Р Е Ш Е Н И Е
№ 202 14.02.2020г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти
състав
На петнадесети януари година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни заседатели:
Секретар: Камелия Славейкова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Бушандрова
НАХД № 4375 по описа на съда за 2019 година
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
– гр. Бургас, ул. „***” № 47, ет. 1, чрез адв. ***, БАК срещу Наказателно постановление № 02-0002366/28.08.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за
нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция”, в размер на 1500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, тъй като в случая деянието следва да се окачестви като
„маловажно” и да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, за
жалбоподателя не се явява представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт ***, която
оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което е санкционирано дружеството
е безспорно доказано, като в случая не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. Пледира за потвърждаване на НП изцяло.
Правят искане за присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване. Подадена е от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, пред материално и териториално компетентен
съд, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съдът, след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на 17.04.2019 г. в 13:40 ч.
от служители на Дирекция „Инспекция по труда” –
Бургас, на строителен обект: „Смесена сграда“, находяща се в ПИ с идентификатор
07079.611.190 по КК на гр; Бургас, УПИ VII - 1983,
кв. 59 по плана на ЦГЧ, собственост на „***“ ЕООД, ЕИК
*** гр. Бургас, проверяващите установили лицето ***, ЕГН
********** – „Технически ръководител“, бивш управител на „***“ ЕООД, към момента
на проверката назначен на длъжност „Началник строеж“ в дружеството, на който
лично била връчена призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК за явяване в
Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас на 24.04.2019 г. в 11:00 ч. на законния
представител на дружеството или упълномощено от него лице, за предоставяне на
необходимите документи за извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство, в това число трудови досиета и уведомления до НАП за
регистрирани трудови договори на установените на обекта лица - Шукри Ахмед
Мустафа, ЕГН ********** и Злати Тодоров Сивев, ЕГН **********.
При извършена справка на 24.04.2019 г. в регистъра на трудовите договори на НАП
по ЕГН на горепосочените две лица, били установени данни за регистрирани
трудови договори между същите и дружеството на 17.04.2019 г., съответно в
17:45:21 ч. и 17:45:31 ч. На 24.04.2019 г. в 11:00 ч., законния представител на „***“ ЕООД или упълномощено от него лице не се е явил в
Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, нито били представени изисканите
документи, както и не били представени доказателства за възникнала обективна
невъзможност за явяване.
За горепосоченото нарушение, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение, в който правната квалификация на
административното нарушение била посочена по чл. 402, ал. 2 КТ.
Като взел предвид акта и след проверка на неговата
законосъобразност, АНО издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 402,
ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл.
414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция”, в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната
преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото доказателства. Административнонаказателното производство е образувано в
сроковете по чл. 34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. От формална страна са спазени
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
не били са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното
производство.
Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя като последователни, логични,
кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, неоспорени от страните.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка,
настоящата инстанция прие, че от страна на фирмата - жалбоподател е налице
осъществен състав на административно нарушение по см. на чл. 402 ал.2 от КТ,
тъй като задължено лице – работодател, не е изпълнило задължението си да окаже
съдействие на контролни органи – на служител в Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Бургас, при изпълнение на функциите им – да представи в хода на извършвана
проверка по спазване на трудовото законодателство от връчване на призовка на 17.04.2019г.
до съставяне на АУАН на 03.07.2019 г. на изискани документи за работещи в свой
обект.
Твърдението на фирмата – жалбоподател за допуснати
процесуални нарушения, при издаването на НП и с оглед липсата на доказателства
в този смисъл, Съдът намира като защитна теза, с цел избягване на
административно наказателна отговорност.
Гласните доказателства – показанията на актосъставителя и писмените – АУАН, призовки на основание
чл. 45 ал.1 от АПК,
уведомително писмо, съобщение, все водят решаващият производството състав до
единствения възможен извод – изисканите от проверяващите документи, не са били
представени, което представлява неоказване на съдействие на контролен орган при
изпълнение на функциите му, доколкото с тяхното непредставяне не е могла да
бъде извършена необходимата пълна и цялостна проверка по спазване на трудовото
законодателство. Това нарушение разпоредбата на чл. 402 ал. 2
от КТ по преценка на настоящата инстанция е безспорно доказано, въз
основа на съдържащите се по делото гласни и писмени доказателства, които
изграждат непротиворечив и несъмнен извод за наличието му.
Следва да се посочи, че е без значение за правната съставомерност на това бездействие от страна на фирмата -
жалбоподател като административно нарушение, по см. на чл.402 ал.2 от КТ, дали
се касае до неоказване на съдействие на контролни органи чрез неизпълнение на
задължение за представяне на само един документ или съвкупност от документи.
Броя и вида на изисканите и непредставени документи е от значение само за
наказуемостта на нарушението, с оглед на неговата различна степен на обществена
опасност.
Актосъставителят в АУАН и административно – наказващият орган в НП са
приложили правилно съответната материалноправна норма,
при квалификацията на административното нарушение.
Настоящият състав счита, че в конкретния случай е
неприложимо правилото на чл. 28 ЗАНН. Преценката за
маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа
на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност, по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други деяния от същия вид.
Съдът намира, че санкционната норма правилно е
приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е
наложено наказание „имуществена санкция“, в размер от 1500лв. Правилно АНО е
индивидуализирал размера на имуществената санкция, която следва да се наложи на
жалбоподателя. Нормата на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда за конкретното нарушение
„Имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000 лв., като АНО е наложил
минимално предвидения размер наказание. Настоящият състав намира, че с това
наказание ще се постигнат целите по чл. 12 от ЗАНН, без да се засяга прекалено
имуществената сфера на дружеството, като така ще се спази принципа за
пропорционалност между обществената опасност на нарушението и наказанието. С
така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за
въздействие върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
„Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски“.
От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в
размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. Бургас.
Мотивиран от изложените доводи, Бургаският районен
съд, XII наказателен състав на основание чл.63 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002366/28.08.2019г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас против „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление – гр. Бургас, ул. „***” № 47, ет. 1, чрез адв. ***, БАК, с което за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”, в
размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА „***” ЕООД
с ЕИК: *** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас сумата от 100
/сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.С.