Решение по дело №1005/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 108
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 13 март 2020 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20205501001005
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                          13.03.2020 година                         Град Стара Загора      

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 19.02.                                                                                     2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар: Диана Иванова

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1005 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

        Обжалвано е решение № 1587/18.11.2019 г. по гр.д.№2500/2019 г. по описа на Районен съд-С.З.,в частта ,в която  въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата 1262,40 лева, представляваща платена без основание цена за пренос по разпределителната мрежа за обект Помпена станция „К.", ИТН 2399033 за периода 23.10.2014 г. - 22.11.2014 г. по фактура № **********/30.11.2014 г., като и сумата 646,46 лева, представляваща разноски по делото.

 

        Въззивникът „Е.” ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. П. излага доводи за незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

 

         Въззиваемият „В.“ ЕООД ЕИК *** чрез процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

 

     Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

         По делото е представена фактура № **********/30.11.2014 г., издадена от ответника за дължими от ищеца сума за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за множество места на потребление, вкл. ИТ № 2939033 - ЕИ В. С. К. - за периода 23.10.2014 г. - 22.11.2014 г. Сумата по фактурата е заплатена от ищеца с платежно нареждане от 29.12.2014г.

 

        Не се спори, че през процесния период 23.10.2014 г. - 22.11.2014г.ответникът е имал качеството на обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „К."- ИТН 2939033, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията.

 

     „Е." АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в което е посочено, че тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили съответните документи,дружеството вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е отразено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и ,че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода - разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т. - извод „В.". В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект- ПС Дуганово - ел. провод и трафопостове на В. - Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.

      С писмо до ответното дружество с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция Т. на ИТ № 2939032 ПС „О.", с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К. /предмет на настоящото производство/, които се захранват от ел. провод 20 kV „В.", собственост на ищеца. Посочено е, че необходимите документи са били представени с писмо изх. № 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. ответникът е изискал от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „В." п/с Т..

         От заключението на сьдебнотехническата експертиза по делото се установява, че през периода 23.10.2014 г. - 22.11.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесиите фактури за обект Помпена станция „К.", ИТ № 2939033 е извършвано на страна ниско напрежение във веригата за потребление за обект Помпена станция „К.". Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, е собственост на ищеца, измерването на употребяваната електроенергия може да бъде направено на границата на собствеността в килията Подстанция „Т.", захранваща електропровод „В.".   Според вещото лице, ако се приеме, че измервателната група следва да бъде поставена на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Т.", ищецът не би дължал заплащане на пренос по ел. разпределителната мрежа до обект Помпена станция „К.".

     Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване. Буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тази цена е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за пренос, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което произтича съответно и тяхната недължимост.

    Съгласно чл. 14, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа.

 

         Предвид чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.

 

      В разглеждания случай по делото не е спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995 г. мястото на измерване на потребената електрическа енергия е определено на ниво ниско напрежение в Помпена станция „К.". През 2008 г. обаче е настъпило изменение в начина на определяне на цената на потребяваната електроенергия, като същата включва и компонента „цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа".  От доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „К.", Община Т., на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „В." 20kV, свързан с Подстанция „Т.". От заключението на съдебнотехническата експертиза по делото е видно, че за обект Помпена станция „К." през процесния период е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца електропровод „В.". Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвала от съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция Т., откъдето се захранва електропровод „В.“.

 

      Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на районния съд   е правилно и следва да бъде потвърдено.

      По отговорността за разноските :Процесуалният представител на “Е.” ЕАД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. В настоящия случай въззиваемият е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., което не следва да бъде намалявано поради прекомерност предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

         Водим от горните мотиви, съдът

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

         ПОТВЪРДЖАВА решение №  1587/18.11.2019 г. по гр.д.№2500/2019 г. по описа на Районен съд-С.З. в обжалваната част.

 

         ОСЪЖДА "Е." ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. П., **да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З.**сумата 360 лв./триста и шестдесет лева/, представляващи  съдебни разноски по следната банкова сметка; „***" АД,

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: