Решение по дело №30181/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 май 2025 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20241110130181
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7786
гр. София, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110130181 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171314/27.05.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед № 30198/10.10.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 46119/2023г. на СРС.
Ищецът "Йеттел България" ЕАД, с предходно наименование „Теленор България“
ЕАД, чрез адв. С. Х. – АК-София, е предявил срещу Д. К. Н. искове с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Д. К. Н. дължи на „Йеттел
България“ ЕАД, както следва:
150,21 лева за неустойки във връзка с мобилен номер +**********, от които
124,98 лева за неустойка на три месечни такси, дължима за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, и 25,32 лева за неустойка – отстъпка за предоставено
за ползване устройство „Huawei P30 Lite Dual Peacock Blue“;
41,19 лева за неплатени вноски по договор за лизинг от 23.12.2019г., сключен
във връзка с договор за мобилен номер +**********, от които 3,42 лева за базови
аксесоари /“4 Smarts Invisible Case Huawei P30 Lite“, „3MK Hard Glass Huawei P30
Lite“/ и 37,77 лева за мобилно устройство „Huawei P30 Lite Dual Peacock Blue“, ведно
със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /17.08.2023г./ до окончателното изплащане.
Основателността на претенцията си ищецът обосновава с обстоятелството, че
ответницата била негов абонат по Договор за мобилни услуги от 18.06.2013г. и
допълнително споразумение към него от 23.12.2019г. На 23.12.2019г. бил сключен и договор
за лизинг на мобилно устройство и аксесоари към него. Поради неизпълнение от страна на
ответницата договорът бил прекратен, като се дължали описаните неустойки, както и
неплатените лизингови вноски. За насрочените по делото публични съдебни заседания
ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените
искове се поддържат.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Д. К. Н. не се е възползвала от
възможността да подаде отговор на исковата молба. Явява се в първото от насрочените по
делото публични съдебни заседания, като заявява, че не оспорва сумите и иска да ги плати.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
В настоящия случай ответницата е заявила, че не оспорва дължимостта на
процесните суми, т.е. признава иска. С молби, вх. № 74447/04.03.2025г. на СРС и вх. №
123262/07.04.2025г. на СРС, ищецът чрез адв. Х. изрично е поискал постановяване на
решение при признание на иска.
Съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК решението при признание на иска не се мотивира, като
съдът единствено посочва, че основава произнасянето си на направеното признание.
Доколкото такова по настоящото дело е налице и липсват основания да се приеме, че
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави или е признато право, с което
страната не може да се разпорежда, като признанието е заявено от ответницата лично (л. 50),
съдът намира, че следва да уважи при условията на чл. 237 ГПК предявените искове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе
и по разноските в заповедното производство. Съобразно изхода от спора в тежест на
ответницата следва да се възложат разноски за заповедното производство в размер на 265,00
лева, както и разноски за първоинстанционното исково производство в размер от 655,00
лева. Не са налице обстоятелства, които да позволят обосноваването на извод, че
ответницата не е дала повод за завеждането на делото, съответно за прилагане на чл. 78, ал.
2 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Д. К. Н., ЕГН
**********, от град София, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /предходно
наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, ЕИК **********, със седалище в град
София, както следва:
150,21 лева за неустойки във връзка с мобилен номер +**********, от които
124,98 лева за неустойка на три месечни такси, дължима за предсрочно прекратяване
на договора по вина на абоната, и 25,32 лева за неустойка – отстъпка за предоставено
за ползване устройство „Huawei P30 Lite Dual Peacock Blue“;
41,19 лева за неплатени вноски по договор за лизинг от 23.12.2019г., сключен
във връзка с договор за мобилен номер +**********, от които 3,42 лева за базови
аксесоари /“4 Smarts Invisible Case Huawei P30 Lite“, „3MK Hard Glass Huawei P30
Lite“/ и 37,77 лева за мобилно устройство „Huawei P30 Lite Dual Peacock Blue“, ведно
със законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за
2
изпълнение /17.08.2023г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, от град София, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София,, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 265,00 лева, представляващи разноски по делото в заповедното
производство /ч.гр.д. № 46119/2023г. на СРС/, както и сумата от 655,00 лева,
представляваща разноски по делото в първоинстанционното исково производство /гр.д.
30181/2024г. на СРС/.
СЪОБЩАВА на ответницата, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, че, съобразно
Молба, вх. № 123262/07.04.2025г. на СРС, дължимите суми биха могли да бъдат доброволно
платени в полза на ищеца по следната банкова сметка: **************, „Ситибанк Европа“
АД – клон България.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3