Р Е Ш Е Н И Е
№2105
Гр. Перник, 24.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Цветелина Малинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 09340/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от А.И.Ф. *** АД обективно
съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 1 967,36
лв., представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия и сумата
от 393,81 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. /след допуснато изменение на исковете чрез
увеличаване на размерите им от 500 лв. на 1 967,36 лв. и от 100 лв. на
393,81 лв. с протоколно определение от 03.10.2019 г./, които са отнесени като
задължения по блокирана сметка, сумата от 2 447,95 лв., представляваща
стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г.
до 30.04.2011 г. и сумата от 536,71 лв., представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 31.06.2009 г. до 18.09.2012 г., със законната
лихва върху главницата, считано от 14.12.2012 г. до окончателното изплащане на
вземането и сторените по делото разноски в размер от 359,69
лв., за които суми по ч. гр. дело № 9288/2012 г. по описа на Районен съд –
Перник са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист, сумата от 992,43 лв., представляваща стойност на главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и
сумата от 142,09 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.07.2013 г. до 27.07.2015 г., със законната лихва върху
главницата, считано от 15.09.2015 г. до окончателното плащане и сторените по
делото разноски в размер от 125 лв., за които суми по ч. гр. дело № 05882/2015
г. по описа на Районен съд – Перник са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по
давност.
Ищецът А.Ф. твърди, че е собственик по
наследство на недвижим имот, находящ се в гр. ***, а
с това и потребител на доставяната до имота топлинна енергия за битови нужди.
Посочва, че на това основание между него и ответника „Топлофикация-Перник“ АД
съществува облигационно правоотношение. Поддържа, че след справка при
топлофикационното дружество и при ЧСИ С.Д.установил, че дължи на ответника суми
за доставена топлинна енергия и лихви за забава на месечните плащания в размери
и периоди, както следва: главница в размер от 1 967,36 лв. и лихва за
забава в размер на 393,81 лв. за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г.
/които са счетоводно отразени при ответника, без да са били предмет на съдебно
производство/, главница в размер от 2 447,95 лв. за периода от 01.05.2009
г. до 30.04.2011 г. и лихва за забава в размер от 536,71 лв. за периода от
31.06.2009 г. до 18.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.12.2012 г. до окончателното изплащане и сторените по делото
разноски /за които суми по ч. гр. дело № 9288/2012 г. по описа на РС – Перник са
издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
349/2013 г. по описа на ЧСИ ***С.Д./;
главница в размер от 992,43 лв. за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г. и лихва за забава в размер от 142,09 лв. периода от 08.07.2013 г.
до 27.07.2015 г., със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2015
г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски /за които суми по
ч. гр. дело № 5882/2015 г. по описа на РС – Перник са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 073/2016 г. по описа на ЧСИ ***С.Д./.
Счита всички тези суми за недължими поради погасяването им по давност,
намирайки за приложим към вземанията тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Поддържа, че от страна на „Топлофикация – Перник“
АД не са предприети действия, които да доведат до прекъсване на давността.
Образуваните изпълнителни дела за събиране на част от процесните
оспорени вземания следва да се считат за прекратени по силата на закона – на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, предвид липсата на предприети същински
изпълнителни действия. С тези съображения се обуславя допустимостта на исковите
претенции и се отправя искане за уважаването им.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
„Топлофикация-Перник“ АД не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът поддържа
предявените искове с искане за уважаването им. Моли за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете като неоснователни и недоказани с искане за
отхвърлянето им и за присъждане на направените по делото разноски по списък по
чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между
страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства и приложени
дела се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 9288/2012 г.
по описа на Районен съд – Перник в полза на ответника „Топлофикация-Перник“ АД
и срещу ищеца А.И.Ф. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 14.12.2012 г. за заплащане на сумата от 2 447,95 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009
г. до 30.04.2011 г., законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението – 14.12.2012 г. до окончателното плащане на вземането и
сумата от 536,71 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания периода от 31.06.2009 г. до 18.09.2012 г., както и разноските по
делото в размер на сумата от 359,69 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Изяснява се, че по разпореждане на съда от 10.05.2013 г. въз
основа на заповедта и за удостоверените в същата вземания в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД е издаден изпълнителен лист.
Не
е спорно, а и се установява, че в хода на производството по ч. гр. дело № 05882/2015
г. по описа на Районен съд – Перник в полза на ответника „Топлофикация-Перник“
АД и срещу ищеца А.И.Ф. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 16.09.2015 г. за заплащане на сумата от 992,43 лв., представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.,
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2015
г. до окончателното плащане на вземането и сумата от 142,05 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания периода от 08.07.2013 г. до 27.07.2015
г., както и разноските по делото в размер на сумата от 125 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Изяснява се,
че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника с изтичане на
двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК от 14.10.2015 г.
По разпореждане на съда от 12.11.2015 г. въз основа на заповедта и за
удостоверените в същата вземания в полза на „Топлофикация –Перник“ АД е издаден
изпълнителен лист.
Данните
по делото сочат, че по молба на ответното дружество с вх. № 02391/13.06.2013 г.
и по разпореждане на съдебния изпълнител от 13.06.2013 г. въз основа на
изпълнителния лист от 10.05.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 9288/2012 г. по
описа на съда и за събиране на удостоверените в същия вземания е образувано
изпълнително дело № 20137520400349/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № 752 на
КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Перник /прието като писмено
доказателство по делото в заверено копие/. В молбата взискателят е поискал с
цел удовлетворяване на вземанията да бъде предприето изпълнение върху движими и
недвижими вещи на длъжника.
Изготвено
е запорно съобщение от 17.03.2014 г. от ЧСИ,
адресирано до третото за процеса лице „Ирис-ЗИ“ ООД за налагане на запор върху
получавано от длъжника А.Ф. трудово възнаграждение от дружеството. Изяснява се,
че писмото със запорното съобщение се е върнало в
цялост с отбелязване, че последното е преместено на друг адрес.
С
молба с вх. № 05226/07.09.2015 г. взискателят „Топлофикация
– Перник“ АД е поискал от съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки, както и върху получавано от него
трудово възнаграждение или пенсия, при установяване на такива в рамките на
секвестируемия им размер.
С
нова молба с вх. № 04114/13.05.2016 г топлофикационното дружество е поискало
извършването на справка в ТД на НОИ и в случай на получаван от длъжника секвестируем трудов или приравнен на него доход или пенсия
да бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението по делото.
От
страна на взискателя до съдебния изпълнител е
депозирана и молба с рег. № 03596/14.06.2018 г. с искане за извършване на
справка в БНБ за налични открити банкови сметки на длъжника и при установяване
на такива да бъде наложен запор върху вземанията.
Със
запорно съобщение от 09.11.2018 г. на ЧСИ ***С.Д.,
адресирано до третото за процеса лице „Банка ДСК“ ЕАД на основание чл. 450 ГПК
е наложен запор върху всички вземания на длъжника към търговската банка. Запорното съобщение е получено от адресата на 23.11.2018 г.
В отговор е изпратено писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, с което уведомява съдебния
изпълнител за налагане на запора по
наличната сметка на длъжника.
По
молба на „Топлофикация – Перник“ АД с вх. № 00506/25.01.2016 г. и по
разпореждане на съдебния изпълнител от 25.01.2016 г., въз основа на
изпълнителния лист от 12.11.2015 г., издаден по ч. гр. дело № 05882/2015 г. по
описа на съда и за събиране на удостоверените в същия вземания, е образувано
изпълнително дело № 20167520400073/
2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.с рег. № 752 на КЧСИ и с район на действие
Окръжен съд – Перник /прието като писмено доказателство по делото в заверено
копие/. В молбата взискателят е поискал да бъдат извършени справки и при
наличието на открити на името на длъжника банкови сметки, съответно получаван
от същия трудов доход, да бъде наложен запор върху вземанията.
Със
запорно съобщение от 07.03.2016 г. до третото лице „Ангро“ ООД съдебният изпълнител е наложил запор върху
получаваното от А.Ф. трудово възнаграждение. В отговор е постъпило писмо от „Ангро“ ООД от 04.04.2016 г., с
което уведомява ЧСИ, че запорът не може да бъде изпълнен, доколкото работната
заплата на длъжника е в размер на минималната такава.
С
молба с рег. № 01982/11.04.2018 г. взискателят
„Топлофикация – Перник“ АД е поискало извършването на справка относно банкови
сметки на длъжника и при налични такива за налагане на запор върху вземанията.
Със
запорно съобщение от 31.05.2018 г. до третото лице „Банка
ДСК“ ЕАД съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на А.Ф. към
търговската банка по открити банкови сметки. В отговор е постъпило писмо от дружеството
от 28.06.2018 г., с което уведомява ЧСИ, че запорът е наложен по сметките на Ф..
От
изводите на вещото лице, обективирани в изготвеното и
прието по делото заключение на съдебносчетоводната
експертиза се установява, че в счетоводството на ответното дружество
задълженията за доставена топлинна енергия за процесния
абонатен номер ********** за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. възлизат
на сумата от 1 967,36 лв. –
главница и 393,81 лв. лихва за забава на месечните плащания, отнесени по
блокирана сметка на 10.12.2009 г. Счетоводно задълженията за периода от
01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. в размер от 2 447,95 лв. – главница, 536,71
лв. – лихва за забава, 131,38 лв. – съдебни разходи и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение са отразени от топлофикационното дружество на 17.06.2013 г. по
сметка 445 „Присъдени вземания“. Последните са предмет на изпълнително дело № 349/2013
г. Изяснява се, че за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. задължението на
абоната във връзка с доставката на топлинна енергия възлиза на сумата от 1259,48 лв., от която 992,43 лв. за главница,
142,05 лв. за лихва за забава, 25 лв. съдебни разходи и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Последните са осчетоводени от ответника на 25.01.2016 г. по
сметка 445 „Присъдени вземания“ и са предмет на изпълнително дело № 073/2016 г.
Експертизата изяснява, че няма данни за извършвани плащания на дълга за процесните периоди. При изслушването си пред съда вещото
лице пояснява, че сумите, включени в блокирана сметка, представляват вземания
на „Топлофикация – Перник“ АД, за чието заплащане ищецът не е осъден и които са
отнесени по такава сметка, за да бъдат отделени от редовните плащания. Съдът
кредитира заключението като компетентно и обосновано, изготвено въз основа на
материалите по делото, след извършена проверка на място при ответното дружество
и справка за извършени плащания по изпълнителните дела, отговарящо на всички
поставени задачи и останало неоспорено от страните.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, при
които в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита –
отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана
с претендиране на същите, както и периода – начален и краен момент на
давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват.
Съдът
намира, че процесните искови претенции са предявени
при наличието на съществуващ правен интерес за ищеца от търсената защита,
поради което се явяват и процесуално допустими. В тази връзка съдът съобрази,
че част от вземанията – за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. са
счетоводно отразени при ответника като задължение по партидата на ищеца по
блокирана сметка. Останалата част са предмет на издадени изпълнителни листове,
въз основа на които са образувани изпълнителни дела. По делото не се твърди и
не се установява сумите по него в тяхната цялост да са изплатени от длъжника,
да е призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен
акт, нито изпълнителните листове да са обезсилени. Ето защо за ищеца, като
задължено лице, съществува интерес да оспори съществуването им въз основа на
твърдяното от него обстоятелство – погасяване на притезанията по давност,
изтекла към момента на образуване на настоящото производство.
От
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът,
че погасителната давност е законоустановен период от
време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на
държавната принуда.
По
отношение на вземанията за главница и лихва за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г. съдът счита за приложим тригодишния давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД с оглед характера на вземането за доставена
топлинна енергия на периодично плащане по см. на посочената разпоредба, в
който смисъл са задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС
и на основание чл. 119 ЗЗД по отношение на акцесорното
вземане.
Тази
давност в случая е започнала да тече с изтичане на 30 – дневния срок, следващ
последния месец от периода или считано от 31.01.2009 г., при съобразяване с
падежа на вземането, установен в клаузата на чл. 34, ал. 1 от публикуваните и с
това публично достъпни Общи условия на ответното дружество. Следователно,
считано от този момент давността за вземането за главница е изтекла на
31.01.2012 г. По делото няма данни, нито твърдения за извършени действия, които
да са довели до спиране или прекъсване на давностния
срок, поради което вземането в размер на сумата от 1 967,36 лв.,
представляващо стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. следва да се счита за погасено по давност, а на
основание чл. 119 ГПК погасено по давност е и вземането за лихва за забава на
месечните плащания върху тази главница в размер на сумата от 393,81 лв., което
прави предявените искове за тези вземания основателни и обуславя уважаването
им.
Същевременно
по делото се изясни, че останалата част от процесните
вземания, касаещи периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и от 08.07.2013 г.
до 27.07.2015 г. са удостоверени в изпълнителен лист, издаден по реда на чл.
416 ГПК – въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение.
Приемайки,
че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
има присъщото на съдебните решения установително
действие в отношенията между страните, съдът счита, че спрямо удостоверените в
същата вземания от влизането ѝ в сила става приложим петгодишният давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК.
В този смисъл са и мотивите, изложени в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по
гр. дело 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV
гр. о., постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, в които е отразено,
че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение, в който смисъл са и
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. търг. дело № 1366/2015 г., II т. о.,
ТК на ВКС, така също и Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. дело №
4647/2015 г., IV г. о., ГК на ВКС.
За
да достигне до този извод съдът съобрази, че влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК – като неоспорена в срок от длъжника заповед за изпълнение на парично
задължение има правни последици, аналогични на влязлото в законна сила съдебно
решение. Безспорно същата се ползва с изпълнителната сила, присъща на
осъдителните решения и представлява съдебно изпълнително основание за
удостоверените в нея парични вземания. Същевременно, заповедта за изпълнение
има установително действие в отношенията между
страните, като влизането ѝ в сила препятства оспорването на вземанията
въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока
за възражение – арг. чл. 424 ГПК.Вземането,
установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, може да бъде оспорено единствено
по реда на чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които по характера си представляват
извънредни хипотези, с ограничено във времето приложение.
Давностният срок за тази
част от процесните вземания е започнал да тече от
момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение.
За
вземанията, предмет на ч. гр. дело № 9288/2012 г. най-късната дата, определяща
влизането в сила на заповедта за изпълнение, е датата на съдебното разпореждане
за издаване на изпълнителния лист – 10.05.2013 г. /останало неоспорено от
страните/, с оглед липсата на данни относно конкретния момент на връчване на
препис от заповедта на длъжника. Считано от 11.05.2013 г. петгодишният давностен срок поначало изтича на 11.05.2018 г., а с това и
преди образуване на настоящото производство.
Съдът,
съобразявайки задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, счита, че тази давност е била прекъсната с
подаването от ответното дружество, в качеството му на кредитор по изпълнителния
лист, на молбата от 13.06.2013 г., обективираща
искане за извършване на конкретно изпълнително действие – продан на движими
вещи на длъжника и нова такава е започнала да тече на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД, считано от следващия ден – 14.06.2013 г. и поначало изтича на 14.06.2018
г., а с това и в хода на настоящото производство.
Данните
по делото сочат, че следващото активно действие на взискателя
е подаването на молбата от 07.09.2015 г., с която е поискал да бъде наложен
запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, както и върху получавано
от него трудово възнаграждение или пенсия, при установяване на такива в рамките
на секвестируемия им размер. Доколкото обаче в продължение на 2 години, считано от деня на последното
активно действие – 13.06.2013г. не са били поискани респ. извършени
изпълнителни действия, то изпълнителното дело следва да се счита прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Процесното прекратително основание настъпва ex
lege – по силата на закона, считано от момента на
изтичане на две години от последното действие, в който смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В мотивите на последното изрично е посочено, че в тази хипотеза
прекратяването на изпълнителното производство става по право, без значение дали
съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и в кой момент е сторил това, тъй като с постановлението си
съдебният изпълнител само констатира настъпилото прекратяване.
Следователно, в случая това прекратяване е настъпило
на 14.06.2015 г. /две години от деня, следващ последното активно действие –
молбата от 13.06.2013 г. с конкретни искания/ и всички последващи
действия не са от естество да прекъснат давностния
срок.
По-късно
депозираните молби от взискателя – съответно от 07.09.2015
г., от 13.05.2016 г. и от 14.06.2018 г., съдържащи искане за
предприемане на конкретни действия по принудително изпълнение, не са от
естество да прекъснат давността, тъй като същите са извършени след като
производството по изпълнителното дело е прекратено.
Предвид това, че давностният
срок е изтекъл на 11.05.2018 г., който факт следва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, то вземанията по изпълнителния лист от 10.05.2013
г., издаден по ч. гр. дело № 9288/2012 г. – сумата от 2 447,95 лв., представляваща стойност на главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. и
сумата от 536,71 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 31.06.2009 г. до 18.09.2012 г., както и акцесорните
такива – законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането и сторените по делото разноски в размер от
359,69 лв., се явяват погасени по давност, което обуславя основателността на
предявените искове, основани на твърдението за недължимостта
им на това основание.
Заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на вземанията, предмет на ч. гр. дело № 05882/2015 г. е
влязла в сила считано от момента на изтичане на двуседмичният срок от връчване
на препис от същата на длъжника или от 12.11.2015 г. Смятано от тази дата
петгодишният давностен срок изтича на 12.11.2020 г.,
а с това и в един бъдещ момент, следващ по време приключването на устните
състезания пред настоящата инстанция. Ето защо тези притезания
– сумата от 992,43 лв., представляваща стойност на главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 142,09
лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 27.07.2015
г., със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2015 г. до
окончателното плащане и сторените по делото разноски в размер от 125 лв., не са
покрити с приложимия давностен срок, което прави
предявените искове, имащи за предмет отричане на съществуването им в правната
сфера на ответника на посоченото основание, неоснователни и обуславя
отхвърлянето им.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част, имат и двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част
от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 403,39 лв. – разноски за държавни такси с такса превод, депозит
за вещото лице, издаване на копия от изпълнителните дела и за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 1 000 лв., съобразявайки, че същият се
представлява в процеса лично /чрез процесуалния си представител по чл. 32, т. 2 ГПК/ – чрез депозиране на искова и уточнителни молби
и в първото по делото съдебно заседание, а чрез пълномощника си – адв. Брадварски единствено чрез
депозиране на молбата от 11.12.2019 г. Ето защо, съдът приема, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2009 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и намали претендирано
от ищеца до сумата от 50
лв. На основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да бъде присъдена сумата от 17,51 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи последното в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ответника, изразяваща се в представително в
съдебните заседания, без депозиране на писмен отговор, както и конкретната
фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от А.И.Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино
обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.И.Ф. не дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД сумата от 1 967,36
лв., представляваща стойност на главница за доставена топлинна енергия и
сумата от 393,81 лв., представляваща
лихва за забава на месечните плащания, за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г., начислени като дължими по блокирана сметка, сумата от 2 447,95 лв., представляваща
стойност на главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г.
до 30.04.2011 г. и сумата от 536,71 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 31.06.2009
г. до 18.09.2012 г., със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сторените по делото
разноски в размер от 359,69 в., за които суми по ч. гр. дело № 9288/2012 г. по
описа на Районен съд – Перник са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, поради новонастъпило
обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от А.И.Ф., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Перник, кв. „Твърди ливади“ бл. 2, ап. 21 срещу „Топлофикация
– Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж. к. Мошино
обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че А.И.Ф.
не дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 992,43 лв., представляваща стойност на главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и сумата от 142,09 лв., представляваща лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 27.07.2015 г., със
законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2015 г. до окончателното плащане
и сторените по делото разноски в размер от 125 лв., за които суми по ч. гр.
дело № 05882/2015 г. по описа на Районен съд – Перник са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. Мошино, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на А.И.Ф.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 403,39
лв., представляваща сторени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.И.Ф., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, кв. „Твърди
ливади“ бл. 2, ап. 21, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на
Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. Мошино сумата от 17,51 лв., представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При
влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 9288/2012 г. и ч. гр. дело № 05882/2015 г. да
се върнат в Служба „Архив“ към Районен съд – Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: