Р
Е Ш Е Н И Е
№
03.10.2018г., Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Димитровград на тринадесети септември
две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ : ОГНЯН
ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Секретаря:
С. Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д.№628
по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422
от ГПК – установителен за вземане.
В исковата молба се твърди, че
ответникът „Т.В.Б.“ООД възложил на ищеца „М.“АД да извърши услуга с багер,
транспортни услуги и доставка на бетон, варов разтвор, работа с бетон помпа и
миксер. Предвид извършената от ищеца работа били съставени фактури
№7078/29.09.2017г. за сумата от 2918,40 лева, №7084/04.10.2017г. за сумата от
13877,16 лева, №7167/24.10.2017г. за сумата от 616,80 лева, №7229/25.11.2017г.
за сумата от 360 лева и №7180/29.11.2017г. за сумата от 98,40 лева. Част от
фактурите били изпратени на ответника по куриер, а други получени от негов
представител. Срокът за плащане, уговорен устно между страните, бил до 30 дни
от извършване на работата/услугата. Въпреки изтеклия срок за изпълнение на
задължението и множеството обещания от страна на ответника, плащане по горепосочените
фактури не било извършено. На 29.03.2018г.между страните било подписано
споразумение, с което ответника признал задължението, неустойките и разноските.
Предвидено било изплащане на задължението на две равни вноски- на 20.04.2018г.
и на 15.05.2018г. На 30.05.2018г. ответникът извършил плащане по фактура
№7078/29.09.2017г. за сумата от 2918,40 лева. Следващо плащане обаче не било
извършено. На 21.02.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника във връзка
с плащане на горепосочените задължения. В тази връзка, в съда било образувано
ч.гр.д.№302/2018г., по което на 22.02.2018г. била издадена Заповед №181 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея на ответника било
разпоредено да плати на ищеца сумата от 17870,76 лева- главница, неизплатено
задължение по горепосочените фактури, лихва за забава за периода от 29.10.2017г.
до 20.02.2018г. в размер на 561,36 лева, законна лихва, считано от 21.02.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски, от които
360 лева-платена държавна такса и 580 лева- адвокатско възнаграждение. В законоустановеният
срок длъжника депозирал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
Поради това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника
дължи сумите, визирани в Заповед №181/22.02.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№302/2018г. на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените по
настоящото производство разноски.
В проведеното на 13.09.2018г. съдебно
заседание ищецът заявява, че ответникът му е заплатил сумата от 2918,40 лева,
дължима по фактура №7078/29.09.2017г., поради което иска производството за това
задължение да бъде прекратено. Поддържа иска си в останалата му част, като
желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставки за това.
С определение от 13.09.2018г.,
произнесено в същото съдебно заседание, съдът е прекратил производството в
частта му за сумата от 2918,40 лева, дължими по фактура №7078/29.09.2017г.
Ответникът „Т.В.Б.“ООД не
е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно призован, не изпраща
представител в проведеното по делото съдебно заседание. Не прави искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и
като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено
решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени
предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се явява в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на
същото в негово отсъствие, както и при наличие на направеното от ищеца искане
съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не мотивира решението си
по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства-
заверени преписи от фактури 7078/29.09.2017г. за сумата от 2918,40 лева,
№7084/04.10.2017г. за сумата от 13877,16 лева, №7167/24.10.2017г. за сумата от
616,80 лева, №7229/25.11.2017г. за сумата от 360 лева и №7180/29.11.2017г. за
сумата от 98,40 лева, споразумение, разпечатка за изчисление на законна лихва,
товарителници, извлечение от сметка за извършено плащане, както и ч.гр.д.№302/2018г.
по описа на РС- Димитровград, ведно със съдържащите се в него материали.
Предвид изложеното, съдът счита, че са
налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК, поради което следва да се
произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи изцяло предявения от ищеца
установителен иск.
Поради това,
ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца направените по ч.гр.д.№302/2018г.
по описа на РС-Димитровград разноски в размер на 940 лева.
С оглед уважаването на исковата
претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски
по настоящото дело – 404,83 лева за внесена държавна такса и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева.
Поради изложеното и на основание
чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Т.В.Б.“ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
Димитровград, ул.“***, че дължи на "М.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление в гр.Хасково, ул.“***, сумата в размер на 14952,36 лева
/четиринадесет хиляди деветстотин петдесет и два лева и тридесет и шест
стотинки/ главница, неизплатено задължение по фактури №7084/04.10.2017г.,
№7167/24.10.2017г., №7229/25.11.2017г. и №7180/29.11.2017г., лихва за забава за
периода от 29.10.2017г. до 20.02.2018г. в размер на общо 561,36 лева /петстотин шестдесет и един лева и тридесет и шест
стотинки/, законна лихва, считано от 21.02.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед №181/22.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№302/2018г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА „Т.В.Б.“ООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в Димитровград, ул.“***, да
заплати на "М.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Хасково, ул.“***,, сумата в размер на 940 лева /деветстотин и четиридесет
лева/, представляваща разноски по ч.гр.д.№302/2018г. по описа на РС-Димитровград,
както и сумата от 1404,83 лева /хиляда четиристотин и четири лева и осемдесет и
три стотинки/ разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: