РЕШЕНИЕ
№…
гр. Варна, 23.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито
публично заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Димитрова
сложи за разглеждане гр. дело № 3297 по описа за 2020 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от „И." ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Р.К.М.
против „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, за приемане за
установено в отношенията между страните, че „И." ЕООД, ЕИК ****** Е ТИТУЛЯР НА ВЗЕМАНЕ в размер на 532.93 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от
„Е.-П.П." АД фактура № **********/28.06.2010г., на осн. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И."
ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден изпълнителен
лист от 15.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 12808/2014г., 31 с-в
в полза на „К.Г." ЕООД.
Претендират се и разноските по делото.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
В исковата молбата се
твърди, че през 2014 год. „К.Г." ЕООД подал пред ВРС искова молба срещу „Е.-П.П."
АД с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за присъждане на сумата в
размер на 532,93 лв., представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П." АД
фактура № **********/28.06.2010г.
На основание така подадената искова молба било
образувано гр.д. № 12808/2014г. по описа на ВРС.
В
хода на производството по гр.д. № 12808/2014г. по описа на ВРС, на
23.10.2014г., „К.Г." ЕООД прехвърлило вземането си в размер на 532,93 лв.
на „И." ЕООД, като делото продължило между първоначалните страни, съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от ГПК.
С
Решение № 854/20.02.2015г. по гр.дело № 12808/2014г., ВРС уважил предявения от
„К.Г." ЕООД срещу „Е.-П.П." АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД /Доказателство № 2: Решение № 854/20.02.2015г. постановено от
ВРС по гр.д.№ 12808/2014г./.
На
15.02.2019г., ВРС издал изпълнителен лист в полза на „К.Г." ЕООД за сумата
в размер на 532,93 лв., представляваща главница по фактура №
**********/28.06.2010г.
На
23.12.2014г. между „К.Г." ЕООД и „И." ЕООД била подписана Спогодба -
Анекс /към 198 договора за продажба на вземания сключени на 23.10.2014г. между
„К.Г." ЕООД и „И." ЕООД/.
Процесното
вземане е описано в т. 49 от Приложение № 1, неразделна част от Спогодба-Анекс
от 23.12.2014г.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от същата Спогодба-Анекс, „К.Г." ЕООД се задължило да
предаде на ищеца в 14 дневен срок получения изпълнителен лист.
Въпреки,
че изпълнителния лист бил издаден още на 15.02.2019 год. същият до настоящия
момент не е предаден на ищеца.
Освен
това на 18.02.2020 г. получили Покана от „Е.-П.П." АД от която установили,
че на 14.02.2020г. „Е.-П.П." АД са получили покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № 20207180400174 по описа на ЧСИ С.К.-Д., per. №***, район на действие ОС - гр. Варна.
Изпълнителното
дело е образувано по вземането, което им било прехвърлено с договора за цесия
от 23.10.2014г. и на основание издадения в полза на „К.Г." ЕООД от ВРС
изпълнителен лист по гр. дело № 12808/2014г. по описа на ВРС.
Изпълнителното
дело било образувано от „П.М." ЕООД.
По
отношение на правния интерес от завеждане на иска срещу „Г.Г.Г.Е."ЕООД:
Сочи се с УМ от 12.01.2021г., че
правният интерес от настоящия установителен иск срещу „Г.Г.Г.Е." ЕООД
произтича от сключения устен договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД с по-ранна дата от цесията на
ищеца, а именно - 20.10.2014 г., което обективира правен спор между страните.
В срока по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от ответника.
С молба от 27.01.2021г. се
поддържа, че договорът за цесия, сключен между „К.Г." ЕООД и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД е с по-ранна дата от цесията на
ищеца, поради което „Г.Г.Г.Е." ЕООД е титуляр на вземането. Оспорена е
представителната власт на адв. К.Т. за сключване на договори за цесия.
В
съдебно заседание никой не се явява, с писмени молби ищецът поддържа иска,
съответно ответника - отговора, и молят за уважаване на иска /ищеца/, съответни
за отхвърляне на същия /ответника/.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Предявеният по делото иск е
приет за допустим с Определение № 3210/06.08.2020г. по ч.т.д. № 1625/2020г. на
ВОС, което е задължително за настоящата съдебна инстанция.
Доколкото искът е за
установяване на „титулярство на вземане“ и в конкретния случай са налице две
облигационни правоотношения /по двата договора за цесия/, но никое от тях не е
обект на пълно изследване, доколкото не е налице правен спор между страните по
правоотношението, то съдът намира, че предмет на доказване по настоящото дело е
само ФАКТА! кой е първият сключен във времето валиден договор за цесия на
процесното вземане.
По валидността на договора за цесия на ищеца:
От представения по делото
Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между „К.Г."
ЕООД в качеството му на цедент, чрез пълномощник адв. К.Т., и „И." ЕООД в
качеството му на цесионер, се установява, че проценото вземане в размер на 532.93
лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П." АД фактура №
**********/28.06.2010г., за което е постановено решение от 20.02.2015г. по г.д.
№ 12808/2014г, на ВРС, 31 състав, е прехвърлено от „К.Г." ЕООД на „И."
ЕООД.
Ответникът „Г.Г.Г.Е."ЕООД
оспорва представителната власт на адв. К.Т.
по отношение на цедента „К.Г." ЕООД.
По направеното възражение съдът намира следното:
Съгласно т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 5/2014 на ВКС, ОСГТК, договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност
и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При
липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
Отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник
са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната
власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. За да защити
упълномощителя от възможна злоупотреба с доверието му от страна на пълномощника
и закриляйки същевременно интересите на третото добросъвестно лице, което е
договаряло с пълномощника, законодателят е установил недействителността по чл. 40 ЗЗД /висяща недействителност – договорът не поражда целените правни последици,
освен ако не бъде потвърден от мнимо представлявания и окончателно отпада
обвързващата му сила, в случай, че е налице отказ от потвърждаване от мнимо представлявания/. Както потвърждаването, така
и отказът за потвърждаване са едностранни волеизявления на лицето, от името на
което е сключен договорът без представителна власт (мнимо представлявания),
които принципно са неоттегляеми, ако са достигнали до адресата – третото лице,
което е договаряло с мнимия представител (чл. 13, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 44 ЗЗД). Следователно, единствено мнимо
представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от
негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността
по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да
го потвърди, няма и право, респ. – правен интерес да се позове на недействителността;
още
по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица.
/т. 2 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2014 на ВКС-
мотиви/
В конкретния случай твърденията
на ответника са за липса на представителна власт на пълномощника адв. К.Т. по
отношение на мнимо представлявания цедент „К.Г." ЕООД. Доколкото
ответникът „Г.Г.Г.Е." ЕООД се явява трето за договора за цесия от 23.10.2014г.
лице, то същият няма правен интерес да се позовава на недействителността на
договора за цесия на основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД.
Отделно от това в ТР е посочено още, че в хипотезата
на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна
власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна
веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е
направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и
позоваване на недействителността.
В конкретния случай
договорът за цесия от 23.10.2014г. е сключен между търговци и доколкото няма
представени доказателства за противопоставянето на „К.Г." ЕООД след
узнаването на цесията с „И." ЕООД по отношение на представителната власт
на адв. Тодоров, то е налице потвърждаване на договора за цесия от 23.10.2014г.
по смисъла на чл. 301 от ТЗ във вр. с чл. 42 ал.2 от ЗЗД.
По валидността на договора за цесия на ответника:
Ответникът се позовава на
сключен устен договор за цесия от 20.10.2014г. Договорът за цесия не е формален
договор, а консенсуален, поради което не се нуждае от писмена форма като
условие за неговата действителност. В случая обаче не е представен нито писмен
договор като форма на доказване на сделката, нито са ангажирани гласни
доказателства за сключен договор за цесия между „К.Г." ЕООД и „Г.Г.Г.Е."
ЕООД за процесното вземане. Не са събрани съответно и доказателства за датата
на евентуално сключен такъв договор.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за
доказано единствено съществуването на валиден договор за цесия между „К.Г."
ЕООД и „И." ЕООД от 23.10.2014г., за процесното вземане.
Няма спор между страните, че
за процесното вземане в размер на 532.93 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от
„Е.-П.П." АД фактура № **********/28.06.2010г., е водено гражданско дело,
по което е било постановено решение от 20.02.2015г. по г.д. № 12808/2014г, на
ВРС, 31 състав. Няма спор между страните и, че по делото е бил издаден на
15.02.2019г., изпълнителен лист в полза на „К.Г." ЕООД за сумата в размер
на 532,93 лв., представляваща главница по фактура № **********/28.06.2010г.
Поради всичко изложено
по-горе, съдът намира, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на спора в полза на ищеца се следват разноските за производството, които
в конкретния случай са в размер на 50 лв., представляващи заплатена по делото
д.т. за производството.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните „И." ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя Р.К.М. и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, че „И."
ЕООД, ЕИК ****** Е ТИТУЛЯР НА
ВЗЕМАНЕ в размер на 532.93 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия по издадена от „Е.-П.П." АД фактура № **********/28.06.2010г.,
на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г."
ЕООД на „И." ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има
издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. №
12808/2014г., 31 с-в в полза на „К.Г." ЕООД.
ОСЪЖДА „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА „И." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** представлявано от управителя Р.К.М., сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: