О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в закрито заседание, проведено на
тридесет и първи май през две хиляди
и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1462/2019г. по описа
на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, предявена
от Я.И.П., ЕГН: **********, чрез адв.П.С. от ВАС против
Д.С.К., Г.А.Г., ЕГН:********** и Йоана Б.К..
Ищецът претендира от съда да постанови решение , с което да допусне делба
на съсобствения им недвижим имот , съставляващ :
Дворно място цялото с площ от 842кв.м., съставляващо УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град
Аксаково, при граници и съседи: улица, УПИ VII-754, УПИ XXIII-747 и V-749 , като бъдат обособени два
самостоятелни дяла при квоти: САМОСТОЯТЕЛЕН
ДЯЛ, който да бъде обособен в самостоятелен УПИ с площ от 354кв.м. от целия с
площ от 842кв.м. за Я.И. Петров и
САМОСТОЯТЕЛН ДЯЛ , който да бъде обособен в самостоятелен УПИ с площ от 488кв.м. за Д.С.К., Г.А. Г. и Йоана Б.
К., в който за Д.С.К. се вкл. 269кв.м. ид.части,
а за Г.А.Г. и Йоана Б.К. 219кв.м. ид.части .
В случай, че съдът приеме, че съделителите не са
придобили имота по давност върху 842кв.м. , в условие на
евентуалност да допусне делба на Дворно място с площ от 760кв.м. по предходен
документ за собственост, а по скица , цялото с площ от 842 кв.м.,
съставляващо съставляващо
УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково, при граници и съседи: улица, УПИ
VII-754, УПИ XXIII-747 и V-749 , като бъдат обособени два самостоятелни дяла
при квоти: За Я. И.П.-самостоятелен дял,
който да бъде обособен в самостоятелен УПИ с площ от 330кв.м. от Дворно място с
площ от 760кв.м. по предходен документ за собственост, а по скица, цялото с
площ 842кв.м., съставляващо съставляващо УПИ
VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково, при граници и съседи: улица, УПИ
VII-754, УПИ XXIII-747 и V-749 и за Д.С.К., Г.А.Г. и Йоана Б.К.-самостоятелен
дял, който да бъде обособен в самостоятелен УПИ с площ от 430кв.м. от Дворно
място с площ от 760кв.м. по предходен
документ за собственост, а по скица, цялото с площ 842кв.м., съставляващо УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково,
при граници и съседи: улица, УПИ VII-754, УПИ XXIII-747 и V-749.
С разпореждане №5358/2019год. съдът е оставил производството по делото без
движение, като е дал подробни указания на ищеца за изправяне нередовностите на исковата молба.
С уточняваща молба ищецът сочи, че той е собственик на 330кв.м. ид.части от Дворно място, цялото с площ от 780кв.м. по нот.акт , а по скица 842кв.м., съставляващо УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково,
ведно с изградената в имота жилище-лятна кухня със застроена площ от 21 кв.м. и
стопанска сграда със застроена площ от 18кв.м. За така твърдяната собственост
се позовава на НА №8, том II, рег.№3963, дело №177 от 2018год. на нотариус с рег.№382 при НК град
София, съгласно който е закупил тази собственост от Съби Вълчев Петков.
Д.С.К., съгласно НА №184, т.ХII, дело №5098 от 1983год. на Варненски нотариус и НА №83,т.II, дело №619 от 1984г. на
Варненски нотариус е собственик на 250кв.м. идеални части от УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град
Аксаково с площ от 760/780/ кв.м., ведно с жилищната сграда-първи етаж и
избено помещение под жилището, а по
скица 842кв.м.
Г. А.Г. и Йоана Б.К. при равни квоти
по силата на НА №143, т. I, рег.№2036, дело №99 от 2016год. на нотариус с рег.№332 при НК гр.София, притежават при равни квоти 200кв.м. ид.части
от УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град
Аксаково, ведно с втори етаж от жилищна сграда.
С уточняващата молба се претендира делба на имот, съставляващ УПИ №VI-746 в кв.42 по действащия план на град Аксаково с площ от 780кв.м. , целия
с пространство по скица-842кв.м. , ведно с изградени в него двуетажна жилищна сграда със ЗП от 80кв.м.,
РЗП 160кв.м. и стопанска постройка с площ от 18 кв.м. и лятна кухня с площ от
21 кв.м., при квоти между съделителите, както следва:
За Я.И.П. 330/780кв.м.иделани части от УПИ №
VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково по действащия план на град Аксаково, ведно с
изградената в имота жилище-лянта кухня със застроена
площ от 21 кв.м. и стопанска
сграда със застроена площ от
18кв.м., което да бъде обособено в самостоятелен парцел /УПИ/.
За Д.С.К. и Г.А.Г. и Йоана Б.К.
450/780кв.м. от УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково, ведно с
изградената в имота жилищна сграда-първи етаж и избено помещение под жилището и
втори етаж на същата сграда.
В уточняваща молба ищецът сочи, че в УПИ № VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково, съществуват: лятна кухня и
стопански постройки-собственост на Я.И.П., както и двуетажна жилищна сграда,
която е собственост , както следва: За Д.С.К.-първи жилищен етаж, за Г.А.Г. и
Йоана Б.К.-втори жилищен етаж.
С разпореждане №13120/2019год. съдът е оставил отново без движение исковата
молба.
С последваща това разпореждане молба, ищецът сочи следното:
Илия Стоянов Янков и Мария Костова Янково, съгласно НА №41,т.XI, дело 3235/1968год. на Варненски
нотариус, придобиват собствеността на имот с пространство 780кв.м.,
съставляващо парцел V-477 в кв.42 по плана на гр.Аксаково, идентичен с УПИ VI-746 в кв.42 по действащия план
на град Аксаково.
Със строително разрешение №213/25.05.1972год. ОБНС Аксаково разрешава
на Илия Стоянов Янков и Мария Костова
Янкова изграждането на жилищна сграда на два етажа 79кв.м. в парцел V-477 в кв.42 по плана на
гр.Аксаково.
Съпрузите в резултат на посоченото
по-горе стр.разрешение са изградили
първия жилищен етаж , който прехвърлят срещу гледане и
издръжка на Д.С.К., ведно с 200кв.м. от имот с пространство
760кв.м. , съставляващо парцел V-477 в кв.42 по плана на гр.Аксаково,
идентичен с УПИ VI-746 в кв.42 по действащия план на град Аксаково.
С нот. Акт №83, т.II, дело №619/1984год. Илия Стоянов
Янков и Мария Костова Янкова прехвърлят срещу гледане и издръжка на Д.С.К. още
250кв.м. от имот с пространство 760кв.м., съставляващо парцел V-477 в кв.42 по плана на гр.Аксаково, идентичен с
УПИ VI-746 в кв.42 по действащия план на град Аксаково.
На 02.07.1980год. с нот.акт за замяна, Илия Стоянов
Янков и Мария Костова Янкова прехвърлят на Ангел Г. Киров 200кв.м. от дворно място, съставляващо парцел V-477 в кв.42 по
плана на гр.Аксаково, идентичен с УПИ VI-746 в кв.42 по действащия план на град
Аксаково, ведно с правото на строеж върху
80кв.м. железобетонна плоча, излята над жилището на продавачите, върху която да
изградят собствено жилище на един етаж и покривна конструкция от свое име и за
своя сметка, който на това основание и строително разрешение
№689/29.09.1980год. на ИК на ОбНС, изгражда втори
етаж и от жилищната сграда.
Ищецът по делото , съгласно НА №8, том II,рег.№3963, дело №177 от 2018год.
на нотариус с рег.№382 при НК гр.София, придобива от Съби Вълчев Петков, чрез
продажба 330кв.м. ид.части от дворно място, цялото с
площ 780кв.м.по нот.акт , а по скица 842кв.м.,
съставляващо УПИ VI-746 в кв.42 по
действащия план на град Аксаково, ведно с изградената в имота жилище-лятна
кухня със застроена площ от 21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от
18 кв.м. Посоченото жилище-лятна кухня със застроена площ от 21 кв.м. и
стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м. е изградено в процесния имот, съгласно строително разрешение
№797/29.09.1980год., издадено на Илия и Мария Янкови със съгласието на Ангел Г.
Киров, обективирано в нотариално заверена декларация
с рег.№148/29.09.1980год., която декларация е следвало да има смисъл на
заявление по чл.56 от ЗТСУ/отм./, за да създаде самостоятелни права върху
сградата, изключващи съсобствеността на останалите съсобственици в имота. В
резултат на саморъчното завещание на Илия Стоянов Янков от 1998год. с
рег.№298/97год. на нотариус при ВРС, Съби Вълчев Петков , в качеството си на заветник се сдобива с КНА за дворно място от 330кв.м. ид.части от дворното място, цялото с площ от 780кв.м. по нот.акт, а по скица 842кв.м., съставляващо УПИ VI-746 в кв.42 по плана на град
Аксаково, ведно с изградената в имота жилище-лятна кухня със застроена площ от
21 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 18 кв.м.
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебната делба представлява особено исково конститутивно
производство. Неговото предназначение е да се ликвидира съсобствеността между съделителите, като всеки от тях придобие в изключителна
собственост имоти, които са поставени в негов дял, вследствие на делбеното конститутивно решение,
съобразно квотата на съответния съделител, определена
в делбеното производство.
В рамките на производството по съдебна делба, следва да бъде осъществено
едно субективно право, за да може да бъде постигнато прекратяването на
съсобствеността, каквато е и крайната цел на съдебната делба. Това право се
нарича право на делба, и то е потестативно по своята
правна природа, защото предоставя правна възможност за всеки един от
съсобствениците да предизвика с едностранно волеизлявление
правна промяна в правоотношенията между отделните съделители.
Правната промяна се състои в това, че при постановено и влязло в сила решение,
което уважава заявена конститутивна претенция по
смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗС, съсобствеността върху общото имущество се прекратява и всеки от съделителите придобива изключително право на собственост по
отношение на имотите, поставени в негов дял вследствие на делбата. Субективното
право на делба има потестативен
(вторичен, производен) характер още и защото неговото пораждане е обусловено от
съществуването на едно предшестващо, първично правоотношение, което може да
бъде вещно, наследствено или друго. В настоящия случай съдът приема, че такова
предшестващо първично правоотношение по отношение на построеното в имота, което
да поражда съсобственост липса.
От
наведените твърдения, установени и с представени от ищеца писмени доказателства
се извежда извод, че ищецът е изключителен
собственик на жилище-лянта кухня със застроена
площ от 21 кв.м. и стопанска
сграда със застроена площ от
18кв. в УПИ № VI-746 в кв.42 по плана на град Аксаково по действащия план на град Аксаково. Ответникът Д.С.К.
е изключителен собственик на първи етаж от жилищна сграда, а ответниците Г.А.Г. и Йоана Б. на втори жилищен етаж. Т.е. съделителите така , както е посочено
имат права на изключителна собственост
по отношение на построеното в имота, с оглед на което няма право на съсобственост
по отношение на постройките и съответно
право на делба по отношение на тях.
По отношение на съсобствеността
върху дворното място.
Действително съделителите имат право на
съсобственост върху мястото, но тази съсобственост е неделима, тъй като всеки
един от тях има самостоятелно право на собственост върху жилищна постройка.
Съгласно б. „д“ на т. 1. на Постановление № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на ВС
е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има
две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост
и които са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни съсобственици
на парцела. ВС посочва, че в този случай „по силата на закона е създадено
положение, сходно с етажната собственост. Сградите са изключени от
съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, върху който
са построени и който е общ. Парцелът е обща част и съсобствеността върху него е
неразделно свързана с отделните сгради“ (аргумент от чл. 38, ал. 3 ЗС). В
настоящият случай е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
земята, сградите „присвояват“ земята, превръщайки се от „приращение“
(по смисъла на чл. 92 ЗС) в „главна вещ“ (по смисъла на чл. 98 ЗС). Това е и
причината, поради която вещнопридобивният ефект на
чл. 98 ЗС „побеждава“ този чл. 92 ЗС: построеното не е част от земята (и не е
собственост на собственика на земята), а земята е неделима (обща) част от
сградата (и собственост на собственика/собствениците на сградата). Съгласно б.
„е“ на същата т. 1. на Постановление № 2 от 04.05.1982 г. на Пленума на ВС
недопустима е делбата на парцели, в
които е изградена етажна собственост. В тази насока е и т. 3 на Постановление №
4 от 30.10.1964 г. на Пленума на ВС,съгласно която не може да се иска делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни
жилищни сгради, оставени в дял на отделни собственици, както и на дворни места,
в които е изградена етажна собственост . Налице по въпроса е и многобройна съдебна практика : Решение № 165 от 03.01.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 98/2016 г., I г. о., ГК, Решение №
174 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2016 г., I г. о., ГК, Решение № 89
от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 588/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 201 от
19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2015 г., I г. о., ГК,Решение № 131 от
27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 600/2016 г., I г. о., ГК и др.
Вземайки предвид горното, настоящият съдебен състав извежда извод, че искът
за делба, заявен по настоящото дело се явява недопустим и постановява
определение , с което прекратява производството по делото.
Водим от горното , съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1462/2019год. на ВРС, 16-ти състав, поради
недопустимост, на основание чл.130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на
ищеца пред ВОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: