№ 193
гр. Чирпан, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Тр. Динкова
при участието на секретаря Виолета Т. Загорчева
като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело №
20255540100506 по описа за 2025 година
В Районен съд Чирпан е постъпила искова молба, вх. № 2616 от 08.05.2025
година от „АПС Бета България“ ЕООД, EИК ********* със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от
управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т. пълномощник, срещу
Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: *** с посочено правно основание чл. 422, ал. 1, вр.
с чл. 415, ал. 1, ГПК във връзка с Определение № 261 от 30.04.2025г. по ч.гр.д. №
1162/2024г. и цена на иска 333.20 лева (общ размер), от които: 200 лева - главница по
Договор за паричен заем; 5 лева -договорна лихва върху главница по Договор за
паричен заем; 128.20 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за
паричен заем; и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба ищецът твърди, че на 31.10.2019 година длъжникът Д. М. К.,
ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 577559 със „Стик -
Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата от 200, срещу което се съгласил да
върне 1 вноска от 250 лева в срок до 25.11.2019 година, когато е падежирала
последната вноска съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за
потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %,
както и годишен процент на разходите в размер на 42.70 %.
Посочва, че съгласно чл. 9 ЗПК договорът за паричен заем е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
1
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 577559 на
31.10.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно
условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът
да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор
за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното
обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните са
се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия
по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик - Кредит“ АД да
уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като
същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством
писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е-mail адрес или
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при
подписването на договора за кредит. Горепосоченият договор е сключен по електронен
път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението
до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от
разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена
цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече.
Заявява, че дори съдът да не приеме, че договорите не са сключени по
електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество
е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на
2
паричната сума. Ответникът Д. М. К., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г.
„Стик — Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.
„България“ № 81 В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е
индивидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към исковата
молба. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Посочва, че връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който
следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на
лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на
длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването
за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент.
Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие,
поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед
константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи
новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал.
3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил
уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което
същото следва да се счита надлежно извършено.
Ищецът заявява, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника ответник
на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, моли съда да приеме за
надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба -
(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о„ ВКС).
Ответникът Д. М. К., ********** не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към
датата на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, моли съдът да приеме за
установено, че ответникът Д. М. К., ЕГН ********** дължи на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
образуваното ч.гр.д. № 1162/2024г., а именно сумата в общ размер от 333.20 лв.,
формирана както следва: 1) главница в размер на 200 лв.; 2) договорна
3
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 5 лв. за периода от 31.10.2019 г.
до 25.11.2019 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 128.20 лв. за
период от 25.11.2019г. до 19.11.2024 г. 4) както и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Сочи, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника
по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част
от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна
вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13
юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е.
претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и изложените
аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на ответника Д. М. К., **********, че същият дължи на
„АПС Бета България“ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в
общ размер от 333.20 лв., формирана както следва: главница в размер на 200 лв.;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 5 лв. за периода от
31.10.2019 г до 25.11.2019 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на
128.20 лв. за период от 25.11.2019 г. до 19.11.2024 г., както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията.
По образуваното ч.гр.д. № 1162/2024г. по описа на Районен съд - Чирпан по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС
Бета България“ ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 8,39 лв. съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ТДТССГПК и е
определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,56 лв., съгласно чл. 26 от
Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл. 78 от ГПК ищецът претендира присъждането на направените в
настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за
заплащането на правна помощ. Моли съда да осъди ответника Д. М. К., ЕГН
4
********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и
деловодни разноски по ч.гр.д. № 1162/2024г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ЧИРПАН и
по настоящото производство, на обща стойност от 191,95 лв.
Моли съда, в случай, че ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви на първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да
постанови неприсъствено решение срещу него.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които съдът е приел
за допустими и относими.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
С Определение № 454 от 21.07.2025 година съдът е обявил проект за доклад по
делото, като е приел следното:
По чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК: Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права и възражения: Ищецът се легитимира като кредитор въз основа
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 година, сключен
между „АПС България“ ЕООД като цесионер и „Стик кредит“ АД като цедент във
връзка с непогасено задължение по Договор за потребителски кредит – кредитна
линия № 577559 от 31.10.2019 година, сключен между „Стик кредит“ АД като
заемодател и Д. М. Аврамова като заемател. Твърди се неизпълнение на задължението
на заемателя по договора за кредит в срок – до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита.
По чл. 146, ал. 1, т. 2 от ГПК: правната квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК с правно
основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр.
чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
По чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК кои права и кои обстоятелства се признават: не са
налице признати права и обстоятелства.
По чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК кои обстоятелства не се нуждаят от доказване: не
са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената
тежест, както следва: Ищецът следва да установи сключването на процесния договор,
параметрите му, начина на сключването му, че е изправна страна по договора, т.е.
следва да проведе пълно и главно доказване на вземанията си по основание и размер
въз основа на фактическите твърдения, изложени в исковата молба за претендираната
главница и договорна лихва. Ищецът следва да докаже също, че е изпълнил
задълженията си по чл. 18 от ЗПФУР. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил
5
поетите с договора задължения, респективно всички правопогасяващи или
правоизключващи възражения относно изискуемостта на сумите по договора.
Съдът е допуснал и приел като писмени доказателства по делото представените
от ищеца документи: Договор за паричен заем № 577559 от 31.10.2019 година, ведно с
приложимите Общи условия за предоставяне на кредити, Погасителен пран към
договора за кредит, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.07.2024 година, в едно с извадка от Приложение № 1 към него, уведомление за
цесия, разписка за усвоена сума. Приложил е по делото ч. гр. д. № 1162 от 2024 година
по описа на Районен съд Чирпан.
Съдът е дал конкретни указания на страните с посоченото Определение, в това
число и че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С Разпореждане № 1081 от 28.05.2025 година съдът е връчил препис от исковата
молба и приложенията към нея на ответника. Видно от съобщение № 202555403676,
ответникът Д. М. К. лично е получила съдебните книжа на 30.05.2025 година. В срока
за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страната по делото.
Определение № 454 от 21.07.2025 година за насрочване на делото е връчено на
ответника на 23.07.2025 година, като съответно на страната в посоченото определение
са й дадени указания относно възможността за постановяване на неприсъствено
решение и последиците от това. Съгласно посоченото по-горе разпореждане на
ответника са указани и последиците от неподаването на писмен отговор на исковата
молба.
В о.с.з. страните не се явяват, ищецът е изразил писмени становища, в това
число и в писмен отговор-становище, вх. № 5163 от 03.09.2025 година, като отново е
поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е
изразил становище по хода на делото в негово отсъствие.
Съдът, като съобрази законовите разпоредби, исканията и твърденията на
6
страните, както и събраните по делото доказателства, при спазване на чл. 12 и чл. 235
от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът постановява неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е
вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.От приетите по делото писмени доказателства може да
бъде направен извода, че искът е вероятно основателен. Изложените фактически
твърдения от ищеца в исковата молба се подкрепят от доказателствените източници по
делото: Договор за паричен заем № 577559 от 31.10.2019 година, ведно с приложимите
Общи условия за предоставяне на кредити, Погасителен пран към договора за кредит,
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.07.2024 година, в едно с
извадка от Приложение № 1 към него, уведомление за цесия, разписка за усвоена сума,
ч. гр. д. № 1162 от 2024 година по описа на Районен съд Чирпан.
Съгласно издадена Заповед № 781 от 11.12.2024 година по ч.гр.д. № 1162 от
2024 година длъжникът Д. М. К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на кредитора
„АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 200 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва за периода от 05.12.2024 година до изплащане на
вземането, сумата от 5.00 лв., представляваща договорна лихва за периода от
31.10.2019 година до 25.11.2019 година, сумата от 128.20 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 25.11.2019 година до 19.11.2024 година, както и ДТ в размер на
8.39 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33.56 лв.
Искът е предявен в едномесечния срок от дадените указания от заповедния съд
с Определение № 261 от 30.04.2025 година по заповедното производство, поради което
същият е допустим. Предмет на предявените вземания по установителните искове са
сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 410 от ГПК. Искът е и вероятно основателен – налице е сключен
Договор за потребителски кредит по ЗПК и ЗПФУР, по който кредитополучателят е
неизправна страна
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Мотивиран от гореизложеното и с оглед на допуснатите и приети по делото
писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира предявените искове за
вероятно основателни. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено
съдебно решение - ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не е
изпратил представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са последиците от неспазването на
7
сроковете за размяна на книжа и от неизпращане на представител в съдебно заседание
и предявените искове са вероятно основателни с оглед на ангажираните доказателства
в подкрепа на изложените обстоятелства.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 8.39 лв. ДТ по чл. 1 от
ТДТССГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 33.56 лв. съгласно чл. 26 от
НЗПрП. Претендира и присъждането на направените в исковото производство
разноски – държавна такса в размер на 50 лв. по чл. 1 от ТДТССГПК и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. По делото е приложен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
включващ съответно 8.39 лв. ДТ, 25.00 лв. депозит за особен представител, 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, на обща стойност от 133.39 лв.
Съдът намира, че претендираната сума от 25.00 лв. за особен представител не
следва да бъде присъждана в полза на ищеца, тъй като такъв вид депозит по делото не
е налице. Налице е заплатена такава сума за ДТ по исковото производство.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ответника следва да се възложат разноските по заповедното и исковото производство,
от които 25 лева за ДТ по исковото производство, 8.39 лв. за ДТ по заповедното
производство, и 33.56 юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и
100 лева за възнаграждение на юрисконсулт по исковото производство на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, на обща стойност от 166.95 лв.
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 година на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4 от
2013 година, в частност т. 12 от него съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Водим от горното, и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените положителни установителни
искове от „АПС Бета България“ ЕООД, EИК ********* със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от
управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрк. Б. Т. пълномощник, срещу
Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК с
правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 86 от
ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че Д. М. К., ЕГН **********, дължи на „АПС Бета
България“ ЕООД, EИК ********* със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н
Триадица, бул. “България” № 81 В, сумата в общ размер от 333.20 лв., формирана от
8
главница в размер на 200 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в
размер на 5 лв. за периода от 31.10.2019 г до 25.11.2019 г. , законна лихва за забава
върху главницата в размер на 128.20 лв. за период от 25.11.2019 г. до 19.11.2024 г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда по ч.гр.д. № 1162 от 2024 година по описа на РС Чирпан –
05.12.2024 година до окончателно изплащане на вземанията във връзка със сключен
Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 577559 от 31.10.2019 година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. М. К., ЕГН **********, да
заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, EИК ********* със седалище и адрес: гр.
София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, сумата в общ размер от 166.95
лв., представляваща разноски по заповедното и исковото производство, от които 25
лева за ДТ по исковото производство, 8.39 лв. за ДТ по заповедното производство,
33.56 юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и 100 лева за
възнаграждение на юрисконсулт по исковото производство.
Неприсъственото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. Защитата срещу него се осъществява по реда на чл.
240 от ГПК.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
9