Р Е Ш Е Н И Е
№ 282, 15.07.2019 година,
град Разград
В И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на двадесети Юни две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Борисов
Секретар
Даринка Димитрова
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 379
по описа за 2019 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Г.Т. ***,
против наказателно постановление №
37-0000177/24.04.2019 г. на Началник ОО „ АА „ - Разград, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 34, §3, б. б от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014година относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт / Регламента / е наложено административно наказание «глоба» в размер
на 1500,00лв. на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено,
като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва
да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.03.2019г. контролни органи от ОО « АА « -
Разград, около 14,30ч., в
област Разград на път І-2, километър 61, на КТП « Стария кладенец «, спрели за проверка жалбоподателя, в качеството му на водач на
ППС в състав влекач „ Ман „ с рег. № ***от категория N 3,
с полуремарке с рег. № ***, от
категория „ 04 „, извършващ международен обществен превоз на
товари със заверено
копие № ********** към
Лиценз на Общността, по маршрут Р Румъния – Девня, Р
България, оборудван с дигитален тахограф
„
Continental Automotive 1381.105„, сер. № **********, като при проверка /снемане на записите от карта на водача/, установили, че „...водача не е въвел
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни в карта на водача,
когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
тахографа, за периода от 12,34ч. на 19.03.2019г. до 04,26ч. на 20.03.2019г. …“.
За констатираното нарушение на жалбоподателя в негово присъствие е
съставен АУАН бл. № 261229,
подписан от него с отбелязване „ ... нямам....” и връчен му срещу подпис. В АУАН описаното нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 34, §3, б. б от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014. Към АУАН са приложени
заверени копия на разпечатки от карта на водача.
На 24.04.2019г. е издадено и процесното
НП от Началник на ОО „ АА
„ -Разград, в което нарушението е описано по идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл. 34, §3, б. б от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014година и е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 1500,00лв. на
основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП.
НП връчено на жалбоподателя на 07.05.2019г. Жалбата
срещу него е постъпила при адм. Наказващия орган с пощенско клеймо от 13.05.2019г.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо право
на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните
съображения: Нарушението по чл. 34, пар. 3, б.
"б" от Регламент /ЕС/ № 165 от 2014 г. е правилно
установено и доказано. Съобразно цитираната норма се въвежда задължение за
водача, когато в резултат на отсъствие от ППС не е в състояние да използва
тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в
параграф 5, б. "б", подточки ii, iii и iv, се вписват в картата на
водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни,
осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
От събраните доказателства по делото - показанията на свидетелите и разпечатки от
дигиталния тахограф се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят като
водач на превозното средство не е изпълнил това свое задължение. Видно от
компютърната разпечатка на дигиталния тахограф, с който е обурудван автомобила,
на името на жалбоподателя, за периода от 12,34ч. на 19.03.2019г. до 04,26ч. на
20.03.2019г., водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън
превозното средство и не е бил в състояние да използва монтирания тахограф. За
посоченото нарушение, санкционната норма на чл.
93в, ал. 11 от ЗАвПр от 2017 г. предвижда глоба от 1500 лв. за
водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа",
"време на разположение", "прекъсване" или "дневна
почивка", когато няма възможност да използва монтирания на превозното
средство тахограф, поради това че е извън превозното средство. От субективна
страна нарушението е извършено виновно. Нарушението е с фиксиран размер в
закона и същият правилно е приложен от АНО.
Наказателното постановление, както и Акта за установяване
на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в
предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите
се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия
орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочена е
конкретната законова разпоредба, нарушена с това деяние и съответната норма,
въз основа на която следва да се ангажира административнонаказателната
отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП
ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени
предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и
индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя,
поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на
чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. В този смисъл съдът намира доводите на
жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП за несъстоятелни.
Съдът не споделя доводите на
процесулния представител на жалбоподателя за неточно описание на нарушението, с оглед на това, че
нито актосъставителя, нито АНО са посочили каква точно информация / данни не е
въведена в карта на водача, доколкото липсват каквито и да било записи, т.е.
при положение, че същите фигурираха в карта на водача, то не би било налице и
осъществено от жалбоподателя адм.
нарушение. С оглед на това съдът намира и останалите възражения на процесуалния
представител на жалбоподателя за неоснователни. Действително с Поправка на 32014R0165 /Регламент (ЕС) № 165/2014/, дословно - Страница
17, член 34, параграф
3, втора алинея
|
вместо: |
„Държавите-членки
налагат на водачите изискване да представят формуляри, |
|||
|
|
свидетелстващи
за действията им във времето, когато не са били в превозното средство." |
|||
|
да се чете: |
„Държавите-членки не налагат на водачите изискване да
представят формуляри, |
|||
|
|
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство." Съответно и на жалбоподателя на е изисквано
Удостоверение за дейности. |
|
|
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя за неточно приложение на санкционната норма, доколкото описаното
адм. нарушение, касае точно невъвеждането на данни в дигиталния тахограф,
поради което и посочената санкционна норма се явява съответна на така описаното
адм. нарушение.
Относно възражението за
липса на детайлно описание на обстоятелствата, мястото и времето на извършване на нарушението,
както в АУАН, така и в обжалваното НП, съдът следва да отбележи, че по отношение мястото на
извършване на нарушението, с оглед спецификата на деянието, следва да се приеме, че
доколкото същото не може точно да се определи, по аргумент от разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ЗАНН правилно административнонаказателното производство е било образувано
от служителите на ОО"АА"-Разград със съставяне на АУАН и правилно
административнонаказателната преписка е разгледана от Началника на
ОО"АА"- Разград, респ. издаденото наказателно постановление изхожда
от компетентен орган и не е налице порок на обжалваното пред районния съд
наказателно постановление във връзка с изискването за посочване на място на
извършване на нарушението.
По отношение на възражението, че наказващият
орган не е извършил проверка за наличието на маловажен случай съобразно чл. 28 от ЗАНН:
Безспорно в обжалваното наказателно постановление не е обсъждана тежестта на
случая с оглед маловажност и приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Тази липса обаче не води автоматично до незаконосъобразност. Немотивираното
отказване на приложението на чл. 28 от ЗАНН,
когато са налице основания за това, е незаконосъобразно действие на наказващия
орган и съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС е основание за
отмяната на издаденото наказателно постановление. Т.е. липсата на аргументи в
обжалваното наказателно постановление за тежестта на случая и възможностите за
приложение на чл. 28 от ЗАНН
не правят априори обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно. Само
в случаите, когато са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
липсата на преценка ще доведе до незаконосъобразност на постановлението. В
настоящия случай тези предпоставки не са налице.
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай",
затова на основание чл. 11 от ЗАНН
субсидиарно следва да се приложи НК. Според чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
"Маловажен случай" е налице, ако
съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска
степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите обстоятелства, свързани с
процесния казус, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По делото не са установени обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Напротив, в
случая се касае до деяние с висока степен на обществена опасност, доколкото
въвеждането на правилата за регистриране на данни в паметта на тахографа относно
работното време и почивките при управление на МПС и превоза на товари имат за
цел да избегнат пътните инциденти и да предотвратят увреждането на човешкия
живот и здраве, както и причиняването на материални щети.
В този смисъл, макар и пространно изложени, съдът намира
възраженията на проц. представител на жалбоподателя за неоснователни.
От изложеното съдът намира обжалваното
НП за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Предвид горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000177/24.04.2019 г. на Началник ОО „ АА „ - Разград, с което на В.Г.Т. ***, за
нарушение на чл. 34, §3, б. б от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 4 февруари 2014година относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт / Регламента / е наложено административно наказание «глоба» в размер
на 1500,00лв. на основание
чл.93в, ал.11 от ЗАвП, като правилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: