№ 112
гр. Перник, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720201796 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. К., ЕГН: **********, постоянен
адрес: ****, чрез адв. И. М. - ПАК, адрес на кантората: **** против:
Наказателно постановление №24-1158-002699 от 02.10.2024 г., издадено от А.
К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, с което на жалбоподателя за вменено нарушение на
чл.6, т.2 ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП - глоба в размер на 1000лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Жалбоподателят, атакува издаденото срещу него наказателното
постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е
изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено, като сочи, че е издадено при липса на
компетентност, излага и доводи по същество, че същото е издадено при
неизяснена фактическа обстановка. В жалбата е посочено, че в конкретния
случай нито в АУАН, нито в НП при излагане на нарушението по чл.6 т.2 от
ЗДВП тези задължения на актосъставител и административно - наказващ
орган са изпълнени в пълния им и изискуем се обем. Съгласно чл.6 т.2 от
ЗДВП "Участниците в движението:т2. изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение.". Както в АУАН, така и в НП съставителите е описано,
че доста пестеливо за изложили обстоятелствата на приетите за извършеното
нарушение по чл.6 т.2 от ЗДВП, сочейки само че водачът на МПС „при
въведена временна организация във връзка с настъпило ПТП, с пострадали
лица, не съобразява поведението си с нарежданията на контролните органи и
1
нарушава временната организация, навлизайки в района на
местопроизшествието".- При излагане на обстоятелствата на това нарушение
не са посочени такива, които също са от значение за правилната правна оценка
на описаното като състав на административно нарушение, а и по начин
неограничаващ наказания от възможността му да разбере пълно и ясно какво
му се вменява - в случая липсва посочване на това какви разпореждания на
контролният орган не е изпълнил /такива са посочени в чл.29 ал.3 от
ППЗДВП/. По тези съображения, се сочи, че в хода на административното
производство актосъставител и административно - наказващ орган не са
изпълнили в пълен обем задълженията си съответно по чл.42 т.4 от ЗАНН и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Смята, че е налице и друго основание за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като при
съставянето на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като съображенията за това са следните: На първо
място, неправилно деянието е било възведено под общата разпоредба на чл. 6,
т. 2 от ЗДвП, макар да е вярно, че същата определя задължението на всички
участниците в движението да изпълняват разпорежданията на лицата,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и
правилата за движение. Всъщност при изложената фактическа обстановка
деянието е следвало да се квалифицира по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която
норма представлява сложен фактически състав и съдържа в себе си както
правилото за поведение, така и санкцията при неговото нарушаване. Според
цитираната разпоредба, в сила към инкриминираната дата "Наказва се с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца и с глоба от 1000 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението при въведена временна
организация на движението или временна забрана за движение". Тоест,
съобразявайки фактическите положения, изложени в обстоятелствената част,
както на акта, така и на постановлението, се налагал изводът, че деянието
следва да се квалифицира и санкционира по смисъла на посочената норма,
която е приложимата, понеже същата е и специална по отношение на общата
норма на чл. 6, т. 2 от ЗДвП. Допуснатите нарушения е посочено, че са
неотстраними в настоящата въззивна инстанция с оглед контролните функции
на същата, поради което и налагат отмяна на наказателното постановление в
частта му относно посоченото като нарушение на чл. 6, т. 2 на ЗДвП.Моли за
неговата отмяна.
В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява
лично, като се и представлява от адв. М.. В последното по делото съдебно
заседание, в пледоарията си защита пледира за отмяна на атакуваното НП,
като изтъква доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и не
отговарящо на материално-правните изисквания, както са посочени в самото
наказателно постановление. Счита, че изнесената обстановка в акта и в
наказателното постановление не била доказана по несъмнен и категоричен
начин, а именно С. К. да не е изпълнявал отправено му полицейско
разпореждане във връзка с нарежданията на контролните органи на
посоченото време и място в наказателното постановление. Претендира
разноски в случай, че съдът уважи жалбата. В съдебно заседание се е явявал и
самият жалбоподател, който не е отрекъл, че е преминал колчетата, за да види
неговия приятел, участник в произшествието.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител за
2
съдебното заседание.
Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.
18 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради
което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и
за основателна по следните съображения:
От фактическа страна:
С АУАН GA1324236, от 05.09.2024 г. актосъставителят Д. С. С., е
вменил на жалбоподателя следното нарушение и при следната фактическа
обстановка, посочена в акта и дословно пренесена и в наказателното
постановление, а именно: за това, че на 05.09.2024 г. в 22:45 часа, в община
ПЕРНИК, на път ПЪРВИ КЛАС № 6 като Водач на лек автомобил, АУДИ А 3,
*******, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО ПЪТ 1-6 С
ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ ПВ ХУМНИ ДОЛ КЪМ ПВ ЦЪРКВА,
УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ АУДИ А 3 С РЕГИСТРАЦОНЕН НОМЕР
****, КАТО В РАЙОНА НА КМ. 80 ПРИ ВЪВЕДЕНА ВРЕМЕННА
ОРГАНИЗАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НАСТЪПИЛО ПТП С ПОСТРАДАЛИ
ЛИЦА, НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С НАРЕЖДАНИЯТА НА
КОНТРОЛНИТЕ ОРГАНИ И НАРУШАВА ВРЕМЕННАТА ОРГАНИЗАЦИЯ,
НАВЛИЗАЙКИ В РАЙОНА НА МЕСТОПРОИЗШЕСВИЕТО, е извършил
следното :ВОДАЧ ОТКАЗВА ДА ИЗПЪЛНИ НАРЕЖДАНЕ НА ОРГАНИТЕ
ЗА КОНТРОЛ И РЕГУЛИРАНЕ НА ДВИЖЕНИЕТО ПРИ ВЪВЕДЕНА
ВРЕМЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО ИЛИ ВРЕМЕННА
ЗАБРАНА ЗА ДВИЖЕНИЕ., нарушение на чл.6 т.2 от ЗДвП, съгласно
приетото в акта и НП.
С атакуваното Наказателно постановление №24-1158-002699 от
02.10.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР
ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя за
вменено нарушение на чл.6, т.2 ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП -
глоба в размер на 1000лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца,
като дословно е пресъздадено описаното в акта като обстоятелства, във връзка
с приетите за установени данни.
С оглед изясняване на спорните обстоятелства по делото, в хода но
проведеното пред съда съдебно следствие са били събрани допълнително
гласни доказателства, в това число и посредством разпита на свидетелите по
акта- актосъставител-Д. С. С., на длъжност младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, и св по акта- св.Н. П. Й., на длъжност
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, като
след заявените от тях обстоятелства относно присъствалите лица на място е
бил проведен и разпит на св. В. С. С., младши автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР-Перник, допълнил обстоятелствата по описаната в акта
и Нп фактическа обстановка, като по делото по искане на защитата е била
разпитана и св. А. К. П., приятелка на жалбоподателя, която към процесния
момент, се е намира в автомобила с него. Видно от разпитите първо на
полицейските служители, се установява следното, а именно, че процесната
вечер е станало ПТП, което е довело да струпване на множество хора в
3
участъка на ПТПто и е имало няколко полицейски автомобила, които са
обезопасявали района, като разпитаните свидетели -полицаи са били на място
и са видели, как през поставените конуси, на произшествието е преминал
малко след тях на 10-тина метра с автомобила си жалбоподателят, за да
види своя приятел, който е бил един от участниците в ПТП-то, за което и са
му съставили акт / в този см. Св. С., чийто показания са ключови по спорния
по делото факт, сочи, че – „..Това, което мога да кажа е, че имаше
пътнотранспортно произшествие на първокласен път I-6, посочения от
колегите в акта километър. Тъй като виновният водач беше закаран в
спешния център за преглед, обезопасихме мястото с конуси. Ние бяхме
извикани по сигнал за ПТП, като аз и колегата И. С. първи пристигнахме на
мястото. Дежурен ОДЧ ни изпрати по сигнал за ПТП. На място
установихме, че млад мъж е карал с несъобразена скорост и е ударил отзад
автомобила на жена, която е тръгнала на работа, мисля, че за завод
„Стомана“ беше. В следствие на това ПТП бяха закарани, доколкото си
спомням и двамата ли водачи, или само момчето, не си спомням, в спешния
център за преглед, и тъй като не се знаеше дали ще има някаква телесна
повреда, ние оградихме местопроизшествието с конуси, патрулния
автомобил го сигнализирахме с буркани, за да се вижда отдалече, че в
дясната лента беше затруднено движението. Движението преминаваше в
лявата лента в посока гр.София. Тъй като започнаха да идват доста
автомобили и спираха след произшествието, за да питат какво се случва с
техния приятел, повиках два екипа за съдействие - един на „Пътна полиция“
и един на Първо РУ-Перник „Охранителна полиция“. Два автомобила викнах,
тъй като много автомобили спираха след конусите, за да видят какво е
състоянието на техния приятел. Също така има и такива, които спираха в
другото платно и пресичаха. И ги санкционирахме всичките, в т.ч. и
въпросния жалбоподател С. К.. Неговото поведение беше най-грубо, защото
мина с колата между две патрулки, между конусите, и влезе на
местопроизшествието с колата си. Влезе, за да види неговия приятел как е.
Приятелят му беше добре. Те - майка му и баща му бяха там, всички близки
бяха. И дойдоха около петдесет приятели негови, да го видят как е. Но на
въпросния жалбоподател, на когото колегите съставиха акт, беше най-грубо
поведението, тъй като мина през два патрулни автомобила, между
заграждания от конуси се шмугна и влезе на местопроизшествието. Затова
и неговото наказание е най- тежко. Другите се разминаха с по-леки актове и
фишове...“, като актосъставителят С. за тези обстоятелства сочи, че –
„...Бях нощна смяна с колегата Н. Й. на територията на област Перник,
главно на Автомагистрали главни пътища, с патрулен автомобил. В района,
който сме описали в акта, на външно- градската магистрала на „Хумни дол“
беше станало ПТП. Други колеги бяха, които отговаряха за централна
градска част, и те работеха по ПТП-то. По станцията през дежурния
поискаха наше съдействие, тъй като на мястото на ПТП-то започнали да се
събират множество хора - имам предвид тийнейджъри, младежи. През
тъмната част на денонощието беше, след десет часа вечерта. Тъмно беше
със сигурност. Тъй като колегите, които бяха на място, по станцията
казаха, че не могат да се справят сами, тъй като множество коли спират и
нарушават местопроизшествието, тъй като имаше тогава данни, че има
пострадали. Извикаха ни В. С., беше единият колега, но с кого е бил в екип не
помня. Отидохме ние и даже още един патрул на Първо РУ дойде, които са
колеги от „Охранителна полиция“. И тогава събрахме документите на
4
повечето коли, които бяха наспирали в рамките на местопроизшествието.
Не мога да кажа като бройки колко коли имаше. Самото
местопроизшествие беше ограничено с конуси и патрулни автомобили. Един
младеж, който управлява автомобил и с автомобила си удря друг автомобил
преди него, управляван от жена. А младежът, който е жалбоподателят при
три патрулни автомобила, ограничено с конуси, той идва с неговия си
автомобил „Ауди“ с мръсна газ и спира в мястото дето е ограничено
местопроизшествието. Слиза и идва да пита, защото единият от
участниците - младежът, който е ударил жената с автомобила си, бил
негов приятел. И последва това, което сме съставили в акта. Мисля, че в
автомобила имаше момиче, но не съм сигурен. През конусите влезе на
мястото, където са самите следи от самото местопроизшествие. Общо
взето с това всички са пречили на колегите да си вършат работата и св. Н.
Й. –„....Имаше настъпило ПТП с два автомобила и бяхме въвели временна
организация с колегата С. и с още един наряд на „Пътна полиция“, който
участваха В. С. и И. С.. Бяхме въвели временна организация. Аз и С.
сложихме конусите, за да ограничим местопроизшествието. ПТП-то беше -
едно БМВ беше настигнало друг лек автомобил и го беше ударил отзад и го
беше изхвърлил в канавката. Всъщност и двата ударени автомобила бяха
така по-встрани, като единият беше целият в канавката. Временната
организация обхващаше само дясната лента на пътя, за да можем да
запазим самото местопроизшествие, защото не се знаеше дали ще бъде с
пострадали или не, защото бяха откарани в болницата част от
участниците от самото ПТП. В крайна сметка се оказа се, че няма
пострадали от ПТП-то, но това беше на по-късен етап. Слагайки конусите,
жалбоподателят влезе между конусити и по този начин наруши самото
местопроизшествие. Те са сложени точно заради това, за да запазят
местопроизшествието. Жалбоподателят не помня какво обясни тогава. На
място съставихме акта...Конусите са светлоотразителни и могат да се
видят. Те са чисто нови и са от края на 2024 година, и са в много добро
състояние и са светлоотразителни...“/. Съдът дава пълна вяра на
показанията на полицейските служители, като намира, че същите дават
правдиви и подробни данни за развилите се събития процесната вечер, като
допълват действително лаконично описаната в акта и НП фактическа
обстановка, като безспорно се установява по делото, че е настъпила ПТП,
процесната вечер и че полицейските служители са били на описаното място,
като са обезпечили периметъра, в това число са поставили и светоотразителни
конуси, както и че жалбоподателят с автомобила си е преминал след тях, за да
види дали приятелят му участник в ПТП-то не е пострадал, което и поведение,
последният не оспорва по делото. Следва да се посочи, че в този смисъл,
съдът приема, че макар и с допълнително събраните по делото доказателства,
се установява, че с автомобила си, жалбоподателят е преминал през конусите
и е навлязал действително в местопроизшествието. Като в този смисъл, съдът
не кредитира и не намира, че разпитът на свидетелката на защитата,
допринася за изясняване на спорните по делото факти. В този смисъл съдът
намира, че основателно е възражението на защитата, че не е описана
достатъчно пълно фактическата обстановка в акта и НП, но следва да се
посочи, че макар и същите да не са в пълно съответствие с нормите на чл.42
т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, то описват фактически състав на
разпоредба, която не съответства на вмененото поведение, което се явява по-
голямото и съществено нарушение на материалния закон и на процесуалния
5
такъв в случая.
В този смисъл не се наблюдават съществени различия в приетата за
установяване фактическа обстановка, на база и допълнително събрания
доказателствен материал, като следва да се подчертае, че предмет на делото е
не законосъобразността на заповедта за задържане, а издаденото НП.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, приобщени в
преписката и горецитираните гласни такива, които взаимно се допълват
помежду си и очертават пълно фактическата обстановка, развила се
процесната вечер и участието на жалбоподателя в същата.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Производството, предмет на настоящето разглеждане е от
административно наказателен характер при което е необходимо да се установи
налице ли е деяние, същото представлява ли административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, ако да- извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган.
Задължително, кумулативно условие е спазването на процесуалните
правила по чл. 42 от ЗАНН /още повече ако евентуални нарушения в акта не
могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, както и правилата по
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, каквито в конкретния случай, процесуални нарушения по
издаване на акта за административно нарушение и НП, водещи до съществено
засягане правото на защита на жалбоподателя-се установиха и ще се разгледат
по долу.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение
е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.
Чрез съставения акт се сезира оторизирания административно
наказателен орган със съответния административно наказателен спор и се
иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
виновно извършено административно нарушение от определен вид, който по
силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП /конкретно касаещи ЗДвП/ е с
меродавна доказателствена сила до доказване на противното.
Абсолютно задължително е и в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за
което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената,
като нарушена норма от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между описаното,
като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.
Не на последно място съставеният акт за установяване на
административно нарушение, следва да съдържа всички реквизити, посочени
в чл. 42 от ЗАНН.
6
Издаденото въз основа на него наказателно постановление е
необходимо да съдържа реквизитите, посочени в чл. 57 от ЗАНН и да бъде
издадено от компетентен орган, като такава заповед е приложено по делото.
В съответствие с разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът е
подписан от актосъставителя както и от свидетеля по акта. Предявен е на
нарушителя за запознаване с неговото съдържание.
В графата му, предоставяща му възможност да даде обяснения по
нарушението да изложи възражения, НЕ се установиха КОНКРЕТНИ
такива/отразено "Нямам възражения"/.
Последващата втора възможност за излагане евентуални възражения,
законодателя е предоставил на евентуалния нарушител в разпоредбата на чл.
44 от ЗАНН от която същия не се е възползвал по реда на чл.44 ЗАНН да
депозира такива.
Съдът, извършвайки служебна проверка на съставения акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление направи следните правни изводи:
Конкретно, относно възраженията, че актът и НП не отговарят на
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, и че фактическата обстановка по
делото не е изяснена, то съдът намира следното: действително, следва да се
посочи, че фактическата обстановка от съда, приета и описана по-горе и
неоспорена и от жалбоподателя сочи, на поведение, което е довело до
нарушаване на местопроизшествието и преминаване на около 10 метра след
поставените светлоотразителни конуси, за да види дали приятелят му,
участник в ПТП-то е пострадал. От установените факти, приети по делото,
което еднозначно сочат и полицейските служители, се установява, че като
водач на описаното МПС, и внезапно при пристигането си, жалбоподателят е
навлязъл в зоната на произшествието, тоест на него обективно разпореждане
от полицейски служители не му е било давано, като това е нямало и как да
стане при тази фактическа обстановка, като същият е нарушил действително
сигнализацията на пътя, като видно от чл.66 от Правилника за ЗДВП, то -т.2 -
"Конус" - С2. Конусът е с червен или оранжев цвят. Сигнализира площ,
забранена за движение, или линия, забранена за пресичане; тоест глава 11-
Сигнализация, но в случая е вменено, следното нарушение- Тази законова
разпоредба предвижда, че участниците в движението изпълняват
разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните
сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за
движение. Посочената разпоредба е обща, бланкетна и препраща към
конкретни разпоредби на закона и подзаконови нормативни актове по
прилагането му. / виж и НАРЕДБА № 18 ОТ 23 ЮЛИ 2001 Г. ЗА
СИГНАЛИЗАЦИЯ НА ПЪТИЩАТА С ПЪТНИ ЗНАЦИ/.
Видно от съдържанието на акта и наказателното постановление не е
отразено, това обстоятелство, но дори и да се приеме, че става ясно от текста
на нормата, и при незапълнен бланкет, то ясно се установява по делото, че на
лицето разпореждания не са давани, за да може да ги наруши, а то е
преминало през сигнализацията, от конусите, като видно напр. от чл. 6, т.1
ЗДВП - Участниците в движението:1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
7
пътните знаци и с пътната маркировка; тоест поведението на лицето е
следвало, да се субсумира по правопораждащият фактически състав именно
на тази разпоредба, като безспорно полицейските служители са такива по чл.
165 , ал.1 ЗДВП- Определени от министъра на вътрешните работи служби: Т.
1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.) контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на
товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта
служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост; като не се касае за неизпълнение на
разпореждане, а за именно нарушаване на сигнализацията, която временно е
била установена във връзка с ПТП-то, като по този начин не е била правилно
приложена материално правното разпоредба спрямо водача на автомобила,
който безспорно е имал това качество и е управлявал процесното МПС- то
преминало конусите, като тези обстоятелства се изясняват и от показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, независимо,
очевидеци на процесното нарушение. Само по себе си това нарушение е
достатъчно за отмяна на атакуваното НП, но наред с него се установява, и че
действително както се възразява в жалбата, дори и поведението на водача да
бе правилно субсумирано под правилната нарушена правна разпоредба, то пак
санкцианната такава не би била тази по чл. 175, ал.5 ЗДВП, а именно –
„..наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от три месеца и с глоба от 1000 лв. водач, който откаже да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението при въведена
временна организация на движението или временна забрана за движение...“,
като освен че това не е правилната санкционна разпоредба, то и процесното
поведение е относимо към нарушение на чл.175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:т.4.
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението; и то при положение, че поведението беше съставомерно по чл.6,
т.2 ЗДВП, като действително може да се приеме, че това е по-общата
разпоредба, в сравнение в чл.175, ал.5 ЗДВП, където се въвежда и
допълнителния елемент –„при въведена временна организация на движението
или временна забрана за движение...“, като обаче в случая е било направено
смесване на фактически състави както на нарушената норма, така и на
санкционната такава, поради което и нито една от тях не е приложена
правилно и в пълнота, спрямо поведението на водача, което води до извод за
незаконосъобразност на атакуваното НП, и отмяната му заради нарушение на
материалния и процесуалния закон, макар и поведението на лицето да е било
безспорно установено по делото, то е следвало да бъде подведено под
правилните правни разпоредби, което в случая не е било сторено. Така е
възпрепятствана е възможността, санкционираното лице да разбере
административното обвинение и да организира адекватна защита. В тази
насока доводите на жалбоподателя се явяват основателни, доколкото при това
фактическо описание и дадената му правна квалификация същият е лишен от
адекватна защитата срещу вмененото му нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени
в съдебната фаза на процеса, като отделно от това следва отново да се
акцентира, че съгласно разпоредбата на чл. 6.- Участниците в движението; т.
2. изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
8
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Съгласно
цитираната в акта и в НП разпоредба на чл.165, ал.1, т.1 ЗДВП, посочена при
това нарушение, то чл. 165. (1) Определени от министъра на вътрешните
работи служби:1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г., изм. и доп., бр. 2 от 2018 г., в
сила от 20.05.2018 г.) контролират спазването на правилата за движение от
участниците в движението, техническата изправност и обезопасяването на
товарите на движещите се по пътя пътни превозни средства, като за целта
служебните лица са длъжни да извършат проверката по безопасен начин,
осигурявайки необходимата видимост; В случая и двамата полицейски
служители, видно от описаното в протокола при снемане на самоличност и
посоченото в писмените доказателства по преписката са на длъжност-
попадаща в процесната хипотеза като същите са служители в сектор Пътна
полиция, но макар и да се приеме, че същите са компетентни да дават
процесните разпореждания, в случая е нарушена сигнализацията, а
разпореждания не са давани и затова не се спори по делото, поради което и
липсва елемент от съставомерността на вмененото нарушение.. Ето защо в
този смисъл няма как и да бъде наложено административно наказание по реда
на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като то касае неизпълнение на разпореждане
на органите по контрол и регулиране на движението, при това само при
временна организация на движението, нито такова по чл. 175, ал.5 ЗДВП,
която е посочената санционна разпоредба. В разглеждания случай дори по-
скоро би могло да се приеме, че полицейските служители не са в хипотезата на
орган по контрол и регулиране на движението и в тази връзка неизпълнението
на издадените от тях разпореждания подлежат на административен контрол по
ЗМВР а не по ЗДвП, но при тази амалгама от норми и факти, не може да се
установи безспорно коя разпоредба е следвало да се приложи, като са сочени
елементи от различни състави както на матерално правната разпоредба, така и
на санкционната такава, но след като безспорно не се субсумират под
посочените такива в акта и НП, то това е основание за отмяна на атакуваното
НП , като незаконосъобразно такова.
В заключение при липса и предвид констатираните пороци се налага
единствено обоснования извод, процесното НП да бъде отменено, като
същото е било издадено в нарушение на закона и процесуалните правила арг.
от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
РАЗНОСКИ
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се
дължат разноски в производството по делото, като същият претендира
заплащане на разноски и представя надлежни доказателства за сторени
такива.Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в производствата пред
районния съд имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е направил разноски
за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им.
От приложения договор за правна защита и съдействие и пълномощно - стр.19
гръб от делото, е видно, че същият, е доказал заплатено адвокатско
възнаграждение, като видно от представен договор за правна защита и
съдействие по делото-стр. 16 от делото, същото е заплатено в брой и е в
размер на 500 лева. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
9
издал НП. В случая обаче то е определено близо до минималния размер от 400
лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и предвид възражението за прекомерност, направено от другата
страна в съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на
основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН не следва намалява размера на
възнаграждението, като по делото са проведени три с.з., в който се е явявал
представителят на жалбоподателя, имал е активно процесуално поведение,
като за нарушението освен глоба е предвидено е наказание лишаване от права,
което също е изисквало защита от страна на адвоката, като възнаграждението
е само със с100 лева на минимума и не следва да бъде допълнително
намалявано, като се присъди именно поискания размер на разноските, като
същият близо минимален такъв, като осъди ОД МВР - Перник да заплати
възнаграждение в минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
Предвид изложеното на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2, т.1
вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №24-1158-002699 от
02.10.2024 г., издадено от А. К. Р., на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР
ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-1632/
02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя
С. М. К., ЕГН: **********, постоянен адрес: ****, като жалбата е подадено
чрез адв. И. М. - ПАК, адрес на кантората: **** за вменено нарушение на чл.6,
т.2 ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от ЗДвП - глоба в размер на 1000лв.,
лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на С. М. К.,
ЕГН: **********, постоянен адрес: **** сумата в размер на 500 лв.
(петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията,
визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален
кодекс пред Административен съд -гр. Перник в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10