Решение по дело №1302/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е повод постъпила с вх. № 8664/17.06.2024г. жалба от Д. Г. Д. от гр.Варна срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000544/02.05.2024г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР-Варна, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбите на закона и в несъответствие с целта му. Твърди се, че жалбоподателката не е управлявала автомобила и нямала качеството на водач на МПС. Поради това счита Заповедта за постановена в нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта не била ясна, т.к. не било ясно за кое точно административно нарушение се налага мярката. Твърди, че са издадени две ЗППАМ като процесната била втора по ред и свидетелството й за управление на МПС било отнето още с първата заповед. Поради това към момента на издаване на процесната заповед тя вече нямала СУМПС, което да й бъде отнемано. Моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл.168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, тъй като е адресат на акта, който го засяга неблагоприятно.

Производството по издаване на заповедта е започнато служебно във връзка със съставен АУАН Серия GA № 1237446 от 01.05.2024г. С акта контролните органи констатирали, че на 01.05.2024г. в 13:11часа в гр. Варна по [улица]до бл.7 Д. Г. Д. е управлявала л.а.„К.С.“ с рег. №[рег. номер], собственост на ОТП Лизинг-клон Варна и отказала да бъде изпробвана с техническо средство DRЕGER DRUG TEST 5000 с фабричен №ARJM-0053 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП от водача Д., която го подписала без възражения.

В хода на проверката на Д. във връзка й бил издаден талон за медицинско изследване №0165398 от 01.05.2024г. със стикер № [рег. номер], в който е отразено, че тя е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества, за който отказ Д. се подписала. В талона е отразено, че следва да се яви във ВМА Варна, като е посочено, че е била отведена до МБАЛ С. А. за изследването. Удостоверено е, че екземпляр от талона са връчени на Д. в 14:30часа на 01.05.2024г.

Въз основа на така съставения АУАН Серия GA № 1237446 от 01.05.2024г. на основание чл.22 от ЗАНН е издадена обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0819-000544 от 02.05.2024г. от Началник група в сектор Пътна полиция, към ОД на МВР – Варна, с която на Д. Г. Д. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. " б " ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В обстоятелствената част на заповедта е описано изложеното в обстоятелствената част на АУАН, че на 01.05.2024г. около 13:11часа в гр. Варна, [улица]до бл.7, Д. Г. Д. е управлявала л.а.К. С. с рег. №[рег. номер], собственост на ОТП Лизинг-клон Варна и е отказала да бъде изпробвана с техническо средство DRЕGER DRUG TEST 5000 с фабричен №ARJM-0053 за установяване употребата на наркотични вещества и/или техни аналози. В заповедта е направен извода, че Д. виновно е нарушила чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП като извършила: отказва да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалването й е връчена на 03.06.2024г. на Д. срещу подпис.

В хода на съдебното производство във връзка с оплакванията в жалбата и оспорването на установените в заповедта факти и обстоятелства по искане на ответника са разпитани свидетелите К. Й. Д. и Р. Г. К.. Свидетелят К. Й. сочи, че на 01.05.2024 г. били изпратени на адреса към 13:10часа в гр. Варна по повод постъпил сигнал за настъпило ПТП на [улица]до бл.7 в град Варна. На място установили лек автомобил „К.С.“, който бил качен върху металните анти-паркинг колчета на тротоара, четири колчета от които били съборени. Д. Д. била в пристигналата на място линейка. От свидетел-очевидец на случилото се, който подал сигнала за ПТП на телефон 112 узнал, че Д. е била на шофьорското място в лек автомобил К.С и треперела, поради което той подал сигнала на 112 и като дошла линейката я изкарали от шофьорското място. Д. отказала да отиде в болница, поради което линейката била освободена и попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, като заявила на полицейските служители, че тя е управлявала автомобила. Извършена й била проверка за употреба на алкохол, какъвто се установило, че е налице, след което й казали, че следва да й извършат проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Д. отказала да бъде проверявана за употреба на наркотични вещества с техническо средство, за който отказ я уведомили, че ще й бъде съставен акт. Докато пишели актовете полицаите, дошъл приятел на Д.. Последната отново изпаднала в пристъп и колабирала, при което свидетеля Д. й оказал първа помощ и линейката била върната да я вземе и откара в МБАЛ „Света Анна – Варна“.

Свидетелят Р. К. също описва, че на 01.05.2024г. са били назначени със свид. Д. в наряд и след 13:00 часа били изпратени на адрес за обслужване на настъпило ПТП. Установили на място, че в линейката пристигнала по сигнала преглеждат жената, която управлявала катастрофиралия автомобил. От тел.112 разбрали кой е подал сигнала и този свидетел на случилото се извикали на мястото. Според показанията на очевидеца, като минавал по улицата видял автомобила, който се намирал върху антипаркинг колчетата разположени в края на тротоара, като в него единствено на шофьорското място била жената, която била в безпомощно състояние, във връзка с което се обадил за помощ на телефон 112. Този човек казал, че помогнал да извадят жената от автомобила за да й окажат помощ от пристигналата линейка, след което си тръгнал. Свидетелят К. заявява, че жената е била по-добре и като я разпитал му заявила, че след като се е качила в автомобила и потеглила, няма спомен какво се е случило произшествието. Следващото нещо, което си спомняла било, че е в линейката. Тя не отрекла, че е управлявала катастрофиралия автомобил и попълнила за това декларация по чл.188 от ЗДвП. Уведомили я, че следва да й извършат проверка за употреба на алкохол и на наркотични вещества. Той извършил проверката за употреба на алкохол, като уреда отчел наличие на такъв над допустимото, с оглед на което я уведомил, че ще й бъде съставен акт. След това Д. отказала да бъде направена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство, за който отказ също й бил съставен АУАН. Докато издавали документите дошъл приятел на Д., който след малко започнал да вика за помощ, тъй като тя отново получила пристъп и колабирала. Свидетелят извикал отново линейката да се върне, а колегата му й оказал първа помощ. След като изчакали специализирания автомобил да свали катастрофиралата кола от металните колчета, полицаите отишли в здравното заведение, където водачката разписала всички необходими документи и актове.

Не е спорно по делото, че съгласно приетите в съдебната фаза писмени доказателства – писмо на МБАЛ Варна / л.29 / се установява, че във връзка с издадения на жалбоподателката талон за медицинско изследване на 01.05.2024г. Д. Д. е дала същият ден биологични проби, които са постъпили в лабораторията по химико-токсикологични изследвания на ВМА-МБАЛ-Варна. В писмото е посочено, че предварителния резултат на пробата на Д. е положителен за наркотични вещества, като в забележка в писмото е уточнено, че предварителните резултати не могат да се тълкуват като окончателни, докато не бъдат потвърдени по надлежния ред.

В подкрепа на оспорванията в жалбата с твърдения за неправилност на установените и описани в заповедта факти и обстоятелства, от процесуалният представител на Д. не са ангажирани доказателства. Не е посочено конкретно кое друго лице е управлявало автомобила, ако не е било шофирано от Д. при настъпване на произшествието, нито са представени доказателства тя да е била съгласна и да е съдействала на полицейските служители да бъде тествана на място с техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Същевременно от ответника са представени и по делото са приети собственоръчно попълнена от Д. декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отразила, че тя е управлявала описания автомобил на посочената дата и място конкретния автомобил, както и съставения й и подписан от нея без възражения АУАН №1237445/01.05.2024г. за това, че е управлявала автомобила след употреба на алкохол.

При тези фактически установявания, при проверката за наличие на основания за отмяна по чл.146 от АПК на заповедта бе взета предвид приложимата в случая правна уредба в Закона за движение по пътищата.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-000544/02.05.2024г. е издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна въз основа на правомощията по Заповед № 365з- 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР - Варна, издадена във връзка с т.3 от Заповед №8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа конкретните факти и обстоятелства и приложените правни разпоредби, въз основа на които е постановена със съответната разпоредителна част, поради което е с необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Поради това не е налице основание по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяването й за нищожна, респ. за нейната отмяна.

Правилно ответникът се позовал на чл.22 от ЗАНН в заповедта като основание за налагане на принудителната мярка. Съгласно чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат. В специалния Закон за движение по пътищата принудителните административни мерки са разписани в глава VІ. В посочения в заповедта чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения прилагането на принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на някоя от алтернативно изброени конкретни хипотези.

Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта са посочени констатациите изложени в съставеният АУАН Серия GA № 1237446 от 01.05.2024г. - фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение и разпоредбата на чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, в която това деяние е възведено като административно нарушение. Словесното описание на нарушението в Заповедта е ясно и в достатъчна степен индивидуализирано: че на 01.05.2024г. около 13:11часа в гр. Варна, [улица]до бл.7, Д. Г. Д., управлявала л.а.К. С. с рег. №[рег. номер], собственост на ОТП Лизинг-клон Варна и отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство DRЕGER DRUG TEST 5000 с фабричен №ARJM-0053 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози.

В чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидено на водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се налага наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.

Налага се извода за правилно прието в заповедта, че с отказът да бъде тествана за употреба на наркотични вещества или техни аналози от органите на полицията при проверката на 01.05.2024г. след като е настъпило ПТП с управлявания от нея автомобил, водачът на МПС Д. Д. е извършила нарушение, във връзка с което в ЗДвП е предвидено прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС.

Поради спецификата на мерките по чл.171 от ЗДвП в производството по налагането им органът не уведомява предварително заинтересованите лица за започването му, а въз основа на АУАН се пристъпва към издаването на заповед за прилагане на ПАМ, като СУМПС се изземва още със съставяне на акта съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, поради което чл.26 от АПК не се прилага, а чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването й не спира изпълнението й, по аргумент от което по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на заповедта за ПАМ.

В случая от фактическите установявания изложени в заповедта се налага извода, че преди издаването й административния орган е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както изисква чл.35 от АПК и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да обоснове отмяната й на основание чл.146, т.3 от АПК.

При проверката за правилното приложение на закона съдът взе предвид, че правилно в заповедта е посочено, че е отказала да бъде тествана с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. В чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП са изброени изчерпателни хипотезите, при наличие на която и да е от които се прилага този вид ПАМ: „който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване…“.

Установяването на този факт е достатъчен за да са налице материалните предпоставки за издаване на заповедта. Дали жалбоподателката е изпълнила предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване е ирелевантно, тъй като при съществуващата правна уредба е достатъчен факта на отказа й да бъде проверена с техническо средство или с тест. След като не е спорно между страните, че Д. е водач, който при управление на МПС е предизвикал ПТП, при обслужване на което е предприето извършване на проверка от контролните органи по ЗДвП, при която е отказала да й бъде извършена такава с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, правилно и законосъобразно е направен извода за наличие на отказ при който на основание чл.171, т.1, б. „б“ следва да й бъде наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца. С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно се установява наличието на една от възможните хипотези, при които се прилага ПАМ по чл.171, т.1, б. " б " ЗДвП, а именно - отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. При установеното с АУАН нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон и не е налице основание за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК.

Неоснователни и опровергани от писмените и гласните доказателства по делото са твърденията в жалбата, че Д. не е управлявала автомобила и не е субект на отговорността по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Тези твърдения се опровергават с факта, че Д. е попълнила собственоръчно Декларация по чл.188 от ЗДвП на 01.05.2024г., в която вписала, че лично е управлявала автомобила. Този факт се потвърждава от свидетелските показания на актосъставителя К. и свидетелят Й., които са установили на място само нея и от сведенията дадени от оказалия й помощ преминаващ човек са узнали, че Д. е била сама в автомобила и е бил ав него сама на мястото на водача когато е бил върху колчетата. Според показанията на Д., тя лично пред него е потвърдила, че се е качила в автомобила и лично го е управлявала преди да настъпи произшествието.

Неоснователни са доводите в жалбата, че на Д. са й били издадени два АУАН и две заповеди за ПАМ, съответно свидетелството й за управление на МПС е било отнето още с първата заповед, поради което е безпредметно с втората заповед да й се отнеме СУМПС. Съгласно ТР №13 от 20.12.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима чл.18 от ЗАНН. Поради това правилно са били издадени два АУАН за установените две нарушения и правилно са постановени две заповеди за налагане на ПАМ. Всяка от наложените ПАМ на Д. за нарушение на ЗДвП може да бъде с различен времеви период, поради което правилно органа е посочил във всеки акт изрично срока, за който се отнема СУМПС, което в съответствие със законовите разпоредби цитирани по-горе фактически се отнема още със съставяне на АУАН. Посочването в ПАМ, че се отнема СУМПС, е във връзка с изпълнението на мярката по всяка една заповед.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т.е. тези мерки са преустановяващи и превантивни. Мярката наложена в хипотезата на отказ на водача да бъде тестван за наличие на наркотични вещества или техните аналози е превантивна и цели да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично посочени условия - елементи от фактическия състав относно установяването. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка друга принудителна мярка е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата й. Степента на обществена опасност на отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водача до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Със заповедта ПАМ е наложена съгласно така разписаното от законодателя, поради което тя се явява акт, който съответства на целта на ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство за наличие на наркотични вещества или техни аналози, чрез което се елиминират потенциалните възможности това да доведе до възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца е счетено от законодателя като съразмерно и съответно на преследваната легитимна цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл.171, т.1, б."б" ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - " до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца ". Поради това заповедта не представлява акт издаден в нарушение на принципа за съразмерност в чл.6 от АПК и в съответствие с целта на ЗДвП, поради което не е налице основание по чл.146, т.5 от АПК за нейната отмяна.

В обобщение на изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора своевременното направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката Д. Г. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна ОД на МВР - Варна сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, във вр. с чл.37, ал.7 от Закона за правната помощ.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалба вх.№8664/17.06.2024г. от Д. Г. Д. с [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0819-000544/02.05.2022г. издадена от Началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. от гр.Варна с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 100лв.(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.