Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3396 05.12.2019
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На двайсет и седми ноември две
хиляди и деветнайсета година
в публично заседание, в следния
състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Н.Д.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 611
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Бургаският районен съд е сезиран с
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: България, област Бургас,
община Бургас, гр. Бургас 8000, квартал Победа, улица Генерал Владимир Вазов 3,
ет. 4, представлявано от изп. директор Г.Й.Т., чрез юрисконсулт Д.Б.З., срещу
П.Я.К., с ЕГН **********, адрес ***, за приемане
за установено по отношение на ответника, че
съществува вземането му по частно гражданско дело № 8443/2018
година по описа на
Районен съд-Бургас, по което е издадена заповед № 4304 от 19.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско
процесуалния кодекс/ГПК/, с която съдът е разпоредил длъжникът да
заплати сумата от 616.44 лева-сбор от неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен № ***, за периода от 09.10.2015 год. до
03.11.2015 год., ведно с мораторна лихва, в размер на 180.52 лева, начислена за
периода от 26.12.2015 год. до 13.11.2018 год., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението-16.11.2018 год. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
Обективно
съединените установителни искове са процесуално допустим и с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, вр.
чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявени са от лице, имащо правен интерес от защита,
срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизитите
по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът
К., своевременно с отговора на исковата молба, оспорва исковете изцяло, като
неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на реални доставки и потребление
през процесния период. Препраща към възражението си от заповедното
производство, в което е изложил доводи, че отчитането на 03.11.2015 г. от
доставчика е било в хипотезата на водомер с почернял циферблат, неизправен, за
което му е било отказано от началника на ВиК Камено установяването на
повредата. Констатирали авария, без да бъде посочена причината и без да бъде
съставен протокол. В хода на делото поддържа възраженията си, че не е
изразходил начисленото количество вода, водомерът е въртял, поради повредата,
на празен ход, вода не е преминавала. Ангажира доказателства.
Бургаският
районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в
кореспонденция с доводите от исковата молба, намира, че установителните искове
са неоснователни, поради следното:
Процесният
период е от 09.10.2015 год. до 03.11.2015 год. Ответникът по делото П.К. е
абонат от при общи условия, на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД-Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД - гр. Бургас, приети с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“ на 21.08.2014 г. и вестник „Компас“ на
29.08.2014 г., в сила от 29.09.2014 г.
Не
се спори между страните по делото, че водоснабдяваният обект представлява
урегулиран поземлен имот-дворно място, с построена в него едноетажна жилищна
сграда с адрес: община К., село Р., ул. Г. Б. № **, в който има изградено едно
водопроводно отклонение, за аб. № ***, водомер с вирт. №***, карнет № 201,
стр.180. Монтиран е един измервателен уред-водомер за студена вода, във
водомерна шахта, разположена на лесно и достъпно място-на 0,80 м. от уличната
регулация на имота. Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното
отклонение. Няма спор и по собствеността върху имота. Понастоящем е
прекъснато водоснабдяването му от улицата, поради процесните неплатени
задължения към оператора, по данъчна фактура № ********** от 25.11.2015 г., за
потребление от 467 куб.м. вода, на стойност 616.44 лева.
Спори
се между страните по делото дали за отчетния период от 09.10.2015 год. до
03.11.2015 год. във водоснабдявания обект са преминали 467 куб. м. студена
вода.
От
неоспорените обяснения на вещото лице пред съда, като част от заключението на съдебно-техническата
експертиза по делото, съдът установява, че за процесния период, който е
по-малък от месец, не възможно през водоснабдителната система на ответника К.
да премине процесното количество вода от 467 куб.м., при непрекъснат дебит.
Хипотетично техническото обяснение е следното: ако през една поцинкована тръба,
която е с диаметър 1/2 цола, при скорост на изтичане на водата с 1 куб.м/сек.,
както е по наредбата, за едно денонощие изтичат 14,7 куб.м. вода, процесните 467
куб.м. биха изтекли за 32 дни. За непрекъснато потребление в имота няма събрани
доказателства, нещо повече, няма и въведени фактически твърдения. Аварията е
станала 2015 г., водомерът е бил замърсен, пукнат, не се е виждал и фабричният
му номер, видно от представената по делото снимка.
От
свидетелските показанията по делото на отчетничката на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД-Н.В. съдът установява, че когато през месец ноември 2015 г. е
минала за редовен отчет е установила аварията, в присъствието на абоната К.. В
условията на спрени чешми тя установила, че стрелката на водомера върти. Друга видима
авария на място нямало. Не могла да установи на място от колко време е
аварията. Водомайсторът/водопроводчик/, с който отчитала абонатите в този месец
бил в отпуск, но тя го извикала за да е свидетел, да види и той показанията на
водомера, че има авария. Изготвила протокол от 03.11.2015 г., който той не
разписал, защото е в отпуск. Абонатът се разписал отдолу на протокола и тя се
обадила за аварията на началника си в управлението-Д.П.. Свидетелските
показанията по делото на водопроводчика М.Д. кореспондират на тези на
отчетничката-в периода 09.10.2015 г.-03.11.2015 г. не е имало смяна на водомера
при абоната К.. Когато отчетничката открила проблема с налични кубици не е бил
с нея при отчитането, поради отпуск. Тя му позвъни и той дошъл на място.
Установили, че водомерът върти, без да тече вода, имало изтичане от
системата след водомера. На следващия месец, това е вече месец декември 2015 г., свидетелката
В. посетила имота и направила редовния отчет, аварията вече била отстранена.
Предвид
изложеното от фактическа страна, съдът приема, че доставчикът „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД не е изпълнил задълженията си по чл. 33, ал. 2 и 3 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ред. ДВ бр. 102 от
12.12.2014 г., в процесния период, при установяване на повреда в индивидуалния
водомер на потребителя К. негов представител да демонтира пломбата на холендъра,
на мястото на повредения водомер да постави редовен(оборотен) водомер и да
ремонтира повредения водомер, за сметка на потребителя. При условията на
повредата в индивидуалния водомер е направил редовни начисления на
потреблението, в нарушение на чл. 20, ал. 3 от общите условия, с който е
предвидено, че през периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане
на срока на предписанието на оператора за ремонта, количествата изразходвана
вода, с изключение на случаите когато е поставен оборотен водомер, се определят
по реда на чл. 26, ал. 2 от общите условия-В и К операторът начислява
количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година. Изчисления в тази насока няма направени по
делото, въпреки, че при разпределението на доказатествената тежест съдът е
възложил на ищцовата страна тежестта главно и пълно да докаже по делото валидното
възникване и съществуването на задълженията за плащане, включително и по
размер. Следователно, операторът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД не е
правоимащ да получи плащане за недоставени на потребителя количества вода.
Изтичането на вода след водомера е авария, която е следвало да отстрани със
свои сили и средства. Никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение/Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere
potest/. Ето защо, главният и акцесорният установителни искове по делото, като
неоснователни и недоказани, следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Мотивирано
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас, квартал Победа, улица
Генерал Владимир Вазов 3, ет. 4, срещу П.Я.К.,
с ЕГН **********, адрес ***, за приемане за установено, че съществува вземането
му по частно гражданско дело № 8443/2018 година по описа на Районен съд-Бургас,
по което е издадена заповед № 4304 от 19.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 616.44 лева-сбор от неплатени
задължения за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № ***, за
периода от 09.10.2015 год. до 03.11.2015 год., ведно с мораторна лихва, в
размер на 180.52 лева, начислена за периода от 26.12.2015 год. до 13.11.2018
год., заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението-16.11.2018 год. до окончателното изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия: /п/
Вярно с оригинала: НД