Решение по дело №11226/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4655
Дата: 1 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20183110111226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна, 01.11.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXV състав, в публично заседание проведено на  двадесет и трети  октомври  през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното гр.дело № 11226 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „Т.Б.“ ЕАД срещу И.Д.П. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №648/02.02.2018г., издадена по ч.гр.д. №1302/2018г. по описа на ВРС,  9с.   в полза на ищеца суми, а именно : сумата от 178.31лв. (сто седемдесет и осем лева и тридесет и една стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.03.2016г. – 31.05.2016г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** от 17.10.2015г.,сумата от 670.46лв. (шестстотин и седемдесет лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща неустойка, формирана съгласно чл.11 от договора, за периода от 26.07.2016г. до 17.10.2017г., сумата от 152.82лв. (сто петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период 01.03.2016г. – 31.07.2016г. за предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Apple iPhone 6s 16GB Rose Gold по Договор за лизинг от 17.10.2015г., сключен към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** от 17.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 30.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ответника и ищцовото дружество на 17.10.2015г.  е сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги с предпочетен номер +359****** за срок от 24 месеца по програма НонСтоп 49.99 с неограничени национални минути и стандартен месечен абонамент 49.99 лева, както и Договор от 17.10.2015г. за ;лизинг, с който на ответника е предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Apple iPhone 6s 16 GB Rose Gold срещу заплащане на обща лизингова цена 742.76 лева при първоначална лизингова вноска 547.49 лева и 23 броя месечни лизингови вноски в размер на 8.49 лева.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията по договора за мобилни услуги за заплащане на месечни абонаменти такси и използвани услуги за отчетен период 01.03.2016г. -31.05.2016г. в общ размер на 178.31 лева. 

Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията по договора за  лизинг за заплащане на лизингови вноски за периода 01.03.2016г. - 31.07.2016г. в общ размер на 152.82  лева. 

На 02.07.2016г. на ответника била изпратена писмена покана за доброволно плащане на общата стойност на задълженията му и същият бил уведомен, че при наплащане в 10-дневен срок договорът за мобилни услуги ще бъде прекратен, ще му бъде начислена неустойка, както и че всички останали лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми. Поради неизпълнение на задълженията в 10-дневен срок договорът бил прекратен и на ответника била начислена неустойка в размер на 670.46 лева, формирана съгласно 11 от договора от стандартните месечни абонаменти за период 26.07.2016г. до 17.10.2017г.

За всички задължения бил издадени фактури.

        В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не  е депозирал отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание ответникът излага, че не е сключвал договор с Теленор, че номер 0****** не е негов. Заявява, че не е получил документите по делото и че подписът в договора не е негов.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.10.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги  между “Т.Б.”АД и И.Д.П.    за срок от 24 месеца за предпочитан номер 359****** при абонаментен план 49.99 лева на месец.  Съгласно договора в случай на прекратяването му по вина или инициатива на потребителя през първоначалния срок, потребителят дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока на договора. В случаите, в който е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между цената на устройството без абонамент , съгласно актуалната ценова листа на оператора    към момента на прекратяване на договора и платената от него при предоставянето му от оператора цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.   Договора е вписано предоставяне на молбилно устройство Apple iPhone 6s Rose Gold.

Към договора е приложена ценова листа на абонаментните планове на оператора и декларация, в която абонатът е удостоверил, че е получил екземпляр от Общите условия.

На 17.10.2015г. е сключен Договор за лизинг, съгласно който “Т.Б.”АД предоставя на И.Д.П.    за временно възмездно ползване мобилно устройство марка Apple iPhone 6s Rose Gold  с телефонен номер 359******, като лизингополучателят се е съгласил да заплати обща лизингова цена в размер на 547.49 лева. В договора е вписан погасителен план за сумата, която е следвало да се заплати на ежемесечни вноски всяка в размер на 8.49 лева за срок от 23 месеца.

         Представени са Общите условия по договорите за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарата или друго устрoйство на „Т.Б.“ЕАД и Общите условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги с последно изменение от 30.04.2016г. 

Във Фактура №**********/01.04.2016г., издадена от „Т.Б.“ АД  за отчетен период 01.03.2016г. – 31.03.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 8.49  лева, за месечни такси  са начислени 41.65 лева и за разговори, данни и съобщения  са начислени 5 лева с падеж  на общото задължение в размер на 64.34 лева с ДДС-  16.04.2016г.  

 Във Фактура №**********/01.05.2016г., издадена от „Т.Б.“ АД  за отчетен период 01.04.2016г. – 30.04.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 8.49 лева,  за месечна абонамента такса е начислена сумата от 42.15 лева, за разговори, данни и съобщения  са начислени 25.06 лева, с баланс от предходен период 64.34 лева,  с падеж  на общото задължение  в размер на 153.48 лева с ДДС-  16.05.2016г. 

Във Фактура №**********/01.06.2016г., издадена от „Т.Б.“ АД  за отчетен период 01.05.2016г. – 31.05.2016г. за лизингова вноска е начислена сумата от 8.49 лева,  за месечна абонамента такса е начислена сумата от 41.65 лева,  с баланс от предходен период 153.48 лева с падеж на общото  задължение в размер на 211.95 лева с ДДС -  16.06.2016г.  

Във Фактура №**********/01.08.2016г., издадена от „Т.Б.“ АД  за отчетен период 01.07.2016г. – 31.07.2016г. за лизингова вноска е начислена неустойка в размер на 670.46 лева, вноска за лизинг в размер на 127.35 лева, задължения за предходен период 203.78 лева с падеж на общото задължение в размер на 1001.59 лева с ДДС – 16.08.2016г.

         Представена е покана от 02.07.2016г. отправена от „ Т.Б.“ АД до И.Д.П.     за добдоворлно плащане на задължение в размер на 203.78 лева в 10-дневен срок от връчването й с отправяне на предупреждение, че при неизпълние договорът за мобилни услуги ще бъде прекратен, че ще бъде начислена неустойка и лизинговите вноски ще станат предрсочно изискуеми. 

                  Съгласно заключението на проведената за нуждите на делото ССчЕ  по процесните фактури е постъпило плащане на сума в размер на 8.17 лева през месец май 2016г. Задълженията по договора за мобилни услуги са : 178.31 лева  за услуги с добавена стойност, разговори, съобщения и 670.46 лева- начислена неустойка. Останали са и незаплатени 15 броя лизингови вноски х 8.49 лева – 127.35 лева.

Съдът с оглед гореустановената фактическа  обстановка съдът прави следните правни изводи :

По предявения положителен установителен иск за установяване съществуване на вземането си ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи наличието на следните предпоставки: наличието на валидни договорни правоотношение между него и ответника  по сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359******, че на ответника са предоставени мобилни услуги, размера на исковата претенция.

Ищецът претендира заплащането на процесната сума с твърдението, че същите са начислени за използвани мобилни услуги, месечни абонаментни такси.

От представените по делото доказателства се установява наличието на валидно сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, наличието на задължения по издадени фактури за процесния период.

Ответникът оспорва подписа си в договора, но въпреки дадената му многократно възможност не ангажира доказателства за неистинността на същия. Подписаният от ответника  договор е  частен свидетелстващ документ  и  се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените  с него факти и същият установява наличието на валидно възникнало  облигационно правоотношение на договор за предоставяне на молбилни услуги за предпочетен номер 359******.

От заключението на вещото лице се установява,че фактурираните и дължими за процесния мобилен номер за процесния период са в размер на 178.31 лева с ДДС, поради и което предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.  

 

          По отношение на дължимостта на вноските за лизинг. Съгласно договора за лизинг на ответника е предоставено за ползване мобилно устройство марка Apple iPhone 6s Rose Gold срещу сумата от 547.49 лева с ДДС, която същата е следвало да погаси чрез месечни вноски, всяка в размер на 8.49 лева без ДДС за срок от 23 месеца . Съобразно заключението на вещото лице по договора за лизинг съгласно погасителния план е дължима  сумата от 127.35 лева, чийто падеж се установява да е настъпил към датата на исковата молба с оглед падежните дати в погасителния план,  поради и което искът е основателен и следва да се уважи в размера от 152.82 лева с ДДС.

По отношение на претендираното вземане за неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. За да разполага с възможността да претендира неустойка, кредиторът следва да установи, че същата е договорена с  длъжника, т.е. че последният е изразил съгласие да понесе санкция в претендирания размер и период в случай, че не изпълни или  закъснее да изпълни задължението си. 

          Съгласно Договора за мобилни услуги  в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя през срока на договора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата за стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка сим карта до края на този срок.

         Чл.19б, от ОУ в относимата към процесните отношения редакция от 2016г.,  визира предпоставките за едностранно прекратяване на договора от оператора, като в б.“в“ е описана хипотезата на неплащане на дължими суми след изтичане на сроковете за плащане. В исковата молба липсват твърдения относно обстоятелството от коя дата мобилния оператор счита договора за прекратен, нито дали е отправено нарочно волеизявления за разваляне на договора, което да е достигнало до абоната.    Съобразно разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД кредиторът може да прекрати договора, когато длъжникът не е изпълнил задълженията си по причина, за която отговаря, след като му даде подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, което следва да се направи в писмен вид с оглед, че процесният договор е сключен в писмена форма. Доказателствата в тази насока не са ангажирани – представена е покана за която няма данни да е получена от ответника, поради и което съдът намира, че мобилният оператор не е упражнил валидно правото си да развали договора и същият не е бил прекратен преди изтичане на уговорения срок, поради и което претенцията му за заплащане на неустойка се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

По разноските :   

С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК  в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от исковете, както следва : 217.55 лева за заповедното производство в размер на лева, от които 16.73  лева за д.т. и 200.82  лева за адвокатско възнаграждение, за исковото производство – за 83.68 лева за д.т.; 241.07 лева за адвокатски хонорар и  167.35 лева за заплатен депозит за ССчЕ. 

Предвид гореизложеното съдът :

 

                                                        Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ****** със седалище и адрес на управление *** ******, че  И.  Д.П., ЕГН: ********** с адрес *** дължи заплащането на следните суми : 178.31 /сто седемдесет и осем  лева и тридесет и една ст./ лева, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси   за отчетен период 01.03.2016г. – 31.05.2016г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** от 17.10.2015г., сумата от 152.82лв. (сто петдесет и два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период 01.03.2016г. – 31.07.2016г. за предоставено за временно и възмездно ползване устройство марка Apple iPhone 6s 16GB Rose Gold по Договор за лизинг от 17.10.2015г., сключен към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359****** от 17.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване заявлението в съда – 30.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА  за сумата от 670.46лв., представляваща неустойка, формирана съгласно чл.11 от договора, за периода от 26.07.2016г. до 17.10.2017г.

ОСЪЖДА  И.  Д.П., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати  на „Т.Б.“ЕАД, ЕИК : ****** със седалище и адрес на управление *** ****** сумата от 217.55 /двеста и седемнадесет лева и петдесет и пет ст./лева, представляваща реализирани разноски в заповедното производство и сумата от 492.10 /четиристотин деветдесет и два лева и десет ст./лева,  представляваща стойността на направените разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1  от ГПК.

 

Решението  подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от  получаването  му от  страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: