№ 878
гр. Перник, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101895 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. К. А. срещу
„Профи кредит България“ ЕООД. Ищецът твърди, че на ******** е сключил договор
за потребителски кредит № ****************** (Договора) с ответника за сума в
размер на 5000,00 лева. Твърди, че кредитът следва да бъде възстановен на 36 вноски с
лихва в размер на 41,00% и ГПР 49,07%. Допълва, че в Договора страните са
уговорили задължение за ищеца да заплати такса Фаст – 1250,00 лева и такса Флекси
2300,00 лева.
Твърди, че е заплатил сума в общ размер на 12685,00 лева в полза на ответника
във връзка с Договора.
Счита Договора за нищожен като противоречащи на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Също
така, задълженията за Фаст и Флекси не били включени в общия размер на
задължението и така привидно ГПР е в границите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира тук
посочените клаузи от Договора и за неравноправни по смисъла на чл. чл. 143 ЗЗП.
Излага правна аргументация в подкрепа на поддържаната теза като се позовава на
съдебна практика на СЕС и постановена от ВКС, вкл. тълкувателна такава.
Изчислява, че задълженията за Фаст и Флекси оскъпяват Договора с 84,33 % на
годишна база.
Позовава се на приетото по дело С-714/22 относно невключването на всички
разходи по кредита в ГПР.
Приема, че сумата за възнаграждението за тези услуги е следвало да бъде
включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, но това не е сторено. По този начин ГПР
надхвърля законоустановения максимален размер, а посочването на по – нисък според
ищеца е заблуждаваща търговска практика.
Счита, че тези клаузи пряко рефлектират върху валидността на Договора, като
чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложим, позовавайки се на приетото по дело С-618/10 от
14.06.2012г. и С-421/14 от ****************** съгласно които при констатиране
1
нищожността на конкретна клауза или договор, съдът няма право да допълни договора
като изменя съдържанието му, а единствено да не прилага неравноправните договори.
На отделно основание счита Договора за недействителен като накърняващ
добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и поради противоречието му
със закона - чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
С оглед на изложеното намира Договора за недействителе, поради което
поддържа, че по силата на специалното правило на чл. 23 ЗПК се дължи единствено
чистата стойност по кредита – 5000,00 лева, а разликата до платеното от него
(12685,00 лева ) в размер на 7685,00 лева подлежи на връщане като дадено без
основание.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което съдът да
прогласи Договора за нищожен, в условията на евентуалност за нищожни да бъдат
прогласени клаузите Фаст и Флекси, както и ответникът да бъде осъден да му заплати
сума в размер на 7685,00 лева – дадено без основание.
Претендира разноски.
Не счита, че нему следва да се възлагат разноски, като аргументира тезата си с
конкретни актове на ВКС и СЕС.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва изложените от ищеца факти
относно сключването на Договора, неговия предмет и условия. Признава, че ищецът е
заплатил над главницата сума в размер на 7685,00 лева.
Оспорва Договорът да е недействителен. Позовава се на правилото на чл. 26, ал.
4 ЗЗД като приема, че недействителността на отделни клаузи не рефлектира върху
недействителността на Договора. Конкретно намира, че клаузата за възнаградителна
лихва е валидна, поради което това перо от задължението по Договора също се дължи.
Аргументира тезата си с конкретна съдебна практика, в която се приема, че по
правилото на чл. 430, ал. 2 ТЗ лихва винаги се дължи.
Счита, че възнагражденията за допълнителни пакети Фаст и Флекси не следва да
се включва в ГПР и не е налице твърдяното заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
аргументирайки тезата си с приетото от СЕС по дела С-76/10 в т. 71 и 72, както и в С-
448/17 и С-565/12.
Счита, че Договорът не съдържа неравноправни клаузи, но дори такива да са
налице би било непропорционално те да рефлектират върху валидността на целия
Договор, тъй като уговорката за услуги Фаст и Флекси не са част от същественото
съдържание на Договора, а касаят допълнителни услуфи.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, позовавайки се на приетото от СЕС и
съдебна практика на ВКС.
В съдебно заседание ищецът се представлява като поддържа вече изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с установителни искове с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за
потребителски кредит № ******************/********, в условията на евентуалност
за нищожни клаузите Фаст и Флекси от Договора, кумулативно съединен с
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер на 7685,00 лева.
2
По делото не се спори относно фактите. От представения по делото Договор
(страните не спорят относно сключването му и конкретните му разпоредби,
включително обявено за ненуждаещо се от доказване с доклада по делото) се
установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за
потребителски кредит за сумата от 5000,00 лева и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Ответникът е признал, че е получил сума в общ размер на
12685,00 лева от ищеца във връзка с Договора.
Установява се също, че е налице и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси като длъжникът може да се възползва от една
или всички посочени услуги.
На база служебните задължения съда, приложимото право и относима съдебна
практика, този състав приема, че за да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски кредит следва да е
посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид /,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.
В тази насока е и Решение на СЕС от 21 март 2024 г. по Дело C-714/22, в което
се приема, че клауза в договор за потребителски кредит, която позволява на
съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по
кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този
потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен
характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо
размера на отпуснатия заем.
Приема се също, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на член 3, буква ж) от
Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена
да прикрие действителните разходи по този кредит.
Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22 ЗПК договора за
кредит се явява недействителен. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
При този правен извод съдът приема, че Договора е недействителен, като по
3
силата на горепосоченото специално правило ищецът е следвало да върне единствено
чистата стойност по кредита – 5000,00 лева. Предавайки на ответника 12685,00 лева,
същият е получил без основание 7685,00 лева. Ето защо предявените главни искове са
основателни и доказани по размер, а като такива следва да се уважат.
При извода за недействителност на Договора, не е налице вътрешно-
процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалните исковете за нищожност
на отделни клаузи от него.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът има право на разноски, като той е
сторил такива в размер на 2600,00 лева за процесуално представителство. От
задължението за заплащане на държавна такса е бил освободен тъй като не е
разполагал със средства да заплати 507,40 лева по кумулативно съединените искове.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като прецени
липсата на фактическа и правна сложност по делото, че същото е приключило в
рамките на едно съдебно заседания, определя разноските за възнаграждение за
процесуално представителство в общ размер на 600,00 лева (по 300 лева за всеки един
от двата иска), съобразно наложилата се съдебна практика.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива не му
се дължат съобразно изхода от спора.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за държавна такса – 507,40 лева за двата иска, които страната
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд Перник.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК, че договор за потребителски кредит № ******************/********,
сключен между К. К. А., ЕГН ********** и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* е нищожен.
ОСЪЖДА основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Профи кредит
България“ ЕООД да заплати на К. К. А. сума в размер на 7685,00 лева, дадено без
основание по договор за потребителски кредит №******************/********
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Профи кредит България“ ЕООД да
заплати К. К. А. сума в размер на 600,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Профи кредит България“ ЕООД
да заплати в полза на Районен съд Перник сума в размер на 507,40 лева разноски за
дължимата се в производството държавна такса, както и 5,00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4