РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Варна, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500313 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Н. С. и Д. С. Н., чрез адв. Ц. и адв.
Н. срещу решение № 8/15.01.2024г., постановено по гр. д. № 133/2022г. на ОС
– Силистра, с което е уважен предявеният от КОНПИ срещу въззивниците иск
с правно основание чл.153 ЗОНПИ, като е постановено отнемане в полза на
държавата на следното имущество:
от Д. С. Н.- поземлен имот с идентификатор 24030.501.910*, гр. Дулово,
с площ от 834 кв.м. на стойност 13000 лева;
от С. Н. С. – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№
СС917*АР на стойност 1500лв.; сума в размер на 50 092лв., представляваща
налична сума в края на проверявания период по срочен депозит № 2528125***
в „Банка ДСК“ЕАД.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на
решението. Твърди, че в нарушение на процесуалните правила, съдът не се е
произнесъл в пълното по заявения в депозираната от ищеца молба частичен
отказ от предявените претенции по отношение на сумата от 14 500 лв. /13 000
лв. стойност на недвижимия имот и 1 500лв. – лек автомобил/, като по
отношение на посоченото имущество е налице произнасяне по оттеглена
1
претенция и решението в тази част е недопустимо. Навеждат се оплаквания за
неправилна преценка на доказателствения материал и направата на изводи по
съществото на спора в противоречие с материалния закон и съдебната
практика. Излагат доводи, че неправилно съдът е приел, че е налице
несъответствие между доходите и имуществото в размер на 150 000лв. Твърди
се, че с недопускането и неприемането на представени от въззивниците
веществени доказателства е възпрепятствана възможността те да установят
наведените с отговора на исковата молба твърдения, че през 2011г. са имА.
приходи от 24 860лв., представляващи суми, получени като обичайни дарения
от сватбено тържество, а през 2016г. - приходи от 2 135лв., получени като
дарения при сюнет на детето С.. Оспорват като неправилни и необосновани
изводите на съда, че посочените в исковата молба и получени от въззивниците
парични преводи не са със законен източник, с оглед установеното с влязъл в
сила съдебен акт, постановен по НОХД № 328/2020г. по описана ОС
Силистра, който съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК е задължителен за
гражданския съд. Неправилно съдът не е кредитирал събраните по делото
гласни доказателства относно това, че числения състав на домакинството на
въззивниците е бил различен през отделни периоди в рамките на целия
проверяван период. Излага се, че решението в частта с която е постановено
отнемане на сумата от 50 092лв. – сума по срочен депозит е в противоречие с
разрешението дадено с т.2 на ТР № 4/2023г. на ОСГК на ВКС. Оспорват като
необоснован извода на съда за наличност на сумата поради това, че за нея е
издадена обезпечителна заповед, без да се изследва въпроса за нейната
наличност по банковата сметка. Изложени са и оплаквания, че направените от
съда изводи относно отговорността за сторените в производството разноски са
в противоречие с нормата на чл.78, ал.4 ГПК. Отправеното до настоящата
инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и отхвърляне на предявените
искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговори от КОНПИ, чрез А. И. –
главен инспектор към ТД Варна, с който жалбата се оспорва като
неоснователна.
Депозирана е и частна жалба от Ш. М. А., С. Н. С. и Д. С. Н. срещу
постановеното по гр.д. № 133/2022г. по описа на СОС определение №
339/17.05.2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите
за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Посочва, че е
налице прекратяване по отношение на конкретна част от исковата претенция,
поради отказ от страна на ищеца, като са налице доказателства за сторени от
ответниците разноски и своевременно направено искане за присъждането им.
В случая липсва каквото и да е процесуално или извънпроцесуално поведение
от страна на ответниците, което да е наложило и което да има връзка с
частичния отказ от исковата претенция, поради което и са налице
предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на разноските в полза на
ответниците.
С писмен отговор, КОНПИ е оспорил частната жалба като
2
неоснователна и моли същата да се остави без уважение. Моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС - Силистра се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ.
За да се произнесе по същество на спора, съобразно наведените в
жалбата оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото
доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС Варна
съобрази следното:
Исковото производство е образувано по предявени от КОНПИ срещу Ш.
М. А., С. Н. С. и Д. С. Н. искове с правно основание чл.153
ЗПКОНПИ/ЗОНПИ, ред ДВ, бр.84/2023г./
В подаденото въз основа на Решение № 2417/27.04.2022г. на КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура – Силистра с рег. №860/11.11.2020г. за привличане на
Ш. М. А. като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на
МВР Силистра, пр.пр. № 860/2020г. за извършени престъпления по чл.255,
ал.1, т.1 вр. чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ, с
Протокол № ТД04ВА/УВ-13647/14.12.2020г. Комисията е образувала
проверка, обхващаща периода 14.12.2010г. – 14.12.2020г. Твърди се, че в хода
на същата е установено придобиването на имущество от поверяваното лице и
от нейния съжител С. Н., несъответно на реализирания от тях доход, като
несъответствието е значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ и за
придобиването на което не е установен законен източник. Наведени са
фактически твърдения относно притежаваното имущество в началото на
проверявания период, извършените от ответниците придобивни и
разпоредителни сделки, проследено е движението на банковите им сметки,
получени суми чрез преводи от трети лица, данъчна и осигурителна
информация, задгранични пътувания. Наведени са подробни твърдения за кои
от придобиванията, съответно вноски и получени суми се приема, че е налице
признат законен доход, респ. трансформация на имущество. Въз основа на
направения в искането икономически анализ относно придобитото
имущество, признати доходи и направените обичайни и извънредни разходи се
твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото
имущество, което за целия проверяван период е в размер на 481 674,06 лева -
значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 ДР на ЗОНПИ и съставляващо
основание за отнемане на незаконно придобитото от проверяваните лица
имущество. С оглед на тези твърдения е отправено искането за отнемане в
полза на Държавата на подробно посочени парични суми, съставляващи
направени вноски по банкови сметки, постъпили суми от трети лица; два
недвижими имота; л.а. „Фолксваген“, „Голф“, с рег. № СС917* АР; сума в
размер на 50 092лв., представляваща налична сума в края на проверявания
период по срочен депозит № 2528125*** в „Банка ДСК“, с титуляр С. Н..
3
В хода на процеса е заявен отказ от част от исковите претенции, а
именно досежно претендираните парични суми, ненА.чни в края на
проверката и производството по същите е прекратено с влязло в сила
определение от 10.10.2023г.
С оглед на това предмет на искането за отнемане е следното имущество:
от Д. С. Н. / син на Ш. А./- ПИ с идентификатор 24030.501.910*, гр. Дулово, с
площ от 834 кв.м. на основание чл.144, вр.чл.142, ал.2, т.1, вр.чл.149 ЗОНПИ ;
от С. Н. С. – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ СС917*АР;
сума в размер на 50 092лв., представляваща налична сума в края на
проверявания период по срочен депозит № 25281258*** в „Банка ДСК“ЕАД,
на основание чл.151, вр.чл.142, ал.2, т.5, вр.чл.141 и чл.149 ЗОНПИ.
Наведените от въззиваемите в срока по чл.131 ГПК възражения по така
предявените искове са основани на доводи за липса на предпоставките за
отнемане на процесното имущество, а именно установено несъответствие
между доходи и имущество.
Между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото писмени
доказателства е видно, че по повод постъпило уведомление от Окръжна
прокуратура - Силистра с вх. № №860/11.11.2020г. за привличане на Ш. М. А.
като обвиняема по ДП № 6518 ЗМ-138/2019г. по описа на ОД на МВР
Силистра, пр.пр. № 860/2020г. за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.1
вр. чл.26, ал.1 НК /избягване установяване и плащане на данъчни задължения
в големи размери през периода 21.09.2010г. – 07.09.2020г. като не е подала
декларации по чл.49, ал.3, ЗМДТ/, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.18
ЗОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-13647/14.12.2020г. Комисията е
образувала проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на същата.
В хода на проверката е извършено обследване на имущественото
състояние за периода 14.12.2010г. – 14.12.2020г. /придобито имущество,
получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени
разходи/ на въззивницата и свързаните с нея лица –С. Н. /съжител на
въззивницата/.
С присъда по НОХД № 328/2020г. на ОС – Силистра Ш. М. А. е
призната за виновна по повдигнатите й обвинения за извършено престъпление
по чл.255, ал.1, т.1 ат НК, за това, че в периода 21.09.2010г. – 07.09.2020г. е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в общ размер
на 7 646лв., като не е подала изискуемите по чл.49, ал.3 ЗМДТ данъчни
декларации в нито един случай на получени в периода дарения, възлизащи на
218 474,22лв.
С решение № 4311/08.12.2021г. Комисията е образувала производство за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като след
изпълнение на процедурата по чл.136 и сл. От ЗОНПИ е взето решени е за
предявяване на настоящите искове.
Престъпленията, по повод на които е образувана проверката попадат в
4
обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. Периодът на проверката е
14.12.2010г. – 14.12.2020г., съответен на предвидения 10-годишния период по
см. на чл.112, ал.3 ЗПКОНПИ.
Установеното при проверката от Комисията несъответствие в
имуществото на проверяваната е в размер на 407 096,23лв.
Между страните се спори нА.це ли е изискуемото се от приложимия
закон несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, обуславящо
възникването на правото на държавата чрез КОНПИ да иска отнемане на
придобитото от въззиваемите имущество, за което същите не са доказА.
законен източник на средства за придобиването му и в тази връзка какво се
включва в понятието „имущество“, съгласно легалната дефиниция на §1, т.4 от
закона и как следва да бъде направен извода за несъответствие.
Съгласно приетото с решение по тълкувателно дело № 4/2021г. на ОСГК
на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като
актив. Получените от проверяваното лице парични средства с неустановен
законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество,
за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,
както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са
нА.чни в патримониума на лицето в края на проверявания период, не
представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите
не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата
на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. По тези съображения, настоящият състав на съда
приема, че придобитото и в последствие отчуждено имущество, както и
преминА.те през патримониума на проверяваните лица парични средства,
които не са налични в края на проверявания период не следва да участват при
направа на извода за несъответствие. При преценката относно наличието на
несъответствие на първо място следва да бъде направен извод за наличното в
края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с
тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода
имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е
налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните
законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия
проверяван период може да се направи предположение, че наличното
имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е
обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата
незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите,
когато между притежаваното от проверяваното и свързаните с него лица
имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания
период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е
увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова
увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на
проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество,
5
което да подлежи на отнемане. Ето защо съдът приема, че само когато
превишението на наличното в края на периода възмездно придобито
имущество спрямо притежаваното имущество в началото на проверявания
период е над 150 000 лева може да се стигне до изчисление, при което
несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на
§1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с
което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите,
извършени за придобиване на това благо. Едва след направата на извод за
увеличение на имуществената сфера на проверяваното лице и свързаните с
него лица в размер над посочения минимум, съдът следва да извърши и
съпоставка с нетния доход на лицата, изчислен съобразно разпоредбата на § 1,
т.8 вр. т.2 и т.9 от ДР на ЗОНПИ – доходи, приходи или източници на
финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни
разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. В хипотеза на
отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще
означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен
законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради
което при изчисленията дА. е нА.це превишение нетният доход не би следвало
да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1,
т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход
двете суми ще трябва да се сумират/. Действително законът не поставя
ограничение относно стойността на отнетото имущество при уважаване на
иска, която може да е и по-ниска от 150 000 лева. Това е така, защото е
възможно не всичкото притежавано в края на проверявания период имущество
да подлежи на отнемане /напр. при доказан произход на средствата, с които е
придобито или погасени по давност права на Комисията/. Подобни хипотези
обаче не дерогират изискването придобитото и налично в края на
проверявания период имущество да е на общо стойност над 150 000 лева, за да
може да се обоснове извод за превишение в изискуемия се от закона размер на
несъответствие./ В този смисъл и Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. №
5134/2021г. по описа на ВКС./
С оглед на така изложеното, въз основа на наведените от КОНПИ
твърдения и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за
установено, че в началото на проверявания период въззиваемите са
притежавА. 1/3 ид.ч. от имот с идентификатор 24030.501.154* гр. Дулово,
ул.“Първа“ №3, ведно с построените в него едноетажна, еднофамилна
жилищна сграда със ЗП от 32 кв.м. с идентификатор 24030.501.1524.1 и
едноетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП 21 кв.м. с идентификатор
24030.501.1524.*, придобит преди проверявания период и сума в размер на
78,79лв., налични по разплащателна сметка № 15050046** в „Банка
ДСК“ЕАД.
През проверявания период Ш. А. и С. С. са придобили по възмезден
начин недвижими имоти и МПС, от които налични в края на проверявания
период са само процесните недвижим имот с идентификатор 24030.501.910*,
6
находящ се в гр. Дулово, с площ от 834 кв.м., незастроен, придобит въз основа
на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 1/28.12.2016г., който
имот е дарен на Д. С. Н. / син на Ш. / с договор за дарение от 23.05.2018г. по
НА № 86/2018г. и лек автомобил „Фолксваген „Голф“ с рег.№ СС917*АР,
придобит с договор от 21.02.2019г. от С. Н. С.. Към наличното имущество в
края на проверявания период, по изложените по-горе мотиви следва да се
включи и сумата от 50092лв., налична по банкова сметка на името на
въззивника С. Н. С..
Комисията не твърди, че проверяваното лице и свързаните с него лица
притежават друго имущество по смисъла на даденото с ТР№4/2021г.
разрешение, което да е придобито през проверявания период, вън от
процесните недвижим имот, лек автомобил и сумата от 50 092лв.
Съгласно наведените от КОНПИ твърдения в исковата молба,
представените по делото доказателства и заключенията на САТЕ и СИЕ, съдът
приема, че стойността на наличното към края на периода имущество,
определена съобразно разпоредбата на чл.148 ЗОНПИ е в размер на 64
520,56лв. / сбора от посочените в експертизите пазарна стойност, към момента
на придобиване на недвижим имот с идентификатор 24030.501.910*, находящ
се в гр. Дулово, с площ от 834 кв.м. – 11 428,56лв., пазарна придобивна
стойност на „Фолксваген“ – 3000лв. и сумата от 50092лв. - нА.чна по срочен
депозит в лева, № 46263701** в „Банка ДСК“ЕАД/. Този размер е под сумата
от 150 000лв., т.е. не може да се формира превишение в изискуемия се размер
с притежаваното от ответниците имущество в края на периода, спрямо
имущественото им състояние в началото на периода, който извод е достатъчен
за да се приеме, че не е налице значително несъответствие по см. на чл.107,
ал.2 ЗОНПИ, вр. §1, т.3 от същия закон обуславящо възникване на правото на
държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Няма как
имущество, което е на стойност под 150 000лв. да превишава с толкова
реализирания нетен доход, дори и същият да е отрицателна величина, предвид
посоченото значение на дохода като имуществено благо.
С оглед на това съдът намира, че предявеният иск от КОНПИ за
отнемане на имуществото, предмет на въззивната жалба, е неоснователен, без
да е необходимо да се формират изводи относно размера на нетния доход,
участващите в изчисленията му приходи/доходи и разходи, и по направените в
тази връзка оплаквания във въззивната жалба.
Следователно предявените искове от КОНПИ за отнемане на незаконно
придобито имущество: от Д. С. Н. – ПИ с идентификатор 24030.501.910*, в гр.
Дулово с площ от 834 кв.м. и от С. Н. С.- лек автомобил „Фолксваген“, „Голф“,
с рег.№ СС 917* АР , рама № WVWZZZIJZWP078**2, двигател №
AGR0758** и сума в размер на 50092лв. по срочен депозит в лева №
2528125*** в „Банка ДСН“ЕАД са неоснователни и същите следва да бъдат
отхвърлени.
Поради различните правни изводи относно изхода от спора с тези на
7
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл.
По частната жалба срещу Определение № 339/17.05.2024г.:
определението е постановено по искане, инкорпорирано в подадената от
ответниците въззивна жалба по реда на чл.248 ГПК. С него, както и с
постановеното по делото решение, ОС Силистра е приел, че на ответниците не
следва да се присъждат разноски за прекратената част от производството. В
съдебно заседание и в отговора на молбата по чл.248 ГПК, КОНПИ е навела
възражения относно допустимостта на искането за изменение на решението в
частта за разноските, както и досежно неоснователността на искането,
евентуално относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение,
считайки същото за прекомерно.
Настоящият състав констатира, че ответниците от момента на подаване
на отговора по чл.131 ГПК до приключване на делото пред ОС Силистра са
били представлявани от адв. П. Н., като по делото са представени са
пълномощно /л.513/ и договор за правна защита и съдействие /л.596/,
съгласно който уговореното и заплатено от ответниците С. С., Д. Н. и Ш. А.
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител Н. е в
размер на 10840 лева. Същите са сторили и разноски за възнаграждение на
вещо лице в размер на 700лв. Цената на първоначално предявените искове е
374 983,01лвева, а след направения отказ от 10.10.2023г. – 64500 лева.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК и представените
доказателства, молбата на ответниците по реда на чл.248 ГПК е основателна.
Съдът присъжда разноските в зависимост от изхода на делото с крайния
съдебен акт, поради което и възражението на въззиваемата страна, че искането
за присъждане на разноски относно прекратената част от производството е
преклудирано е неоснователно. В случая постановяването на решението по
делото е крайния момент, в който съдът може да се произнесе по разноските,
включително и по прекратената част. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4
ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като
процесуалният закон не разграничава хипотезите, поради които е постановено
прекратяването. В същото време специалният Закон за отнемане на незаконно
придобито имущество не съдържа норми, които да дерогират общото правило
за отговорността за разноски, като хипотезите на чл.157, ал.2 и чл.158, ал.4 и
ал.5 на ЗОНПИ са неотносими към настоящия случай. Причината за
предприетия отказ не е последващо поведение на ответниците или други
новонастъпили факти, които удовлетворяват интереса на ищеца и обуславят
взетото решение за отказ, поради което разпоредбата на чл.156, ал.6 ЗОНПИ
също е неприложима. Неоснователни са и доводите за липса на основание за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради непредставяне
на доказателства за извършването им. Представен е договор за правна защита
и съдействие, в който е удостоверено заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение. По изложените съображения искането на ответниците за
присъждане на разноските относно прекратената част от производството е
8
основателно, като обжалваното определение, с която е оставена без уважение
молбата на въззивниците по реда на чл.248 ГПК за изменение на решение №
8/15.01.2024г., относно присъждане на ответниците на разноски относно
прекратената част от производството следва да се отмени.
Предвид крайния изход на делото – неоснователността на предявените
искове и частичното прекратяване на производството, на основание чл.78, ал.3
и ал.4 ГПК в полза на ответниците Ш. М. А., Д. С. Н. и С. Н. С. следва да се
присъдят сторените от тях при първоинстанционното разглеждане на делото
разноски, доказани в размер на 11 540лв., от които 700лв.- депозит за
възнаграждение на вещо лице и 10840лв. – адвокатско възнаграждение.
Посочения размер на възнаграждението е ½ от минималния размер,
определен по Наредба №1/20024г. за една инстанция и не е прекомерен
предвид фактическата и правна сложност на спора, както и обема на
извършените от процесуалния представител на ответниците процесуални
действия.
Предвид основателността на жалбите в полза на въззивниците следва да
бъдат присъдени разноски за настоящото производство. Същите са
претендирани в размер на 8521,14лв.7200 лв. адвокатско възнаграждение с
вкл. ДДС и 1321,14лв. държавна такса. Предвид направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност, съдът намира че в полза на въззивниците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 4648лв. При
определяне на размера му съдът съобразява Решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на Съда на ЕС и приема, че при определяне на отговорността за
разноски не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения,
определени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а извършва преценка за фактическата и правна сложност на
делото и обема на извършените от пълномощника действия. В конкретния
случай освен депозирането на въззивна и частна жалба, пълномощникът се е
явил в едно открито съдебно заседание, като въззивното производство не се
отличава със фактическа и правна сложност. С оглед на това, настоящият
състав приема, че в полза на въззивниците следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2/3 от минималния размер, определен
по, чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г., а именно сумата от 4 648лв./ с
вкл.ДДС/. По-висок размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен,
доколкото доказването на твърдяните от страните факти и обстоятелства е
извършено в първоинстанционното производство, в което е присъдено
възнаграждение в достатъчно висок размер. На основание чл.78 ГПК КОНПИ
следва да бъде осъдена да заплати на въззивниците сумата от 5969,14 лева,
представляваща разноски за въззивното производство / 4 648лв . адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС и 1321,14лв. държавна такса/.
На основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ Комисията следва да заплати
следващата се държавна такса за първоинстанционното и въззивното
производство, която съобразно цената на исковете е в размер на 3876лв.
/2584лв. за първа инстанция и 1292лв. за въззивната/.
9
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8/15.01.2024г. на ОС – Силистра, и определение №
339/17.05.2024г., постановени по гр.д.№ 133/2022г. И ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу Д. С. Н., ЕГН ********** и С. Н. С., ЕГН
********** искове с правно основание чл.153 ЗОПНИ за отнемане в полза на
Държавата на следното имущество:
От Д. С. Н., ЕГН **********- поземлен имот с идентификатор
24030.501.910* по КК и КР на гр. Дулово, с площ от 834 кв.м., с трайно
предназначение за жилищни нужди, незастроен, на стойност 13 000лв.
От С. Н. С., ЕГН ********** лек автомобил „Фолксваген“, модел
„Голф“ с рег.№ СС917*АР рама № WVWZZZIJZWP078***, двигател №
AGR0758**, с дата на първоначална регистрация 31.03.1998г., придобит с
договор от 21.02.2019г., на стойност 1500лв.; сума в размер на 50 092лв.,
представляваща налична сума в края на проверявания период по срочен
депозит № 2528125*** в „Банка ДСК“ЕАД.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество ДА
ЗАПЛАТИ на Ш. М. А., ЕГН **********, С. Н. С., ЕГН ********** и Д. С. Н.,
ЕГН ********** сумата от 11 540лв., представляваща разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество ДА
ЗАПЛАТИ на С. Н. С., ЕГН ********** и Д. С. Н., ЕГН ********** сумата от
5969,14 лева, представляваща разноски за въззивното производство /4 648лв .
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 1321,14лв. държавна такса/, на
основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество ДА
ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза бюджета на съдебната власт, по сметка на
съда сумата от 3876лв., представляваща дължима държавна такса върху
цената на исковете за първоинстанционното и въззивното производство, на
основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11