ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 337 22.02.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1922 по описа за 2018 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на М.М.Д. с ЕГН **********, З.Г.М. с ЕГН **********, С.В.М. с ЕГН **********, Г.В.М. с ЕГН **********, К.Д.Г. с ЕГН **********, М.Н.Д. с ЕГН ********** и П.В.К. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, против Определение № 482/18.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 61/2018 г. по описа на РС – Поморие, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
Жалбоподателите изразяват недоволство от постановеното определение, като считат същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва се, че съда не е дал указания на ищците за презумираната от него недопустимост на иска, нито им е дал възможност да организират защитата си по съображенията му за прекратяване на делото. Според жалбоподателите, съдът не е взел предвид, че не е тяхно задължението да дадат правна квалификация на исковете си, а само да изложат фактите, въз основа на които са го сезирали с претенциите си, като не е отчел и постановеното решение по адм.д.№ 1165/2015 г. на БАдмС, с което изгодния за ищците административен акт е отменен, поради неразрешени спорове за материално право между страните по настоящото дело. Посочват също, че районният съд не е отчел и незавършилите, но висящи производства по чл.28а ППЗСПЗЗ, които налагат спиране, а не прекратяване на производството по делото, като не се е съобразил и със собствената си практика по сходни случаи с други страни. Изразява се несъгласие с извода на съда, че в решението на ОЗС възстановеният имот не бил конкретизиран и не било указано къде се намира същия. В тази връзка, жалбоподателите считат, че в изготвената от техническата служба на Община Бургас скица № 16/31.03.2015 г. възстановеният имот е с № 288 с площ от 2961 кв.м. и е показан на скицата с граници и съседи, като е отразено и точното разположение на имота, което според тях е достатъчно за фиксирането му на терена. Жалбоподателите оспорват и извода на районния съд, че реституцията на имот № 288 не била приключила, поради неизпълнението на разпоредбата на чл.28а ППЗСПЗЗ и липсата на заповед на кмета на общината. В тази връзка се посочва, че заповед № 1103/08.05.2015 г. на Кмета на Община Бургас за образуването на нов имот № 288 с точно определени местонахождение и граници, е отменена не поради липсата на утвърден план на новообразуваните имоти, а поради наличието на спор за собственост между собствениците по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и наследниците на В. Ж. П., като е констатирана от БАдмС грешка по чл.54, ал.2 ЗКИР, която е причина поправката на кадастралния план да бъде направена едва след разрешаването на спора по съдебен ред. Предвид горното, жалбоподателите считат, че районният съд неправилно е приел, че иска е недопустим и е прекратил производството по делото, поради което молят така постановеното определение да бъде отменено от въззивния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от адв.М.П.Д. – в лично качество и като пълномощник на С.К.П., К.С.К., С.С.К., Н.С.К., С.Н.К., Г.Х.С., В.А.В., Е.Д.В., Ж.Г. Б. и Г.Д. Б.. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба, като се поддържа становището на районния съд, че искът за ревандикация е преждевременно предявен, тъй като реституционното производство по възстановяване на процесния имот не е завършило. Молят въззивния съд да остави без уважение частната жалба, а съдебният акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Община Бургас, чрез ю.к.Д., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на обжалваното определение на районния съд.
От ответниците М.И.Т., Р.С.С. и И.С.Т. не са депозирани отговори, не вземат становище по частната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани лица и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за частично основателна, по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 61/2018 г. по описа на РС – Поморие е образувано по исковата молба на М.М.Д., З.Г.М., С.В.М., Г.В.М., К.Д.Г., М.Н.Д. и П.В.К., с която след многократно уточняване и конституиране на ответници са предявени кумулативно съединени искове по чл.108 ЗС, чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.537, ал.2 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД против М.П.Д., С.К.П., К.С.К., С.С.К., Н.С.К., С.Н.К., Г.Х.С., В.А.В., Е.Д.В., Ж.Г. Б.а, Г.Д. Б., М.И.Т., Р.С.С., И.С.Т. ***, както следва:
1/. Ревандикационни искове с правно основание по чл.108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху съответни идеални части от недвижими имоти, находящи се в с.Д., м.“К. с.“, а именно:
- М.И.Т., Р.С.С. и И.С.Т. да им предадат владението върху 71 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.171, с площ от 777 кв.м.;
- С.К.П., К.С.К., С.Н.К., Н.С.К. и С.С.К. да им предадат владението върху 86 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.177, с площ от 939 кв.м.;
- Ж.Г.Б. и Г.Д. Б. да им предадат владението върху 80 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.176, с площ от 859 кв.м.;
-В.А.В. и Е.Д.В. да им предадат владението върху 355 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.170, с площ от 691 кв.м.;
- Г.Х.С. да им предаде владението върху 742 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.169, с площ от 784 кв.м;
- М. М. Д. да им предаде владението върху 1000 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.167, с площ 998 кв.м.;
- Община Бургас да им предаде владението върху 627 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор 21141.501.445, с площ от 2280 кв.м.
2/. Установителен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за приемане за установено, че към момента на изработването на кадастралния план на с.Д., общ.Бургас ищците са били собственици на процесните имоти, респективно кадастралния план на с.Д. е непълен и погрешен в тази му част, като ответниците неправилно са записани като собственици на същите имоти.;
3/. На основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени следните нотариални актове, с които ответниците физически лице са легитимиран като собственици на процесните имоти: Нотариален акт № 187, том XIX, дело № 11619/1993г. на нотариус при БРС; Нотариален акт № 183, том III, дело № 1244/1996г. на нотариус при БРС; Нотариален акт № 11, том I, дело № 11/2015г. на нотариус С.Д.; Нотариален акт № 30, том XIX, дело № 11119/1993г. на нотариус при БРС; Нотариален акт № 99, том XXXIV, дело № 11443/1993г. на нотариус при БРС; Нотариален акт № 71, том II, дело № 540/1994г. на нотариус при БРС;
4/. Осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответниците М.П.Д. *** да заплатят на ищците парично обезщетение за лишаването им от ползването на имотите им за времето от 15.09.2014. до предявяване на иска, ведно със законната лихва, както и за бъдеще от предявяването на иска до предаване на владението върху имотите.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са наследници на В. Ж. П., б.ж. на с.Д., общ.Бургас, починал на 10.04.1959 г., който е оставил в наследство поземлен имот с пл.№ 111 по недействащ кадастрален план на селото от 1945 г., с площ от 9700 дка, като част от този имот с площ от 3997 дка в м.“К. с.“ на с.Д. – извън регулация им е възстановена с Решение № 1985/29.07.1993 г. на ПК-Созопол. Останалата част от 5700 дка е била предоставена през 1980 г. за земеделско ползване по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. През 2007 г., във връзка с удостоверения по чл.13, ал.4 и 5 ППЗСПЗЗ, ищцата П.К. *** да бъде възстановено на наследниците правото на собственост върху свободните от застрояване поземлени имоти в зоната по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м.“К. с.“ от 2000 г. в регулацията на селото, като с Решение № 1985Н/19.09.2007 г. на ОСЗ-Бургас им е възстановено правото на собственост върху три ПИ с пл.№№ 501.266, 501.267 и 501.275, с обща площ от 2575 кв.м. Със същото решение ОСЗ е отказала да възстанови собствеността на ищците във възстановими реални граници за ПИ с площ от 184 кв.м. и ПИ с площ от 2962 кв.м. с мотива, че липсва свободна от застрояване площ за възстановения имот. Твърди се, че тези имоти с обща площ от 2962 кв.м. са им възстановени в реални граници с Решение № VІІІ-754/21.06.2010г. по гр.д.№ 6659/2009г. на БРС, Решение № 1086/23.05.2014г. по гр.д.№ 1060/2014г. на БРС и Решение № 1985С/12.09.2014г. на ОС „Земеделие“ Бургас, като след постановяване на тези решения е издадена Заповед № 1103/08.05.2015г. на Кмета на Община Бургас за одобряване на скица-проект № 16/31.03.2015г., изготвена от техническа служба при Дирекция „Устройствено планиране“ за изменение и допълване на одобрен кадастрален прав, с която скица се образува нов ПИ с пл.№ 288/509.288/ с площ от 2,961 дка, като се прави поправка (редукция) на новообразувани ПИ с бивши пл.№№ 167, 169, 170, 171, 176, 177, 231 и 265. Посочва се, че ПИ с пл.№ 288 е записан в скицата на наследниците на В. П., както и без основание на имената на ответниците, легитимиращи се с констативни нотариални актове за собственост по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, чиято законосъобразност се оспорва от ищците и се иска тяхната отмяна. В тази връзка се твърди, че кадастралния план на с.Д. е непълен и погрешен по отношение на процесните имоти, т.е. налице е спор за собственост по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР, който следва да се разреши по съдебен ред, като непълнотата и грешките следва да бъдат отстранени след приемането за установено по отношение на страните, че процесните имоти са собственост на ищците. Твърди се също, че от 15.09.2014 г. ищците били лишени от ответниците от ползването на имотите си, поради което те им дължат обезщетение в размер на наемната пазарна цена за тях.
В срока за отговор са постъпили писмени отговори от ответниците, с които предявените искове се оспорват като
недопустими, а по същество като неоснователни. По реда на чл.211 ГПК ответниците физически лица са предявили против ищците
насрещни отрицателни установителни искове за
собственост.
Изложената в исковата молба фактология
се установява от представените по делото писмени доказателства. Между страните
е безспорно и обстоятелството, че за местността “К. с.“, в която се намират процесните имоти, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не
е одобрен помощен план и план на новообразуваните имоти със заповед на Областен
управител-Бургас.
С обжалваното определение, районният съд е приел исковата претенция за преждевременно предявена и е прекратил производството по делото като недопустимо. В тази връзка, съдът е приел, че ищците основат правото си на собственост на решение № VIII-754/21.06.2010г. на РС-Бургас и Решение № 1985С/12.09.2014г. на ОСЗ-Бургас, с което им е възстановено правото на собственост върху нива от 0.184 дка и върху нива от 2.962 дка, находящи се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ на с.Д., в м.“К. с.“, без посочени граници и точно местонахождение, като в решение на ОСЗ възстановеният имот не е конкретизиран и е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. При това, ПРС е приел, че в полза на лицата, ползващи се от възстановеното им право на собственост не е приключила реституционната процедура, тъй като не е изпълнена разпоредбата на чл.28а ППЗСПЗЗ, съгласно която за възстановяване, съответно за придобиване на правото на собственост върху всеки от новообразуваните имоти се издава заповед от кмета на общината с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 и документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. По тези мотиви, ПРС е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила по изискуемия начин с издаване на съответната заповед на кмета, за ищците не е налице годен титул за собственост и иска е преждевременно предявен, поради което е прекратил производството по делото като недопустимо.
Бургаският окръжен съд, след като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, съобрази разпоредбите на Закона и с оглед служебното му задължение по чл.278, ал.2 ГПК за преценка всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, без да е ограничен от изложеното в частната жалба, намира обжалваното определение на РС-Поморие за частично неправилно.
РС-Поморие е бил сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени
искове по чл.108 ЗС, чл.54, ал.2 ЗКИР, чл.537, ал.2 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД.
Правилни са изводите на ПРС, че в случая реституционната процедура по ЗСПЗЗ
за възстановяване на собствеността върху процесните
земи в полза на ищците не е приключила. Всички изложени в този смисъл
възражения в частната жалба са неоснователни, като съображенията на въззивния съд са следните:
Съдебната практика е постоянна в становището, че за предявяването на собственически иск, какъвто е искът за ревандикация по чл.108 ЗС, е необходимо наличието на индивидуализиран обект на правото на собственост. В случаите, при които правният спор се отнася до възстановени земеделски земи, индивидуализацията на имота се постига с решенията на Общинските поземлени комисии (ОСЗГ, сега – ОСЗ), постановени по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници и по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ за възстановяване в нови реални граници с план за земеразделяне. Собствеността се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решенията на ОСЗ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ или по чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ, които имат конститутивно действие, съгласно т.1 от ТР № 1/07.10.1997 г. по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК на ВКС.
Когато обаче собствеността се възстановява върху имоти, които попадат в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ (предоставени за земеделско ползване), след изменението на същия закон в ДВ-бр.68/1999 г., административната процедура е окончателно приключила, респ. собствеността се възстановява след настъпването на множество предпоставки, визирани в разпоредбата на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28 и чл.28а ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти (ПНИ), както и издадена въз основа на тях заповед от кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по ПНИ. Тази заповед има конститутивно действие и придружена от скица на имота, представлява титул за собственост, поради което с нея завършва административната процедура по ЗСПЗЗ. Този извод следва и от разпоредбата на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която изрично е постановено, че възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, в която се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, а към заповедта се прилага скица на имота. Следователно, по разпореждане на закона фактическият състав на земеделска реституция на земи, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, включва решение на ОСЗ по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ за признаване правото на собственост, изработването на план помощен план и план на новообразуваните имоти по § 4к, ал.1 и ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ и одобряването на ПНИ от областния управител, както и заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа на влезлия в сила ПНИ, в която се посочва конкретния имот от плана на новообразуваните имоти, който се възстановява на правоимащите. В горния смисъл е и практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав, изразена в Решение № 96/26.10.2017 г. по гр.д.№ 5176/2016 г. на ВКС, II г.о., Решение № 244/20.05.2014 г. по гр.д.№ 28/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 761/09.08.2011 г. по гр.д.№ 1276/2009 г. на ВКС, I г.о. и др.
За индивидуализирането на земите, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е задължително извършването на процедурата по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл.28 и чл.28а ППЗСПЗЗ по изработване на помощен план и одобряване на ПНИ, с който имотите се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост или части от тях се присъединяват към други такива, за да може след влизането в сила на ПНИ да приключи реституционната процедура с издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на общината за възстановяването, съответно придобиването на новообразуваните имоти.
С оглед приложимата законова уредба, въззивният съд намира, че в конкретния случай за жалбоподателите е изпълнена само част от процедурата, а именно признаване на правото им на собственост с Решение № 1985С/12.09.2014г. на ОСЗ-Бургас по отношение на нива от 0.184 дка и върху нива от 2.962 дка, находящи се в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ на с.Д., в м.“К. с.“. Това решение на ОСЗ има само установително действие и с него не се възстановява правото на собственост, в същото имотите не са индивидуализирани, освен по размер и местност, както правилно е констатирал и районния съд. Процедурата по възстановяване е следвало да продължи като на ищците бъде отреден имот в границите на ПНИ на местността, в която се намира. Ако това не бъде изпълнено, не може да се отреди имот, тъй като площта и границите на имотите, които попадат в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, се определят окончателно със заповедта на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, която пък се издава въз основа на влезлия в сила помощен план и НПИ. Именно влязлата в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се възстановява правото на собственост върху новообразуваните имоти, има конститутивно действие и с нея завършва административната процедура. В конкретния случай, от данните по делото е видно, че тази останала част от административната процедура не е приключила, поради което фактическият състав на възстановяването на собствеността не е завършен.
Във връзка с горното, неоснователни са възраженията в частната жалба, че правото им на собственост е възстановено с цитираните от тях решения. Тук следва да се посочи, че решение № VIII-754/21.06.2010г. по гр.д.№ 6659/2009 г. на РС-Бургас, на което се позовават жалбоподателите, е постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и с него не се възстановява собствеността, тъй като единственият компетентен за това орган е ОСЗ и съдът не може да замести неговото произнасяне. Въз основа на това съдебно решение е постановено и Решение № 1985С/12.09.2014г. на ОСЗ-Бургас, в което е посочено, че имотите попадат в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Така посоченото Решение № 1985С/12.09.2014г. на ОСЗ-Бургас е постановено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ-бр.68/1999 г.) и със същото само се признава правото на собственост при условията на §4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ, т.е. това решение има само установително действие, но не и конститутивно такова. По делото не са налице данни административната процедура по възстановяване правото на собственост в полза на ищците върху процесните имоти да е приключила с издаването на заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Нещо повече, от данните по делото е видно, а това е безспорно и между страните, че за местността „К. с.“, попадаща в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в която се намират процесните имоти, помощен план и ПНИ не са одобрени със заповед на Областен управител на област-Бургас. Поради липсата на одобрен и влязъл в сила ПНИ не е издадена и заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищците като правоимащи по чл.10 ЗСПЗЗ, която има конститутивно действие за възстановяването на собствеността върху процесните имоти. Не се спори, че такава заповед не е издадена и полза на ответниците за придобиване правото на собственост от тяхна страна като ползватели на имотите по § 4а и §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. При това положение, след като заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗ на ЗСПЗЗ не е издадена за нито една от страните по делото, то реституционната процедура по ЗСПЗЗ не е приключила и липсва правен интерес за ищците от търсената с ревандикационния иск защита, поради което предявеният осъдителен иск по чл.108 ЗС е преждевременно предявен. В случая, след като нито една от страните по делото не може да се легитимира като собственик на процесните имоти или части от тях със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, то още не е възникнал спор за материално право и поради това и установителния иск по чл.124 ГПК, включващ се в иска по чл.108 ЗС, също е преждевременно предявен.
В горния смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Решение № 96/26.10.2017 г. по гр.д.№ 5176/2016 г. на ВКС, II г.о., Решение № 62/09.02.2012 г. по гр.д.№ 294/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение № 185/25.06.2013 г. по гр.д.№ 2006/2013 г. на ВКС, I г.о., Решение № 68/13.06.2011 г. по гр.д.№ 791/2010 г. на ВКС, II г.о., в които се приема, че „лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ, няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск за собственост. Административната процедура за реституция на тези терени приключва с приемане на план на новообразуваните имоти и издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед все още неприключилата при завеждане на делото административна процедура, ищците не биха могли да водят нито положителен установителен иск за имота, нито иск по чл.108 ЗС. В хипотеза на предявен такъв иск, същият се явява преждевременен и производството по него подлежи на прекратяване поради отсъствие на правен интерес.“.
Настоящата
хипотеза е именно такава, поради което БОС намира за правилни изводите на
районния съд, че искът по чл.108 ЗС е преждевременно предявен и като такъв е
недопустим и правилно е прекратено производството по него. В тази част
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид
обстоятелството, че искането за отмяна на цитираните в исковата молба
констативни нотариални актове е несамостоятелно и обусловено от иска за
собственост, ПРС правилно е прекратил делото и по отношение на претенцията на
чл.537, ал.2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да се потвърди и
в тази част.
На плоскостта на горните съждения, въззивният съд намира за недопустим и предявения иск по чл.54, ал.2 ЗКИР. Както бе посочено по-горе, в случая нито една от страните по делото не може да се легитимира като собственик със заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а поради липсата на одобрен ПНИ за процесната местност не е налице и юридически обособен обект на правото на собственост, поради което не е налице и спор за материално право, съставляващ задължителна предпоставка за предявяването на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Не е налице самостоятелно право на ищците върху имотите, което се оспорва от ответника, доколкото такова самостоятелно право ще възникне едва с окончателното възстановяване на процесните имоти при спазване на административната процедура по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28-28а ППЗСПЗЗ, каквото в случая не е налице. В този смисъл ищците не разполагат със самостоятелно право върху процесните имоти, което води до липса на спор за материално право. Без значение за този извод е обстоятелството, че в полза на ответниците са съставени констативни нотариални актове за признаването им за собственици на основание § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като с тези актове само се констатират, но не се пораждат вещни права. Ирелевантно в случая е и постановеното решение № 390/10.03.2016 г. по адм.д.№ 1165/2015 г. по описа на АдмС-Бургас, тъй като посоченото от административния съд за наличие на спор за материално право във връзка с непълнота или грешка в кадастралната карта, който следва да се разреши от граждански съд, представлява указание към ищците за възможните действия, които те могат да предприемат, но не е констатация че такъв спор е налице, като подобно указание не може да бъде решаващо за гражданския съд.
Неоснователно е възражението в частната жалба, че признатият за възстановяване земеделски имот бил достатъчно индивидуализиран с приложената към исковата молба скица-проект № 16/31.03.2015 г. на Община Бургас. Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата на реституция по административен ред по ЗСПЗЗ юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот. В конкретния случай, административният акт за реституция на процесните имоти е заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, каквато всъщност липсва. Както бе посочено по-горе, индивидуализацията на земите, попадащи в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва с одобряването от областния управител на ПНИ по реда на § 4, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ и заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а в настоящия случай по делото е безспорно, че такъв ПНИ не е одобрен и липсва издадена заповед от кмета както за ищците, така и за ответниците.
Предвид липсата на изготвен помощен план и план на новообразуваните имоти за м.“К. с.“ в землището на с.Д., в която се намират и процесните имоти, се налага извода, че техните граници не са определени. Поради това, ищците нямат правен интерес да претендират грешка в кадастралния план, докато имотите им не бъдат нанесени в ПНИ за съответната местност, тъй като планът на новообразуваните имоти, представлява основанието, въз основа на което имотите по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ се отразяват в действащата кадастрална карта и кадастрален регистър, съгласно разпоредбата на § 4к, ал.11 ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл няма как да е налице грешка или непълнота в кадастралния план, преди имотите на ищците да са отразени в плана на новообразованите имоти по § 4к, ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ, който да установи техните граници и който ПНИ може да бъде изменян, когато помощния план, въз основа на който е изготвен съдържа непълноти и грешки или при спор за материално право, съгласно § 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Административният орган е дължал провеждане на цялата процедура по § 4к ПЗР на ЗСПЗ и чл.28-28б ППЗСПЗЗ, което в случая не е извършено. В тази връзка не сме изправени и пред хипотезата на § 4к, ал.8, т.1 ПЗ на ЗСПЗЗ, тъй като същата би била налице при наличието на одобрен помощен план и план на новообразуваните имоти, а както се посочи по-горе, такива планове не са одобрени за процесната местност. Тук следва да се отбележи, че ако имаше одобрен план на новообразуваните имоти, за ищците би бил налице правен интерес от предявяване на установителния иск по § 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ за изменение на одобрения ПНИ, който има за предмет установяване на непълноти и грешки в помощния план или разглеждането на спор за материално право към момента на одобряване на помощния план. Иска по § 4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ е специален по отношение на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР и уважаването му е основание за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, което пък се свързва с възможността за бъдещо придобиване на това право от ищците с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. В случая обаче, тази хипотеза не е налице, предвид липсата въобще на одобрен помощен план и на ПНИ за м.“К. с.“.
Предвид горното, въззивният съд намира, че предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е недопустим поради липса на правен интерес за ищците от неговото провеждане преди за местността, в която се намират имотите да е одобрен помощен план и ПНИ. В тази връзка, въззивният съд намира, че с предявените искове по чл.54, ал.2 ЗКИР ищците се домогват да извършат промяна на кадастралната карта на с.Д., без да съществува ПНИ. С оглед на уредбата в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 и сл. ППЗСПЗЗ относно реда за изработване и приемане на плана на новообразуваните имоти, неговото предназначение, режим на обжалване и изменение, следва да се приеме, че исковете по чл.54, ал.2 ЗКИР са недопустими, тъй като не са установени границите на имотите им с план на новообразуваните имоти, като евентуалните несъгласия на ищците относно кадастралната карта на с.Д. е следвало да бъдат предявени пред Община Бургас за възлагането на изработване на помощен план и план на новообразуваните имоти. В тази връзка, за конкретния спор е ирелевантно дали понастоящем тече процедура по чл.28а ППЗСПЗЗ, каквито твърдения са изложени в частната жалба, тъй като индивидуализацията на имотите с граници по ПНИ следва да съществува към момента на предявяване на иска по ЗКИР, каквато не е настоящата хипотеза.
Ето защо, предявените искове по чл.54, ал.2 ЗКИР са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, поради което определението на РС-Поморие следва да бъде потвърдено в тази обжалвана част като правилно и законосъобразно.
Що се отнася до осъдителния иск по чл.59 ЗЗД, въззивният съд намира, че същият е допустимо предявен и производството по него неправилно е било прекратено от районния съд. Обстоятелството дали ищците се легитимират като собственици на имотите, за които претендират обезщетение за лишаването им от правото да ги ползват, не е от значение за допустимостта на иска по чл.59 ЗЗД, а обуславя неговата основателност, поради което съдът следва да разгледа претенцията и да се произнесе с акт по същество на спора. В този смисъл, постановленото от РС-Поморие определение, с което производството по делото е прекратено по отношение на този иск, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
С оглед изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционния
съд в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на
предявените искове по чл.108 ЗС, чл.537, ал.2 ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР, е
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в
тази част.
В частта за прекратяване на делото по отношение на иска по чл.59 ЗЗД обжалваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено в тази част, а делото следва да се върне на РС – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 482/18.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 61/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, в частта, с която производството по делото е прекратено по отношение на предявения иск по чл.59 ЗЗД, и ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 482/18.09.2018 г., постановено по гр.д.№ 61/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Поморие, в останалата обжалвана част, с която производството по делото е прекратено по отношение на предявените искове по чл.108 ЗС, чл.537, ал.2 ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР, поради недопустимост на исковете.
Определението в частта за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.