Р Е Ш Е Н И Е №.470
гр. ВРАЦА,05.11.2009г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,в публично
заседание на 29.10.2009г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ИВАНОВА
при секретаря М.К.,като разгледа докладваното от съдия
ИВАНОВА гр.д.№571 по описа за 2009г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Р.Л.Г.,В.Р.Л. и М.Р.Л.,***,чрез пълномощника си адвокат М.Б. ***,са
предявили срещу М.Н.М. ***,понастоящем в Затвора София,искове за присъждане на
обезщетения за претърпени неимуществени вреди,настъпили от смъртта на Й. Р.Л.,син
на първата и брат на втората и третия от ищците.В исковата молба се твърди,че
на 30.04.2008г. на пътя между селата Добролево и Сираково,при управление на лек
автомобил “Хонда Сивик” с рег.№М 00 00,в нарушение на правилата за
движение,след употреба на алкохол и при движение с превишена скорост,ответникът
е причинил пътно-транспортно произшествие,при което е загинал родственикът на
ищците.С влязло в сила споразумение по НОХД №41/2009г. на Окръжен съд-Враца
ответникът бил признат за виновен за извършеното престъпление.Поддържа се,че от
загубата на близкия ищците са прътърпели болки и страдания,за обезщетяването на
които първата от тях претендира сумата 100 000лв.,а втората и третия – по
50 000лв.
Предявените,в условията но обективно и субективно съединяване
искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Чрез пълномощника си адвокат С.Г. *** ответникът оспорва
исковете на В. и М. Л.,за които поддържа,че не са от кръга на лицата,имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди.Ответникът оспорва исковата претенция
на Р.Г. единствено по размер,за който поддържа,че е прекомерно завишен.
След като анализира и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка и взе
предвид позициите и аргументите на страните,от фактическа страна съдът приема
за установено следното:
С влязло в сила определение по приобщеното като доказателство
НОХД №41/2009г. по описа на Окръжен съд-гр.Враца ответникът е признат за
виновен в това,че на 30.04.2008г. на път VІ-15015 между селата Добролево и
Сираково,при управление на лек автомобил “Хонда Сивик” с рег.№М 00 00,собственост
на Е. Я. И. от гр.М.,е нарушил правилата за движение:чл.5,ал.2,т.3 от ЗДвП,като
е управлявал МПС след употреба на алкохол;чл.21,ал.1 от ЗДвП – движил се е с
превишена скорост – 107 км/ч извън населено място;чл.131,ал.1 от ЗДвП –
превозвал е седем човека в петместен автомобил,като е напуснал лентата за
насрещно движение,блъснал се е в крайпътни дървета,при което по непредпазливост
е причинил смъртта на Й. Р.Л. и множество тежки и средни телесни повреди на
останалите лица,пътували в автомобила,и на основание чл.343,ал.4,вр. с
ал.3,пр.1,б.”б”,вр. чл.342,ал.1 и чл.55,ал.1 от НК му е определено наказание в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Видно е от представените удостоверения на
Кметство-с.Добролево,че пострадалият Й. Р.Л. е роден на ***г.Първата ищца е
негова майка,а втората и третият – негови сестра и брат.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.К. и Г.Ц.
се установява,че ищците са живели в едно домакинство с пострадалия.Отношенията
в семейството били основани на обич,привързаност,разбирателство и взаимопомощ,поради
което загубата била понесена изключително тежко.Свидетелите са единодушни,че
ударът бил понесен най-тежко от първата ищца,която и към настоящия момент не е
преодоляла мъката от загубата,психически е много разстроена и е влошено
здравето й като цяло.Според св.К.,макар и непълнолетен,пострадалият е бил
приучен на труд,работил и подпомагал семейството,в което липсвал баща.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема,че
фактическият състав на непозволеното увреждане,уреден с нормата на чл.45 от ЗЗД,е осъществен.Доказано е по безспорен начин,че ответникът виновно и причинил
смъртта на Й.Р.Л.,който е син на първата ищца и брат на останалите ищци.Одобреното
от наказателния съд споразумение по НОХД №41/2009г. по описа на Окръжен
съд-Враца,с което е прието,че при управление на моторно превозно средство след
употреба на алкохол и в нарушение на правилата за движение,ответникът е причинил
смъртта на Л.,има за гражданския съд степента на задължителност на присъдата
относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на
дееца,съобразно чл.300 от ГПК.
На основата на приетата по-горе доказаност на състава на
деликта,съдът намира,че искът на Р.Г. е доказан по основание.Като майка на
загиналия при произшествието,същата следва да бъде обезщетена за претърпените
от нея болки и страдания.При определяне размера на обезщетението съдът взе
предвид на първо място естественото майчино чувство и тежестта от загубата на
дете ,както и това,че паричен еквивалент на страданията на майката от
сполетялото я нещастие морално и житейски не може да бъде обоснован.Доколкото
обаче обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е парично,критерият
на чл.52 от ЗЗД поставя съда пред необходимостта да изследва онези обективни
факти,които могат да обосноват определянето на справедлива парична компенсация
на претърпените болки и страдания.От тази гледна точка съдът съобрази
установените по делото обстоятелства относно съществуващите между ищцата и
починалия й син отношения на обич,привързаност и взаимопомощ,както и
тези,свързани с начина,по който майката е изживяла жестоката загуба на детето
си.Изследвайки тези обстоятелства и детерминирането на критерия
“справедливост”,съобразно обществено-икономическите условия към момента на
увреждането,съдът преценява,че искът е основателен и доказан за сумата
80 000лв.,в който следва да бъде уважен,като исковата сума бъде присъдена
ведно със законната лихва,считано от 30.04.2008г. до окончателното й
изплащане.В останалата част,като неоснователен и недоказан,искът следва да бъде
отхвърлен.
При произнасянето по исковете на В.Г. и М. Г.,сестра и брат
на загиналия при произшествието,съдът е обвързан от задължителните
указания,дадени с незагубилите действието си Постановление №4/61г. на Пленума
на ВС,допълнено с ППВС №5/69г.,и ППВС №2/84г.В мотивите и диспозитивите на тези
постановления е посочен кръгът на лицата,които имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и които са изброени изчерпателно.Братята и сестрите са
изключени от този кръг.При това положение,въпреки установените по делото отношения на
привързаност и безспорните страдания от загубата на брата,исковете на В.Г. и М.
Г. следва да бъдат отхвърлени.
При този изход от спора ответникът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение за защита на ищцата Р.Г.,предоставена от адв.М.Б. в условията на чл.38 от ЗА и в размера по наредбата
на чл.36,ал.2,възлизащ на 1 940лв.Ищцовата страна не е представила
доказателства за направени разноски по делото.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете,ищците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по компенсация в размер на
1 200лв.
В полза на Окръжен съд-Враца ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 3 200лв.
Воден от изложените съображения,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.М. ***,понастоящем в Затвора София,Затворническо
общежитие “София”-открит тип,ЕГН ********** да запати на Р.Л.Г. ***,ЕГН **********
сумата 80 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,настъпили от причинената на 30.04.2008г. смърт на сина й Й. Р.Л.,ведно със законната лихва,считано от 30.04.2008г.
до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Р.Л. и М.Р.Л.,***,искове
срещу М.Н.М. ***,понастоящем в Затвора София,за сумата 50 000лв. за всеки
от ищците поотделно.
ОСЪЖДА М.Н.М. да заплати на адвокат М.Б. *** адвокатско възнаграждение
за оказана на Р.Л.Г. безплатна адвокатска помощ за защита по делото в размер на
1 940лв.
ОСЪЖДА Р.Л.Г.,В.Р.Л. и М.Р.Л. да заплатят на М.Н.М. разноски
по делото,съразмерно с отхвърлената част от исковете,в размер на 1 200лв.
ОСЪЖДА М.Н.М. да заплати в полза на Окръжен съд-гр.Враца
държавна такса в размер на 3 200лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: