№ 21457
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110167151 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при издадена заповед за изпълнение при
връчване по чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
352209/07.12.2023 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *,
представлявано от А* - Изпълнителен директор и И*- председател на УС
срещу В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, п.к.1326,
община В*, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 1008.40 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.02.2021
г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 221.71 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
09.03.2023 г., изчислена върху главница от 1008.40 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
1
ищеца 19.66 лева главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 4.65 лева -
лихва за периода 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г., изчислени върху главница
от 19.66 лева
за които суми има издадена Заповед № 10423 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15365 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *,
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к.1326, община В*.
Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на
ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB *
BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител
подава отговор. Прави възражение, че не е спазена процедура по чл.131 ГПК.
Оспорва изцяло иска по основание и размер. Твърди, че има непоискана
доставка на услуги. Оспорва доставка на топлинна енергия, фактурите. Прави
възражение за погасителна давност. Не желае да се привлича трето лице, тъй
като била във финансови и трудови взаимоотношения с ищеца.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да се уважат. Претендира разноски.
Представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, редовно призован се представлява от особен представител в
о.с.з. Поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява. Изпраща писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 33636/20.08.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 72-79 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 33636/20.08.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 72-79 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представен нотариален акт ответникът В. К. И. на 27.01.2004 г.
купувал процесния недвижим имот (л.30-31 от делото). На 25.02.2021 г.
ответникът продава на „АЙ ТИ ИНВЕСТ“ процесния имот. Съгласно
представения н.а. ответникът е предал владение на имота на 01.03.2021 г.
(л.27-29 от делото).
При това положение съдът направи правен извод, че за периода от
3
27.01.2004 г. до 25.02.2021 г. ответникът е собственик на процесния недвижим
имот, а до 29.02.2021 г. е ползвател на имота и владелец. Като такъв се явява
потребител на топлинна енергия за целия исков период от м. 05.2019 г. до м.
02.2021 г. Ето защо съдът приема, че е доказана първата предпоставка за
уважаване на иска, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
целия имот за процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно
твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 99-
107 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.109-113 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.89 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.02.2021 г. Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо
4
вземането за мораторна лихва се дължи.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.128-130 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 24.03.2023 г., които суми към 24.03.2020 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 24.03.2020 г.,
съобразно исковия период.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността се получа следното:
Табл. 1
1234567
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
РазмерССчЕ
Период по
№искпо ИМ,(доказанаИзвод
искаот 24.3.2023
левачаст), лева
до 24.3.2020
Претендираната сума
отм.05.2019
е доказана по размер
Главница за
11008.401008.41711.90
ТЕ
Давността е частично
дом.02.2021
настъпила
Искът е частично
от15.9.2020
доказан
Мораторна
2221.71211.68136.74
лихва за ТЕ
Давността е частично
до9.3.2023
настъпила
Претендираната сума
отм.02.2020
е доказана по размер
Главница за
319.6619.6619.66
ДР
Не е настъпила
дом.04.2021
давност
Претендираната сума
от31.3.2020
е доказана по размер
Мораторна
44.654.654.65
лихва за ДР
Не е настъпила
до9.3.2023
давност
Общо1254.421244.40872.95
5
При съпоставка на данните от таблицата се получава, че искът за
главница е основателен за 711.90 лева, а за горницата от 711.90 лева до пълния
претендиран размер 1008.41 лева искът следва да се отхвърли, като погасен по
давност.
Искът за мораторна лихва върху главницата следва да се уважи за
сумата от 136.74 лева, като за горницата от 136.74 лева до 211.68 лева следва
да се отхвърли като погасен по давност, а за горницата до 221.71 лека като
неоснователен и недоказан.
Исковете за дялово разпределение и мораторна лихва, следва да се
уважат в пълен размер. Същият са основателни и доказани. Възражението за
давност спрямо тях е неоснователно.
Ответникът не успя да докаже възраженията си.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.132 от делото).
Ответникът се представлява от особен представител и не претендира
разноски. Такива не е направил. Ето защо съдът не следва да се произнася за
неговите разноски.
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ1254.42
2Доказана част1244.40
3Недоказана част10.02
3Уважена част872.95
4Погасена по давност371.45
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част381.47
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
6
2държавна такса1025.09
3Общо50
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК34.79
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1326, община В* следва да бъде осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б сумата от 34.79 лева (тридесет и четири лева и седемдесет и девет
стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 15365/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
ал.1, т.5 ГПК.
Възражението за давност е частично основателно, поради което този
разход следва да се признае на ищеца пропорционално на уважената искова
претенция. Затова се включва в ред 5 на Табл. 5, а не в ред 9.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса4225.09
2Юрисконсултско възнаграждение-200.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)85800.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)86800.00
5Експертиза по давността135300.00
5Съдебни удостоверения970.00
6Особен представител64426.00
7 Общо 2551.09
8Пропорционално на уважената част-1775.30
9--0.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК1775.30
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
7
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Ето защо В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1326, община В* следва да бъде осъден да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б сумата от 1775.30 лева (хиляда седемстотин седемдесет и пет лева и
тридесет стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 67151/2023 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, №
23 Б срещу В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1326, община В* обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, че В. К. И., с
ЕГН:********** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *
сумите, както следва:
1. 711.90 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.02.2019 г. до м.02.2021 г., ведно със
законната лихва от 24.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от
711.90 лева до пълния претендиран размер 1008.41 лева, като погасен по
давност, на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД;
2. 136.74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 09.03.2023
г., изчислена върху главница от 711.90 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 136.74 лева до 211.68 лева, като погасен по давност, на
основание чл.111, б. „в“ ЗЗД, а за горницата от 211.68 лева до пълния
претендиран размер от 221.71 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 19.66 лева главница за периода м.02.2020 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 24.03.2023г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 4.65 лева - лихва за периода 31.03.2020 г. до 09.03.2023 г., изчислени
върху главница от 19.66 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 10423 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 15365 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер *, ID номер *.
ОСЪЖДА В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
8
п.к.1326, община В* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 34.79 лева (тридесет и
четири лева и седемдесет и девет стотинки), представляващи разноски по ч.
гр. д. № 15365/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В. К. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София,
п.к.1326, община В* да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД,
ЕИК *, гр. София, ул. „Ястребец“, № 23 Б сумата от 1775.30 лева (хиляда
седемстотин седемдесет и пет лева и тридесет стотинки), представляващи
разноски по гр. д. № 67151/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1
и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Проф. Г. Павлов" № 3 на страната на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ –
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9