Решение по дело №2/2019 на Районен съд - Видин

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 671

гр.Видин , 06.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  районен  съд,  гражданска колегия  в  публично  заседание на   четвърти декември през две хиляди и  деветнадесета година , в състав:

                          Председател:Нина Н.

при секретаря   Красимира Илиева, като разгледа  докладваното от съдията  Н.  гр.дело № 2  по описа за 2019г., и за да  се произнесе взе предвид следното:

                 Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.422  ГПК.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД със седалище в гр.София са предявили  срещу К.К.Й. с ЕГН: ********** ***, иск за установяване на вземане в размер 370.05 лева главница  по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на вземането до окончателното издължаване, 50.14 лева договорна лихва за периода 09.06.2017г. -06.03.2018г., 22.29 лева лихва за забава за периода 07.03.2018г./дата на забава до 19.07.2018г.-дата на подаване на заявлението, 9.00  лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 249.97 лева неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение.   Твърди се, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД  е бил сключен договор за паричен заем №2806203/09.05.2017г. в общ размер 450.00 лева, която ответникът усвоява веднага след сключване на договора. В чл.3 на договора е посочено, че със сключването на договора ще се рефинансира текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2731300 в размер 100.83 лева. Твърди се, че  е извършено прихващане със сумата от 100.83 лева. Срокът за погасяване е уговорен до 06.03.2018г. Ответникът не изплатил дължимите суми до края на срока по договора. На 01.06.2018г. с Приложение №1 към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. вземането е прехвърлено на заявителя и е образувано  ч.гр.д.№ 1986/2018г. на ВРС, заповедта по  което е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.В течение на исковото производство вземането е прехвърлено на Агенция за събиране на вземания ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София ,бул. Д-р П.Дертиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , чието участие в производството като трето лице помагач на страната на ищеца е допуснато с определение на ВРС от 31.10.2019г

Представени са писмени доказателства,   приложено е ч.гр.д.№ 1986/2018г. на ВРС.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на ответника, който в срока по същия текст чрез назначен особен представител, е подал  отговор и е сочил доказателства.  Твърди се, че ответникът не е уведомен за цесията,  оспорва се сключването на договора от ответника. Твърди се, че подписът не е на ответника. 

На страните е указано служебно произнасяне от съда по действителността на клаузата в договора, предвиждаща заплащане на гаранция от ответника.На ищеца е указано да посочи дали ще се ползва от оспорения по реда на чл.193 ГПК документ. В указания срок изявление от ищеца не е постъпило, поради което с определение от открито съдебно заседание на 04.12.2019г., оспорения документ – договор за паричен заем №2806203/09.05.2017г.  е изключен от доказателствата по делото.

Видинският районен съд, като взе предвид   твърденията и доводите на страните на страните и събраните в производството доказателства, намира за установено следното: Не се установява в производството от събраните доказателства, сключването между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“АД  ,  на договор за паричен заем  №2806203/09.05.2017г.  В конкретния случай предсатвенот одоказателство е оспорено, указано е на ищеца да заяви дали ще се ползва от договора, същият не е сторил това , поради което е останал недоказан пълно и главно факта на постигнато съгласие между страните ,   чрез договаряне, за сключване на договор за заем. Доколкото цесионерът е встъпил и участва в производството като трето лице –помагач, по реда начл.218 ГПК, а не е заместил главно праводателя си по реда на чл.226, ал.2 ГПК, изявленията му не биха могли да заместят изявленията на главната страна- ищеца по делото. 

При аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на постигнато между страните съгласие за сключване на договора, приетите по делото доказателства не обосновават извод за постигнато между страните по договора съгласие за сключване на договор за заем. На следващо място, по делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че сумата, която се твърди, че е предмет на договора за кредит, действително е била реално предоставена на ответника по делото, което представлява елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.  В исковата молба и последващите изявления на ищеца не се и сочи по какъв начин сумата е предадена на ответника.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, релевантни по делото за сключен  между страните валиден договор  за заем  , поради което в тежест на ответника не е възникнало задължение за връщане на претендираната сума, респ. за плащане на претендираните акцесорни задължения. Предявеният иск  като неоснователен следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски .

 

               Воден от горното, Съдът

 

                                                             Р  Е  Ш  И:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,  ул. Панайот Волов №29, ет.3 , със законен представител   Тервел Янчев Кънчев, против К.К.Й. с ЕГН: **********  с постоянен адрес ***  иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на същата ВЗЕМАНЕТО на “ АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********  в общ размер на 701.45  лева,  представлаваща задължения по договор за паричен заем № №2806203/09.05.2017г.., сключен между К.К.Й. с ЕГН: **********  и  „Изи Асет Мениджмънт“АД  , от които : 370.05 лева главница  по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на вземането до окончателното издължаване, 50.14 лева договорна лихва за периода 09.06.2017г. -06.03.2018г., 22.29 лева лихва за забава за периода 07.03.2018г./дата на забава до 19.07.2018г.-дата на подаване на заявлението, 9.00  лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, 249.97 лева неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, както и искането да бъдат присъдени разноските в производствата по ч.гр.д.№ 1986/18г. ВРС и гр.д. 2/2019г.на ВРС.

Решението е постановено с участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София ,бул. Д-р П.Дертиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , в качеството на трето лице помагач на страната на ищеца.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ВОС по реда на въззивното обжалване.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: