените от горните доказателства обстоятелства.

Не установява предаване на ищеца на договорения идеен проект и представената по делото служебна бележка, издадена от Регионална колегия на КАБ – Кърджали на 02.12.2010 г., с която последната удостоверява, че арх. В. е предоставила за разглеждане в колегията изготвен идеен проект за обект „Кланица в имот № 025033 в с.Мост” и че същият е заверен с печата на КАБ – РК Кърджали.

Във връзка с изпълнението на договора от страна на ответника, несъстоятелен е направения от същия довод за непредставени му от ищеца документ за собственост, скица и виза за проектиране. Наличието или липсата на документ за собственост е без значение за изпълнение на задълженията по договора, доколкото уговореното между страните задължение на възложителя е да представи на изпълнителя утвърдено задание за проектиране и изходни данни, съгласувани с необходимите инстанции съгласно НВИМ преди началния срок на проектиране /чл.5, ал.1 от договора/. Що се касае до довода, че ответникът нямал скица – виза за проектиране, то същия се оборва от становището на Комисията по дисциплинарно производство, в което изрично е констатирано, че арх.В. е върнала на ищеца визата. Доказателства, опровергаващи тази констатация не са представени, поради което това обстоятелство следва да се приеме за установено.

От гореизложеното се установява, че ответникът по иска не е изпълнил задълженията си по договора, като в дадения му от ищеца срок не е предложил да изпълни работата по уговорения начин т.е. при уговорената цена, и не е изпълнил възложената му работа в дадения му срок, след като е бил надлежно поканен за това. В резултат на това, с цитираната по – горе нотариална покана, след изтичане на дадения срок за изпълнение и непрестиране от страна на ответника на възложената му работа, ищецът е развалил сключения между тях договор. Развалянето има обратно действие съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД и връщането на даденото по договора се следва като дадено на отпаднало основание. В тази връзка, установено е по делото, че ищецът е дал на ответника авансово сума от 2 500 лева по сключения между тях договор, поради което и с развалянето на същия за ищеца се поражда правото да претендира връщане на тази сума, на основание чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД.

Що се касае до доводите във въззивната жалба за противоречие в мотивите на съда, касаещи отхвърлянето на иска за разликата от 2 500 лева до 5 000 лева, то същите са ирелевантни, доколкото в тази част решението не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила.

Ето защо жалбата на „И.” О. Г. е неоснователна, а решението на районния съд в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума по развален договор от 21.02.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2010 г., е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в тази му част.

С оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в размер на 225 лева, които правилно са били присъдени от районния съд. Ето защо решението на съда и в частта за разноските следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски за тази инстанция не следва да се присъждат на въззиваемия, тъй като независимо, че се претендират, такива не са направени.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 11.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 1880/ 2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която „И.” О. гр. Кърджали е осъдено да заплати на А. Ш. М. сумата 2 500 лева, представляваща дадена на отпаднало основание сума по развален договор от 21.02.2007 г. за проектиране, техническа помощ и авторски надзор на обект Кланица за трупно месо, ведно със законната лихва, считано от 03.11.2010 г. – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сумата 225 лева разноски по делото.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.