Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41
гр. Севлиево, 24.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 748/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. "Славейков" бл. 161, партер, представлявано от
управителя П.С.С. срещу А.Л.Б., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че е търговец, който осъществява
гаранционни услуги /поръчителство/ в полза на „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, с ЕИК
*********, което било регистрирано като финансова институция по ЗКИ, с издаден
лиценз от БНБ за същата дейност, и предоставя потребителски кредити и свързани
с тях допълнителни услуги. Между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и ответника - длъжник
били сключени Договор за потребителски кредит № 0003240 от 28.05.2018 г. и
свързаният с него Договор за допълнителни услуги от 28.05.2018 г., ведно с Общи
условия към тях. Между длъжника, кредитодателя „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и трето
лице - „Гаранционен фонд България" ЕООД, с ЕИК *********, като поръчител,
бил сключен Договор от 28.05.2018 г. за гаранционна сделка (поръчителство) за
задълженията на длъжника към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори
(Договор за потребителски кредит и Договор за допълнителни услуги). Съответно,
на датата на подписване на посочените договори на длъжника била предоставена
заемната сума в размер на 200 лв. Предвид това, длъжникът се задължил да
погасява разсрочено с краен падеж 29.10.2018 г., съгласно подписаните от него
погасителен план и график на плащанията, дължимите по двата договора суми (по
кредита - главница и възнаградителна лихва, и допълнителната услуга по т. 1 от
Договора за допълнителни услуги - финансиране на възнаграждението от 110 лв. на
трето лице-поръчител „Гаранционен фонд България" ЕООД, при съответните
падежи, ведно с другите допълнителни услуги по т. II от Договора за
допълнителни услуги (за „СМС известяване"). По двата договора до
09.05.2019 г., длъжникът не извършвал плащания. Относно Договора за
допълнителна услуга (ДДУ) и дължимата по него главница: Съгласно чл. 3, ал. 2
от ДПК - „Обезпечения/гаранции" - в случаите, когато кредитополучателя не
осигури обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама поръчители,
отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се сключвал договор
за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице – дружество поръчител
(в настоящият случай - ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД). Поемането
от третото лице на поръчителството било срещу възнаграждение в полза на
поръчителя, което било посочено като размер в чл. 3, ал. 2 ДПК и което
кредитополучателя се съгласявал да изплаща на равни месечни вноски за негово
удобство. Сключен бил договор за поръчителство (приложен към исковата молба)
между кредитодателят, кредитополучателя и третото лице дружество-поръчител -
ищецът „Гаранционен фонд България" ЕООД - с който третото лице се
задължавало, срещу посоченото възнаграждение, солидарно за задълженията на кредитополучателя
към кредитора по ДПК и по ДДУ. Кредитополучателят заявил желанието си (чл. 4 от
ДПК) да ползва предоставена от Кредитодателя „Фреш кредит" ЕООД
допълнителна услуга по договор (ДДУ), изразяваща се във финансиране на
възнаграждението на поръчителя на разсрочено плащане. Ползването на
допълнителната услуга не било условие за предоставяне на кредита (чл. 4, накрая
от ДПК), съответно извършването на разходите по тях не били задължителни за
приемане и ползване от кредитополучателя и в този смисъл не включвали в „общите
разходи по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК. Поради това и
въз основа на отделно искане от длъжника с него бил сключен ДДУ, съгласно който
кредитодателят „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД предоставил на кредитополучателя допълнителна
услуга, като поел задължението да заплати на вноски (вместо кредитополучателя)
на третото лице - поръчител („Гаранционен фонд България" ЕООД) дължимото
му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съответно пък, съгласно ДДУ,
кредитополучателя връщал/изплащал на кредитодателя така предоставената сума, на
равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК съгласно График за плащанията,
неразделна част от ДДУ. Върху сумата по ДДУ не се начислявало възнаградителна
лихва. Накратко казано - длъжникът следвало да заплати на трето лице-поръчител
възнаграждение (по Договор за поръчителство), но нямал средства за това и
желаел кредиторът да му услужи със средства и да заплати вместо него това
възнаграждение (чл. 4 от ДПК и ДДУ); съответно кредиторът бил задължен да заплаща
на вноски на третото лице, а на свой ред длъжникът - да връща тази сума на
кредитора. В крайна сметка, предвид просрочие на длъжника на задълженията по
ДПК и ДДУ, кредиторът изисквал плащане. Предвид просрочия на длъжника за
плащане на задълженията по горепосочените договори, „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД
упражнил правото си към поръчителя (ищеца - заявител), като на 09.05.2019 г.
писмено го поканил в 30-дневен срок да
заплати задълженията, съгласно представена справка, в общ размер на 424,14 лв.,
сбор от остатъка от главниците по двата договора, неизплатената възнаградителна
лихва по договора за кредит и лихва за забава от датата на първото просрочие до
датата на поканата за плащане. Съответно, на 09.05.2019 г., ищеца погасил към
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД солидарно дължимите от него задължения на длъжника,
съобразно поканата за плащане. Предвид това и на основание на чл. 74 ЗЗД,
ищеца, изпълнявайки чуждото задължение, встъпил в правата на кредитора „ФРЕШ
КРЕДИТ" ЕООД по горепосочените договори относно заплатената сума и сам
станал кредитор на длъжника за същите суми. За заплащане на сумите по ч. гр. д.
№ 495/2019 г. по описа на РС - Севлиево била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, връчена по ред на чл. 47, ал. 5 ГПК. Иска признаване за установено
между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 424,14 лв, от които:
200,00 лв., остатъчна главница и 9,40 лв., договорна лихва от 28.05.2018 г. до
09.05.2019 г. - по договор за потребителски кредит № 0003240 от 28.05.2018 г.,
110 лв. - остатъчна главница по т. 1 и 86 лв. - главница по т. II (за „СМС
известяване") по Договор за допълнителни услуги от 10.01.2018 г., 18,74
лв. - лихва за забава по Договора за потребителски кредит за периода от
29.06.2018 г. до 09.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, за които задължения била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 495/2019 г. по описа на РС – Севлиево. Претендира
разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника, чрез особения си представител е
подал писмен отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Заявява недопустимост на исковите претенции,
предвид, че дружеството ищец обосновава активната си легитимация, като платил
поръчител, който се суброгира в правата на кредитора, каквото качество, счита
че притежава въз основа на договор за гаранционна сделка /поръчителство/.
Счита, че ищецът е погасил с прихващане сумите след изтичане на шестмесечния
преклузивен срок, уреден в чл. 147 от ЗЗД. Иск към главният длъжник –
ответника, и понастоящем не бил предявяван. Предвид изложеното, към момента на
погасяване на дълга от ищецът-поръчител, чрез прихващане, поръчителството вече
било погасено. Плащащият поръчител успешно можел да направи това възражение на
главния кредитор. Той нямал правен интерес да погасява сумите и следователно не
можел да се суброгира в правата на главния кредитор /както се твърдяло в
исковата молба/. Поради това счита, че „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД не
е активно легитимиран да предявява исковете и производството се явявало
недопустимо. При приемане претенциите за
допустими, относно претенцията представляваща остатъчна главница
по договор за потребителски кредит, оспорва същата по основание. Относно
претенцията представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит,
счита същата за неоснователна. Липсвала договорна клауза, която да предвижда
подобна неустойка. Относно претенцията остатъчна главница по точка I и главница
по т. II /за CMC известяване/ по договор за допълнителни услуги, сочи че това
са задължения, поети по силата на Договор за допълнителни услуги, като ищецът
не бил страна по него, нито поел
ангажимент за плащане, по силата на договора за поръчителство. Заявява, че
освен това претенцията за такса за смс известяване, е неоснователна, поради
липса на доказателства за реалното извършване на тези разходи. Двете претенции
били нищожни, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ от ЗЗД -
като противоречащи или заобикалящи закона и като накърняващи добрите нрави.
Претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство /предвидена и в
договора за поръчителство и в договора за допълнителни услуги/ била почти равна
на сумата, за която се поръчителства. Счита, че същата значително надхвърля
рискът, поет от поръчителя и реално прикрива лихва или неустойка по договора за
кредит. Платилият поръчител имал право да търси от длъжника платеното от него.
Предвиденото възнаграждение щяло да доведе до неоснователно обогатяване, тъй
като поръчителят претендирал двоен размер на платеното от него. Това
накърнявало принципите за справедливост и съразмерност в отношенията. Самият
договор за гаранционна сделка /поръчителство/, предвид обстоятелството, че водел
единствено до неоснователно обогатяване, бил нищожен, поради накърняване на
добрите нрави, за което възразява. Претенцията за разходи, сторени чрез смс
известяване също била нищожна. Счита, че тази претенция реално прикрива
неустойка за неизпълнение в срок на поето задължение. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит /който счита, че е приложим към конкретните
отношения/, „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата.“. Съгласно чл. 21, ал.1 от
същия закон „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.“. Предвид
изложеното намира тези договорни клаузи за нищожни, като заобикалящи закона и противоречащи
на добрите нрави. Прави възражение в посочения смисъл за нищожността им.
Относно претенцията за лихва за забава по договора за потребителски кредит,
оспорва основателността й. Оспорва от гледна точка на вярност приложеният към
исковата молба протокол за прихващане.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В писмени молби развива подробни съображения за
основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника, чрез назначеният му особен представител, поддържа отговора по съображенията изложени в същия.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит №
0003240 от 28.05.2018 г., Общи условия и погасителен план, че „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД е предоставило на
ответника и кредитополучател А.Л.Б., кредит в размер на 200,00 лв., като
последният се е задължил да върне кредита, заедно с лихвите. А.Л.Б. се е
задължил да заплати на кредитора 5 месечни погасителни вноски в размер на 41,88
лв., за период от 28.06.2018 г. до 29.10.2018 г., уговорен е годишен процент на
разходите 47,31 % и лихвен процент 18,61 %, а общата стойност на плащанията е 209,40
лв.. Съгласно чл. 3 от договора за потребителски кредит, в случаите, когато
кредитополучателя не осигури обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, се
сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице –
дружество поръчител, като поемането от третото лице на поръчителството е срещу
възнаграждение в полза на поръчителя, в размер 110,00 лв..
Установява се от договор за допълнителни услуги от
28.05.2018 г. и искане за сключване на същия договор, че „ФРЕШ КРЕДИТ"
ЕООД е предоставило на ответника А.Л.Б., допълнителна услуга представляваща
финансиране, разсрочване и заплащане на поръчителя на сумата, която се дължи от
клиента за възнаграждението по договор за поръчителство за кредита в размер на
общата сума от 110,00 лв., на пет вноски по 22,00 лв..
Установява се от договор за гаранционна сделка
(поръчителство) от 28.05.2018 г., между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, А.Л.Б. и „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, че между страните е сключен договор по силата, на
който „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД ще отговаря за задълженията на А.Л.Б.
към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД по договор за потребителски кредит № 0003240,
срещу възнаграждение в полза на поръчителя,
в размер 110,00 лв..
Видно от разписка от 28.05.2018 г., че А.Л.Б.
получил на посочената дата сумата 200,00 лв. по договор за потребителски кредит
№ 0003240 от 28.05.2018 г. от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД.
Видно от покана за плащане от 09.05.2019 г. до „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, че е отправена такава
покана за заплащане в 30 - дневен срок на сумата 424,14 лв., дължими и
незаплатени от А.Л.Б. по договор за
потребителски кредит № 0003240.
Видно от протокол за прихващане от 09.05.2019 г. между
„ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД и „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, че по отправената
покана от същата дата между страните по протокола е прихваната сумата 424,14
лв., за длъжника А.Л.Б..
От приложеното ч. гр. д. № 495/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че между „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч. гр.
д. в Районен съд - Севлиево и е издадена срещу А.Л.Б., заповед № 297/14.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 396,00 лв. - главница; 9,40 лв. - лихва за периода от 28.05.2018 г. до 09.05.2019 г.; 18,74 лв. - лихва за периода от 29.06.2018 г. до 09.05.2019 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лв. - разноски за
заплатена държавна такса, дължими по договор за потребителски кредит №
0003240 от 28.05.2018 г., договор за
допълнителни услуги от 28.05.2018 г. и договор
за поръчителство от 28.05.2018 г.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
и последният не е намерен нито на адреса по заявлението нито на постоянния или на
настоящия си адрес, включително след залепване на уведомление, в изпълнение на
указанията на Районен съд – Севлиево, в законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото
дело.
Установява се от заключението на вещото лице по
съдебно - счетоводната експертиза следното: размера на задълженията на
ответника към кредитора „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, към датата на твърдяното
погасяване от ищеца - поръчител са в размер на сумата 424,14 лв., формирани от:
главница 200,00 лв., договорна лихва
9,40 лв., допълнителна услуга – финансиране разсрочване на задължението 110,00 лв., такса СМС съобщения 86,00 лв. и
лихва за забава на плащанията по кредита 18,74 лв.; размера на задълженията на ищеца „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ" ЕООД към „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, към датата на
твърдяното погасяване от ищеца - поръчител са в
размер на 424,14 лв.; във връзка с
предоставения кредит на А.Л.Б., счетоводствата на двете дружества са водени
съгласно изискванията на Закона за счетоводството.
При така установените обстоятелства съдът прие следното
от правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК.
Уважаването на предявените
установителни искове, с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта на
претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на описаните в
исковата молба договори между посочените в исковата молба лица със съществените
им елементи, изпълнението на задълженията на ищеца по договора за
поръчителство, конкретно, че е погасил като поръчител задълженията на ответника по описаните в исковата
молба договори. В тежест на ответника
е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си.
Установи се от договор за потребителски кредит №
0003240 от 28.05.2018 г., Общи условия и погасителен план, договор за
допълнителни услуги от 28.05.2018 г., искане за сключване на последния договор,
договор за гаранционна сделка (поръчителство) от 28.05.2018 г. и разписка от 28.05.2018 г., че „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД и А.Л.Б. са договаряли за създаване на облигационна връзка
по договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тази облигационна връзка „ФРЕШ
КРЕДИТ" ЕООД е предоставило на ответника А.Л.Б. сума в размер на 200,00 лв., която е получена от Б., съобразно
отбелязването в разписката от 28.05.2018 г.. Ответника А.Л.Б. се е задължил с договора да върне
предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора. Предвид
изложеното съдът намира за доказано предаването на твърдяната парична сума на
ответника от „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД. Установи се и съдържанието на процесния
договор за потребителски кредит, същият е сключен при задължение на ответника
да върне заетата сума от 200,00 лв., на
5 месечни погасителни вноски в размер на 41,88 лв., за период от 28.06.2018
г. до 29.10.2018 г., при уговорен годишен процент на разходите 47,31 % и лихвен
процент 18,61 %, като общата стойност на плащанията е 209,40 лв.. Установи се твърданото
договаряне между „ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД,
А.Л.Б. и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, за възмездно поръчителство от
последното дружество за задълженията на Б. по договора за потребителски кредит
№ 0003240 от 28.05.2018 г., а също и възнаграждението за поръчителството -
110,00 лв..
Следва в процесните облигационни отношения между
„ФРЕШ КРЕДИТ" ЕООД, А.Л.Б. и „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД да се съобрази и нормата на чл. 142
ЗЗД, съобразно която
поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи
на длъжника, като той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях
или е признал своето задължение. На осн.
чл. 143, ал.
2, изр. 2 ЗЗД,
ако поръчителят е изпълнил задължението, без да уведоми за това длъжника,
последният може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на
кредитора. Поръчителят може да иска това, което кредиторът недължимо е получил.
В настоящия случай поръчителят не е противопоставил на кредитора възражения за
нищожност на клаузи в договорните им отношения, каквито е могъл да направи.
Нещо повече - получавайки покана на 09.05.2019 г., на същата дата той е
извършил прихващане на исковата сума, без да уведоми длъжника. Но от цитираните
по-горе разпоредби следва да се направи извод, че това плащане не обвързва
длъжника - той може на собствено основание да направи възраженията си по
валидността на договорите както пред кредитора, така и пред платилия поръчител,
в каквато насока са изявленията на особения представител, направени с отговора
на исковата молба. В посочения смисъл е съдебната практика, с която настоящият
състав се солидализира - Решение № 1061 от 29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1388 /
2019 г. на IV състав на Окръжен съд – Бургас; Решение № 74 от 21.01.2020 г. по
в. гр. д. № 1877 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас; Решение № 135
от 24.09.2019 г. по в. гр. д. № 245 / 2019 г. на Окръжен съд – Търговище.
При възприемане на посочените по – горе положения
в съдебната практика настоящият състав, намира че по делото се налага извод, че
процесните договорни клаузи обосноваващи претенциите за сумата 110,00 лв. - допълнителна услуга –
финансиране разсрочване на задължението за заплащане на възнаграждението за
поръчителство и за сумата 86,00 лв. - такса СМС съобщения, които несъмнено са с
характер на неустоечни клаузи (част от целите на същите
безспорно са обезпечаване изпълнение на договорни задължения и осигуряване обезщетение за вреди от
неизпълнение, без нужда от доказването им),
предвид и възраженията в отговора следва да бъдат проверени дали са валидни. По
процесния договор за потребителски кредит на ответника е предоставена сума от 200,00
лв., при уговорен лихвен процент в
размер на 18,61 % и годишен процент на разходите в размер на 47,31 %. Уговорено
е в чл. 3 от договора за потребителски кредит, в случаите, когато
кредитополучателя не осигури обезпечения на кредита, изразяващо се или в двама
поръчители, отговарящи на определени изисквания, или банкова гаранция, да се
сключва договор за поръчителство с одобрено от кредитодателя трето лице –
дружество поръчител, като поемането от третото лице на поръчителството е срещу
възнаграждение в полза на поръчителя, в размер 110,00 лв.. Посочената клауза в
договора за потребителски кредит, а също и свързаните с нея клаузи в другите
приложени по делото договори, които без съмнение следва да се разглеждат в
своята взаимна връзка, и за които е заявено възражение за нищожност на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави,
нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на кредитора. Същите създават явна нееквивалентност между
престациите на страните по договора за
потребителски кредит, като данните по делото не установяват обстоятелства,
които да обосновават определянето на неустойка в претендирания размер, наред с
ГЛП и ГПР по процесния договор в посочените по - горе размери. Оспорените
неустоечни клаузи, ведно с гореобсъдените ГЛП и ГПР водят до нееквивалентност
на престациите при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поети от заемодателя за срока на договора, които
да оправдават договарянето на неустойка, ГЛП и ГПР в такива високи размери.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице,
когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби,
част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за
сметка на другата. За да се приеме за основателно възражението за нищожност е
необходимо да е налице значителна липса на еквивалентност на престациите или
вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава
насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само
възмездяване, какъвто е настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа
на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът
може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави
извод дали са налице действия, които да правят договорката нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Понятието добри нрави
предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност - решение №
452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №
47/21.03.2018г., по в. гр. д. № 48/2018 г. на Габровски окръжен съд. В случая е
налице такова явно несъответствие и липса на еквивалентност на насрещните
престации - при потребителски кредит за сума, в невисок размер - 200,00 лв.,
със сравнително кратък срок на ползване – около половин година, при договорен
висок годишен процент на разходите в размер на - 47,31 %, уговорената неустойка
в посочения по – горе размер, и то за неизпълнение на задължение за
предоставяне на допълнително обезпечение, не е обяснима нито с разходите, които
прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. С оглед всичко изложено в конкретният случай
следва да се приеме, че оспорените неустоечни клаузи са нищожни, тъй като
целта, за която същите са уговорени, излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като исковете за присъждане
на сумите, основани на нищожните клаузи са неоснователни и следва да се
отхвърлят като такива.
При преценка валидността
на правоотношенията между страните следва да се държи сметка също така, че свободата
на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави -
правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани
правила на добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
по-слабата страна, поставяйки "допълнителни условия" за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право на
избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване
на иска чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива
задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на
договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за възнаграждението на
което се сключва друг договор за заем, за сума, близка до тази на договора за
кредит. В посочения смисъл е съдебната практика, постановена в идентични на
процесния случаи - Решение № 1061 от
29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1388 / 2019 г. на IV състав на Окръжен съд –
Бургас; Решение № 74 от 21.01.2020 г. по в. гр. д. № 1877 / 2019 г. на I състав
на Окръжен съд – Бургас; Решение № 135 от 24.09.2019 г. по в. гр. д. № 245 /
2019 г. на Окръжен съд – Търговище.
Установи се от
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза и от
представения протокол за прихващане и изпълнението на задълженията на ищеца по
договора за поръчителство, конкретно, че е погасил като поръчител задълженията
на ответника по описаните в исковата молба договори.
С оглед изложеното, предвид и възприетите в
заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза размери на
задълженията на ответника, установи се основателност на исковете за 200,00 лева
- главница, 9,40 лева - договорна
лихва от 28.05.2018 г. до 09.05.2019 г., по договор за потребителски кредит №
0003240 от 28.05.2018 г. и 18,74 лева - лихва за забава по договора за
потребителски кредит за периода от 29.06.2018 г. до 09.05.2019 г., които следва
да бъдат уважени, като основателно е и акцесорното искане за законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.05.2019
г. до окончателното изплащане на вземането. Неоснователни са исковете за
сумите: 110,00 лева - остатъчна главница по т. 1 и 86,00 лева - главница по т.
II (за „СМС известяване"), поради което същите следва да се отхвърлят.
Неоснователен е довода на особения представител на
ответника, че претенцията по делото е заявена след изтичане на 6 месеца от
момента на настъпване на изискуемост на процесния кредит, който би следвало да
се приеме като възражение срещу основателността на исковете, а не срещу тяхната
допустимост. Посочения довод би могъл да обоснове възражение, че ищецът като не
е упражнил възражението си по чл. 147 ЗЗД, е платил без основание, доколкото
вземането на кредитора срещу него е било погасено. Съгласно чл. 143, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД длъжникът може да противопостави на поръчителя само собствените си
възраженията срещу кредитора и то тези, които все още би могъл да направи към
този момент. Възражението по чл. 147 ЗЗД не е такова на длъжника срещу
кредитора, по арг. от чл. 143, ал. 2 ЗЗД и затова не може да бъде
противопоставено от ответника на платилия дълга поръчител (в същият смисъл е определение
№ 147/28.01.2014 г. по дело № 6214/2013 на ВКС, ГК, III г.о.). По отношение
останалите възражения в отговора, доколкото не бяха уважени, същите бяха
преценени при обсъждане на останалите посочени по – горе релевантни факти,
поради което не се налага изрично произнасяне по тези възражения.
Относно разноските, предвид частичното уважаване
на исковете, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи
на ищеца направени по делото разноски. С оглед направеното искане и изхода на
делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в общ размер на сумата от 282,39
лева, за заплатена държавна такса, за заплатено възнаграждение за особения
представител на ответника и за заплатено възнаграждение за вещо лице. С оглед
уважаването на исковете, само за част от предявените суми по реда на
заповедното производство, съдът намери, че следва да се изменят дължимите, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за заплатени държавна такса по ч. гр. д.
№ 495/2019 г. по описа на РС – Севлиево, като се намалят до сумата 13,45 лева.
С оглед изхода по делото, ответника също
има право на разноски, но предвид че не е направил искане и не е
представил доказателства за разноски такива не следва да му се присъждат.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове с правно основание чл. 143,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
"Славейков" бл. 161, партер, представлявано от управителя П.С.С.,
съществуват парични вземания за: сумата от 200,00 лева, представляваща главница; сумата от 9,40 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2018 г. до 09.05.2019 г. и
сумата от 18,74 лева, представляваща лихва за забава за периода от 29.06.2018
г. до 09.05.2019 г., дължими по договор за потребителски кредит № 0003240 от
28.05.2018 г., договор за допълнителни услуги от 28.05.2018 г., договор за
гаранционна сделка (поръчителство) от 28.05.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.05.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, към длъжника А.Л.Б., с ЕГН **********,***; като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове, в ЧАСТИТЕ за сумите: 110,00 лева - остатъчна главница по т. 1 и 86,00
лева - главница по т. II (за „СМС известяване"), като неоснователни; за
които вземания е издадена заповед № 297/14.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 495/2019 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Л.Б., с
ЕГН **********,*** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к.
"Славейков" бл. 161, партер, представлявано от управителя П.С.С., направените
по гр. д. № 748/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на сумата от 282,39 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.Л.Б., с ЕГН **********,*** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж. к. "Славейков" бл. 161, партер, представлявано от
управителя П.С.С., направените по ч. гр. д. № 495/2019 г. по описа на Районен
съд - Севлиево разноски в размер на 13,45 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: