Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.11.2022 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
19.10.2022 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
110 |
по описа за |
2022 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от А.Х.В.
от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв. Л.Х.В. от АК-***, със съдебен адрес:***, против
Решение №144 от 24.06.2022 год., постановено по АНД №449/2022 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали, с което
е потвърден електронен фиш за налагане
на глоба Серия
** №***,
издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство.
В
жалбата касаторът заявява, че намира обжалваното
решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, както и че намира направените от първоинстанционния
съд изводи за неправилни.
Касаторът сочи, че решаващият състав
на съда действително е констатирал липса на елемент от състава на издаването на
електронни фишове, но е приел тази липса на маловажна. Намира, че този извод на
съда е неправилен и в дисонанс както със съдебната практика, така и с останалия
доказателствен материал по делото. Сочи,
че в началото на електронен фиш Серия ** №*** било посочено, че нарушението е
установено с ARH CAM S1, а по-надолу не било посочено автоматизираното
техническо средство. Сочи също, че „ARH CAM S1” представлява типа на техническата
система, като твърди, че за да е законосъобразен електронният фиш, следва да е
посочен индивидуалният номер на техническата система, но това липсвало в
конкретния случай. Според касатора, посоченото
действие (!?)
представлявало съществено нарушение, като същото не можело да бъде отстранено в
съдебната фаза, т.е. не можело да се санира и валидира, предвид което и електронният фиш бил
незаконосъобразен и това било достатъчно основание за отмяната му. В
жалбата се сочи, че на стр.5 от атакуваното решение, абзац втори, районният
съдия приел, че: „... вярно е, че в електронния фиш не е посочен номера на
автоматизираното техническо средство, а само неговия тип, но това не опорочава
административно наказателното производство...”. Според касатора,
това било абсолютно неправилно и противозаконно действие от страна на състава
на съда. Касаторът твърди, че от самия електронен фиш
било видно, че същият е съставен при допускане на съществени нарушения, които
ограничавали правото му на организиране на адекватна защита, едно от които било
липса на номер на конкретното автоматизирано техническо средство, като отново
се твърди, че това допуснато нарушение не може да се санира
в съдебна фаза и че подобно саниране би представлявало злоупотреба с власт от
страна на определени органи, което било недопустимо и незаконосъобразно. Касаторът твърди също, че с постановяване на атакуваното
решение, на практика решаващият състав направил точно това - санирал едно непоправимо съществено нарушение, допуснато
при издаване на конкретния електронен фиш, както и че същият състав дори не си бил
направил труда да обсъди и изследва обстоятелствата и да потърси отговор на
въпроса, защо в електронния фиш, издаден първоначално на друго лице - С. П.,
номер на АТСС е налице, а при последващото издаване
на друг фиш, но вече на касатора, липсвал такъв
номер. На
следващо място, в жалбата се излага и довод, че абсурдите в атакуваното съдебно
решение продължавали с извода, че служителят на полицейското управление в ***,
връчил електронния фиш на касатора, бил възприет
безспорно за длъжностно лице, като се сочи, че липсвали мотиви досежно формирането на напълно незаконосъобразното
заключение от страна на решаващия съд, че портиерът в полицейското управление е
длъжностно лице. Според касатора се установявало
само, че районният съдия има собствено тълкувание на закона, кой е длъжностно
лице, което тълкуване било далеч от реалността. Счита, че е допуснато нарушение
на процесуалните правила, тъй като електронният фиш бил връчен от служител в
полицейското управление, като този служител не представил каквато и да е било
заповед и пълномощно да съставя и връчва тези електронни фишове по реда на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, като смята, че не е разполагал с такива правомощия. На
следващо място, касаторът намира за неправилни
изводите на районния съдия, че не са констатирани съществени нарушения при
издаване на електронния фиш, като е приел, че нарушението е установено с
техническо средство, при спазване на всички законови разпоредби. Отново
се сочи, че видно от самия електронен фиш, липсва конкветно
АТСС и че поради липсата на автоматизирано техническо средство, посредством
което да е установена така посочената скорост, не било възможно да се установи
дали са спазени нормативните изисквания за използването на стационарните и
мобилни камери, предвидени в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, в Закона за измерванията и в наредбата
към него. Касаторът отново твърди, че посоченото
действие (!?)
представлявало съществено нарушение, като същото не може да бъде отстранено в
съдебната фаза, т.е. не можело да се санира и валидира, предвид което и електронният фиш бил
незаконосъобразен - достатъчно основание за отмяната му. Твърди, че отново не били
налице мотиви, обуславящи решението на първоинстанционния
съд, постановено в явно противоречие с материалния и процесуален закон. Излага
се и довод, че неправилно районният съдия възприел, че касаторът
е управлявал процесното МПС със скорост от 82 км/час
при отчетен толеранс от -3 км/час, като за този извод спомогнала снимката,
представена като доказателство по делото. Според касатора,
не било отчетено от съда, че записаната скорост на снимката е 85 км/час, а в
скоби бил добавен изразът „приблизително”, но колко точно, не било уточнено. Намира,
че след като тези АТСС посочват конкретна скорост, то било напълно
незаконосъобразно позоваването на приблизителна такава и че така направеното
уточнение на снимковия материал било безспорно доказателство за ненадлежното
функциониране на цялата техническа система, посочена само с нейния тип. Отделно
от всичко казано до тук, според касатора били неправилни
изводите на състава на районния съд по отношение годността и техническата
способност на АТСС, като твърди, че видно от представените от ответника
доказателства, одобрението и преминалите тестове са за типа система, не за
конкретно техническо средство с посочен номер. Предвид изложеното, в
жалбата касаторът моли да бъде отменено Решение №144 от 24.06.2022 год.,
постановено по АНД №449/2022 год. по описа на Pайонен
съд - Кърджали, като незаконосъобразно и неправилно и да бъде постановено
друго, с което да бъде отменен електронен фиш Серия ** №***, издаден от ОДМВР –
Кърджали, като незаконосъобразен, неправилен и издаден при допускнати
съществени нарушения. В жалбата претендира и направените деловодни разноски в
хода на двете съдебни инстанции.
Касаторът А.Х.В. от ***, редовно
призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От пълномощника на касационния жалбоподател – адв.Л.В. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в
която заявява, че поддържа изцяло
депозираната касационна жалба и моли съдът
да отмени процесния електронен фиш. С молбата отново претендира разноски и за двете съдебни инстанции,
като към същата представя и Договор за правна помощ и съдействие от 17.10.2022
год., за настоящата съдебна инстанция.
Ответникът
по касация - ОДМВР -
Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали счита,
че касационната жалба е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение. Сочи, че доводите, които са развити
в касационната жалба, са идентични с тези, които са
били изложени пред първата инстанция,
като счита, че
не са налице
нарушения на материалния закон, както и не са
налице процесуални нарушения, които да опорочават административнонаказателното производство. Намира, че първоинстанционният съд правилно е постановил потвърждаване
на процесния електронен
фиш и че
Решение №144 от 24.06.2022 год., постановено
по АНД № 449/2022 год. по описа
на Районен
съд
– Кърджали не страда от пороци,
които да налагат
неговата отмяна. Предлага
настоящата инстанция да постанови решение, с което да остави в сила
обжалваното решение на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК,
от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като
такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание всъщност е неправилно приложение на материалният закон,
което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение
на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №144 от 24.06.2022 год.,
постановено по
АНД
№449/2022 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил електронен
фиш за налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на А.Х.В., с адрес ***, с ЕГН **********, е наложено
наказание „глоба”, в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система – АТСС ARH
CAM S1, на 03.09.2021 год., в 10:03 часа, в ***, бул.„***”, до ***, в посока от
*** към ***, извършено с МПС - лек автомобил, марка „Мерцедес ЦЛА 250”, с рег.№***,
като при разрешена скорост 50 км/час е установена скорост от 82 км/час, като
правилен и законосъобразен.
Със
същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил А.Х.В., с адрес ***, с ЕГН **********,
да заплати на ОДМВР - Кърджали сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 03.09.2021 год. полицейски служители в сектор „Пътна полиция” -
Кърджали при ОДМВР – Кърджали осъществявали функциите си по контрол на
движението по пътищата, кйато този ден работели с
уред за контрол на скоростта, представляващ АТСС ARH CAM S1, който бил
разположен в ***, бул.„***”, до *** и засичал автомобилите, движещи в посока от
*** към ***. В 10:03 часа средството за видеоконтрол отчело превишена скорост
от лек автомобил, марка „Мерцедес ЦЛА 250”, с рег.№***, а именно - движение със
скорост от 82 км/час, при ограничение от 50 км/час в рамките на населеното
място - град Кърджали. След обработване на информацията от заснемането бил
издаден електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, срещу собственика на
автомобила - С. С. П. Последната, на 02.03.2022 год. подала декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, като приложила и копие на свидетелство за управление
на МПС, като в тази декларация декларирала, че на датата 03.09.2021 год. е
предоставила собственото си превозно средство на А.Х.В., който й го върнал на
07.09.2021 год., в 10:00 часа. Поради това, административнонаказващият
орган анулирал издадения електронен фиш и издал обжалвания, в който, като
нарушител било вписано в графа „ползвател” името на А.Х.В. В описателната част
на електронния фиш било посочено движение с установена скорост от 82 км/час
след приспаднат толеранс от минус З км/час, съставляващо нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора в настоящото
производство било наложено административно наказание „глоба”, в размер на 400 лева.
Горната
фактическа обстановка районният съд е приел за установена от веществените доказателствени средства - Снимка №***/*** към ЕФ Серия **
№*** от 03.09.2021 год., в която е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационния му номер, датата и точния час на нарушението, както и мястото
на нарушението, с име и GPS координати, както и писмените доказателства -
Справка в централна база КАТ и Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от
собственика на автомобила; Сертификат от 12.01.2018 год.; Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо средство или Система рег.№1300р- 5557
от 07.09.2021 год., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, Протокол от проверка №70-С-ИСИС/01.10.2020 год., Справка за
нарушител/водач. От тези доказателства, ведно със становището, дадено от
началник на сектор „Пътна полиция” - Кърджали при ОДМВР - Кърджали, който бил оправомощен от административнонаказващия
орган със Заповед №292з-1685/06.11.2017 год., районният съд е приел
за установено, че използваната АТСС е била одобрена по реда на Закона за
измерванията и е преминала последваща проверка,
съгласно чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 година.
При
така установеното от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел
най-напред, че постъпилата жалба следва да се приеме за процесуално допустима,
тъй като е подадена на 04.05.2022 год., а обжалваният електронен фиш е връчен
лично на 27.04.2022 година.
На следващо място съдът е посочил, че разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/час и че видно от
атакувания електронен фиш, мястото на нарушението е в град Кърджали. Посочил е
също, че тъй като е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в населено място с
32 км/час, е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,
предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 400 лева
за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 31 до 40 км/час и следователно, деянието, за което е
реализирана отговорността на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание. Районният съд е отбелязъл
също така, че посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/час, както
изисква чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Приел е, че обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателя В. е посочено като нарушител в качеството му на ползвател, който е посочен от
собственика на моторното превозно средство и че в негово владение се е намирала
вещта на датата на нарушението. Съдът е приел също, че електронният фиш е
издаден в законоустановената форма и притежава всички
предвидени в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й заплащане.
При извършената служебна проверка съдът не е констатирал
в хода на административнонаказателното производство
да са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Посочил е, че нарушението е установено с техническо средство при
спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, какхо и че по делото е
представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба №81213-8691 от 20.11.2019 год., съгласно одобреното
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката
относно законосъобразността на издадения електронен фиш. В мотивите към
решението съдът е отбелязъл, че настъпилата
законодателна промяна в ЗДвП предвидила възможността електронен фиш да се
издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а
последното било включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по
смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във вр. с
чл.189, ал.4 от ЗДвП и че към момента законодателната уредба позволява издаване
на електронен фиш, както когато нарушението е установено посредством
стационарно техническо средство, така и когато е установено с мобилно такова. Посочил
е също, че за целта била издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в която са уредени
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, като е приел, че в случая са
спазени установените в Наредбата изисквания. Съдът е отбелязъл
също така, че обжалваният електронен фиш е издаден от органа, посочен в чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а именно - от териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Първоинстанционният съд не е споделил доводите за отмяна на
обжалвания електронен фиш, изложени от жалбоподателя в жалбата му, поради
следните съображения: Съдът е отбелязъл, че е вярно,
че в електронния фиш не е посочен номера на автоматизираното техническо
средство, а само неговия тип, но е приел, че това не опорочава административнонаказателното производство, тъй като това/вероятно се има предвид номерът на АТС/ не е задължителен реквизит, съгласно чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. На
следващо място е посочил, че е факт, че обжалваният електронен фиш е връчен от
служител в полицейско управление, който дори да не е представил пълномощно да
извършва тази дейност, то същият безспорно е длъжностно лице по смисъла на
чл.189, ал.5 от ЗДвП. На следващо място съдът е посочил, че не са представени
доказателства, че не е спазен реда за използване на стационарните и мобилните
камери, предвиден в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. Най-сетне съдът е
приел, че използваното техническо средство е проверено по надлежния ред и
въведено в експлоатация. Предвид изложените съображения,
районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се
явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.6Зд, ал.5, във вр.
с ал.4 от ЗАНН, поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния
представител на наказващия орган, районният съд е приел, че следва да присъди
такова в полза на ОДМВР – Кърджали, в размер на 80.00 лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред,
че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба,
срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд съдебно производство и не са налице основания за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящият касационен състав
намира за правилни, законосъобразни и обосновани
изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон, т.е. че в случая са изпълнени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015
год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра
на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани твърдяните
от касатора нарушения, които да са допуснати при
издаването му от административнонаказващия орган.
Процесният
електронен фиш съдържа всички реквизити за своята валидност, разписани в
чл.189, ал.4 от ЗДвП и е съобразен с въведения посредством Заповед
№8121з-172/29.02.2016 год. на министъра на вътрешните работи образец –
същият съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Други, допълнителни
изисквания към съдържанието на електронния фиш не са въведени нито с Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. на министъра на вътрешните работи, нито с
Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена също от
министъра на вътрешните работи. Законодателят е изключил като задължителен
негов елемент посочването на номера на използваното за заснемане на нарушението
автоматизирано техническо средство /АТС/, като в случая е изрично е посочен
видът на използваното АТСС: ARH CAM S1 –
стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторните превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, който представлява
система за контрол на скоростните режими, притежаващ Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017 год.,
издадено от Българския институт по метрология/на л.27 от АНД
№449/2022г./ и отговаря на всички изисквания на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Аргумент
за това се извежда и от чл.189, ал.8, предл.2/второ/
от ЗДвП, което регламентира, че при подадена жалба срещу електронен фиш, в
7-дневен срок от получаване на жалбата, директорът на съответната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното
писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както
и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение
на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия
вид и данни за извършена метрологична проверка, т.е. въведено е изискване за
представяне на доказателства за вида на използваното АТСС и за извършена на
същото метрологична проверка, но не и за индивидуалния му номер.
Независимо от горното, по
отношение на номера на конкретното автоматизирано техническо средство/АТС/, с
което е установено и заснето нарушението, съдът намира за нужно да посочи и следното:
Нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП регламентира, че изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. Такава снимка, с №*** от 03.09.2021 год., в която е посочена и измерената скорост на движение
на превозното средство, регистрационния му номер, датата и точния час на
нарушението, както и мястото на нарушението, ведно с текстова част към нея, са
представени по административнонаказателната преписка/на
л.19 и л.20 от АНД
№449/2022г./, като в тази снимка, в
долния десен край, а и в текстовата част към нея, изрично е посочен и
идентификационният номер на уреда, т.е. на АТС, а именно
– ***. По преписката
е представен и задължителния в случаите на използване на мобилно
АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-8691 от 20.11.2019 год.
съгласно одобреното приложение, за използване на автоматизирано техническо
средство или система и който протокол в случая е с Рег.№1300р-5557 от
07.09.2021 год. на ОДМВР – Кърджали/на
л.15 от АНД №449/2022г./. Този протокол е доказателство относно датата на използване на
конкретното АТС, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. В този протокол изрично е
вписан видът на използваното АТСС - ARH CAM
S1,
както и е посочен и неговия номер
- ***, т.е.
същият идентификационен номер, който е посочен и в снимка
с №*** от 03.09.2021 год., и в текстовата част
към нея. Предвид горното е пределно ясно, че използваното в
случая за установяване и заснемане на нарушението, конкретно автоматизирано
техническо средство /АТС/ е стационарно преносим уред за контрол на скоростта
на моторните превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH
CAM S1, с идентификационен номер ***.
Във връзка с инвокираните в
касационната жалба оплаквания съдът намира за нужно да посочи също, че по административнонаказателната преписка е представен и Протокол
от проверка №70-С-ИСИС от 01.10.2020 год. на отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер” в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”
към Български институт по метрология/на л.24 от АНД №449/2022г./. В т.1 от този протокол е посочено, че обект на
проверката е преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH
CAM S1, а в т.6
от протокола – Проверено средство за измерване (фабричен номер), ясно е вписано
- ***, т.е. именно тази конкретна
АТСС от посочения тип - ARH CAM S1, със същия
идентификационен/фабричен/ номер - ***,
е преминала метрологична проверка, като от протокола е видно, че същата несъмнено
представлява одобрен и отговарящ на всички изисквания за техническа изправност
уред за коректно установяване на скоростта на движение на МПС и видеозаснемане. Предвид това е неоснователно оплакването в
жалбата, че били неправилни изводите на състава на районния съд по отношение
годността и техническата способност на АТСС и респ. твърдението,
че видно от представените от ответника доказателства, одобрението и преминалите
тестове били за типа система, а не за конкретно техническо
средство с посочен номер.
По изложените съображения настоящият касационен състав намира за неоснователни
оплакванията в касационната жалба, за допуснато съществено нарушение при
издаване на процесния електронен фиш, изразяващо се в
непосочване в същия на индивидуалния номер на АТСС, което ограничавало правото
му на организиране на адекватна защита. Както бе посочено и
по-горе, посочването в електронния фиш на индивидуалния, т.е. на фабричния
номер на АТСС, категорично не е задължително, т.е. индивидуалният или
фабричният номер на АТСС не е задължителен реквизит на електронния фиш.
Непосочването на този индивидуален или фабричен номер по никакъв начин не е
попречило или ограничило организирането от страна на соченото за нарушител
лице, на адекватна защита срещу процесния
електронен фиш, а както бе обосновано и
по-горе, този индивидуален или фабричен номер на АТСС - ***, е ясно посочен в изготвеното веществено доказателствено
средство - снимката с №*** от 03.09.2021 год., в протокола с Рег.№1300р-5557 от 07.09.2021 год. на ОДМВР – Кърджали за използване
на автоматизирано техническо средство или система, задължителен съгласно чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на министъра на вътрешните работи, както и в Протокола №70-С-ИСИС от
01.10.2020 год. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български
институт по метрология, от
метрологичната проверка на същата АТСС.
Съдът в настоящия състав намира неоснователни и оплакванията в касационната жалба, за
допуснати нарушения на процесуалните правила, касаещи връчването на процесния електронен фиш. Разпоредбата на чл.189, ал.5, предл.1
/първо/ от ЗДвП регламентира, че електронният фиш по ал.4 се връчва на
лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез
длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за
контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Видно е от тази разпоредба, че същата не изисква някакво
специално оправомощаване, било то с
нарочни заповеди или с пълномощни, на полицейските служители,
които осъществяват фактическите
действия по връчване на издадени електронни фишове,
като
е ясно, че такова не се изисква и по отношение на пощенските служители, респ.
служители на куриерски фирми, които връчват препоръчаните писма с обратни
разписки с приложените към тях електронни фишове. В конкретния случай, за
връчването на процесния електронен фиш е оформена
надлежна разписка, от която е видно, че връчването е извършено от полицейски служител от РУ – *** към ОДМВР – Смолян, като в разписката е посочена датата на връчване –
22.04.2022 год., точен час – 13:35 часа, посочен е номерът на връчения електронен фиш - №***/т.е. връчен е бил именно процесния
електронен фиш/, като служителят, връчил ЕФ, се е подписал за „връчил” и е
вписал фамилията си – „Щ.”, като получилият ЕФ – касаторът В., също се подписал в графата „получил” и също е
вписал фамилията си. Във връзка с горното и с развитите в касационната жалба
оплаквания, следва също така да се посочи, че нито в посочената по-горе
разписка за връчване, нито в останалите доказателства по делото, няма абсолютно
никакви данни за това, връчителят на електронния фиш
да е „портиер” в полицейското управление в ***, каквото твърдение, неясно защо,
се съдържа в касационната жалба. Освен това, в мотивите към обжалваното
решение, решаващият състав на Кърджалийския районен съд никъде не е правил заключение,
че „портиерът” в полицейското управление е длъжностно лице, като и това
твърдение всъщност е напълно голословно и несъстоятелно. В мотивите към
обжалваното решение съдът е направил единствено заключението, че обжалваният електронен фиш е връчен от служител в полицейско
управление, който дори да не е представил пълномощно да извършва тази дейност,
то същият безспорно е длъжностно лице по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП и
категорично, за никакъв „портиер” в решението не се споменава. Горният извод на
районния съд в пълна степен се споделя от настоящия касационен състав, предвид
изложените по-горе съображения, като освен всичко останало, следва да се
посочи, че процесният електронен фиш не е съставен от
този полицейски служител, каквото твърдение също се съдържа в жалбата, като е
ясно, че електронните фишове не се съставят или издават от конкретни полицейски
служители, като чл.3 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. на министъра на вътрешните работи ясно регламентира,
че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система, като
това се извършва от териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, в случая – Областна дирекция на МВР – Кърджали и това пределно
ясно е посочено и в процесния електронен фиш. Предвид горното, настоящият касационен състав намира неоснователни и
оплакванията в касационната жалба, за допуснати нарушения на процесуалните
правила, касаещи връчването на процесния
електронен фиш.
Най-сетне, не се споделя и доводът, че не било отчетено от
съда, че записаната скорост на снимката е 85 км/час, а в скоби бил добавен
изразът „приблизително”, но колко точно, не било уточнено и че след като тези
АТСС посочвали конкретна скорост, то било напълно незаконосъобразно
позоваването на приблизителна такава и че така направеното уточнение на
снимковия материал било безспорно доказателство за ненадлежното функциониране
на цялата техническа система. В тази връзка съдът намира за необходимо да
разясни на касационния жалбоподател, че вписаното в снимката №*** от 03.09.2021
год. съкращение в скоби – „(Прибл.)”, след посочената
засечена скорост на движение на МПС „+85 km/h”,
означава не „приблизително”, както счита касаторът, а
указва посоката за задействане на АТСС – „приближаващ”, което е видно и от
самата снимка на МПС, като тази именно посока на задействане - „приближаващ”,
изрично е посочена и в съставения Протокол с Рег.№1300р-5557 от 07.09.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, за използване на
конкретното АТСС - вид ARH CAM S1,
с №***. Следва също така да се упомене, отново за яснота на касатора,
че посоката на задействане на АТТС може да бъде отдалечаващ - О, приближаващ –
П и в двете посоки – Д, а режимът на измерване можеда
бъде стационарен/както в случая/ и в движение. Предвид
горното, съдът в настоящия състав не намира за нужно да коментира повече това
твърдение, изложено в касацинната жалба, като е предвелно ясно, че същото се явява напълно неоснователно.
Така, предвид всички изложени по-горе съображения,
се налага крайния извод, че касационната жалба на А.Х.В.
от ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.
Л.Х.В. от
АК-***, с изложените в нея
оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен
фиш за налагане на глоба Серия ** №***, издаден от ОДМВР -
Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство или система, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата,
регламентиращи издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с
обжалваното решение като законосъобразно издаден, Кърджалийският районен съд е
постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилна
преценка на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
При този изход на делото съдът не следва да се
произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани от ответника по касация, а и реално не са
сторени от него.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК и
чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №144
от 24.06.2022 год., постановено по АНД №449/2022 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.