Р Е Ш Е Н И Е
№ 192
гр.Б., 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на осми октомври две
хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №414 по описа за 2019година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***”
ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.”***” №136 ет.3 представлявано от С.Д.Д. – изпълнителен
директор е обжалвало в законния срок наказателно постановление №*** от ***г. на заместник-председател
на Държавна агенция метрологичен и технически надзор, упълномощен със заповед №***г.
на Председателя на ДАМТН, с което за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от Закона
за водите /ЗВ/, на основание чл.83 от ЗАНН във вр. чл. 201, ал.12 и чл.200,
ал.1 т.39 и ал.4 от ЗВ му е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000.00 лева, като
излага съображения за незаконосъобразност на същото, предвид на това, че е
изтекъл срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, както и че
случая е маловажен, и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В
съдебно заседание жалбоподателя не се
представлява. По делото е депозирано писмено становище от представител на „***” ЕАД,
в което се сочи, че се поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление.
Въззивната организация – ДАМТН не
изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от представител
на ДАМТН, с което се оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление като законосъобразно.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: заповед № ***г.; писмо до „***“ЕАД-2 бр.; известие
за доставяне; АУАН ***г.; пълномощно; възражение; КП ***г.; протокол № ***г.; заповед №***г.; нотариален
акт за собственост на недвижим имот –акт № ***, том ІІ, рег. № ***, дело № ***г. – заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетелите - В.Г.А. актосъставител -
на длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията за тях” – Западна Централна България при ДАМТН и И.М.С., се установява следната фактическа
обстановка:
На 13.11.2018г. в
изпълнение на Заповед ОА – ***г. на
Областния управител на Софийска област, междуведомствена комисия по чл.138а ал.3 от ЗВ, извършила проверка
за техническото и експлоатационно състояние на язовир „***”, находящ се в
землището на гр.Б., обл.Софийска, собственост на „***” ЕАД- гр.С.
с ЕИК ***, който е и оператор на язовирната стена и съоръженията към него. Тогава членовете на комисията установили, че втория спирателен кран на
основния изпускател е неработещ и се нуждае от подмяна. С оглед на констатациите
от извършената проверка, проверяващите съставили констативен протокол № ***г. като със същия издали предписание на „***”
ЕАД- гр.С. с ЕИК *** – в срок до 18.03.2019г. да подмени втория спирателен кран
на основния изпускател. Присъствалия на проверката, представител на „***” ЕАД-
гр.С. – инж.Х. Г. бил запознат със съдържанието на констативния протокол. На
20.03.2019г. св.В.Г.А. - актосъставител -
на длъжност инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията за тях” – Западна Централна България при ДАМТН и неговия колега св.И.М.С., в присъствието на Г.Ц.Г.
– организатор в ХТР – Б. при „***“ ЕАД – гр.С. извършили проверка на горецитирания язовир. При проверката св.С. и св.А. установили, че вторият спирателен кран на
основния изпускател е в неработещо състояние, като същият е с разрушено тяло и
премахнат клиновиден шибър и в този
смисъл, те констатирали, че „***” ЕАД- гр.С.
не било изпълнило даденото задължително предписание с № ***г, а именно:
в срок до 18.03.2019г. да подмени втория спирателен кран на основния изпускател. За
тези си констатации свидетелите С. и А. съставили КП №***г. На 19.04.2019г. в гр.С.,
св.А., в присъствието на св.С. и на А. Пламенов П. –
представляващ „***” ЕАД- гр.С. съставил АУАН №
***г. на жалбоподателя за това, че в
качеството си на собственик на язовир ”***” не е изпълнило даденото му задължително предписание с № ***г
- в срок до 18.03.2019г. да подмени втория спирателен кран на основния
изпускател на язовир „***“. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по чл.190а,
ал.2 от Закона за водите /ЗВ/. Акта
бил подписан от А. П. и получил копие от същия.
Въз
основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №*** от ***г. от Заместник
Председателя на Държавна агенция метрологичен и технически надзор, като предвид
на това, че жалбоподателят е наказан за
нарушение от същия вид с НП№ ***г. влязло
в сила от 18.06.2018г. му е определил наказание имуществена санкция в размер на
10 000лева, на основание чл.200, ал.4 вр. ал.1 т.39 от ЗВ , с оглед на
това, че настоящото нарушение е осъществено повторно. Следва да се отбележи, че в НП е отразено, че
жалбоподателя е наказан преди това с наказателни постановления …., но единствено
е посочено два пъти НП№ ***г.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът установи горната фактическа
обстановка от показанията на служителите на регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията за тях” –
Западна Централна България при ДАМТН, както и от
писмените доказателства, приети по делото, които са без противоречиви и съдът
ги кредитира изцяло. Съдът намира свидетелските показания на св.С. и св.А.
за категорични, логични, последователни
и непротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът намира, че е
безспорно доказано извършено нарушение
на чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3,
т.5 от
Закона за водите от „***”
ЕАД – гр.С.. Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства
– писмени и гласни, които
са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и съдът ги кредитира изцяло.
Съдът намира, че административното обвинение е
формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация.
Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя
са доказани по безспорен и несъмнен начин. В съдебно заседание жалбоподателят
не ангажира доказателства, които да оборят констатациите, изложени в АУАН и НП.
Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство. В този смисъл, съдът възприема
твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила като голословни и
като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна
отговорност. Следва да се посочи,
че в случая срокът за изпълнение на
задължителното предписание е изтекъл на 19.03.2019г., от която дата е започнал да тече и тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй
като на тази дата е и осъществено самото нарушение по чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от
Закона за водите. От това, че АУАН, въз основа на който е
издадено атакуваното НП е съставен на 19.04.2019г., следва, че същият е съставен при спазване на посочения
срок по
чл.34, ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставено от оправомощено длъжностно
лице, видно от приложената заповед, издадена от Председателя на ДАМТН.
Както
в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са
нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление.
Досежно
релевираното в жалбата наличие на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, съдът намира
същото за неоснователно по следните съображения:
"Маловажен случай" ще е налице само
ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по - ниска степен
на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В
конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателя, не следва да се квалифицира като "маловажен случай" и
правилно административно-наказващият орган не я е приложил. В процесния случай
не са налице смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като
такова с по -ниска степен на обществена опасност.
Процесното
нарушение не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1 т. 7
от ЗВ -
предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и
здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с
вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за
техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и
съоръженията към тях - чл. 2, ал. 2 т. 8 от ЗВ. Неизпълнението на дадените
предписания в посочените срокове биха могли да доведат до непредвидими
последици от аварии и злополуки, а в някои случаи - с огромни мащаби. По делото
не са ангажирани и доказателства към момента да са били изпълнени дадените
предписания, макар и след указания срок, нито да са предприети вече действия в
тази насока.
Или по друг начин казано от събраните по
делото доказателства не се установява процесното нарушение да се отличава със
значително по - ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на
нарушения от посочения вид.
От
друга страна съдът намира, че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер
на 10000.00 лева е несъответно на допуснатото нарушение и неправилно
определено, като следва да бъде намален размера му към минималния такъв по
закон, при което наказателното постановление следва да бъде изменено в тази
част Определената
по размер от наказващият орган санкция на юридическото лице е в рамките на предвидената в закона - чл.
200, ал.4 вр. ал. 1, т. 39 ЗВ, която
разпоредба предвижда за извършеното
нарушение при условията на повторност налагане на имуществена санкция в размер
от 1000 до 50 000 лева, в редакцията й към датата на издаване на наказателното
постановление, като не са настъпили по-благоприятни за жалбоподателя изменения
в посочената санкционна норма в ЗВ.
Същевременно съдът намира, че при определяне
размера на наложената на „***” ЕАД – гр.С. имуществена санкция в размер на 10 000 лева,
наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, причините за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото липсват в наказателното постановление съображения и
доводи в тази насока, които да бъдат обект на преценка от въззивния съд.
Съдът счита, че тежестта на нарушението,
доколкото липсват данни в конкретния случай да е съществувала пряка или
опосредена опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанска дейност, не обосновава извод за налагане на наказание
значително над предвидения от закона
минимален размер от 1 000 лева.
С оглед това съдът намира, че наложената на
санкционираното юридическо лице имуществена санкция следва да бъде намалена от
10 000 лева на 2 000 лева.
При тези обстоятелства
наказателното постановление следва да бъде изменено в изложения по –горе
смисъл.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63
ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г. на заместник-председател на
Държавна агенция метрологичен и технически надзор, упълномощен със заповед №***г.
на Председателя на ДАМТН против „***” ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.”***” №136 ет.3 представлявано от С.Д.Д. – изпълнителен директор, с което
за нарушение на чл.190а, ал.2 във вр. чл.138а, ал.3, т.5 от
Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.83 от ЗАНН във вр. чл. 201, ал.12
и чл.200, ал.1 т.39 и ал.4 от ЗВ, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 10 000.00 /три
хиляди / лева, в частта му относно наложеното наказание, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 10000/десет
хиляди/лева на 2000/две хиляди/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :