Р Е Ш Е Н И Е № 730
28.06.2019 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: Т.И.
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 5453 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
В исковата молба на „Банка ДСК"
ЕАД се твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 20.09.2016г.,
предоставила на Р.Д.Р. *** кредит в размер на 29 500 лева, при лихва 7,35%, с
издължаване на месечни вноски, падежа на всяка от които е на пето число.
Твърди се, че кредита е усвоен от
мъжа на 20.09.2016г., но той не заплатил вноски с падежни дати: 05.08.2017г.;
05.09.2017г.; 05.10.2017г.; 05.11.2017г.; 05.12.2017г. и 05.01.2018г., като
забавата надвишила 90 дни и за което кредитополучателя бил уведомен на
10.11.2017г. По този начин настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит,
осчетоводена от банката на 09.01.2018г. На 12.01.2018г. тя подала пред съда заявление
за издаване на заповед за изпълнение /незабавно/ и изпълнителен лист. Въз
основа на него било образувано в СлРС ч.гр.д.№ ч.гр.д. 237/2018г., като й били
издадени исканите съд.актове, но Р. не бил намерен, поради което връчването им
било извършено в условията на чл.47 ал.5 от ГПК. При това положение на
кредитора било указано от съда, че за паричните си вземания трябва да предяви установителен
иск.
Това банката изпълнява, като
претендира с решение да бъде прието за установено, че към 12.01.2018г. този
мъж, в качеството на кредитополучател, й дължи сума в размер на 28 915.95
лева, от които: 27 706.55 лева- главница; 1 052.93 лева -неплатена
редовна лихва за периода от 05.08.2017г. до 11.01.2018г.; 36.47лева - санкционираща
лихва за периода от 09.01.2018г. до 11.01.2018г.; 120.00 лева - заемни такси и
728.32 лева, представляващи разноски, направени в заповедното производство,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 12.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и разноски в исковото
производство, както и юрисконсултско възнаграждение / в размер 150лв./.
На ответника бе връчен препис от
исковата молба, но той не депозира писмен отговор.
В проведеното съдебно заседание
банката -кредитор бе представлявана от пълномощник-юрисконсулт, като исковете
се поддържат. Ответникът се яви лично и призна задълженията си.
След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в
тяхната съвкупност, съда приема за установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото
обстоятелството, а то се и установява от писменото доказателствено средство,
представляващо листи №№ 4 и 5 от материалите по настоящото дело, че 20.09.2016г.
е бил сключен договор, по силата на който „БАНКА ДСК“ЕАД е предоставила на Р.Д.Р. кредит за текущо потребление, в размер
29 500лв. Срокът за издължаването му е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като погасяването
следва да стане с месечни вноски, съгласно погасителен план, с падеж на всяка
една- 5-то число на месеца.
Част от доказателствения материал са
и Общите условия на „БАНКА ДСК”ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление. Те са неразделна част от договора за кредит, съгласно чл.15 от
последния.
От заключението по назначената по
настоящото дело съдебно-счетоводна експертиза съда приема, че сумата по кредита
е постъпила по посочената в него банкова сметка *** Р. на 20.09.2016г., т.е. в
деня на подписване на договора. Впрочем, той и не отрича този факт.
Също, че мъжа е внесъл общо
3 582.65лв., с които са погасени: главница в размер 1 793.45лв.;
редовна договорна лихва в размер 1 766.26лв. и санкционираща лихва от
22.94лв., която е начислявана, защото погасителните вноски са правени със
закъснение. Установява се и че последната извършена погасителна вноска е от
09.11.2017г., като са останали дължими следните суми: главница от
27 706.55лв.; 1 052.93 лева - договорна лихва за периода от
05.08.2017г. до 11.01.2018г.; 36.47лева – наказателна/санкционираща лихва за
периода от 09.01.2018г. до 11.01.2018г.; 120.00 лева - заемни такси.
Заключението съда кредитира, тъй
като е обективно и компетентно изготвено.
От съдържанието на приложеното към
настоящото дело ч.гр.д.№ 237/ 2018г. съда установи, че то е образувано по
заявление, подадено на 12.01.2018г. пред Сливенски районен съд, от „БАНКА
ДСК”ЕАД. В това т.н. заповедно производство и въз основа на документ по чл.417
от ГПК- „извлечение от сметка”, са й издадени заповед- № 133/ 15.01.2018г.,
както и изпълнителен лист от същата дата, с която на Р.Д.Р. е разпоредено да й
заплати цитираните в предходния абзац суми, както и законната лихва върху
главницата, считано от 12.01.2018г. до окончателното й изплащане, а и разноски
за заповедното производство- 728.32лв.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявен е положителен установителен
иск- с пр.осн.чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, за съществуването на парични
вземания, за които на кредитора са издадени, по-рано във времето, заповед за
изпълнение /незабавно/ и изпълнителен лист. Те са основани на договор за
кредит. Банката- кредитор е използвала първоначално т.н. заповедно производство
и в него като заявител е представила документ по чл.417 от ГПК -изготвено от
нея „извлечение от сметка”. Кредитополучателят-ответник в него не е депозирал
писмено възражение против заповедта, но съда е указал на банката, че трябва да
предяви иск, с който да установи съществуването на паричните вземания по
заповедта, защото последната е била връчена на мъжа, от частен съдебен
изпълнител, в условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Това тя е сторила в срок и по тази
причина иска е допустим.
По същество:
правата си ищеца черпи от неизпълнението на кредитополучателя да погасява
задълженията си по процесния договор. Също и от твърдението, че на това
основание- неизпълнението от кредитополучателя, ищеца като кредитор е обявил
всички неплатени падежирали вноски, а и целия остатък от кредита, в предсрочно
изискуеми.
Ответникът
не отрича, не оспорва, че е страна- кредитополучател, по процесния договор,
както и че не е изпълнявал точно задълженията си по него. Напротив, в съдебно
заседание призна задълженията си към „БАНКА ДСК”.
Те се установиха и от заключението
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по нея е
категорично, че сумата по договора- 29 500лв., е постъпила по банковата
сметка на ответника, в деня на подписването му. Това означава, че
банката-кредитор е изпълнила своето задължение. Р. обаче е направил само
няколко вноски, като е заплатил едва 3 582.65лв., като последната
извършена погасителна вноска е от 09.11.2017г. По този начин са останали
дължими: главница от 27 706.55лв.; 1 052.93 лева - договорна лихва за
периода от 05.08.2017г. до 11.01.2018г.; 36.47лева – наказателна/санкционираща
лихва за периода от 09.01.2018г. до 11.01.2018г.; 120.00 лева - заемни такси.
Тъй като това всъщност са ищцовите претенции, то и съда ще ги уважи изцяло.
При този изход на делото ответника
трябва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от последния разноски-
както разноските в заповедното производство, така и разноските в исковия
процес. В заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 237/2018г. те са
общо 728.32лв., от тях: държавна такса за образуване на делото- 578.32лв. и
юрисконсултско възнаграждение 150лв.
В исковото производство банката
направи разноски в общ размер 829.94
лв., от които: 578.32лв. + 101.62лв.- доплатена държавна такса- такса за
образуване на гр.д.№ 5354/2018г. и 150лв.- депозит за вещо лице. На банката
трябва да й се присъди и юрисконсултско възнаграждение- на осн.чл.78 ал.8 от ГПК,
защото тя бе представлявана по делото от юрисконсулт- в случая Р.Г.. Размерът
му се изчислява по правилата на Наредба №1/ 09.07.2004г. и при материалния
интерес по делото може да е претендираните от ищеца 150лв.
При горните съображения Сливенски
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на
осн. чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.Р. с ЕГН: ********** и адрес *** дължи на „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК:
*********; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността-
ул.”Московска” №19 сумите, за които
й е издадена в заповедно производство, развило се в ЧГД № 237/ 2018 г. на Сливенски
районен съд, Заповед № 133/ 15.01.2018г., а именно:
- 27 706.55лв. /двадесет и седем хиляди седемстотин и шест лева и петдесет и пет
стотинки/- главница по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
20.09.2016г., която сума се дължи ведно
със законната лихва, считано от 12.01.2018г. до окончателното й изплащане.
- 1 052.93лв. /хиляда петдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ - редовна лихва
за периода 05.08.2017г.- 11.01.2018г.
- 36.47лв. /тридесет
и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ - наказателна/санкционираща лихва
за периода 09.01.2018г.- 11.01.2018г.
и
-
120лв. /сто и двадесет лева/ - заемни такси.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК:
*********, направените от последната по настоящото установително производство-
гр.д.№ 5453/2018г., разноски, в пълен размер – 829.94 лв. /осемстотин двадесет и девет лева и деветдесет и четири
стотинки/.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН: ********** да
заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК: *********,
направените от последната в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 237/2018г.
на СлРС разноски, в пълен размер- 578.32лв.
/петстотин седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН: ********** да
заплати на осн.чл.78 ал.8 от ГПК на „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК: *********
възнаграждение, за представляването й в настоящото установително производство-
гр.д.№ 5453/2018г., от юрисконсулт – 150лв.
/сто и петдесет лева/.
ОСЪЖДА Р.Д.Р. с ЕГН: ********** да
заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК: *********
възнаграждение, за представляването й в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 237/2018г. на СлРС, от юрисконсулт – 150лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: