№260029
гр.
Силистра, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков
в.гр.д.№ 232 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 исл от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.Т.А. , чрез процесуален представител,
против Решение № 51 от 16.03.2020 г. по гр.д.№ 493 / 2018 г. на Дуловския
районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 108 от ЗС срещу
ответницата А. Н. К. за предаване
владението на 1/2 ид.част от следния недвижим имот, състоящ се от:
1.Дворно място с площ от 1 860 кв.м., находящо се в с. Чернолик, общ.
Дулово, съставляващо имот с пл.№ 93, в кв.3, по регулационния план на селото,
за което е отреден парцел VII, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г.
2. Дворно място с площ от 1 930 кв. м., находящо се в с.Чернолик, ул.
„Доростол“, № 4, общ. Дулово, съставляващо имот с пл. № 93, в кв.3, по
регулационния план на селото, за което е отреден парцел XI, одобрен със Заповед
№ 90/26.03.1992 г., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от
три стаи, салон, коридор, пристройка състояща се от две стаи, баня, тоалетна, и
навес, при граници и съседи: УПИ VIII –
92, УПИ X-94, улица, УПИ XII-92, УПИ VI – 92
и улица.
Първоинстанционното решение е влязло
в сила в останалата му част, с която е признато за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния
имот и същата е осъдена да му предаде владението за 1/2 ид.ч. от него.
За да постанови решението в отхвърлителната му част, районният съд е приел
за безспорно установено по делото, че имотът е съсобствен на ищеца и неговия
брат на основание наследствено правоприемство, при квота от по 1/2 ид.ч. за
всеки един от тях. При съсобственост правото на собственост се съпритежава от
отделните съсобственици. Искът по чл.108 ЗС гарантира съдебна защита на това
право на съсобственика в обема на притежавания от него дял. По делото първата
инстанция е приела за безспорно, че процесният имот се владее и ползва изцяло
от ответницата А.К., без да има основание за това, тъй като не е доказала
наличие на друго основание за упражняване на фактическата власт върху вещта,
освен предварителния договор за продажба с другият съсобственик Б.А.. Ищецът не
е давал своето съгласие да бъде продадена неговата 1/2 ид. част, поради което
ответникът я владее без правно основание. Затова районният съд е отсъдил, че
предявеният иск по чл. 108 от ЗС е основателен до размера от 1/2 ид. част от
имота и следва да бъде уважен частично. С другата 1/2 ид. част се е разпоредил
съсобственикът Б.А. За нея искът по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен, тъй
като ищецът не е процесуално легитимиран да предявява чужди права и затова
претенцията в тази част е отхвърлена.
Въззивникът настоява, че е легитимиран да иска от съда осъждането на
ответницата за целия имот. Намира обжалваното решение за неправилно в частта, с
която е прието, че братът на ищеца валидно е прехвърлил собствеността на своята
идеална част от имота. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част и постановяване на друго, с което да се уважи исковата претенция
изцяло. Моли за присъждане на разноските в тази инстанция.
Не е постъпил отговор от въззиваемата, но преди второто съдебно заседание
пред окръжния съд неин процесуален представител дава становище за
неоснователност на въззивната жалба. Признава от името на своята доверителка,
че същата владее имота по силата на предварителния договор за продажба, поради
което самото владение не е без основание, каквото е изискването на чл. 108 от
ЗС. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на направените
разноски.
Окръжният съд, съобразявайки събраните по делото доказателства и като взе
предвид твърденията на страните и оплакванията във въззивната жалба, намира от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно в своята цялост. В обжалваната му част е допустимо,
но неправилно, а въззивната жалба е основателна.
В установителната и осъдителната част решението на първата инстанция е
влязло в сила.
Спор по фактите няма. Жалбоподателят и неговият брат са съсобственици на процесния
имот по наследство, при квота от по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. Ответницата
е трето за съсобствеността лице, която владее цялата недвижима вещ без правно
основание. Въззивният съд намира, че тя не е придобила собствеността върху
имота със сключването на предварителния договор за продажба, тъй като той няма
вещнопрехвърлително действие, а само облигационно. Братът на ищеца не е извършил
действие на разпореждане със своя дял от имота, а заедно с А.К., подписвайки
предварителния договор, са се задължили взаимно да сключат окончателен, който
за недвижимите имоти трябва да е във формата на нотариален акт. Едва с
последния е възможно да се прехвърли собствеността върху недвижимата вещ.
Владението върху нея, понеже е предадено на бъдещия купувач въз основа на
предварителния договор, приравнява ответницата на добросъвестен владелец само
относно правата ѝ по чл. 71 и чл. 72 от ЗС (за добивите от вещта и
подобренията), но тя си остава несобственик, чието владение е
непротивопоставимо на действителните собственици – двамата братя, единият от
които е предявил иска по чл. 108 от ЗС. Разпоредбата гласи, че собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. Владението по този текст на закона не може да се основава на
предварителния договор за продажба. Ищецът като съсобственик по наследство,
независимо от обема на правата му в собствеността, има правото да иска
ответницата да бъде осъдена да му предаде владението върху целия имот, тъй като
тя е трето за съсобствеността лице. С това си действие той не предявява чужди
права: тези на своя брат, а защитава своето право по чл. 31, ал. 1 от ЗС да си
служи с общата вещ, необезпокояван от трети лица.
Като е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС в осъдителната му част за
половината от имота, Дуловският районен съд е постановил неправилно решение,
което следва да се отмени и да се постанови друго в обратния смисъл, а на ищеца
да се присъдят сторените разноски пред въззивната инстанция в размер на 38,31
лева, представляващи платената държавна такса за въззивното обжалване.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 51 от 16.03.2020 г. по гр.д.№ 493 / 2018 г. на Дуловския
районен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на Р.Т.А. за осъждане на
ответницата А. Н.К.да му предаде владението на ½ ид.част от следния
недвижим имот, състоящ се от:
1.Дворно място с площ от 1 860 кв.м., находящо се в с. Чернолик, общ.
Дулово, съставляващо имот с пл.№ 93, в кв.3, по регулационния план на селото,
за което е отреден парцел VII, одобрен със Заповед № 90/26.03.1992 г.
2. Дворно място с площ от 1 930 кв. м., находящо се в с.Чернолик, ул.
„Доростол“, № 4, общ. Дулово, съставляващо имот с пл. № 93, в кв.3, по
регулационния план на селото, за което е отреден парцел XI, одобрен със Заповед
№ 90/26.03.1992 г., ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от
три стаи, салон, коридор, пристройка състояща се от две стаи, баня, тоалетна, и
навес, при граници и съседи: УПИ VIII –
92, УПИ X-94, улица, УПИ XII-92, УПИ VI – 92
и улица; като вместо него
ОСЪЖДА А. Н.К. да предаде на Р.Т.А. владението върху гореописаната 1/2 идеална част от имота.
За другата 1/2 идеална част от същия имот, както и по отношение на
установителния диспозитив, първоинстанционното решение е влязло в сила, поради
необжалването му.
ОСЪЖДА А. Н. К. да плати 38,31 лева (тридесет и осем лева и тридесет и
една стотинки) на Р.Т.А. – разноски по
в.гр.д. № 232/2020 г. на СсОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл.
280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.