Решение по дело №772/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 553
Дата: 25 ноември 2024 г. (в сила от 25 ноември 2024 г.)
Съдия: Лилия Масева
Дело: 20241200500772
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 553
гр. Благоевград, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска

Вили Дацов
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20241200500772 по описа за 2024 година
В Благоевградския окръжен съд е постъпила въззивна жалба с вх. № 10510/07.05.2024 г.,
подадена от адв. С. Б. – особен представител на Д. С., ЕГН **********, съдебен адрес гр. Б.,
бул. *, против Решение № 271/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2583/2022 г. по описа на
РС – Благоевград, с което Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Б. п., ул. „* е осъден ДА
ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *, със седалище в гр. С., и адрес на управление
район О., улица *, представлявано от Д. Д. А., следните суми: -сумата от 7 347,87 лева
/седем хиляди триста четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 16.01.2018 година, сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и Д. С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба -10.11.2022 година до окончателното плащане на задължението; - сумата от
2209,37 лв. /две хиляди двеста и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 15.01.2020 г. до 09.11.2022 г. вкл.; - сумата от 577,63
лв. /петстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/- обезщетение за забава
(лихвена надбавка за забава) за периода от 16.12.2019 г. до 09.11.2022 г. вкл., като предявения
иск за възнаградителна лихва за разликата над сумата от 2209,37 лв. до предявения размер от
2631,74 лв.,както и за претендирания период от 16.12.2019 година до 14.01.2020 година, е
отхвърлен като неоснователен. Д. С. е осъден и да заплати на ищеца сумата от 2303, 34 лв.
/две хиляди триста и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски по
исковото производство съобразно уважената част от исковете. Счита се решението за
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуални закони и
необосновано, жалбоподателя иска неговата отмяна и постановяване на друго решение,с
което искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
Въззиваемата страна оспорва основателността на жалбата. Според нея първоинстанционното
решение не страда от пороците, изложени в жалбата. Решението е правилно,
1
законосъобразно и обосновано. Постановено е при спазване на материално правните и
процесуални норми. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение, като
първоинстанционното решение бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд ,след като разгледа жалбата и обсъди събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Районен съд Благоевград е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 86 ЗЗД, предявен от “БАНКА ДСК” АД, с ЕИК
*, със седалище в гр. С., против Д. С., ЕГН ********** и е относно вземането за главница по
Договор за кредит за текущо потребление, относно вземането за възнаградителна лихва
върху главницата и относно вземането за обезщетение за забава, при въведено от страна на
ответника възражение за неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП и нищожност на клаузата
от договора, касаещо заплащането на наказателна надбавка.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че от представените по
делото доказателства се установява правнорелевантният факт, че между страните е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който кредиторът е предоставил на
ответника кредит за текущо потребление в размер на 10 000,00 лева, като срокът за
издължаване на кредита е 72 месеца, считано от датата на неговото усвояване, а именно от
16.01.2018 година. Прието е, че процесният договор съдържа изчерпателно и в цялост
всички законоустановени реквизити, относно изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като не е
налице нарушение на императивна материалноправна норма, което да води до
недействителност на договора, както и липсват неравноправни клаузи по 12 смисъла на чл.
143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.Прието е и за неоснователно възражението за нищожност на
клаузата за лихва за забава като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
БлОС не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от
страна на районния съд при разглеждане на делото, решението на райония съд, в
атакуваната му част, с което искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е бил
уважен, е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, като настоящия състав
препраща и към мотивите на първостепенния съд, на основание чл. 272 ГПК. В този смисъл
въззивната инстанция не споделя оплакванията релевирани във въззивната жалба, по
следните аргументи:
На първо място, съобразно събрания доказателствен материал ответникът е допуснал забава
в плащанията по сключения договор повече от 90 дни. Поради този факт се приема, че е
налице основание за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита(чл. 18 от Договора
във вр. с чл. 18.2 от Общите условия), като тази предсрочна изискуемост е обявена с
предявената и връчена искова молба и е настъпила на 25.09.2023г., а не на датата
15.04.2020г., както се поддържа във възззивната жалба. В настоящия случай се касае за
вземане по договор за кредит за текущо потребление, което кредиторът превръща в
предсрочно изискуемо с предявяване на исковата молба и в размер, определен при спазване
на разрешението, дадено с т.2 от Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2019г. по т.д.
№3/2017 на ОСГТК на ВКС. Изискването за съобщаване на решението на банката на
длъжника също изключва възможността предсрочната изискуемост да настъпва автоматично
при проява на определени условия. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за
кредит, уредена в нормите на чл.71 от ЗЗД и чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и настъпва с волеизявление на едната от
страните. Затова въззивника дължи в пълен размер главницата, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.11.2022 г. до изплащане на
вземането.
На следващо място, и относно възражението за нищожност на клаузата от договора, касаеща
заплащането на наказателна надбавка/лихва за забава, поддържано като оплакване и пред
въвззивната инстанция, БлОС приема, че с т.18.1 от Общите условия към договора за кредит
е уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
2
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет)
процентни пункта, като ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до
седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага. От тук следва извода,
че неустойката е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода
на неизпълнението, и в този смисъл е налице обезщетителната й и санкционна функция.
Отделно от това, процесната наказателна надбавка от 10% не надхвърля размера на
законната лихва за забава, която би се дължала при липса на уговорена неустойка за забава
между страните. Нещо повече, тази надбавка се дължи само върху непогасените вноски по
главница към датата на подаване на исковата молба.
Следващия оспорен с ВЖ елемент от договора е дължимостта на договорената
възнаградителна лихва, като и това оплакване на въззивника е неоснователно. Видно е, че в
процесния договор е била постигната уговорка за това, че кредитополучателят ще дължи на
кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД и договорна лихва. При сключването на процесния
договор длъжникът е бил информиран за възможността на банката да увеличи лихвения
процент - изрично в договора е посочено, че надбавката, формираща възнаградителната
лихва, е променлива, но отпадането на привилегията за ползване на преференциален лихвен
процент - отнемането на лихвената преференция и прилагането на стандартния лихвен
процент за кредита не са едностранни действия на кредитора в смисъла по чл. 143, т. 10 ЗЗП,
а последица от неспазване от длъжника на условията за ползване на по - благоприятна
лихва, което му е било предварително известно и уговорено при подписване на договора. В
този смисъл не са нарушени изискванията за добросъвестност и клаузата на чл. 8 от
договора за кредит не е нищожна.
В тази връзка, БлОС не споделя релевираните във ВЖ оплаквания, че РС не е анализирал
всички събрани в тяхната съвкупност доказателства и е достигнал до неправилни правни
изводи.
С оглед горното РС обосновано е счел за доказани предпоставките от фактическият състав
на предявения иск, уважавайки като основателна предявената искова претенция, в
атакуваната й част. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от
настоящият състав, вкл. и тези игнориращи възраженията на жалбоподателя, тъй като са
основани на доказателствата, теорията и константата съдебна практика.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за
неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по
делото. РС е анализирал събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил
обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, поради
което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се потвърди, като на основание чл. 272 ГПК
препраща и към мотивите на РС.
При този изход на въззивното производство разноски се дължат на въззиваемия съгласно чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл.273 ГПК в размер на 360,00 лева за дължимо юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
По отношение възнаграждението за особения представител на въззивника за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция, БлОС намира следното:
Пред първоинстанционния съд при администриране на въззивната жалба е
определено възнаграждение в размер на 1312.14 лв. В откритото съдебно заседание, пред
въззивния съд, от страна на процесуалния представител на въззиваемия е направено
възражение за прекомерност, като се иска съдът да намали
възнаграждението за особения представител на страната.
Настоящият съдебен състав като съобрази, че в случая делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Реално извършените от особения представител процесуални
действия се изразяват в изготвяне на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание, в
което е приключило разглеждането на делото пред въззивната инстанция, като не се е
налагало събиране на новооткрити доказателства или такива, които не са събрани пред
3
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Посоченото е основание да с
приеме, че следва да бъде редуцирано възнаграждението дължимо на особения представител
на въззивника, като същото следва да бъде определено в общ размер от 650 лв.
Въззивника следва да бъде осъден и да заплати по сметка на БлОС дължимата д.т. за
въззивно обжалване в размер на 216,15 лв. съобразно обжалвания интерес.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271/12.04.2024 г., постановено по гр.д. № 2583/2022 г. по описа
на РС – Благоевград, в атакуваната му част.
ОСЪЖДА Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Б. п., ул. „* ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”
АД, с ЕИК *, със седалище в гр. С., и адрес на управление район О., улица * сторените по
делото разноски пред въззивната инстанция - 360,00 лева за дължимо юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция и 650,00 лева
за заплатено възнаграждение за особения представител на въззивника за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. С., ЕГН **********, адрес: с. Б. п., ул. „* да заплати по сметка на Окръжен съд
Благоевград сумата в размер на 216,00 лева – дължима д.т. за въззивното производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С. Б. сумата от 650,00 лева, представляваща възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на Д. С., пред въззивната инстанция, като
остатъка до сумата от 1 312,14 лева да се върне на вносителя - “БАНКА ДСК” АД, с ЕИК *.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4