Р Е Ш
Е Н И Е
№36
гр. Перник, 27.02.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на втори февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 394 по
описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано
е по жалба на Е.Л.В., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 530705****
от 07.06.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № 13220794144 от 01.02.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 от КСО. С обжалваното разпореждане пенсията на Е.Л.В. е преизчислена, считано
от 25.12.2021 г., на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни
разпоредби (ПЗР) на КСО, в размер на 354.33 лв. (триста петдесет и четири лева
и тридесет и три стотинки), приравнен съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО на
минималния размер за този вид пенсия – 425.50 лв. (четиристотин двадесет и пет
лева и петдесет стотинки).
В
жалбата се твърди, че с потвърденото с процесното решение на директора на ТПНОИ
– Перник разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТПНОИ –
Перник, жалбоподателят е ощетен реално с 18.18 лв., явяваща се разлика между
получената от същия пенсия през месец януари 2022 г. и преизчислената с процесното
разпореждане пенсия, Иска се анулиране на разпореждане № 13220794144 от
01.01.2022 г., приемане на основа за пенсията на жалбоподателя на „числото“
503.68 лв., „дадено от компютър на централа на НОИ“, съответно начисляване на
разликите до 07.07.2022 г. в размер на 90.90 лв., към юлската пенсия.
След
подаване на жалбата, на 08.09.2022 г. Е.Л.В. е починал, като на основание чл.
227 и чл. 230 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК,
с определение от 14.12.2022 г., в качеството им на жалбоподатели по АД №
394/2022 г. по описа на Административен съд – Перник, като страни в
производството са конституирани наследниците на жалбоподателя – Е. Е. Ф., с
постоянен адрес *** и Н.Е.В., с постоянен и настоящ адрес:***.
В съдебно
заседание жалбоподателите, редовно призовани по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК,
не се явяват и не се представляват.
В
съдебно заседание ответникът – директор на ТПНОИ – Перник, чрез процесуалния си
представител Е.С. – юрисконсулт, оспорва жалбата, иска от съда да я отхвърли
като неоснователна. Не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Е.Л.В.
е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната на
основание чл. 74, ал. 1 от КСО считано от 16.05.2012 г., определена за 92%
трайно намалена работоспособност (ТНР) без необходимост от чужда помощ, със
срок „пожизнено“ съгласно чл. 30, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, по силата на експертно решение (ЕР) № 2700 от 18.11.2015
г., на ТЕЛК, I състав „***“ към МБАЛ „Рахила Ангелова“ Перник.
Пенсията
периодично е актуализирана, като с разпореждане № 530705**** (прот. № N01094) от 10.03.2020 г. (л. 93
от АД № 7016/2022 г. на ВАС) на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, на
основание чл. 102, ал. 1 от КСО (ред. до 31.12.2020 г.), по заявление от
03.12.2019 г. на Е.Л.В., считано от 01.01.2020 г., със срок „пожизнено“, е преизчислена
личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване с допълнително придобит
от лицето осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, с продължителност –
01 г. и 4 м. Съответно при общ осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
(16.05.2012 г.) – 18 г., 11 м. и 03 дни, от които 4 г. и 9 м. признат
осигурителен стаж преди датата навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО
(чл. 75, ал. 2, изр. първо от КСО), и допълнително
придобит от лицето осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, с
продължителност – 01 г. и 4 м., зачетен е осигурителен стаж от 20 г. и 3 м.
Изчислен е индивидуален коефициент – 1.448. Използван е доход за изчисляване
размера на пенсията – 870.49 лв. (601.17 лв. (средномесечен осигурителен доход (СОД)
за страната за периода 05.2011 г. до 04.2012 г.) х 1.448). При което, съгласно
§ 7в, ал. 3 от ПЗР на КСО е определен размер на пенсията по §7б, ал. 2 от КСО –
289.48 лв., като по-благоприятен за лицето. С разпореждането е отказано
преизчисляване на пенсията с допълнително представения осигурителен доход след
пенсионирането, с мотив, че изчисленият индивидуален коефициент – 1.284, е
по-неблагоприятен от този, при който е изчислена пенсията – 1.448.
С разпореждане № 13214217749 от 01.07.2021 г.
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТПНОИ – Перник (л. 97 от АД №
7016/2022 г. на ВАС), във връзка с решение на Надзорния съвет на НОИ, взето по
протокол № 5 от 3 юни 2021 г., на основание ПМС № 200 от 1 юли 2021 г. и чл.
100 от КСО, пенсията за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя е
осъвременена, считано от 01.07.2021 г., в размер на 345.00 лв.
С процесното
разпореждане № 13220794144 от 01.01.2022 г. (л. 98 от д АД № 7016/2022 г. на
ВАС) на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТПНОИ – Перник, предмет
на административен контрол с оспорваното в настоящото производство решение на
директора на ТПНОИ – Перник, на основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО,
пенсията на Е.В. е преизчислена, считано от 25.12.2021 г., в размер на 354.33
лв., приравнен съгласно чл. 75, ал. 4 от КСО на минималния размер от 425.50 лв.
За определяне на този размер личната пенсия за инвалидност поради общо
заболяване на лицето е преизчислена за 20 г. и 03 м. осигурителен стаж (18 г.,
11 м. и 03 дни осигурителен стаж до датата на инвалидизиране и 1 г., 04 м. и 00
дни осигурителен стаж след датата на инвалидизиране), с придадена тежест 1.35%
= 27.34%, с признат осигурителен стаж по чл. 75, ал. 2 от КСО – 04 г. и 09 м. х
1.35% =6.41%, с проценти признат осигурителен стаж в зависимост от процента
намалена работоспособност – 6.41 х 0.9=5.77%, или общо проценти осигурителен
стаж – 33.11%, при средномесечен осигурителен доход за изчисляване размера на
пенсията за м. 05.2011 г. до м. 04.2012
г. – 601.17 лв., и индивидуален коефициент 1.448.
По
повод жалба на Е.В. пред НОИ във връзка с разлики в изплатените му суми за
пенсия през месеците декември 2021 г. и януари 2022 г., с писмо изх. №
1012-40-180/01.03.2022 г. на директор на Дирекция „Пенсии“ (л. 104 от АД №
7016/2022 г. на ВАС), лицето е уведомено, че сумата от 465 лв., изплатена му за
месец декември 2021 г., включва пенсия в размер на 345 лв. и ковид добавка в
размер на 120 лв.; сумата от 503.68 лв., изплатена му за месец януари 2022 г.,
включва пенсия в размер на 425.50 лв., разликата между новия и стария размер на
изплащаната му пенсия за периода 25.12.2021 г. до 31.12.2021 г. – 18.18 лв., и
ковид добавка в размер на 60 лв.; сумата от 486.50 лв., изплатена му за месец
февруари 2022 г., включва пенсия в размер на 425.50 лв. и ковид добавка в
размер на 60 лв., каквато сума следва да му бъде изплатена и през месец март 2022
г. Идентични съображения са изложени и в писмо с изх. №1029-13-317#1/22.03.2022 г. на директора на
ТПНОИ – Перник (л. 101 от АД № 7016/2022 г. на ВАС), по повод жалба на Е.В. от
11.03.2022 г., адресирано до последния.
С жалба,
депозирана пред Административен съд – Перник, изпратена на директора на ТПНОИ –
Перник по компетентност (чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО), Е.Л.В. оспорва
разпореждане № 13220794144 от 01.01.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 от КСО при ТПНОИ – Перник.
С решение № 530705**** от 07.06.2022 г. на директора
на ТПНОИ – Перник, жалбата на Е.Л.В. срещу разпореждане № 13220794144 от
01.02.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТПНОИ – Перник,
е отхвърлена като неоснователна. Решението е връчено лично на Е.Л.В. на 13.06.2022
г. (известие за доставяне на л. 20 от АД № 7016/2022 г. на ВАС).
С жалба по реда на чл. 118 ал. 1 от КСО, подадена
чрез лицензиран пощенски оператор на 16.06.2022 г. (пощенски плик на л. 10 от
АД № 7016/2022 г. на ВАС), входирана пред Върховен административен съд (ВАС) с №
8564/16.06.2022 г., изпратена по подсъдност на Административен съд – Перник,
повод за образуване на настоящото дело, решение № 530705**** от 07.06.2022 г.
на директора на ТПНОИ – Перник, е оспорено по съдебен ред.
При така
установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,
чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на съдебен контрол на основание
чл. 118, ал. 1 във вр. с ал. 3 от КСО акт на Директора на ТПНОИ – Перник,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след сезиране с жалба по реда на чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, депозирана в срока за обжалване по чл. 117,
ал. 2, т. 1 от КСО, от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директора
на ТПНОИ – Перник, и в посочения в същата разпоредба едномесечен срок. Решението
е обективирано в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е
издал. Отразени са направените от последния при осъществената контролна дейност
фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за
реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от
компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и
процедура и споделя извода на издателя му относно размера и начина на
изчисление на отпуснатата пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
Съдът не констатира да са
допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
оспорения административен акт.
Настоящият
състав намира решението на директора на ТПНОИ – Перник и за материално законосъобразно.
Придобиването
на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е регламентирано в чл.
74, ал. 1 от КСО, като е поставено в зависимост от придобития осигурителен стаж
спрямо възрастта, на която осигурените лица са загубили работоспособността си.
Размерът
на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 75
от КСО. В чл. 75, ал. 1 от КСО, е регламентиран начинът на определяне на
размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, съответно в ал. 2 на
същия член е разписано признаването за осигурителен стаж и на периода преди
навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО (но не по-ниска от 16 години),
когато към датата на инвалидизирането осигуреното лице е на възраст, по-ниска
от възрастта по чл. 68, ал. 1. Съгласно ал. 4, т. 1 на чл. 75 от КСО, размерът
на пенсията за инвалидност поради общо заболяване за лица с трайно намалена
работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, не може да бъде
по-малък от 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 – минималният
размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗДОО).
На
основание § 7е, ал. 1, изр. първо от ПЗР на КСО (нов – ДВ, бр. 77 от 2021 г., в
сила от 25.12.2021 г.), отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г.
включително пенсии се преизчисляват от 25 декември с процент 1.35 на сто за всяка
година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от
този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Съгласно ал. 2 на
същия параграф, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя
доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява,
преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата
на отпускането ѝ до 24 декември
2021 г. включително, а съгласно ал. 3, преизчисляването по ал. 1 се извършва,
ако това е по-благоприятно за лицето.
С оглед
наведените в жалбата доводи за наличие на разлика между изплатената на
жалбоподателя сума за месец януари 2022 г. в размер на 503.68 лв., което
обстоятелство по делото не е спорно, и преизчисленият с процесното разпореждане
месечен размер на пенсията му за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74,
ал. 1 от КСО за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над
90 на сто, в размер на 425.50 лв., спорен по делото е въпросът: правилно ли е
извършено преизчисляването на пенсията на Е.Л.В. на основание § 7е от ПЗР на
КСО.
Съдът
счита, че пенсионният орган правилно е приложил правилата за преизчисляване,
осъвременяване и индексиране на отпусната на жалбоподателя пенсия с процесното
разпореждане, предмет на обжалваното решение на директора на ТПНОИ – Перник,
съответно намира основното оплакване в жалбата – за наличие на разлика между
така преизчисления размер на пенсията и получената от същия сума през месец януари
2022 г., за неоснователно.
Приложимият
ред при преизчисляване на пенсиите, включително на пенсиите за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 25.12.2021 г. е специалният по § 7е от ПЗР
на КСО, който предвижда замяна на процентите за осигурителен стаж като база за
изчисляване на пенсията, приложими в предходните години, с процентите по чл.
75, ал. 1 от КСО (ред. ДВ, бр. 77 от 2021 г., в сила от 25.12.2021 г.) Изрично е
предвидено в разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР КСО, че преизчисляването се извършва
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, т.е. това е доходът, въз
основа на който е изчислена пенсията при отпускането й, съответно последно преизчислена
след отпускането й, в случая по реда на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО.
По делото
не е спорно, че жалбоподателят е получавал лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване, отпусната от 16.05.2012 г., т. е. пенсията е с начална дата
преди 24.12.2021 г.
Безспорно
е също, което се установява и от данните в административната преписка, че към
24.12.2021 г. на жалбоподателя е зачетен 20 г. и 03 м. общ осигурителен стаж,
от които 18 г., 11 м. и 03 дни осигурителен стаж до датата на инвалидизиране
(16.05.2012 г.) (от които 4 г. и 9 м. преди навършване на възрастта по чл. 68,
ал. 1 от КСО) и 1 г. и 4 м. допълнително придобит осигурителен стаж след датата
на инвалидизиране (отпускане) (16.05.2012 г.)
За така
посочения общ осигурителен стаж, в процесното разпореждане от 01.01.2022 г., на
основание § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО са определени 27.34% (20 г. и 3 м.
х 1.35%) осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО, съответно 6.41%
осигурителен стаж (преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО) по
чл. 75, ал. 2, изр. първо от КСО. Последната стойност, в зависимост от процента
намалена работоспособност, която в случая е над 90 на сто, е умножена и по
коефициент 0.9, съобразно правилото на чл. 75, ал. 2, изр. второ, т. 1 от КСО,
при което правилно е получена стойност 5.77% (6.41 х 0.9). Съответно законосъобразно
е определен и общият процент, от който се изчислява размерът на пенсията за
инвалидност поради общо заболяване, а именно 33.11%, получен от сбора на
процентите за осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 от КСО и чл. 75, ал. 2 от КСО.
(27.34% + 5.77%).
Не се
спори по делото, което също се установява и от доказателствата, че пенсията на
жалбоподателя при последното ѝ преизчисляване с разпореждането от 2020 г.,
е преизчислена въз основа на доход от 870.49 лв. (601.17 лв. (СОД за страната
за периода 05.2011 г. до 04.2012 г.)
х 1.448 (изчислен индивидуален коефициент на лицето). Както се посочи по-горе,
в разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО изрично е предвидено, че
преизчисляването се извършва без да се променя доходът, въз основа на който
същата е отпусната, съответно последно преизчислена след отпускането й, което в
случая е извършено по реда на чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО с разпореждането от 10.03.2020
г. При съобразяване на тази относима уредба е определен размерът на пенсията по
чл. 75 от КСО и с процесното разпореждане – 33.11% от 870.49 лв. = 288.22 лв.
Върху
този размер, за периода от отпускане на пенсията до датата на издаване на
процесното разпореждане, са приложени и всички осъвременявания и
преизчислявания на пенсията, за да се получи размер на пенсията на жалбоподателя,
считано от 25.12.2021 г. – 354.33 лв., съобразно § 7е от ПЗР на КСО. Този
размер е съответно приравнен съобразно правилото на чл. 75, ал. 4, т. 1 от КСО
към минималния размер за този вид пенсия (за лица с ТНР/вид и степен на
увреждане над 90 на сто) – 115 на сто от минималния размер по чл. 70, ал. 12 от КСО ( който е 370 лв. от 25 декември 2021 г., съгласно чл. 10, т. 2 от Закона
за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г.), или 425.50 лв.
(115% х 370 лв.), считано от 25.12.2021
г.
По
изложените съображения съдът счита, че при извършеното с разпореждане №
13220794144 от 01.01.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при
ТПНОИ – Перник преизчисляване на пенсията на жалбоподателя са спазени правилата
на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО – правилно е приложен новият процент т. нар.
„тежест“, за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част
от този процент за месеците осигурителен стаж. Личната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на жалбоподателя е преизчислена, считано от 25.12.2021
г., като доходът, от който е изчислена същата е умножен с процент 1.35 за всяка
година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за
месеците осигурителен стаж, включително и времето, което се признава за
осигурителен стаж, съгласно чл. 75, ал. 2 от КСО. Така определеният размер на
пенсията е преминал през осъвременяване, преизчисляване и индексиране съобразно
приложимата нормативна уредба, действаща до датата на отпуска на пенсията до
24.12.2021 г. включително.
На
следващо място и във връзка с основното оплакване в жалбата – за наличие на разлика
между размера на изплатената на жалбоподателя сума за месец януари 2022 г. –
503.68 лв., и размера на преизчислената с оспореното разпореждане пенсия за инвалидност
поради общо заболяване – 354.33 лв., приравнена към минималния размер за този
вид пенсии – 425.50 лв., съдът счита, че така установената безспорно разлика не
се дължи на незаконосъобразност на оспорения административен акт и потвърденото
със същия разпореждане. Видно е от доказателствата по делото (писмо изх. №
1012-40-180/01.03.2022 г. на директор на Дирекция „Пенсии“ (л. 104 от АД №
7016/2022 г. на ВАС) и писмо изх. № 1029-13-317#1 от 22.03.2022 г. на директора
на ТПНОИ – Перник, (л. 101 от АД № 7016/2022 г. на ВАС), в размера на
получената от Е.В. на 07.01.2022 г. пенсия в пощенска станция с. С., на каса, е
включена пенсия за месец януари 2022 г. в размер на 425.50 лв., ковид добавка
от 60.00 лв. и сума от 18.18 лв., съставляваща разлика между стария и новия
размер на личната му инвалидна пенсия за периода от 25.12.2021 г. до 31.12.2021
г., за 7 дни от месец декември 2021 г.
Т.е. сумата от 18.18 лв., с която в жалбата се сочи да е ощетен жалбоподателят,
представлява разлика между предишния осъвременен и новия преизчислен размер на
личната му пенсия за периода от 25.12.2021 г. до 31.12.2021 г., за 7 дни от
месец декември 2021 г., изчислена, както
следва – 425.00 лв. (разпореждане от 01.01.2022 г.) – (минус) 345.00 лв.
(разпореждане от 01.07.2021 г.) = 80.50 лв.; 80.50 лв. / (делено) 31 дни = 2.5967
лв.; 2.5967 лв. х 7 дни = 18.18 лв.
След
като от получената от жалбоподателя през месец януари 2022 г. сума от 503.68
лв., се извади тази сума – 18.18 лв., както и сумата, представляваща ковид
добавка от 60.00 лв., изплащана на основание § 1 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет
на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2021 г. и § 1 от ПЗР на Закона за бюджета на Националната
здравноосигурителна каса за 2021 г. във вр. с ПМС № 479 от 30.12.2021 г. за
одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено
осигуряване за 2021 г., се получава именно сумата от 425.50 лв., представляваща
размер на инвалидната пенсия на жалбоподателя, преизчислена с разпореждането от
01.01.2022 г., предмет на административен контрол в решението на директора на
ТПНОИ – Перник.
Предвид
горното без правно основание е и отправеното с жалбата искане за „начисляване“ на разликите до 07.07.2022 г. в размер
на 90.90 лв., към юлската пенсия.
С оглед
на тези изводи съдът намира оспореното в настоящото производство решение №
530705**** от 07.06.2022 г. на директора на ТПНОИ – Перник, с което е
отхвърлена жалбата на Е.Л.В. срещу разпореждане № 13220794144 от 01.02.2022 г.
на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО при ТПНОИ – Перник за
законосъобразни, а подадената срещу тях жалба за неоснователна, поради което
последната следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Л.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу решение № 530705****
от 07.06.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт (ТПНОИ) – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № 13220794144 от 01.02.2022 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), при ТПНОИ – Перник, за извършено на
основание § 7, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО,
преизчисляване на отпуснатата на Е.Л.В. пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, като неоснователна.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ /п/