№ 13070
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110158478 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 300270/25.10.2023 г., на Н. Н. Х. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Сухата река 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16, чрез адвокат Д. М., със
съдебен адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3., Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ против „." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, пл. Оборище № 13Б, представлявано от ., чрез адвокат Х. Н. от АК – Разград, с
която са предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во и 2-ро от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване
за нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 2 Договор за паричен заем № 909452/01.12.2022 г.,
предвиждащи неустойка при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от усвояването
на сумата по договора, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за сумата в размер на 5.00 лева, представляваща частична претенция от сума в общ размер
от 784.86 лв., представляваща платена недължимо сума по Договор за потребителски кредит
от разстояние № 909452/01.12.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба на 25.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането. Размера на иска по чл. 55 от
ЗЗД е бил увеличен по реда на чл. 214 от ГПК в открито съдебно заседание на 03.06.2024 г.
от 5 лв. на 46.88 лв.
В исковата молба се твърди, че на 01.12.2022 г. между страните е сключен Договор
за потребителски кредит от разстояние № 909452/01.12.2022 г. за заем в размер на 950.00
лев със срок от 12 месеца с месечна вноска за погасяване, размер на годишен лихвен
процент от 25.2 % и размер на годишния процент на разходите (ГПР) - 28,32 %. В договора
било посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 1106.97 лв. в общ размер. В
чл. 17, ал.1 от Договора било уговорено, че страните се съгласили договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в общите условия или банкова
гаранция в полза на заемодателя. В чл.27 от договора било уговорено, че в случай на
неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора, заемателят дължи неустойка в размер
на 0.9 % от стойността на усвоения кредит, като сумата се заплаща разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски. Твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 784.86
лв., тъй като не е осигурил посочените в чл. 27 обезпечения. Така, общата сума, която
следвало ищецът да върне, възлизала на 1891.83 лв. Сочи, че е погасил цялото вземане по
1
договора за кредит.
Ищецът твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. Чл.
22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, не е спазен изискуемият
от закона шрифт, не по-малко от 12, както и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита. Счита, че в договора за потребителски
кредит не е посочена методика, по която се формира ГПР. Счита, че е посочен грешен
размер на ГПР, като същият е завишен над допустимия в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено заплащането на такса за експресно
разглеждане на кредита, като твърди, че възможността на кредитора да въвежда такси,
извън стойността на договорения размер на заема, е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Сочи, че
в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Поради което твърди, че клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1
и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като същата не
представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни
ползи за него. Моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща такса
експресно разглеждане, както и да бъде осъден ответника за връщане на заплатените суми,
платени при начална липса на основание. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата
молба като излага подробни съображения и цитира съдебна практика.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните, обстоятелствата, че между страните е бил сключен валиден Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние № 909452/01.12.2022 г., по силата на
който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв., на основание чл.
146 от ГПК.
Видно от Договора, сключен между страните, същият е за сумата от 950 лева, срок на
погасяване 12 месеца, лихвен процент 25.2 %, годишен процент на разходите – 28.32 %.
Общата дължима сума по кредита възлиза на 1106.97 лв. за главница и лихви. В чл. 17, ал. 1
от Договора е уговорено, че в случай, че страните са уговорили обезпечение, следва
потребителят в тридневен срок от сключване на договора да представи такова чрез
поръчителство на трето физическо лице, което да сключи договор за поръчителство в полза
на кредитора, или да предостави банкова гаранция, съгласно изискванията на кредитора,
определени в Общите условия. Кредиторът, съгласно ал. 2 има изключителното право да
одобри или да не одобри предоставените му обезпечения.
Представен е погасителен план, в който е отразено, че дължимата сума по кредита,
включваща главница, лихви, неустойка по чл. 17 от Договора, възлиза общо на 1891.83 лв.,
като неустойката по чл. 17 от Договора възлиза на 787.86 лв., или 83 % от главницата по
договора.
От приетото по делото заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорена от страните в
срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, по делото се установява, че ищецът е заплатил на ответника
сумата в общ размер на 1016.83 лв., чрез рефинансиране, на 03.12.2022 г., като е заплатил
главница в размер на 950 лв., 19.95 лв. възнаградителна лихва, 46.88 лв. неустойка.
Действителният размер на годишния процент на разходите като се включи в него и
2
предвидената такса за експресно разглеждане възлиза на 246.15 %.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че между страните
е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК,
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и Закон
за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор попада в обхвата и
регулацията и на двата закона, поради което и всички техни предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити,
сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения
процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията
за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
(т. 11).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност е по-особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи връщане на лихви и другите разходи.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
конкретния случай по договора не са включени допълнителни разходи, регламентирани в
чл. 27, ал. 1 от договора в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, прикрити под формата
на неустойка, с уговорен начин на разсрочено плащане в самия договор. Действително,
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая
предвидената неустойка в чл. 27, ал. 1 от договора за заем няма характер на неустоечно
съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит и да
прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. Неустойката, с оглед условията на
които следва да отговаря обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по начин,
че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението. Това е предвидим
3
разход, уговорен в глобална сума в договора, с уговорен начин на разсрочено плащане,
аналогично на погасителните вноски по договора, предварително заложен като разход в
договора и включен в размера на погасителните вноски, видно от представения погасителен
план. Следователно тези разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата
сума по договора, като с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им се
явяват добавък към погасителните вноски по кредита.
Не на последно място, клаузата на чл. 17, ал. 2 от Договора, в която изрично е
посочено, че третото лице-поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на
изискванията, посочени в общите условия и се одобряват от кредитора и единствено негова
е преценката дали ще одобри предоставеното обезпечение или не, се явява неравноправна
клауза по смисъла на ЗЗП, доколкото се създава неравновесие в отношенията между
кредитор и кредитополучател в полза на първия, без възможността на потребителя да
въздейства върху клаузите на договора. Ответникът не е доказал, че тази клауза е
индивидуално уговорена, поради което съдът я намира за неравноправна.
С оглед изложеното и доколкото така уговорената неустойка не изпълнява
присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и
обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, то се явява скрита печалба за
кредитора. Налага се извода, че с клаузата на чл. 27, ал. 2 от договора е уредено
допълнително възнаграждение за заемодателя в размер на 784,86 лева, или 83 % от
главницата, предоставена като заемна сума по Договора, което съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при установяване на ГПР по кредита. По делото се
установява, че посочената сума не е била включена в ГПР, както и че при включването и
размерът на ГПР е 246.15 %.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити, по
начин, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти
за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при спазването
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от действителния ГПР, както и на
дължимата обща сума в по-малък размер от действителния, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно своето
задължения, преди да сключи договора за кредит (в този смисъл вж. Решение № 2208 от
9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение № 2597 от 19.05.2023 г. на СГС по
в. гр. д. № 823/2022 г.).
Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит и не е посочил неговите
компоненти, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. Не е
описано как се формира размерът на ГПР съгласно законовите изисквания, какви суми са
включени в него, поради което не намира приложение и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в
4
приложимата към момента на сключване на договора за кредит редакция. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Предвид това, че не е направено искане за прогласяване нищожност на други клаузи,
освен посочената, съдът не може да се произнася извън обхвата на петитума на исковата
молба, в противен случай би се произнесъл с недопустим акт. Установява се неоснователно
разместване на блага в размер на 46.88 лв., поради което искът по чл. 55 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е направил
такива, както следва: 100 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице, а за
адвокатска защита същият е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат М. в размер на 1200 лв. с
ДДС за първия иск и в размер на 480 лв. за втория иск, с включен ДДС.
При липсата на реално направени разходи за адвокатска услуга, предоставена на
страна по делото, размерът на възнаграждението на съответния адвокат се определя по
преценка на съда. Наредбата на Висшия адвокатски съвет се явява подзаконов нормативен
акт, който урежда минималните размери на адвокатските възнаграждения, които клиентите
на лицата, упражняващи адвокатската професия следва да заплащат. Доколкото в
определени случаи други нормативни актове препращат към тази наредба, съдът прилага
посочените размери, но същата не дерогира действието на нормативните актове от по-висок
ранг, какъвто се явява Гражданско-процесуалния кодекс, където е определено императивно
как се определя цената на иска (исковете), дори при кумулативно съединяване и как се
определя държавната такса, дължима от съответните страни (чл. 72, ал. 1).
Съдът не е обвързан със списъка по чл. 80 от ГПК в частта, с която се претендира
възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, тъй като не се касае за реално
извършени разходи, а за такива, които съдът определя при съблюдаване на минималните
размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и при спазване разпоредбите на ЗПП.
При присъждане на възнаграждение на адвокат за предоставена от него безплатна правна
помощ на лице, отговарящо на условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата не се касае за
уговорено между страната възнаграждение, поради което не се прилага разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от Наредбата. Ето защо и с оглед изложеното по-горе, Съдът определи размер на
възнаграждението за пълномощника на ищеца в общ размер на 480 лв., съобразявайки
цената на иска, липсата на фактическа и правна сложност на предмета на спора,
разглеждане на делото и обявяването му за решаване в едно открито съдебно заседание, без
лично явяване на процесуалния представител на ищеца и доказателствен материал в
минимален обем.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните и на основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 и чл. 11, чл. 19 от ЗПК
по предявения иск от Н. Н. Х. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Сухата река 208, вх. Г, ет.
7, ап. 16, чрез адвокат Д. М., със съдебен адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски № 125-2,
ет. 5, офис 5.3., Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ против „." АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище № 13Б, представлявано от ., чрез
адвокат Х. Н. от АК – Разград, клаузата чл. 27, ал. 2 от Договор за паричен заем №
909452/01.12.2022 г., сключен между страните, която клауза предвижда неустойка при
5
непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА „." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
Оборище № 13Б, представлявано от . да заплати на Н. Н. Х. с ЕГН **********, гр. София,
ж.к. Сухата река 208, вх. Г, ет. 7, ап. 16 сумата от 46.88 лв. (четиридесет и шест лева и
осемдесет и осем стотинки), платена при изначална липса на основание сума по Договор за
паричен заем № 909452/01.12.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 25.10.2023 г. до окончателното плащане, на
основание чл. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както и да му заплати разноски в общ размер
на 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) за разноски по делото за държавна такса и депозит
за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ." АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
Оборище № 13Б, представлявано от . да заплати на адвокат Д. М. М., с адрес: гр. София,
ж.к. „Манастирски ливади", бл. 112, вх. „А", ет. 2, оф. 11, сумата от 480 лв. (четиристотин и
осемдесет лева) за оказана безплатна правна помощ на ищеца и съгласно чл. 38 от Закона за
адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6