Р Е Ш Е Н И Е
гр.К., 15.05.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 13.05.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 805 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 805/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано от
„В.и К.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК: *********,
представлявано от Р.Т.Р. – управител чрез адв. И.Б.М., САК, със съдебен адрес: *** срещу П.Ж.Г., ЕГН
********** *** с правно основание чл.
422 и сл. ГПК, вр. чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД
с цена на иска 379,72 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че по смисъла на Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответникът бил
собственик/ползвател на водоснабден имот, находящ се в гр. К., кв. „*****“ бл. **,
вх. *, ап. **, партида ***** и абонатен № ****** и потребител на В и К услуги,
а продажбата се осъществявала от „В и К“ ЕООД-С. при публично известни Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите.
Сочи, че ответникът ползвал доставената от ищцовото дружество питейна и
отведена канална вода през периода 01.11.2017 г. – до 28.08.2018 г. и не
заплатил сума в размер на 362,08 лева,
представляващи главница, като е представил 11 броя квитанции към исковата
молба.
Сочи, че за неизпълнението на задължението от страна на ответника, завели
иск срещу длъжника на осн. чл. 410 ГПК, за което било образувано ч.гр.д. № ****/2018
и била издадена Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.11.2018 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника П.Ж.Г. ЕГН **********, като собственик /ползвател на водоснабден
имот, находящ се в гр. К., кв. „*****“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, партида *****
и абонатен №******, е потребител на В и К услуги през периода от 01 ноември
2017г. до 28 август 2018г. Същият не е изпълнявал задължението си да заплати
сумата в размер на 362.08 /триста шестдесет и два лева и осем стотинки/ лв., не
е изпълнявал задължението си да заплати цитираната сума в едно с 17,64 лихва за
забава, от 02.12.2017 до 09.10.2018г. и законна лихва от 06.11.2018г. момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното и изплащане.
Претендира за разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. На същия са
редовно връчени препис от исковата молба и извлеченията към нея.
В
откритото съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител, не взема становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на Районен съд- К. се установява, че съдът е издал заповед №****/07.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съгласно която е разпоредил длъжникът П.Ж.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на кредитора „В.и к.” ЕООД ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***,08 лева за главница, представляваща задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида № *****, в п.к. ****, К., ж.к. „*****“ **, вх. *, ет. *, ап. ** за периода от 01.11.2017 г. до 28.08.2018 г., с 17,64 лева – лихва за забава от 02.12.2017 г. до 09.10.2018 г. и законна лихва върху главницата, считано 06.11.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385,00 лева - разноски по делото.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия иск.
По делото е представено Споразумителен протокол № ***** от дата 05.07.2018 г., подписан от Р.Р. – управител на „ВиК“ ЕООД гр. С. и П.Ж.Г., според който страните се споразумели задължението на П.Г., в качеството на длъжник, титуляр по партида № ***** към ищцовото дружество, да бъде разсрочено по описания в споразумението начин.
Като писмени доказателства са
приложени Квитанция №********** от 01.11.2017г. за
периода от 22.09.2017 до 11.10.2017г. отчетено потребление 19 куб.м - 61.51
лв.; Квитанция №********** от
01.12.2017г. за периода от 11.10.2017 до 05.11.2017г. отчетено потребление 10
куб.м - 31.31 лв.; Квитанция №********** от 01.01.2018г. за периода от
05.11.2017 до 05.12.2017г. отчетено потребление 10 куб.м - 27.** лв.; Квитанция
№20082393** от 01.02.2018г. за периода от 05.12.2017 до 05.01.2018г. отчетено
потребление 7 куб.м - 20.22 лв.; Квитанция №********** от 01.03.2018г. за
периода от 05.01.2018 до 23.02.2018г. отчетено потребление 10 куб.м - 31.13
лв.; Квитанция №********** от 28.03.2018г. за периода от 23.02.2018 до **.03.2018.
отчетено потребление 10 куб.м - 27.** лв.; Квитанция №********** от
28.04.2018г. за периода от **.03.2018 до 20.04.2018г. отчетено потребление 16
куб.м - 43.58 лв.; Квитанция №********** от 28.05.2018г. за периода от
20.04.2018 до **.05.2018г. отчетено потребление 16 куб.м - 43.58 лв.; Квитанция
№********** от 28.06.2018г. за периода от **.05.2018 до **.06.2018г. отчетено
потребление 11 куб.м - 29.96 лв.; Квитанция №********** от 28.07.2018г. за
периода от **.06.2018 до 20.07.2018г. отчетено потребление 7 куб.м -19.07 лв.; Квитанция
№********** от 28.08.2018г. за периода от 20.07.2018 до 02.08.2018г. отчетено
потребление 10 куб.м - 27.** лв. Общият размер на задълженията е 362,08 лева
Видно от лихвен лист, издаден от „В и К“ ЕООД гр. С. за партида ***** лихвата за задълженията по горе цитираните квитанции са в размер на 17,64 лева. Към делото са приложени Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „ В.и к.” ЕООД, ***, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
От така приетите за установени факти и
обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е за установяване на вземане с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.
За ищеца е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като издадената заповед за парично
задължение срещу ответника му е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искът е допустим, подаден от и срещу надлежно активно и
пасивно легитимирани страни, имащи правен интерес от образуване и водене на
настоящото дело.
Поради допустимостта на иска, съдът следва да разгледа спора по същество.
Безспорно между страните е, че „В.и к.“ ЕООД, *** е доставчик на В и К услуги за имот, находящ се в гр. К., ж.к.
„*****“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, за който е водена партида № ***** с
абонатен номер ******.
Титуляр на партидата е П.Ж.Г., като това се установява от
представените по делото писмени доказателства – лихвен лист, споразумителен
протокол № ***** от 05.07.2018 г., подписан от ответницата и от издадените от
ищцовото дружество квитанции, подробно описани по-горе.
Ползването на В и К
услуги е регламентирано в Наредба № 4 и Общите условия за предоставяне
на В и К услуги на потребителите на “В и К” ЕООД гр. С. / Общи условия /,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. и публично обявени в
пресата и на сайта на дружеството. В чл. 8, ал. 1 от цитираната Наредба № 4 е
посочено, че “Получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен
орган” какъвто е КЕВР.
От представените и
приети по делото писмени доказателства се установява, че между страните са
възникнали отношения, имащи характер на договор за доставка на питейна и
отвеждане на канална вода. По силата на създаденото правоотношение ищецът е
разкрил на ответника партида, по която да се отчитат консумираните от него
количества вода. Въз основа на отчетеното са издадени и отделните квитанции,
удостоверяващи месечните доставки. Задължение на ответника е да заплаща
ежемесечно извършените от ищеца доставки, като в случай, че той не стори това,
дружеството ищец разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД, с правото да иска
цената да му бъде заплатена.
Ответницата
не представи писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не се яви в
открито съдебно заседание и не взе становище по иска.
С оглед на изложеното съдът намира така предявения установителен иск за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Относно
разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът
счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС-
К. съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лева.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лв., от които 25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ж.Г.,
ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи
на „В.И
К.” ЕООД ***, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. по
Заповед № ****/07.11.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****/2018
г. по описа на РС- К., сумата 362,08 лева /триста шестдесет
и два лева и 08 ст./ за главница, представляваща задължение за консумирана
и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида № *****, в п.к. ****, К.,
ж.к. „*****“ **, вх. А, ет. 7, ап. ** за периода от 01.11.2017 г. до 28.08.2018
г., с 17,64 лева /седемнадесет лева е
шестдесет и четири ст./ – лихва за забава от 02.12.2017 г. до 09.10.2018 г.
и законна лихва върху главницата, считано 06.11.2018 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА П.Ж.Г., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „В.И К.” ЕООД, ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р. Заповед № ****/07.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****/2018 г. по описа на РС- К. сумата от 385,00лв. разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА П.Ж.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
на „В.И К.” ЕООД, ***, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
инж. Р.Т.Р. сумата от 385,00лв.,
представляващи съдебни и деловодни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ ****/2018 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: