№ 2816
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110124020 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците А. Н. П. и Р. Н. П., въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: *** като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите
общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Допълва, че
ответниците не са погасили процесните вземания, поради което претендира от тях при
условията на разделност сумите, както следва: 9 923,12 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 1 373,14 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 10.07.2023 г.; 28,98 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 5,88 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до
10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по
ч. гр. дело № 42836/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г., при равни квоти (по 1/2 за всяка от тях), а именно: 4 961,56 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 686,57
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
1
периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г.; 14,49 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 2,94 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
15.08.2020 г. до 10.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до окончателното им заплащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците А. Н. П. и Р. Н. П., чрез назначения по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Д. Д. – Ф., са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват исковете при твърдението, че не са ангажирани доказателства да са
били собственици или ползватели на процесния имот през исковия период, каквото е
изискването на действащата нормативна уредба. Навеждат довод за изтекла погасителна
давност. С тези съображения отправят искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „*** изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата по извършване на дялово разпределение е законосъобразно
извършена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия период
ответниците А. Н. П. и Р. Н. П. се легитимират като собственици на процесния недвижим
имот при посочените от ищеца с исковата молба квоти – по 1/2 за всяка от тях, респ. същите
следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи същия, съобразно обема на правата си в съсобствеността. Най-
напред, от съдържанието на представения договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 23.01.1985 г. (л. 20-21 от делото), съставен на
основание заповед № ДИ-И-108а/11.09.1984 г. на председателя на ИК на РНС „*** се
установява, че Н. А. П. и Н. Д. П. са придобили собствеността върху апартамент № ***,
2
находящ се в ***, заедно с принадлежащите му таванско помещение № 5 и 0,960 % идеални
части от правото на строеж върху мястото, като с оглед представеното удостоверение № 94-
01-87/18.03.2011 г., издадено от ***“, свидетелстващо за взето решение на Столичен народен
съвет за преименуване на *****, съдът прави извод, че същият изцяло съответства на имота,
за който се отнасят исковите претенции. По делото няма данни към момента на
осъществяване на придобивната сделка от 23.01.1985 г. посочените лица да са били в брак,
поради което съдът приема, че апартаментът, предмет на същата, е придобит от тях при
условията на разделност, т. е. при равни дялове, с оглед на което всеки един от тях е станал
носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС.
На следващо място от представените 2 броя удостоверения за наследници с изх. №
1975/11.12.2024 г. и с изх. № 1976/11.12.2024 г. (л. 115-117 от делото) се установява, че Н. А.
П. и Н. Д. П. са починали съответно на 05.05.1993 г. и на 12.01.1996 г., оставяйки за свои
наследници по закон ответниците А. Н. П. и Р. Н. П. – дъщери, поради което може да се
направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените
лица е придобило съответни права от включеното в наследствената маса на наследодателите
си имущество в т. ч. и от процесния апартамент № ***, доколкото няма данни за
осъществяването в периода от придобиването му от тях – на 23.01.1985 г. до смъртта им на
юридически факти, довели до промяна в правата върху него. Ето защо, съдът прави извод,
че след смъртта на всеки един от наследодателите им именно ответниците се легитимират
като собственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 всеки – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. В
случая, те не твърдят и не доказват да са се отказали от наследството на родителите си или
да са го приели по опис, поради което следва да се направи извод, че са го приели. Нещо
повече, наличието на съсобственост по отношение на него се потвърждава и от наличните в
общинската администрация данни, възпроизведени в представената декларация по чл. 14
ЗМДТ от 08.06.2016 г., че понастоящем именно те са собственици на процесния имот при
равни квоти – по 1/2 всеки, на основание наследствено правоприемство. Следователно, в
качеството им на собственици на процесния апартамент № *** при равни квоти, именно А.
Н. П. и Р. Н. П. следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на
услуга за дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в
съсобствеността – по 1/2 всеки.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се
доказва ответниците А. Н. П. и Р. Н. П. да са възразили срещу прилаганите от ищеца общи
условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение с него, поради
което съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало договорно правоотношение по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Съгласно
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
3
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 20.08.2002 г., списък към него и
договор № 3996/23.09.2002 г. (л. 26-27 от делото), както и индивидуалните справки за
топлинна енергия (л. 124-125 от делото) в рамките на исковия период услугата по
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода в сградата - етажна собственост, находяща се на
адрес: *****, е била възложена и извършвана от третото лице – помагач - „***.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в процесната сграда – етажна собственост е измервана чрез определено от
ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в края на всеки месец, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през
процесния период в имота са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна
инсталация, като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод,
че това е ставало съгласно изискванията на действащата нормативна уредба. Така сумите за
отопление са начислявани с 3 броя радиатори без уреди за отчет, сумите за битово гореща
вода са начислявани служебно на база по 140 литра дневно за 4 броя потребители съгласно т.
5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, а сумите за сградна инсталация съобразно посоченото в т. 6.1.1. от
Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите съобразно
пълния отопляем обем на имота – 257 куб. м. и този на етажната собственост – 22 969 куб.
м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
При анализ на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия
период, експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е
преминал изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН,
без по делото да са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл. 155, ал.
1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че стойността на реално доставеното до имота
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата
от 10 025,19 лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури
(10 433,12 лв.) и сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (407,93 лв.),
като посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване
на лихви по тях. В случая, основанието за начисляване на процесните суми за битово гореща
вода - на база неосигурен достъп от абоната за целия исков период не се оспорва по делото,
4
поради което в този случай по отношение на този компонент приложение следва да намери
чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като
начисляването на същата следва да се извърши от фирмата за дялово разпределение при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие.
В случая, този ред за начисляване на сумите за битово гореща вода действително е бил
спазен, но с оглед данните по съдебно-техническата експертиза за целия исков период това е
ставало на база 4 броя обитатели, без по делото да са ангажирани доказателства, че това
действително е било така. Ето защо, съдът намира, че няма основание да се приеме, че през
исковия период процесният апартамент № *** е бил обитаван от други лица освен
ответниците А. Н. П. и Р. Н. П., поради което начисляването на сумите за битово гореща
вода е следвало да се извърши на база 2 броя обитатели, а не на база 4 броя такива. Оттук и
при съобразяване на критериите по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата и на база на 2 броя
обитатели за процесния имот съдът приема, че стойността на общо фактурираното
количество топлинна енергия за компонент битово гореща вода за целия искови период
(м.05.2020 г. – м.04.2022 г.) следва да възлиза на 2 188,99 лв., а не на 4 377,98 лв., както е
прието от фирмата за дялово разпределение и както е посочило вещото лице по съдебно-
техническата експертиза в таблица № 5 от заключението си. Към тази стойност следва да се
добави и стойността на фактурираното количество топлинна енергия за компонент
отопление и сградна инсталация, която съгласно данните по същата тази таблица възлиза на
6 055,14 лв. Следователно, след извършеното от съда преизчисляване на сумите за
компонент битово гореща вода (на база 2 броя обитатели) за целия исков период, изчислен
по реда на чл. 162 ГПК, общият размер на прогнозно фактурираното количество топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. се равнява на сумата от 8 244,13 лв. (2 188,99
лв. + 6 055,14 лв.). Тази сума следва да се намали с подлежащата на доплащане от абоната
такава по изравнителните сметки, която съгласно данните по таблица № 4 от заключението
се равнява на 407,93 лв., при което главното задължение за цена на топлинна енергия,
отнасящо се за целия исков период, възлиза в размер на 7 836,20 лв. (8 244,13 лв. - 407,93
лв.), като по делото не се твърди и не се доказва посочената сума да е била заплатена от
ответниците.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от нея А. Н. П.
и Р. Н. П. дължат да заплатят, като в тази връзка бъде разгледано релевираното от тях
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага 3-годишната давност. Предявяването на
иска спира течението на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в
съда на 28.07.2023 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и
7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Доколкото на основание горната
разпоредба за 20 дни от м.05.2020 г. също не е текла погасителна давност, извън нея са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва не след и на 28.07.2020 г., а след и на
08.07.2020 г. (20 дни назад считано от 28.07.2020 г.) - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на
ищеца се претендират вземания за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи
условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца,
за който се отнасят. В случая, най-ранното месечно задължение, включено в рамките на
исковия период – това за м.05.2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е. след
5
08.07.2020 г., поради което то, както и последващите такива не са обхванати от изтекла
погасителна давност.
Изложеното обосновава извод, че стойността на задължението за цена на топлинна
енергия, отнасящо се за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., възлиза в горепосочения
размер от 7 836,20 лв., като при съобразяване на размера на дълга на всеки един от
ответниците – по 1/2, А. Н. П. и Р. Н. П. се явяват задължени за сумата от по 3 918,10 лв., до
които размери предявените срещу тях главни искове за цена на топлинна енергия са
основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери от по 4 961,56 лв., или за размера от по 1 043,46 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., чиято обща стойност не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца размер от 28,98 лв. Това е така, тъй като съгласно чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно от продавача
по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване на изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът *** се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., което също не се твърди и не се доказва да е било заплатено
от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в
исковия период – това за м.06.2020 г. се счита за възникнало на 30.06.2020 г., или същото е
станало изискуемо на 01.07.2020 г., т. е. преди 28.07.2023 г. (3 години назад считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г., доколкото това вземане се
претендира от ищеца считано от 01.06.2020 г., поради което същото не попада в обхвата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г./. Ето защо, вземането за цена на услуга за дялово разпределение за м.06.2020 г.
е обхванато от изтекла погасителна давност, като с оглед данните, удостоверени в
представеното извлечение за аб. № 97948 (л. 35 от делото), стойността му се равнява на 1,26
лв. Следователно, това за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., което не е обхванато от
изтекла погасителна давност, възлиза на 27,72 лв., като отново при съобразяване на
отговорността на всеки един от ответниците – по 1/2, А. Н. П. и Р. Н. П. се явяват задължени
за сумата от по 13,86 лв., до които размери предявените срещу тях главни искове за цена на
услуга за дялово разпределение са основателни и следва да бъдат уважени, като се
отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от по 14,49 лв., или за размера от по
0,63 лв., и за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до окончателното им заплащане.
6
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на лихва за забава предполага установяване
от ищеца наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят, а не от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата
на продавача, поради което ирелевантно се явява това обстоятелство за поставянето на
ответниците в забава. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на
други действия от страна на ищеца /така решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11883/2019 г./. Изчислявайки го по реда на чл. 162 ГПК, размерът на лихвата за забава
върху възприетата от съда главница за цена на топлинна енергия от 7 836,20 лв. се равнява
на 1 139,40 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г. Отново
при съобразяване на отговорността на всеки един от ответниците – по 1/2, А. Н. П. и Р. Н. П.
се явяват задължени за сумата от по 569,70 лв., до които размери предявените срещу тях
акцесорни искове за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия са
основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните
предявени размери от по 686,57 лв., или за размера от по 116,87 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.07.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което в тази част предявената срещу ответниците
акцесорна претенция за сумата от общо 5,88 лв., начислена за периода от 15.08.2020 г. до
10.07.2023 г., е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените
разноски в производството по ч. гр. дело № 42836/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 205,88 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
на 912,96 лв. – платена държавна такса, депозит за особен представител на ответниците,
депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер
юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
При това положение всяка една от ответниците следва да бъде осъдена да заплати в полза на
ищеца сумата от 102,94 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 456,48 лв. –
разноски за исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците
не следва да се присъждат разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, тъй като те
не претендират, а и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ***** срещу А. Н. П., ЕГН **********, с адрес: *****, установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Н. П. дължи на *** сумата от 3 918,10 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. по
отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бл. 42,
ет. 16, ап. ***, с аб. № 97948; сумата от 13,86 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 569,70 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 42836/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 3 918,10 лв. до пълния предявен размер от 4
961,56 лв., или за размера от 1 043,46 лв.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 13,86 лв. до пълния предявен размер от 14,49 лв., или за
размера от 0,63 лв., и за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; иска за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 569,70
лв. до пълния предявен размер от 686,57 лв., или за размера от 116,87 лв., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
2,94 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: ***** срещу Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес: **** ап. ***,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Н. П. дължи на *** сумата от 3
918,10 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: **** ап. ***, с аб. №
97948; сумата от 13,86 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.07.2023 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 569,70 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.07.2023 г.,
за които суми по ч. гр. дело № 42836/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 3 918,10 лв. до пълния предявен размер от 4
961,56 лв., или за размера от 1 043,46 лв.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 13,86 лв. до пълния предявен размер от 14,49 лв., или за
размера от 0,63 лв., и за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г.; иска за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 569,70
лв. до пълния предявен размер от 686,57 лв., или за размера от 116,87 лв., както и иска за
лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на
2,94 лв. за периода от 15.08.2020 г. до 10.07.2023 г.
ОСЪЖДА А. Н. П., ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на ***, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 102,94 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 42836/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 456,48 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН **********, с адрес: **** ап. *** да заплати на ***, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: *****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
8
102,94 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 42836/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 456,48 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца *** – „***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9