Решение по адм. дело №1028/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „Дако ауто“ ЕООД, [ЕИК], чрез Й. Р. П.- управител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25 – 6207 - 000037 от 27.04.2025г. на Началник група към ОДМВР [област], РУ-Труд, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б."а" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при неправилно приложение на материалния закон. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът-Началник група към ОДМВР [област], РУ-Труд, редовно призован, не взема становище по депозираната жалба. Извод в обратна посока не може да бъде направен и от Молба-становище, с което се представя преписката, понеже не е от страна по делото.

По допустимостта на жалбата.

Органът е наложил ПАМ съгласно разпоредбата чл. 171, т. 2а от ЗДвП, която предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година.

Установено е по делото е, че „Дако ауто“ ЕООД е собственик на описания в заповедта за прилагане на ПАМ лек автомобил. След като с този акт се засяга правото му на собственост, то за дружеството безспорно е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Прекратяването на регистрацията на автомобила засяга не само адресата на акта, но и собственика на автомобила. Нарушено е гарантираното му от Конституцията на Р. България право на собственост, поради което и за него е налице правен интерес от оспорване на заповедта за налагане на ПАМ. Налице са основанията на чл. 147, ал. 1 от АПК. Наложената принудителна административна мярка рефлектира върху правната сфера на собственика на автомобила, тъй като именно той се лишава от правото на свободно ползване на собствеността си.

Ето защо за дружеството-жалбоподател съществува законово защитен правен интерес от осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Преценена на това основание жалбата му е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в обжалвания акт, на 27.04.2025г. в [населено място] Ф. С. А., [ЕГН] от [населено място], управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег. № [рег. номер] без да е правоспособен водач. На водача е съставен АУАН за управление на МПС без да притежава СУМПС, като е прието, че е налице нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Било установено, че собственик на автомобила е „Дако ауто“ ЕООД и ПАМ бил наложен на управителя Й. П. за това, че като собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач в нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Представени са справки за лицето Ф. С. А., което е управлявало лекия автомобил и за управлявания автомобил рег. № *********/27.09.2023г., заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на директора на ОДМВР-[област] и заповед № 8121к-12811/26.09.2024г. на министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

Спор по фактите между страните няма, включително и относно компетентността на АО, издал оспорената заповед.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП мерките за административна принуда по чл. 171, т.1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях лица.

Компетентността на АО, наложил ПАМ, произтича от приложената към административната преписка Заповед № 317з -3162/15.04.2022г. на директора на ОД на МВР-[област].

Оспорената заповед е издадена при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал.2 от АПК.

Посочените в обстоятелствената ѝ част факти и обстоятелства, а именно констатирано управление на МПС от водач, който е неправоспособен за съответната категория обосновават материално-правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.

С оглед наведените възражения и представените от жалбоподателя доказателства в насока, че МПС е било предоставено под наем на Ф. А., следва да бъде посочено, че съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП при наличие на предпоставките по б. „а“ на тази разпоредба, принудителната административна мярка се налага на собственика. Между страните няма спор, че автомобилът, управляван от Ф.А. на 27.04.2025г., е собственост на „Дако ауто“ ЕООД, следователно, това е основание за налагане на принудителна административна мярка, предвид факта, че превозното средство е управлявано от водач, който е неправоспособен.

При налагането на принудителната административна мярка по чл. 172, ал. 4 във връзка с чл. 171, т. 2а от ЗДвП е без значение обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от водач, на който е бил отдаден под наем. Иначе казано, фактът, че превозното средство е било управлявано от друго лице-наемател е ирелевантен за отговорността на собственика на МПС дори и той да не е знаел, че другото лице е неправоспособен водач. В противен случай, самата принудителна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС и изземване на СРМПС, и на табели с регистрационен номер не би могла изобщо да бъде налагана, а тя не може да бъде насочена към лице, различно от собственика на съответното превозно средство.

Наложената принудителна административна мярка обаче е незаконосъобразна, тъй като Заповед № 25-6207-000037 от 27.04.2025г. е издадена при неправилно прилагане на материалния закон.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл. 171, т.2а, буква "а" от ЗДвП, поради това, че Й. Р. П., като управител на дружеството – собственик на лекия автомобил, е предоставил управлението на МПС с рег. № [рег. номер] на Ф. А., който е неправоспособен водач.

Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които по посочената в заповедта т.2а – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик.

Случаите, в които може да се приложи тази принудителна мярка са изрично изброени и една от хипотезите е тази по буква "а": когато собственик управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до 1 година.

С оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът намира, че при издаването на заповедта административният орган неправилно е определил субекта на процесната ПАМ. Същата може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С фактическото прилагане мярката по чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ.

В конкретния случай като адресат на ПАМ е посочено не „Дако ауто“ ЕООД, а управителят на дружеството и то в лично качество. В диспозитива на заповедта е посочено, че ПАМ се налага на Й. Р. П., [ЕГН], т.е. като физическо лице. Д. Й., като управител, в качеството си на длъжностно лице, може да носи административнонаказателна отговорност по чл. 177, ал.1, т.3, б.“а“, вр. чл. 102, ал.1, т. 1 от ЗДвП, но не и да бъде субект на административния акт, с който се налага ПАМ. Неправилното определяне на адресата на акта винаги е съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна. На практика е изпълнена ПАМ, спрямо лице, което не е собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена, което е незаконосъобразно.

Следва да се има предвид, че принудителните административни мерки са действия на администрацията, чрез които се упражнява държавна принуда за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения в сферата на изпълнително - разпоредителната дейност, поради което същите трябва да се прилагат стриктно и във вида, определен от закона за конкретното нарушение. Ето защо, допуснатото в заповедта противоречие между обстоятелствената част на заповедта, посоченото правно основание за налагане на ПАМ и адресата, посочен в диспозитива на заповедта е особено съществено нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

С прилагането по отношение на П. на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на ППС, което не е негова собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това.

Установеното дотук налага извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна, а заповедта следва да бъде отменена.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноски, които се констатираха в общ размер на 650 лв., а именно: 50лв. заплатена държавна такса за водене на делото и 600 лв. адвокатско възнаграждение по ДПЗС от 27.05.2025г.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-6207-000037 от 27.04.2025г. на Началник група към ОДМВР [област], РУ-Труд, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б."а" от Закона за движението по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР-[област] да заплати на „Дако ауто“ ЕООД, [ЕИК], сумата в размер на 6500(шестстотин и петдесет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.