Решение по НАХД №7650/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 октомври 2025 г.
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20251110207650
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3543
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20251110207650 по описа за 2025 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по депозирана жалба от „***" ЕАД, с **********, срещу
наказателно постановление (НП) № **********/17.03.2025г., издадено от ***, на длъжност
заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на основание чл.123, ал. 1
от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМДТ.
В депозираната жалба се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят посочва, че актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) е издаден в нарушение на нормите на чл. 40 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй
като в АУАН не са посочени ЕГН на свидетелите по акта, точен адрес и същите са
служители на наказващия орган, поради което липсва обективност и безпристрастност. По
отношение на АУАН се твърди, че не са спазени и изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, тъй
като в него не са посочени датата и мястото на твърдяното нарушение, изразяващо се в
бездействие. Жалбоподателят намира това нарушение за съществено и счита, че то не може
да бъде санирано. В условията на евентуалност, в случай, че съдът не приеме тези
аргументи, жалбоподателят моли случаят да бъде приет за маловажен, тъй като липсват
данни за повторност и не са засегнати съществено целите на ЗМДТ.
В съдебно заседание, жалбоподателят „***" ЕАД, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – Заместник-кмет на Столична община, редовно призован, се
1
представлява от юрк. ***, която моли съда да потвърди НП, тъй като е осъществен състав на
нарушение, като заявява, че поддържа подробните аргументи, изложени в писмения отговор
на жалбата. Представителят на въззиваемата страна отправя до съда претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид приобщените и събраните по делото доказателства, като оцени
същите, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
На 30.05.2022 г., с Нотариален акт № 77, том VIII, рег. № 16958, дело № 1119 от 2022 за
учредяване на право на строеж и сервитути по чл. 62 от Закон за енергетиката на нотариус
***, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 622, в полза на дружеството „***"
ЕАД било учредено право на строеж за построяване на шахтоф трансформаторен пост с
предвидена по инвестиционен проект застроена площ от 33.47 кв. м. Въз основа на
учреденото право на строеж, посоченият обект в нотариалния акт бил изграден и на
09.08.2023 г., началникът на РДНСК-София издал Разрешение за ползване № ДК-07-С-
214/09.08.2023 г.
На 25.09.2024 г., в изпълнение на задълженията, предвидени в чл. 14 ЗМДТ, чрез
лицензиран пощенски оператор “***” до Столична община, район Витоша-Овча купел, била
изпратена декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 6 ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижими имоти. На 30.10.2024 г., същата била заведена под деловоден вх. № **********.
На същата дата, свид. М. В. извършила проверка на посочената декларация, в хода на
която установила, че разрешението за ползване на обекта е издадено на 09.08.2023 г., както и
че в двумесечния срок по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, за времето от 09.08.2023г. до 09.10.2023г., не е
постъпила информация за размера на отчетната стойност, която има значение за определяне
на данъка, а такава е постъпила едва на 25.09.2024 г., когато е била изпратена по пощата
данъчна декларация. Предвид това, свид. В. приела, че е налице закъснение от 11 месеца и
15 дни.
Въз основа на констатираното в хода на проверката, свид. В. съставила АУАН №
*********/14.01.2025г., в който приела, че е нарушена разпоредбата на 14, ал. 4, вр. ал. 1
ЗМДТ, а като дата на извършване на нарушението била посочена датата 10.10.2023 г.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили възражения срещу АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, заместник-кмета на Столична община издал
обжалваното НП № **********/17.03.2025г., с което на жалбоподателя, на основание чл.123,
ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, вр. ал. 1 ЗМДТ.
По доказателствата:
Съдът прие установена фактическата обстановка въз основа на събраните и
приобщените в съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно:
гласни – показанията на свид. М. В., както и писмени – заповеди за компетентност, трудов
договор, длъжностна характеристика, писмени възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН,
декларация по чл. 14 ЗМДТ, нотариален акт, разрешение за ползване, известия за доставяне
и копия на пощенски пликове и другите писмени доказателства приобщени на основание чл.
283 НПК.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свид. В., които са логично и
последователно изложени, непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите
доказателства по делото и подкрепени изцяло от събраните по делото доказателствени
материали. От тези показания се установява, че свид. В., в качеството си на служебно лице –
старши инспектор е извършила проверка на декларацията, като възпроизвежда подробно
всичко, което е констатирала в хода на проверката и въз основа на което е приела, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило вменените с разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ
2
правни задължения в срока, регламентиран в чл. 14, ал. 1 ЗМДТ.
Доколкото писмените доказателства се явяват обективен източник на информация и
потвърждават изцяло установените в АУАН и вписаните в обстоятелствената част на НП
обстоятелства, съдът намира, че следва да кредитира същите без да ги подлага на
самостоятелен и подробен доказателствен анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната
компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия
орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на
заеманите към съответните дати на издаване на АУАН и на НП длъжности и правомощията,
делегирани им с приложените по делото Заповеди от Кмет на столична община, трудов
договор и длъжностна характеристика. По отношение на съдържанието на АУАН и НП,
съобразно нормативно установени изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съдът констатира,
че действително не е вписано място на извършване на нарушението, каквото възражение е
направено с жалбата. В жалбата се твърди, че допуснатото процесуално нарушение е
съществено. Тук следва да се има предвид, че едно процесуално нарушение е съществено,
когато е довело до ограничаване на правото на защита на субекта, чиято
административнонаказателна отговорност е била ангажирана. В процесната хипотеза
отговорността на дружеството е била ангажирана за това, че същото не е подало в
двумесечния срок по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ информацията за отчетната стойност и други
обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, която е длъжно да подаде
съгласно чл. 14, ал. 4 ЗМДТ. Подаването на тази информация става до отделите на
общинските структури, в чиито ресор попада дейността по определяне на местните данъци и
такси. В процесния случай това е ОП „Витоша и Овча купел“ на Дирекция „Общински
приходи“ към направление „Финанси и здравеопазване“ при Столична община. Предвид
това, че неизпълнението на задължението се е изразило в бездействие, съдът намира, че
единственото възможно място на извършване на нарушението се явява именно тази
структура и то е изводимо от фактите, посочени в АУАН и НП, доколкото информацията се
подава в тези отдели. Още повече, че санкционираното дружество редовно предоставя
информация от такъв характер, предвид предмета на дейност, който има. Поради тези
аргументи, съдът намира, че в конкретния случай процесуалното нарушение няма характера
на процесуално нарушение, тъй като тази изводима от фактите информация, е била известна
на дружеството и нейната липса не е ограничила правата на санкционирания субект по
никакъв начин. В останалата си част, АУАН и НП отговарят на нормативно установеното
съдържание съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Във връзка с другото възражение, че свидетелите по акта не са с посочени ЕГН, съдът
намира, че този пропуск не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не
ограничава правото на лицето да научи констатациите за извършеното, обстоятелствата и
доказателствата.
По материалната законосъобразност:
Нормата на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ въвежда задължение за новопостроен или придобит по
друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията
подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за
определянето на данъка. От редакцията на разпоредбата следва извод, че предоставянето на
тази информация следва да бъде в сроковете по ал. 1 – в двумесечен срок.
3
Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат
в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията
за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Разрешенията за ползване се
публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
Езиковото тълкуване на тази разпоредба води до извод, че от момента на издаването на
разрешение за ползване е налице завършен строеж и следователно датата на издаване на
разрешение за ползване е началният момент на двумесечния срок за предоставяне на
информацията за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за
определянето на данъка.
От доказателствата по делото се установява категорично, че е издадено разрешение за
ползване на 09.08.2023 г.
Ето защо, категорично се доказа извършеното нарушение, за което дружеството е
наказано.
Правилно, наказващият орган е определил размера на наказанието по чл. 123, ал. 1 от
ЗМДТ от 500 лева, който е минимален, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът не може да се съгласи, че е приложим чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не може
да се приеме за маловажен съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН -
"Маловажен случай" е този, при който... неизпълнение на задължение от... или юридическо
лице към... или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Реализираното закъснение също не е малко – 11 месеца и 15
дни.
При така изложените съображения, НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, а това е Столична община,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган се
представлява по делото от юрк. ***, в размер по чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ, вр.
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което жалбоподателят,
следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********/17.03.2025г., издадено от
***, на длъжност заместник-кмет на Столична община, с което на жалбоподателя, на
основание чл.123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 4, вр.
ал. 1 ЗМДТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя "***" ЕАД с ЕИК да заплати в полза на Столична община
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК по
реда на Глава XII от АПК.
4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5