Р Е Ш Е Н И
Е № 2091
гр. Пловдив, 28.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета година , в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Цвета Тошева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 12707 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250 против А.И.Х., ЕГН **********,*** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че се дължат сумите,
както следва: сумата от 552,69 лв.- главница, представляваща дължима сума за
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от
03.07.2014 г. -30.01.2017 г. за обект на потребление, находящ се в ***, ведно
със законна лихва върху главницата за периода от 22.03.2018 г. до окончателното
й изплащане и сумата от 102,50 лв.- обезщетение за забава за периода от
30.09.2014 г. -28.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4695/2018 г. по описа на
ПРС.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на дружеството - ищец: Твърди се, че за периода
от 03.07.2014 г. -30.01.2017 г. ответникът имал задължения към ищеца за
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
в размер на 552,69 лв. и мораторна лихва към главницата
за периода от 30.09.2014 г. -28.02.2018
г. за обект, находящ се в ***, като за
потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в
исковата молба с посочена дата на издаване на фактурата, дължима сума и период,
за който се дължи сумата. Съгласно чл. 198 ЗВ предоставянето на ВиК услуги на
потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане по реда на ЗРВКУ. Ответникът
фигурирал в базата данни на оператора
като потребител с № ***, а отношенията между експлоатационното дружество и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Посочва се, че
ответникът има качеството потребител на ВиК услуги. Ищецът сочи, че във връзка с натрупаните
задължения за предоставените на ответника ВиК услуги на абоната са връчвани и
изпращани покани за доброволно изпълнение. Тъй като дължимите суми не били
заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая частно гр. дело по описа на ПРС, длъжникът не бил открит и
било залепено уведомление по чл. 47 ГПК и дадени указания за предявяване на
иск, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал
настоящия установителен иск за горните суми. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното плащане
и разноските в настоящото и заповедното
производство.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
Ответникът е редовно призован и за
първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил,
нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените
към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство в размер на 75 лв. – държавна
такса и в заповедното производство в размер от 75 лв., от които 25 лв.- държавната такса и 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.Х., ЕГН **********,*** дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата
от 552,69 лв.- главница,
представляваща дължима сума за услуги по доставка на питейна вода и отвеждане
на канална вода за периода от 03.07.2014 г. -30.01.2017 г. за обект на
потребление, находящ се в ***, ведно със законна лихва върху главницата за
периода от 22.03.2018 г. до окончателното й изплащане и сумата от 102,50 лв.- обезщетение за забава за
периода от 30.09.2014 г. -28.02.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №4695/2018 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.И.Х., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 разноски, както следва: сумата от 75 лв.- държавна такса гр.д. № 12707/2018 г. по описа на ПРС и сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д№4695/2018
г. по описа на ПРС , от които сумата от 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ