Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-43 06.03.2020 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд трети въззивен граждански състав
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета
Граматикова,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 34 по описа за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следно :
Производството е по
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх.№ 6077/02.12.2019г. на
РС-Карнобат от „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес
на управление в гр.Пловдив, бул. Дунав № 5, представлявано от управителя
Йорданка Гълъбова, заявена чрез пълномощника юк.Ивелина Ивенова с посочен
съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. Дунав № 5 против Решение № 255/11.11.2019г. по гр.д.
№164/2019г. по описа на КРС.
С
обжалваното решение е отхвърлен предявения от въззивника против Н.К.К. с ЕГН **********
и М.В. К. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, ет.*, вх.
*, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК да се приеме за установено спрямо
ответниците, че ищецът се явява собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот
№082323, находящ се в местността И. К. в землището на гр.Сунгурларе,
общ.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247 с площ 10дка, НТП-нива при граници: имот №082324,
имот №082302, имот№ 082082, имот № 001162,
който имот съгласно кадастралната карта на гр.Сунгурларе, одобрена със Заповед
№ РД-18-133/27.02.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК представлява
поземлен имот 70247.82.323, находящ се в землището на гр. Сунгурларе, м.
Инджековска кория, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 9999
кв.м., при граници поземлен имот 70247.82.324,
поземлен имот 70247.82.302, поземлен имот 70247.82.82, поземлен имот
70247.82.338.
Първоинстанционното
решение се обжалва като неправилно, с твърдение, че крайният извод на съда е
основан на мотиви страдащи от вътрешно противоречие. По-конкретно е посочено,
че от една страна съдът е приел, че условие за извършване на продажбата е към
момента на публичната продан имотът да е собственост на длъжника, докато на
следващо место се сочи, че в мотивите си съдът неправилно е приел, че при
втората по ред продажба е настъпил транслативния ефект на проданта,
разширявайки фактическия състав на публичната продан и включвайки в него и
действията по вписване на постановлението за възлагане, като по този начин
неправилно е стигнал до извода, че при две постановления за възлагане, издадени
от двама различни ЧСИ на един и същ имот е дадено предимство на приобретатетя,
който първи е вписал постановлението за възлагане, поради което и неправилно е
отхвърлил иска на въззивника. Счита се, че този извод е неверен, тъй като
ответникът е участвал при публична продан, извършена, след тази, в която е
участвал ищеца, поради което и към втората такава длъжникът вече не е бил
собственик на процесния имот. Твърди се и че първоинстанционния съд не е
разгледал всички приети по делото доказателства, и в частност приложените
преписки по двете изпълнителни дела, след които има относими към предмета на
делото доказателства, които не са обсъдени.
Моли,
първоинстанционното решение да бъде отменено, като бъде постановено ново такова по същество, с което предявената от въззивника-ищец искова претенция
бъде уважена, като претендират и сторените разноски
в двете съдебни инстанции. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат
доказателства за събиране.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемите Н.К.К. и М.В.К., заявен чрез
упълномощения процесуален представител адв.ТМинка Колева от БАК, в който са
изложени подробни съображения за нейната неоснователност. , като за част от
доводите в жалбата се навежда недопустимост. Изложени са подробни съображения
съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство
доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че не са налице предпоставките за уважаване на
претенцията.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, като и отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени
искания. Претендира разноски.
Страните не се явяват в с.з., като чрез процесуалните си представители-адвокати, поддържат
подадените въззивна жалба, съответно отговор. Не ангажират нови доказателства
пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че силата на Постановление за възлагане,
издадено от ЧСИ Тотко Колев от 04.04.2014г., в сила от 28.05.2014г. ищецът е собственик на
½ ид.ч. от недвижим имот № 082323, находящ се в местността И.К. в землището
на гр.Сунгурларе, общ.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247 с площ 10дка, НТП-нива при
граници: имот №082324, имот №082302, имот№ 082082, имот№001162. Ищецът предприел действия по вписване в
СВ при РС-Карнобат на постановлението за възлагане през 2018г. и така
установил, че в
периода от 15-26.03.2018г. е извършено вписване на същия имот по партида на първия
ответник- Н.К.К., който го бил придобил по силата на Постановление от 05.08.2014г. за възлагане от друг ЧСИ- Таня Маджарова.
Предвид факта, че ищецът
първи е придобил собствеността върху част от процесния имот, както и че
постановлението за възлагане представлява самостоятелен оригинерен способ за
придобивае на право на собственост върху недвижим имот е отправено към съда искане да се признае за
установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от
недвижим имот № 082323, находящ се в местността И.К. в землището на
гр.Сунгурларе, общ.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247 с площ 10дка, НТП-нива при граници:
имот №082324, имот №082302, имот№ 082082, имот№001162.
Исковата
претенция е насочена срещу ответника Н.К. и съпругата му М.В.К., тъй като от представен по делото препис-извлечение
от Акт за сключен граждански брак е видно, че двамата ответници са сключили
граждански брак на 22.07.1979г./вж.л.43 по гр.д. № 164/19г. по описа на
Р-Карнобат/.
С постъпилия писмен отговор на
исковата молба ответниците оспорват исковата молба
изцяло, като считат претенцията за
неоснователна с насрещно твърдение, че ответниците първи са вписали своя
титул за собственост.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена
на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на
основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то
е валидно и допустимо. Относно законосъобразността на
първоинстанционното решение, в рамките на служебно дължимата проверка относно
правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната
жалба оплаквания, съдът приема следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че изп.дело № 20128030400102 по описа на ЧСИ Таня Маджарова
е образувано на 23.01.2012г., с по молба на взискателя „Дейзос“ ЕООД със
седалище с. Ивайло, обл. Пазарджик и длъжник- ЕТ „Лъки-ЕС- Здравко
Василев“ гр.Сунгурларе. По това
изпълнително дело по молба на ЧСИ на 25.06.2012г. в Служба вписване към
РС-Карнобат е вписана възбрана върху собствения на длъжника ПИ № 082323 по
плана за оземляване на гр.Сунгурларе.
С
Протокол от 17.07.2014г. по изп. д. № 20128030400102 ЧСИ е обявил постапилите
наддавателни предложения за изнесените на публична продан три имота, сред които
и процесния, собственост на длъжника. Видно от цитираното постановление за
поземлен имот, находящ се в землището на гр.Сунгурларе, общ.Карнобат,
обл.Бургас, ЕКАТТИ 70247, целият с площ от 10,00дка, представляващ нива в
местността И. к., представляващи ПИ с № 082323 по
плана за земеразделяне на гр.Сунгурларе с начална тръжна цена от 4320лв.
наддавателни предложения са постъпили от „Омега Агро Инвест“ ЕООД с
ЕИК-*********, който е предложил цена от 4435лв. и от Н.К.К. с ЕГН-**********,
който е предложил цена от 4511лв.. С оглед наддавателните предложения на
осн.чл.492, ал.1 ГПК ЧСИ е обявил за купувач Н.К.К..
С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 05.08.2014г./влязло в сила
16.08.2014г./ по изп. д. № 20128030400102 на ЧСИ Таня Маджарова е възложила на Н.К.К.
поземлен имот, находящ се в землището на гр.Сунгурларе, общ.Карнобат,
обл.Бургас, ЕКАТТЕ 70247, целият с площ от 10,00дка, представляващ нива в
местността И. к., представляващ ПИ с № 082323 по
плана за земеразделяне на гр.Сунгурларе за сумата от 4511лв..
Ответника
Н.К., който е вписал постановлението за възлагане на недвижимия имот в Службата
вписвания към Районен съд –Карнобат на 16.03.2018г..
От
представеното в копие изпълнително дело № 20128030400102 на ЧСИ Таня Маджарова
се установява, че регулярно са изисквани и прилагани справки от Агенция по
вписванията по партидата на длъжника, и по партидата на процесния имот, като от
извършените вписвания по които се установява както правото на собственост на
длъжника върху имотите към които е насочено принудителното изпълнение,
включително и процесния, така и че до извършването на публичната продан
длъжникът не е извършвал разпореждане с тях, нито са налични нови вписвания
касаещи процесния имот.
По делото е
установено и че при ЧСИ Наско Георгиев/приел архива на ЧСИ Тотко Колев/ се е
прието изп.д. № 74/2013г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, което е образувано
първоначално на 13.02.2013г. под № 193/2013г. по описа на ЧСИ Румяна Тодорова с
район на действие гр.Варна с длъжник З.К.В.. По това изпълнително дело възбрана
върху процесния недвижим имот, собственост на длъжника, е наложена от ЧСИ на
01.04.2013г./ или 10 месеца по късно от наложената по изп.д. № 20128030400102/.
С постановление
за възлагане на недвижим имот от 04.04.2014г. /влязло в сила на 28.05.2014г. по
изп.дело № 74/2013г. по описа на ЧСИ Тотко Колев на „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК-********* е възложен 1/2ид.ч. от процесния
недвижим имот, представляващ ПИ с № 082323 по плана за земеразделяне
на гр.Сунгурларе, ЕКАТТЕ 70247, целият с площ от 10,00дка, представляващ нива в
местността И.К.в землището на
гр.Сунгурларе.
Спорен е по делото следния въпрос: След като с Постановление за възлагане
на недвижим имот от 04.04.2014г. /влязло в сила на 28.05.2014г. по изп.дело №
74/2013г. по описа на ЧСИ Тотко Колев на
ищеца „Омега Агро Инвест“ ЕООД с
ЕИК-********* е възложен 1/2ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ ПИ с № 082323 по
плана за земеразделяне на гр.Сунгурларе, а с Постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.08.2014г./влязло в сила 16.08.2014г./ по изп. д. №
20128030400102 на ЧСИ Таня Маджарова е възложила на ответника Н.К.К. поземлен
имот, находящ се в землището на гр.Сунгурларе, общ.Карнобат, обл.Бургас, ЕКАТТЕ
70247, целият с площ от 10,00дка, представляващ нива в местността И.к., представляващ ПИ с № 082323,
то кое от двете постановления е направило купувача собственик – първото по
време/както твърди ищецът и въззивник/ или първото вписано/както твърди
ответникът и въззиваем/.
Настоящият съдебен състав намира,
че в случая е приложима разпоредбта на чл.113 ЗС, на която се е позовал и
първоинстанционния съд, по следните съображения:
Актовете, с които се прехвърля право на собственост
или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху
недвижим имот, както и актовете, с които се признават такива права, освен в
хипотезите на чл. 5 от Правилника за вписванията, подлежат на вписване, като по отношение на всички
тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 ЗС, която предвижда, че до вписването им те не могат да се противопоставят на
трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни
права върху недвижимия имот. Законът следователно обвързва ефекта на
противопоставимостта с факта на вписването по отношение на всички актове на
разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, за които такова вписване е
предвидено, тъй като целта на вписването на тези актове е внасяне на яснота,
определеност и стабилност в притежаването на вещни права върху недвижими имоти,
както и регулиране на конкуренцията на актовете, от които различни лица черпят
права върху един и същи имот от един и същи праводател, т.е. вписването на тези
актове има оповестително-защитно действие. И тъй като вписването има това
действие по отношение на всички актове, посочени в чл. 112 ЗС, както и в чл. 4 от Правилника за вписванията, обстоятелството, какъв е вида на акта /нотариален
акт, писмен договор, учредителен акт или едностранно волеизявление/ е
ирелевантно. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция между два такива
акта е единствено моментът на вписването.
С разпоредбата
на чл. 453 ал.1 т.1 ГПК законодателят, в защита ефективната реализация правата
на взискателят- кредитор е установил правилото, че „на взискателя и на
присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят прехвърлянето и
учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната“.
Безспорно
законодателят дефинира
публичната продан върху недвижим имот , като деривативно придобивно основание
по см. на чл. 77 ЗС .
Действително
купувачът по
постановление на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот не може да
придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на
възлагателното постановление. Ето защо и правата на трети лица, придобити до
този момент могат да се противопоставят на купувача само при условие, че са могли да бъдат
противопоставени на длъжника- собственик преди вписването на възбраната
в процеса на предприетото принудително изпълнението.
Няма спор и
следва да се сподели практиката на ВКС по цитираното Решение No 118 по гр.д.No
1215/2011 год. на ВКС- II отд., че доколкото длъжникът е собственик на
недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, то в рамките на
конкуренцията на придобитите права върху недвижим имот по силата на акт,
подлежащ на вписване, следва да бъдат зачетени правата , придобити на
основанието, вписано първо по време и ред по партидата на недвижимия имот, по
съобразно правилата на ПВп.
Действително
вписването на
разпореждането в книгите по Правилника за вписванията се извършва по реда на
чл. 4, буква "и" от правилника. То няма конститутивен ефект, но има
предвиденото в чл. 113 ЗС действие на
противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи
праводател /включително и в хипотеза, при която двама праводатели черпят
правата си от актове, сключени с общ предишен праводател/, тъй като тази
разпоредба касае всички актове по чл. 112 ЗС. При конкуренция на права
по отношение на правото на собственост, меродавно е вписването в Службата по
вписванията.
Съгласно константната
практика на ВКС, с вписването на актовете по чл. 112 ЗС се цели да се даде
възможност на третите лица да узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия
имот и да се информират за собствеността. Само когато е предвидено изрично в
закона, вписването има и защитно действие. Това защитно действие влиза в сила
при конкуренция на приобретатели които черпят права от един праводател за същия
недвижим имот. Чл. 113 ЗС разрешава тази
конкуренция в полза на лицето което първо е вписало акта си. Затова в случай,
когато един възбранен имот е продаден от двама съдебни изпълнители по две
изпълнителни дела на двама купувачи, то законодателят дава предимство на този,
който пръв е вписал акта с който е придобил собствеността./в този смисъл постановените
по чл.290 ГПК Решение № 124/05.04.2012г. по г.д.№ 905/2011г.ВКС, Решение № 37 от 16.07.2015г. по
гр.д. № 6418/2014г. на ІІ г.о. , Решение № 146/09.12.2019г. гр. д.№ 949/2019г./.
Предвид гореизложените съображения
въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен изцяло.
В този смисъл
и като взе предвид, че крайните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че
то следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода по делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите сторените разноски пред настоящата инстанция за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 400лв..
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/11.11.2019г. по гр.д. №164/2019г. по описа
на РС-Карнобат.
ОСЪЖДА „Омега Агро Инвест“ ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в
гр.Пловдив, бул. Дунав № 5, представлявано от управителя Йорданка Гълъбова, да
заплати на Н.К.К. с ЕГН ********** и М.В.
К. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б., ж.к. „Б. М.“, бл. ***, ет.*, вх. *, сумата от 400 лв. /четиристотин лв./, представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция за заплатено адв.възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: