МОТИВИ
по
НЧХД № 81/2019 год.
по описа
на Районен съд Силистра
Наказателното
производство е образувано във връзка с постъпила тъжба, подадена от И.Р.И.
срещу П.Г.А. и С.Г.Д.,***. С оглед съдържанието на тъжбата, съдът е преценил,
че тъжителят повдига частно обвинение срещу П.Г.А. за извършено от него
престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс и частно обвинение срещу С.Г.А.
за престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Тъжителят предяви
граждански иск поотделно срещу двамата подсъдими.
Съдът конституира
тъжителят като граждански ищец в наказателното производство.
Поверениците на тъжителя навеждат
доводи, представят писмени и ангажират събиране на гласни доказателства в
подкрепа на исканията си.
Повереникът на тъжителя
поддържа обвинението. В хода по същество изразява становище, че и двамата
подсъдими са отговорни за резултата. Посочва, че с оглед концентрацията на
тежкия удар вина следва да понесе подсъдимия Г., а за допълнителните травми -
подсъдимия Д.. На събиране за посрещането на идващата нова година и в ранните
часов на първия ден на 2018 г. подсъдимият А. нападнал тъжителя. Другият
подсъдим също се намесил, нанасяйки удари на тъжителя. Впоследствие при опита
си да преустановят инцидента, присъстващите се намесили и ги разтървали. След
това станало ясно, че носа на тъжителя е счупен. Посочва, че удара в лицевата
част е нанесен на тъжителя от подсъдимия А.. Подсъдимият Д. нанесъл удари в
тилната част. След това подсъдимите напуснали къщата и били откарани до центъра
на селото. Повереникът посочва, че не е важно кой ги
е откарал. Моли съда да приеме като начален момент на увреждането 01.01.2018 г., а не на 01.10.2018 г. Изразява мнение, че няма
спор кой е нанесъл телесните увреждания. Посочва, че клиента ѝ с нищо не
е провокирал подобно отношение. На 22.05.2018 г. тъжителят се обърнал към
лицево-челюстен хирург, заради затруднения в дишането. Навежда доводи, че
според писмено доказателство именно с оглед оперативната намеса последиците са
били сведени до минимум. Посочва, че счупените малки костици
са допринесли клиента ѝ да изпитва да изпитва дискомфорт,
който продължава до момента. Посочва, че травмите на тъжителя са резултат от
действията на подсъдимите. Моли при определяне на наказанията съдът да отчете действията
на двамата. Претендира заплащането на направените разноски.
Защитникът на
подсъдимите посочва, че обстоятелствата, изложени в тъжбата не отговорят на
обективната истина с оглед случилото се във въпросната вечер. Изразява мнение,
че с оглед описаните факти се създава положение, че подсъдимия Д. е удрял
повече тъжителя от подсъдимия А.. Незнайно защо обаче е посочена по-тежка
квалификация по отношение на подсъдимия А.. Такъв извод се прави и от
предявените граждански искове. Посочва, че по делото е станало ясно каква е
първопричината за конфликта. Изтъква, че именно тъжителя е предизвикал словесно
подсъдимия А., търсейки повод за саморазправа. Според становището му събраните
доказателства сочат, че тъжителя И. е ударил подсъдимия Д., а последния е
отказал да се защити. Неговите обяснения се подкрепят от показанията на свид. А.,
която е единствената, неупотребила алкохол или други упойващи вещества.
Изтъква, че определени свидетели не са видели нищо, а единствено в определен
момент забелязали как тъжителя става жертва на удари. По отношение на травмата
сочи, че от носа на тъжителя не е шурнала кръв, а при най-лек контакт с твърд
предмет от носа потича кръв. Навежда доводи за недоказаност на обвинението.
Моли съда да признае подсъдимите за невинни и да остави без уважение
предявените граждански искове като неоснователни и недоказани. Моли съда да
възложи на частния тъжител да заплати разноските, направени от подсъдимите.
В осигуреното право на реплика повереникът посочва, че свид. А. е била приятелка на
подсъдимия Д., поради което е естествено да не е видяла как близки за нея хора
удрят тъжителя. Посочва, че с оглед състоянието си И. ще продължи да посещава
медицински специалисти, за да започне да диша нормално. Навежда доводи, че е
без значение дали това е физиологично или на психична основа. Изтъква, че И. не
е предизвикал насочените срещу него действия.
В осигуреното му
право на последна дума подсъдимият А. посочва, че не се счита за виновен и
действията му са опит да се защити.
Съдът, като съобрази
поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя и неговия
повереник, тези на подсъдимия, както и събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
П.Г.А. с ЕГН-**********
е роден на *** ***. Той е ….
С.Г.Д. с ЕГН-********** е роден на *** ***,. Той е ….
По делото се
установи родствена връзка между двамата подсъдими. А. и Д. са втори братовчеди.
На 31.12.2017 г.
двамата подсъдими празнували настъпването на новата година. Подсъдимият Д. имал
уговорка с други свои познати да празнуват заедно във вила „Р.“ в с. В.. След
00:00 ч. и към 01:00 ч. тъжителят и свид. К.П.
тръгнали към ресторант в гр. С., откъдето да вземат подсъдимия Д.. Станало
ясно, че с тях ще дойде подсъдимия А., въпреки че предварително нямало такава
уговорка. Във вилата имало и други приятели и познати на тъжителя и
подсъдимите. Било шумно поради силна музика, а почти всички присъстващи
употребили алкохол в големи количества. Подсъдимият Д. останал с впечатление,
че никой от компанията не харесва братовчед му. В един момент подсъдимият А.
посетил тоалетната, където бил и свид. В.Н.. Без видима причина свидетелят
ударил шамар на подсъдимия А. в областта на лицето. Подсъдимият не реагирал и
преценил, че поведението на свид. Н. се дължи на изпития алкохол. След това Н.
му се извинил два пъти. Свид. Н. решил да потърси братовчеда на А. – подсъдимия
Д., за да му обясни случилото се. Около 05:00 ч. в банкетната зала тъжителят се
насочил към подсъдимия А.. Заставайки лице в лице двамата били забелязани да
разменят реплики. Подсъдимият А. се почувствал заплашен от тази ситуация, замахнал с юмрук и нанесъл силен удар в областта на носа на
тъжителя. В резултат на силния удар тъжителят паднал и се помъчил да се
изправи, ползвайки един от столовете. Когато И. станал част от свидетелите
забелязали, че носа му е зачервен и леко настрани. Междувременно свид. А.
излязла, за да извика подсъдимия Д. След изправянето на И. двамата с А. се
сборичкали. Останалите тръгнали към тях. През това време в помещението влязъл
подсъдимия Д., който приближавайки си нанесъл удар на И. с ръка в областта на
тила, задната част на главата. Намесата на останалите в следващия момент предотвратила
действията им. След това свид. Г. забелязал, че носа на И. е надут и оцветен в
син цвят. Свидетелите В. и П. забелязали, че е крив и разкървавен.
Междувременно за да се предотвратят следващи конфликти подсъдимият А. се
прибрал с такси. Разбирайки за травмата И.
се насочил към подсъдимия Д. и двамата излезли извън залата. Подсъдимият
Д. твърди, че тъжителя му е нанасял удари, а той не се защитавал.
Половин час по-късно
пристигнала линейка с цел оказване на медицинска помощ на тъжителя. На
02.01.2018 г. тъжителят бил насочен за преглед от специалист в гр. В.. Там носът
на тъжителя бил наместен оперативно.
По искане на
повереника съдът допусна изслушване на вещо лице и назначи съдебномедицинска
експертиза за вида и характера на уврежданията, причинени на тъжителя. Вещото
лице посочва, че в резултат на процесния инцидент на И.
са причинени следните увреждания: контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние
след мануална репозиция на
носните кости, хематом в областта на носа, хематом в областта на лява буза,
хематом в областта на горна устна, хематом в областта на долен ляв клепач,
кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната
устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с
отчупване на части от режещите им ръбове. Уврежданията са причинени по общия
механизъм на удари с/или върху твърди тъпи предмети и повърхност с ограничена
удряща повърхност и може да бъдат причинени по време, начин и място, както е
посочено в тъжбата и показанията на свидетелите-очевидци, а именно удари с
юмрук в носа, удари с крак в лицето. По своя характер уврежданията обуславят временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице с оглед установеното многофрагментно
дислоцирано счупване на носните кости тъжителят е
провел оперативно лечение – мануална репозиция на носните кости с цел възстановяване
първоначалния вид на скелета на носа, тампониране на кървящите лигавици и
възстановяване проходимостта на носните ходове. Извършените контролни прегледи
показвали добро наместване на фрактурите на носа и възстановяване проходимостта
на носните ходове. С оглед посоченото в тъжбата експертизата сочи, че усещането
за затруднено носово дишане е субективно индивидуално възприятие. Вещото лице
приема, че след пълното зарастване на костите на носа, отзвучаване на болковата симптоматика и спадането на отока на носната
лигавица в рамките на около 20 - 25 дни е налице пълно възстановяване на
последиците при счупване на нос. В дълготраен период не би трябвало да се
появят усложнения. Вещото лице посочва, че такива операции не се предприемат в
зимно време, но в случая репозицията е направена по
спешност. Причината е, че лигавиците на носа и на фаринкса реагират много остро
на ниски температури. Вероятността и възможността за допълнително наслагване на
вирусни инфекции също може да компрометира една такава операция и лигавиците
реагират незабавно с набъбване, с отток, което допълнително вреди на счупения
нос. Когато човек има някаква настинка, грип, някакво инфекциозно заболяване
носното дишане е нарушено и затруднено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа
обстановка се подкрепя частично от обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите-очевидци.
Подсъдимият Д. не признава да е нанесъл удар на тъжителя. Налице са обаче
доказателства, които сочат, че той е нанесъл удар на тъжителя непосредствено
след влизането си в банкетната зала, където бил повикан от свид. А.. Прави
впечатление, че версията му се подкрепя единствено от показанията на свид. А..
Тъй като свидетелите посочиха, че свидетелката е бивша приятелка на подсъдимия Д.,
съдът не даде вяра на показанията ѝ по отношение на фактите от значение
по делото. Още повече, че в
постановлението на прокурора по образуваното досъдебно производство са налице съвсем
различни изводи, предвид дадените от нея показания пред разследващия. В
постановлението е посочено, че тя не е присъствала на удара, нанесен на
тъжителя от А.. Съдът се отнася с особено внимание към показанията на
свидетелите, поради голямото количество алкохол, което всеки един от тях е
употребил. Например свидетелят Н. омаловажи действията си, насочени към
подсъдимия А., посочвайки пред съда, че само е докоснал лицето му. Въпреки това
изводът на съда е, че показанията на свидетелите П., Г. и Р. изясняват факта,
че между тъжителя И. и подсъдимия А. е възникнал конфликт. Реагирайки агресивно
подсъдимият А. нанесъл силен удар с юмрук в областта на носа на тъжителя. След
изправянето си тъжителят и подсъдимият А. продължили да се бутат, когато в
банкетната зала влязъл подсъдимия Д. и приближавайки се до тях нанесъл удар в
областта на тила на тъжителя. В този смисъл съдът прецени, че събраните доказателства
сочат, че в резултат на последователните действия срещу тъжителя са му
причинени телесни увреждания, довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Очевидно счупването на носа и състоянието след мануална репозиция на носните кости
на тъжителя са причинени единствено от действията на подсъдимия А.. Доколкото
не е ясно действията на кой от подсъдимите са причинили останалите увреждания,
а са налице факти, сочещи че са му нанесени удари и от двамата, съдът приема,
че всички останали телесни увреждания са
причинени от действията и на двамата подсъдими.
Всички доказателства
водя до извода, че действията на подсъдимите са извършени умишлено.
Същевременно
деянията и на двамата не са извършени при неизбежна отбрана, тъй като за да е
налице такава е необходимо да има предходно нападение, което да поставя в
реална опасност личността или правата на отбраняващия се или на другиго. Освен
това такова нападение следва да бъде едновременно непосредствено или противоправно.
Не би могло да се
твърди, че е налице и крайна необходимост, тъй като първото условие за
законосъобразното осъществяване на деяние при крайна необходимост е да не
съществува друг правомерен начин за избягване на опасността, освен чрез
причиняване на вреди. Освен това не може да е налице крайна необходимост, ако
самото отбягване на опасността съставлява престъпление.
Няма основания и за
прилагането на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК, тъй като събраните
доказателства са недостатъчни за такъв извод. Никой от двамата подсъдими не
твърди да са му причинени телесни увреждания от действията на тъжителя. Подсъдимият
Д. твърди, че тъжителя му е нанесъл удари. Обясненията му обаче не се подкрепят
от показанията на останалите свидетели. Прави впечатление, че дори свид. А.
посочва само, че двамата са се търкаляли. Не се сочи конкретно има ли нанесен
удар, в коя област е той и има ли причинено увреждане. Не са представени и
никакви медицински документи, от които могат да бъдат извлечени факти, които да
са достатъчни за правен извод за прилагането на чл. 130, ал. 3 от НК.
Според закона
състоянието на силно раздразнение е предизвикано от пострадалия с насилие, с
тежка обида, с клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили
или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния. По делото не са
налице факти за наличие на афект.
Поради
гореизложеното, съдът прие, че подсъдимият П.Г.А. с ЕГН-**********, роден на *** ***,
… е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс, тъй като на 01.01.2018 г. в гр.
Силистра, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на носа е причинил лека
телесна повреда на И. ***, изразяваща се контузия на главата, умерено изразена церебрастенна симптоматика, счупване на носа, състояние
след мануална репозиция на
носните кости, хематом в областта на носа, хематом в областта на лява буза,
хематом в областта на горна устна, хематом в областта на долен ляв клепач,
кръвонасядане на кожата на носа и лицето, разкъсно-контузна рана на горната
устна, контузия на горен ляв централен резец и на долен десен латерален резец с
отчупване на части от режещите им ръбове, довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Предвид горното,
съдът прие, че подсъдимият С.Г.Д. с ЕГН-**********, роден на *** ***, … е извършил
престъпление по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, тъй като на
01.01.2018 г. в гр. С., чрез нанасяне на удар в
областта на главата е причинил лека телесна повреда на И. ***, изразяваща се
контузия на главата, умерено изразена церебрастенна
симптоматика, хематом в областта на лява буза, хематом в областта на горна
устна, хематом в областта на долен ляв клепач, кръвонасядане на кожата на
лицето, разкъсно-контузна рана на горната устна, контузия на горен ляв
централен резец и на долен десен латерален резец с отчупване на части от
режещите им ръбове, довели до временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимите са пълнолетни и вменяеми, следователно са
наказателно отговорни лица.
Механизмът
на уврежданията е изяснен предвид приетото по делото заключение по назначената
СМЕ.
От
обективна страна е установено, че подсъдимият А. е реализирал конкретно
действия срещу тъжителя, нанасяйки удар с юмрук в областта на носа на тъжителя.
В резултат на действията му е настъпил и съставомерен
резултат,
изразяващ
се в разстройство на здравето неопасно за живота. Налице
е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия А. и
крайния резултат – причинената лека телесна повреда.
От
обективна страна е установено, че подсъдимият Д. е реализирал конкретно
действия срещу тъжителя, нанасяйки удар с ръка в тила на подсъдимия, т.е.
задната част на главата. В резултат на действията му е настъпил и съставомерен резултат, изразяващ се в
разстройство на здравето неопасно за живота. Налице е
причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия Д. и крайния
резултат – причинената лека телесна повреда.
За
умисъла при телесните повреди често е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда
най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска (или
допуска) настъпването, на който и да е от тях.
Съдът приема, че подсъдимият
А. е извършил деянието си при форма на вината пряк умисъл – той е съзнавал е общественоопасния му характер и неговите последици и е
искал настъпването му. Предвид причиненото увреждане на тъжителя, съдът прие,
че с оглед натрупания житейски опит и интелектуално развитие А. е знаел, че
след силен удар с юмрук в носа ще причини телесно увреждане. Още повече, че
ударът е бил достатъчно силен, защото след нанасянето му е причинено деформация
на костния скелет на носа.
Според съда подсъдимият
Д. е извършил деянието си при форма на вината евентуален умисъл - съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и вероятното настъпване на конкретни последици от него,
допускайки настъпването на съставомерния резултат. Той
е допускал настъпването на съставомерния резултат –
че в резултат на действията му е възможно да причини телесни увреждания на
тъжителя, но се е отнасял безразлично към това, преследвайки друга цел – да защити братовчед си.
При определянето на
наказанието, съдът съобрази следното:
За престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация.
При
определянето на наказанието на двамата подсъдими, съдът съобрази, че са налице
основания за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК, т.е. те следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност като им се наложи административно
наказание по този ред. За прилагането на чл. 78а от НК, т. е. за
освобождаването на пълнолетно лице от наказателна отговорност от съда с
налагане на административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева,
законодателят изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, която
хипотеза е налице по настоящото наказателно производство. Чл. 78а, ал. 1, б.
“а” от НК изисква за престъплението да се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е деянието е умишлено
и лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо. За престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. Налице са и изискванията на б.
“б” от ал. 2 на чл. 78а от НК – двамата не са осъждани за престъпление от общ характер
и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на този раздел. С
оглед предвиденото в б. “в” от ал. 1 на чл. 78а от НК възстановяване на
причинените от престъплението имуществени вреди, в хода на съдебното следствие
не е установено да са причинени съставомерни имуществени вреди в резултат от
престъплението.
Водим от
горното и след като съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК
съдът освободи подсъдимият А. от наказателна отговорност, налагайки му предвиденото
в чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание глоба. Чистото съдебно минало на
подсъдимия не може да бъде преценявано като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото е необходимо условие за прилагането на чл. 78а
от НК, т.е. обстоятелството е отчетено с приложението на чл. 78а от НК. Съдът
прие като смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия.
Налице е отегчаващо отговорността обстоятелство. Той сам предварително се е бил
поставил в състояние на невъзможност да контролира поведението си в резултат на
алкохолно повлияване. Като взе предвид фактите по делото, посочените смекчаващо
и отегчаващо отговорността обстоятелства и данните за материалното състояние на
подсъдимия А., съдът прецени, че целите на административното наказание ще бъдат
постигнати с налагане на наказание под средния размер към минимума, а именно
глоба в размер на 2000 лева. Изпълнението на така определеното наказание ще
изпълни целите, посочени в чл. 36 от НК, а именно за оказване на едно възпиращо
и превъзпитаващо въздействие, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
След като
съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК съдът освободи подсъдимият
Д. от наказателна отговорност, налагайки му предвиденото в чл. 78а, ал. 1 от НК
административно наказание глоба. Чистото съдебно минало на подсъдимия не може
да бъде преценявано като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
същото е необходимо условие за прилагането на чл. 78а от НК, т.е.
обстоятелството е отчетено с приложението на чл. 78а от НК. Съдът прие като
смекчаващо отговорността обстоятелство младата възраст на подсъдимия. Налице е
отегчаващо отговорността обстоятелство. Той сам предварително се е бил поставил
в състояние на невъзможност да контролира поведението си в резултат на
алкохолно повлияване. Като взе предвид фактите по делото, посочените смекчаващо
и отегчаващо отговорността обстоятелства и данните за материалното състояние на
подсъдимия Д., съдът прецени, че целите на административното наказание ще бъдат
постигнати с налагане на наказание към минимума, а именно глоба в размер на 1500
лева. Изпълнението на така определеното наказание ще изпълни целите, посочени в
чл. 36 от НК, а именно за оказване на едно възпиращо и превъзпитаващо
въздействие, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
- Във
връзка с предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове:
Относно предявения
иск, с който се претендират репарации за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди от престъплението, съдът взе предвид, че процесното
противоправно деяние е в пряка причинна връзка с действията на подсъдимия А.. Тъжителят
е получил увреждания, довели до временно разстройство на
здравето неопасно за живота. Съгласно чл. 45 от Закон за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.
Тази отговорност се поражда при наличието на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което
безспорно се установи по делото след анализ на събраните доказателствата. По
силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Размерът на обезщетението при
претърпени неимуществените вреди се определят на принципа на справедливостта,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според съдебната практика преценката за справедливост е
свързана с обсъждането на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
- характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен
резултат, личността на увредения и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно болките и страданията, понесени от
увредения вследствие на увреждането. От събраните доказателства се установява,
че с оглед причиненото от подсъдимия А. счупването на носа се е наложило извършването
на оперативно лечение на тъжителя – мануална репозиция на носните кости с цел възстановяване
първоначалния вид на скелета на носа, тампониране на кървящите лигавици и
възстановяване проходимостта на носните ходове. Съдът прецени, че съобразно събраните
по делото доказателства сумата от 3000,00 лв. (три хиляди лева) напълно ще
обезщети претърпените неимуществени вреди от тъжителя и така определения размер
съответства на изискванията за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД. Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването
му, когато деецът е известен още тогава, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Видно
от текста на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на непозволеното увреждане се
смята в забава и без покана. Ето защо, съдът намери за основателна и
акцесорната претенция за заплащане на законна лихва към главния граждански иск
по чл. 45 от ЗЗД върху присъдената по него сума, считано от 01.01.2018 г., т.е. от датата на увреждането до окончателното
изплащане на дължимата сума. Поради това и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът
осъди подсъдимия А. да заплати на гражданския ищец сумата от 3000,00 (три
хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
ведно със законната лихва, считано от 01.01.2018
г. до окончателното изплащане на сумата,
като в останалата част до 6000,00 (шест хиляди) лева отхвърли предявения срещу
подсъдимия А. граждански иск като неоснователен и недоказан.
Относно предявения
иск, с който се претендират репарации за обезвреда на
претърпените неимуществени вреди от престъплението, съдът взе предвид, че
процесното противоправно деяние е в пряка причинна
връзка с действията на подсъдимия Д.. Тъжителят е получил увреждания, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Съгласно
чл. 45 от Закон за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено увреждане по чл.
45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои
виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността
на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, което безспорно се установи по делото
след анализ на събраните доказателствата. По силата на чл. 45 от ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Размерът на обезщетението при претърпени неимуществените вреди се
определят на принципа на справедливостта, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Според
съдебната практика преценката за справедливост е свързана с обсъждането на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилия вредоносен
резултат, личността на увредения и т.н. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 от ЗЗД възмездява главно болките и страданията, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Като взе предвид фактите по делото, съдът прецени,
че сумата от 1000,00 лв. (хиляда лева) напълно ще обезщети претърпените
неимуществени вреди от тъжителя и така определения размер съответства на
изискванията за справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му,
когато деецът е известен още тогава, съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД. Видно от
текста на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, причинителят на непозволеното увреждане се
смята в забава и без покана. Ето защо, съдът намери за основателна и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва към
главния граждански иск по чл. 45 от ЗЗД върху присъдената по него сума, считано
от 01.01.2018 г., т.е. от датата на увреждането до
окончателното изплащане на дължимата сума. Поради това и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът уважи изцяло предявения иск и осъди подсъдимия Д. да заплати на
гражданския ищец сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 01.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
По въпроса с
разноските:
Предвид изхода на
делото съдът осъди подсъдимия А. да заплати държавна такса в размер на 120,00
(сто и двадесет) върху уважения размер
на предявения срещу него граждански иск, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.
Предвид изхода на
делото съдът осъди подсъдимия Д. да заплати държавна такса в размер на 50,00 (петдесет)
върху уважения размер на предявения срещу него граждански иск, съгласно чл. 2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния
кодекс съдът осъди подсъдимия А. да заплати на тъжителя И.Р.И. следната част от
направените от него разноски по делото в размер на: 300,00 (триста) лева за
упълномощаване на повереник, 50,00 лв. (петдесет лева) за съдебномедицинска
експертиза, 13,00 (тринадесет лева) за призоваване на свидетели, както и
внесената държавна такса за образуване на наказателно дело от частен характер в
размер на 6,00 лв. (шест лева).
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от Наказателно-процесуалния
кодекс съдът осъди подсъдимия Д. да заплати на тъжителя И.Р.И. следната част от направените
от него разноски по делото в размер на: 300,00 (триста) лева за упълномощаване
на повереник, 50,00 лв. (петдесет лева) за съдебномедицинска експертиза, 13,00
(тринадесет лева) за призоваване на свидетели, както и внесената държавна такса
за образуване на наказателно дело от частен характер в размер на 6,00 лв. (шест
лева).
Съдът счита, че в
този си вид присъдата ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна
роля.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Силвина
Йовчева