Р Е Ш Е Н И Е
№ 138
гр. Перник, 21.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–П.***, в публично съдебно
заседание проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Съдия:
Слава Георгиева
при съдебния секретар Е.В.***,
като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 225 по
описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), във вр. с чл. 244, ал. 2 от АПК.
Производството
по делото е образувано на основание решение № 5308 от 26.04.2021г., постановено
по административно дело № 1 377/2021г. по описа на Върховния административен
съд на Република България. С решението състав при ВАС на основание чл. 244, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК е отменил Решение № 124 от 13.04.2020г.,
постановено по административно дело № 104/2020 година по описа на
Административен съд–П.***, като делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. С първоинстанционното решение е отхвърлена жалба на А.Т.М.
против решение № КПК-3 от 03.01.2020г. на директора на ТП-П.*** към НОИ, с
което е потвърдено разпореждане № 0-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите, с което е отказано
изплащане на парично обезщетение по болничен лист № *** от 02.07.2019г.,
издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК) към „***– ПСК“ (***) ООД, гр. П.***.
В сезиращата
жалба А.Т.М. твърди, че решението на директора на ТП-П.*** на НОИ е неправилно
и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно е спряно
производството по отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност, с разпореждане на длъжностно лице, което не му е надлежно
връчено. Излагат се и доводи, че решаващият административен орган не е
взел предвид изложените в жалбата срещу разпореждането факти. Иска да се отмени оспореното решение.
В съдебно заседание проведено на 11.06.2021г.
жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и пледира
същата да се уважи, тъй като решението
на ТЕЛК дало повод за спиране изплащането е отменено. Иска се присъждане на съдебни
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание проведено на 11.06.2021г. ответникът по жалбата–Директорът на ТП-П.***
на НОИ за представител изпраща главен юрисконсулт Й. С.***. Оспорва жалбата и
пледира същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като не е налице влязъл в
сила акт на медицинската експертиза, който да се е произнесъл по
законосъобразността на процесния болничен лист. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен
съд – П.***, в настоящия съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, вкл.
представените доказателства по чл. 239, т. 1 от АПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледа по същество.
По
фактите:
От
доказателствата по делото е видно, че на А.Т.М. е издаден болничен лист № *** от 02.07.2019г. за
временна неработоспособност за периода от 03.07.2019г. до 01.08.2019г.,
породена от общо заболяване, с диагноза **************. В същия е вписан и
режим на лечение домашен-амбулаторен. Болничния лист е издаден от лекарска
консултативна комисия към „***“ООД, гр. П.***.
В
Информационната система за електронен обмен на документи и данни осигурител
„Интера софт“ООД е депозирал удостоверение с вх. № Р14-13-000-00-********** от
25.07.2019г. (приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за
паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)
пред ТП-П.*** към НОИ, относно правото на изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност на М. по болничен лист *** от 02.07.2019г..
При
анализ на данните от издадените болнични листове, постъпили в *** за А.Т.М.,
било установено, че временната неработоспособност на лицето е с начало
03.06.2019г. до 01.08.2019г.– общо 60 дни в болничен отпуск, с диагноза по МКБ:
******************.
Директорът
на ТП-П.*** на НОИ упражнявайки правомощието си по чл. 112, ал. 1, т. 2 от
Закона за здравето (ЗЗ), във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза
на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
(ПУДОРОМЕРРКМЕ), след извършена проверка, сезирал Териториалната експертна
лекарска комисия (ТЕЛК) П.*** с жалба с изх. № 1029-13-1154 от 26.07.2019г.
против болничен лист *** от 02.07.2019г.. Жалбата е изпратена чрез Регионална
здравна инспекция (РЗИ) П.*** (л. 14 от делото).
На
основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, с разпореждане № Д-13-999-00-**********
от 26.07.2019г. (лист 17 от делото) ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП-П.*** на НОИ, спрял производството по отпускането
на парично обезщетение за временна неработоспособност на М. по болничен лист № ***
от 02.07.2019г. до произнасяне на ТЕЛК-П.***
по подадената жалба срещу болничния лист.
В ТП-П.***
на НОИ на 14.11.2019г. постъпило Експертно решение (ЕР) *** от 11.10.2019г. на
ТЕЛК – П.***, ІІ състав „Общи заболявания“ при МБАЛ „***“АД, гр. П.*** (лист 21
от делото), взето на заседание на Комисията № 95, проведено на 11.10.2019г.. Обжалваният
болничен лист № *** от 02.07.2019г. не е потвърден. В решението е отбелязано,
че съставът на ТЕЛК–П.***, поради
неявяване на лицето на 07.10.2019г. се е произнесъл въз основа на медицинската
документация от ЛКК, издала болничния лист. При осъществената проверка не е установил състояние, обуславящо
продължителна временна нетрудоспособност на лицето и не е потвърдил болничния
лист. Върху експертното решение е направено отбелязване, че същото е влязло в
сила на 11.11.2019 година.
Въз
основа на решението на ТЕЛК при МБАЛ“***“АД, с разпореждане №
О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП-П.*** на НОИ, отказал изплащане
на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на А.М. по болничен лист *** от
02.07.2019г. Длъжностното лице се е позовало на експертното решение, с което е
отменен болничния лист.
Разпореждането е обжалвано пред по-горестоящия
административен орган, който с решение № КПК-3 от 03.01.2020г. е отхвърлил
подадената жалба и с подробно изложени мотиви, по същество потвърдил разпореждане
№ О-13-999-00-********** от 18.11.2019г.
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП-П.***
на НОИ.
Недоволен
от решението е останал М., който го е оспорил пред Административен съд-П.***.
Образувано е административно дело № 104/2020 година по описа на Административен
съд–П.***. С решение № 124 от 13.04.2020г., съдът е отхвърлил жалбата срещу решение № КПК-3 от 03.01.2020г.
на директора на ТП-П.*** на НОИ като неоснователна. Съдебното решение е влязло
в сила на 13.04.2020 година.
С решение
№ 5308 от 26.04.2021г., постановено по АД № 1377/2021г. по описа на Върховния административен
съд на Република България е отменено решение № 124 от 13.04.2020г., постановено
по АД № 104/2020г. по описа на Административен съд-П.*** и делото е върнато за
ново разглеждане. Дадени са указания при новото разглеждане да се провери
експертно решение № 65 от 08.01.2021г. на ТЕЛК, ІІ-ри състав общи заболявания,
с което е потвърден болничен лист № *** от 02.07.2019г. влязло ли е в сила.
В изпълнение на дадените указания настоящия
състав намира следното:
С Експертно
решение (ЕР) *** от 11.10.2019г. на състав на ТЕЛК – П.***, ІІ състав „Общи
заболявания“ при МБАЛ „***“АД, гр. П.***, взето на заседание на Комисията № 95,
проведено на 11.10.2019г. не е потвърдил болничен лист № *** от 02.07.2019г..
С ЕР 3384
от 30.11.2020г. по жалба на А.М. Националната експертна лекарска комисия
(НЕЛК), специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ отменя ЕР № *** от 11.10.2019г. и връща ЕР на
ТЕЛК-П.*** за ново произнасяне по болничен лист № *** от 02.07.2019г..
С ЕР № 65
от 08.01.2021г. ТЕЛК-П.***, II-ри състав „Общи заболявания“ към МБАЛ „***“ АД, гр. П.***,
след преглед на лицето и въз основа на представени ЛАК с вписан преглед,
потвърждава болничен лист № *** от 02.07.2019г. като приема, че са налице
обективни данни, доказващи наличието на основание за издаването му и съответно
потвърждава болничния лист.
С жалба №
1029-13-1434#5 от 11.02.2021г. директор на ТП-П.*** към НОИ обжалва пред НЕЛК експертно
решение № 65 от 08.01.2021г. на ТЕЛК-П.***.
С
експертно решение № 0653 от заседание № 053 от 23.03.2021г. специализиран
състав по хирургични, ортопедични и ССЗ
при НЕЛК отменя и връща ЕР на ТЕЛК за
ново освидетелстване по отношение на болничен лист с № *** от 02.07.2019г..
Експертно
решение № 0653 от заседание № 053 от 23.03.2021г. специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ при НЕЛК е обжалвано
от настоящия жалбоподател и е образувано
административно дело № 235/2021 година по описа на Административен съд–П.***,
насрочено за 28.06.2021 година. С оглед на това не е налице влязъл в сила акт
на медицинска експертиза, нито е налице влязъл в сила съдебен акт, относно законосъобразността
на процесния болничен лист.
С Решение
№ 5308 от 26.04.2021г. на Върховния административен съд, постановено по
административно дело № 1377/2021 година, образувано по искане на А.М. за отмяна
на влязлото в сила решение по административно дело № 104/2020 година по описа
на Административен съд – П.***, решение № 124 от 13.04.2020г. е отменено на основание чл. 239, т. 1 от АПК и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – П.***.
В решението е прието, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на
влязлото в сила съдебно решение, което е неблагоприятно за молителя –
потвърждаването на болничен лист № *** от 02.07.2019г., сочещ на временна
нетрудоспособност на жалбоподателя за периода от 03.07.2019 година до 01.08.2019
година, като законосъобразен акт на медицинската експертиза, е ново
обстоятелство, тъй като в съдебното производство пред Административен съд – П.***
М.. е твърдял, че за посочения в болничния лист период от време е бил временно
нетрудоспособен, както, и че издаденият болничен лист е неправилно отменен,
като молителя не е бил в състояние да представи доказателства в подкрепа на
така изтъкнатите пред първоинстанционния съд доводи. Всички обсъдени по-горе
доказателства еднозначно сочат, че издадения болничен лист не е влязъл. Към
настоящия момент е налице съдебно производство АД № 235/2021 година по описа на
Административен съд – П.*** с предмет обжалване законосъобразността на
Експертно решение № 0653 от заседание № 053 от 23.03.2021г. на специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ при НЕЛК, с
което е отменено и върнато за ново произнасяне експертно решение на ТЕЛК-П.***
по отношение на болничен лист с № *** от 02.07.2019г..
Успоредно с това, с разпореждане №
Д-13-999-00-********** от 12.02.2021г. ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите е спрял производството по отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен
лист № *** от 02.07.2019г. до произнасяне от НЕЛК по негова
жалба № 1029-13-1434#5 от 11.02.2021г. срещу ЕР на ТЕЛК № 65 от 08.01.2021г., с което е
потвърден болничния лист и който не е влязъл в сила, с оглед на гореизложеното.
При така установените факти, настоящият съдебен
състав на Административен съд – П.***, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Предмет
на съдебен контрол в настоящото съдебно производство, съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на Ръководителя на ТП-П.*** на НОИ. Оспореното
решение е издадено от директора на ТП-П.*** към НОИ, който съгласно чл. 117, ал. 1, т.
2, б. "е" от КСО е
компетентен орган да разгледа жалби срещу разпореждане на длъжностното
лице, с което се отказва изплащане на парични обезщетения по глава четвърта.
Разпореждането, с което е отказано изплащане на парично обезщетение за общо
заболяване е издадено от компетентен орган.
Разпореждането
е издадено в изискуемата форма за валидност. При издаването му е спазена
предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Същото е мотивирано и има изложени фактически и правни основания. Отразени са
фактическите изводи, който са подведени под конкретни правни норми. От своя
страна в решението са изложени фактически изводи, направени от решаващия
орган при осъществената контролна
дейност, които са подведени под съответната правна норма. Съдържа ясно
формулиран диспозитив и информация за реда, срока и органа, пред който подлежи
на обжалване. Датирано и подписано. По–горестоящият административен орган е
постановил своя акт след като е разгледал жалбата по същество. Изложил е
мотиви, от които се установява, че споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл.
40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от ДОО за постановяване на отказ да се изплаща парично
обезщетение/помощ за общо заболяване.
В хода на административното производство на са допуснати процесуални
нарушения, които да послужат за отмяна
на оспорвания акт.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и се
позовават на прави норми разписващи правомощието да се постанови акт с такова
съдържание. Правното основание за издаване на
Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководителят по изплащането
на обезщетенията и помощите към ТП-П.*** на НОИ е разпоредбата на чл.
40, ал. 3 от КСО. Съгласно нея, когато лицето няма право на обезщетение,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите издава разпореждане за отказ. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване имат право на
парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност. Отпускът поради временна неработоспособност се удостоверява
с болничен лист. Съгласно чл. 112, ал. 2 от Закона за
здравето болничен лист може да се обжалва от териториалните поделения на
НОИ.
В настоящия случай болничен лист № *** от 02.07.2019г. е обжалван по съответния ред. С Експертно
решение № *** от заседание № 95 от 11.10.2019г. ТЕЛК, ІІ-състав към МБАЛ“****“АД
не е потвърдил болничния лист. Видно от
поставения печат върху него същото е влязло в сила на 11.11.2019г.. По силата на чл. 113, ал. 3 от
Закона за здравето това решение е задължително за всички лица,
органи и организации в страната, в т. ч. и за органите от НОИ. Отмяната на болничния
лист правилно е зачетена от ответника по жалбата, защото това е фактическото
основание за постановения отказ да се изплати обезщетението за временна
неработоспособност. В обжалвания административен акт коректно е посочено
наличието на влязло в сила решение на ТЕЛК, с което не се потвърждава болничния
лист. Към дата на постановяване на разпореждането от 18.11.2019г. право на
парично обезщетение за временна неработоспособност не е възникнало, тъй като не
е налице годен титул, който да го обоснове. От събраните по делото
доказателства се установява, че и към настоящия момент не е налице влязъл в
сила акт на медицинска експертиза удостоверяващ, че болничен лист № ***
от 02.07.2019г. е отменен. При това положение лицето не е в отпуск поради временна
неработоспособност и същото няма право на обезщетение. Като е достигнал до
същите изводи, ответникът е постановил акт, който не страда от отменителни
основания.
Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите към ТП- П.*** на НОИ е материално
законосъобразно, а решението на директор на ТП-П.*** към НОИ, с което е
потвърдено е правилно. Към дата на постановяването му е налице правно основание
да се откаже изплащането на парично обезщетение, поради общо заболяване, тъй
като е представено Експертно решение № *** от 11.10.2019г. на ТЕЛК, ІІ-състав
при МБАЛ“***“АД, с което болничния лист не е потвърден,. Върху същото е поставен
печат – влязло в сила на 11.11.2019 година – лист 21 от делото. В тази връзка в
хода на настоящето производство жалбоподателя не ангажира доказателства в
подкрепа на обратната теза, по която е депозирал молба за отмяна пред Върховния
административен съд, който с Решение № 5308
от 26.04.2021г., постановено по административно дело № 1377/2021г. е отменил
решението на Административен съд–П.***, въпреки обстоятелство, че нито в
производството пред ВАС, нито в настоящото съдебно производство са представени
доказателства за влизане в сила на издадения болничен лист, по който е отказано
изплащането на парично обезщетение. Напротив доказателствата събрани в
настоящето производство водят до еднозначен извод, че болничен лист № *** от
02.07.2019г. не е влязъл в сила и към настоящия момент. Поради изложеното към
момента на издаване на Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г., ръководителят
по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП-П.*** на НОИ е постановил
последното при наличието на безспорни доказателства – Експертно
решение № *** от 11.10.2019 г. на ТЕЛК, ІІ-състав, с което болничния лист не е
потвърден, видно от поставения печат върху него – влязло в сила на 11.11.2019г.
– лист 21 от делото. Потвърдил последното при оспорването му по административен
ред, директорът на ТП-П.*** е постановил правилно решение.
При съобразяване с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Към момента на издаване на разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г.
ръководителят по изплащането на обезщетенията и помощите към ТП-П.*** на НОИ не
са били налице данни за потвърждаване на издадения болничен лист, поради което
издаденото разпореждане и потвърдителното решение на директора на ТП-П.*** към
НОИ са правилни и законосъобразни.
Доколкото въпросът със законосъобразността на болничен лист № *** от 02.07.2019г. за временна неработоспособност е
пряко свързан с правото на парично обезщетение се приема, че и към настоящия момент няма влязъл в
сила акт, който да го е разрешил.
Експертно решение № 65 от 08.01.2021г. на ТЕЛК-П.*** дало повод за отмяна на
първоинстанционното решение, видно от доказателствата по делото не е влязло в сила, както и няма произнасяне,
респ. няма влязъл в сила акт на медицинска експертиза, постановен въз основа на
експертно решение № 653 от 23.03.2021г. на специализиран състав на НЕЛК, с
което е отменено и върнато на ТЕЛК-П.*** за ново произнасяне по
законосъобразността на болничен лист № ***
от 02.07.2019г..
С оглед на изложеното жалбата на А.Т.М. против Решение № КПК-3/03.01.2020г. на
директора на ТП–П.*** на НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-107 от
03.12.2019г. против разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на
ръководител по изплащане на обезщетения и помощи е неоснователна. И решението и
разпореждането, с което е постановен отказ са издадени от компетентни органи и са в
необходимата форма за действителност. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им, които да
доведат до самостоятелната им отмяна.
Материалният закон е приложен точно. Същите са в съответствие на целта
на закона. С оглед горното жалба ще се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Същите
са своевременно заявени и представляват разноски за юрисконсулско
възнаграждение. На основание чл. 143,
ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК разноски за
юрисконсулско възнаграждение са дължими. Осъществено е процесуално
представителство. Същите на основание чл. 24 от Наредба
за заплащане на правната помощ се определят в минимален размер на
100.00лева. Жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ТП–П.*** на НОИ
направените по делото разноски в размер на 100, 00 лв. /сто лева/.
Настоящото производство е по жалба срещу решение,
издадено по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1, т.
2, б. "е" от КСО, поради което и на основание чл. 119 от КСО решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Т.М. против
Решение № КПК-3/03.01.2020г. на директора на ТП-П.*** на
НОИ, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-107 от 03.12.2019г. против
Разпореждане № О-13-999-00-********** от 18.11.2019г. на ръководител по изплащането на обезщетенията
и помощите.
ОСЪЖДА А.Т.М.,
с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ТП– П.*** на НОИ съдебни разноски по делото в
размер на 100, 00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 119 от КСО.
Съдия:/п/