Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.02.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 11733 по
описа на ВРС за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Д.И.Д.,
ЕГН ********** и И.И.Д., ЕГН **********,***, с която са предявени обективно и
субективно съединени искове по както следва: 1) иск по чл.31, ал.2 от ЗС от К.Д.Д.
срещу Д.И.Д. за заплащане сумата от 1254,40 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на собствените на ищеца 5,34 кв.м. ид.ч. от съсобствените на страните недвижими имоти, представляващи
построени в имот с идентификатор *******жилищни сгради за периода от
03.04.2018г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане; 2) иск по чл.86 от ЗЗД от К.Д.Д.
срещу Д.И.Д. за заплащане сумата от 156,45 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата от 1254,40 лева за периода от 01.05.2018г. до 23.07.2019г.; 3)
иск па чл.31, ал.2 от ЗС от К.Д.Д. срещу И.И.Д. за заплащане сумата от 1095,10
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствените на
ищеца 4,66 кв.м. ид.ч. от от съсобствените
на страните недвижими имоти, представляващи построени в имот с
идентификатор *******жилищни сгради, за периода от 03.04.2018г. до
23.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане; 4) иск по чл.86 от ЗЗД от К.Д.Д. срещу И.И.Д. за
заплащане сумата от 136,59 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1254,40 лева за периода от 01.05.2018г. до 23.07.2019 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че родителите
на ищеца Д.Д. Н. И Р.К.К., които са починали, приживе построили две основни
сгради на основание отстъпено право на строеж върху държавна земя. Правото на
строеж било закупено от Д. Н.на 18.11.1957г., като въз основа на същото бил издаден позволителен билет № 246 от
21.02.1964г. за постройка върху парцел IV, кв. № 1168 с административен адрес: ул. „е.п. № **.
Били построени следните постройки: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****,
с площ от 20 кв.м. и еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****, с площ
от 36 кв.м. върху земя с идентификатор *****, собственост на държавата. След
смъртта на родителите на ищеца същите оставили за наследници своите синове –
ищеца и *****, който също починал на 15.01.2004г. и оставил за наследници
своите синове – двамата ответници и техния брат К.И.Д.. Така ищецът притежавал
½ ид.ч. от процесните сгради, а ответниците и брат им по 1/12 ид.ч. От
построяването в имота живеел ищеца заедно със семейството си. Преди няколко
години ответника И.Д. заявил претенции към имота, а по-късно там се настанил да
живее и ответника Д.Д., който без знанието и съгласието на останалите изхвърлил
наемателката и нейните вещи от жилището. В настоящия момент ищецът живеел в
предната част на жилищната сграда с площ от 36 кв.м., като семейството му
обитавало две стаи с баня и тоалет. Зад тези стаи имало стълбище, една стая,
две салончета, баня и тоалет, които се обитавали от ответника И.Д., а ответника
Д.Д. живеел в другата жилищна сграда с площ от 20 кв.м. Поради влошените
отношения между страните бил заведен иск по чл.32, ал.2 от ЗС, по който било
образувано гр.д. № 1833/2017г. по описа на ВРС. По същото се установило, че
ищеца притежавал наследствена квота от 46 кв.м., а ползвал 36 кв.м., ответникът
Д.Д. притежавал квота от 15,33 кв.м., а ползвал 36 кв.м., а И.Д. притежавал
квота от 15,33 кв.м., а ползвал 20 кв.м. Ответниците ползвали повече площ
отколкото притежават, ищецът нямал достъп до техните жилища и бил лишен от
ползването на 10 кв.м. от своята част. Същевременно Д. ползвал 5,34 кв.м.
повече, а И. 4,66 кв.м. повече. След решението за разпределение на ползването,
страните не могли да определят обезщетение за ищеца, който изпратил на
ответниците нотариални покани, но същите не му заплатили обезщетение. Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в месечен размер от 150 лева общо за
двамата ответници, от които 80,10 лева от Д.Д. и 69,80 лева от И.Д..
В законоустановения срок ответниците са депозирали
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни.
Не оспорват твърденията за съсобственост в имота, че е налице разпределение на
ползването по силата на съдебно решение, както и че И.Д. живее в посочените от
ищеца помещения. Оспорва се твърдението, че Д.Д. живее в едната сграда. Твърди
се, че същият от м. април 2018г. до настоящия момент се намира в Затвора-Варна,
където изтърпява наказание лишаване от свобода. Сочи се, че с влязлото в сила
решение е посочено кой каква част от имота ще ползва, предвид което исковете са
изцяло неоснователни. В условията на евентуалност се оспорват претенциите по
размер. Твърди се, че размерът е силно завишен предвид състоянието на имота и
местонахождението му. Твърди се още, че ищецът самостоятелно ползва избено
помещение в имота от 36 кв.м., което не е било предмет на разпределението на
ползването, заключил е същото и не допуска ответниците до него.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответниците поддържа
отговора и оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а
и се установява от представените писмени доказателства, че страните са
съсобственици на процесните недвижими имоти, представляващи Жилищна сграда еднофамилна с площ от 20кв.м., с идентификатор ***** по КК и КР на гр. Варна и Жилищна
сграда еднофамилна, с площ от 36 кв.м.,
с идентификатор ***** по КК и КР на гр. Варна, построени върху земя, с идентификатор
*******по КК и КР на гр. Варна, собственост на държавата, и двете сгради с адрес: гр.Варна, ул.“Е. № **като ищецът приежа ½ ид.ч. от двете жилищни
сграда, а двамата ответници и технич брат К.И.Д. притежават общо другата
½ ид.ч. Следователно всеки от ответниците притежава по 1/6 ид.ч. от
имота, а не както е посочил ищеца в исковата молба – по 1/12 ид.ч. Същите квоти
са установени и в производството по гр.д. № 1833/2017г. по описа на
ВРС.
С влязло в сила съдебно решение гр.д. № 1833/2017г. по описа на ВРС съдът е разпределил на основание чл. 32, ал.2 от ГПК ползването
на съсобствените недвижими имоти,
представляващи Жилищна сграда
еднофамилна с площ от 20кв.м., с идентификатор ***** и Жилищна сграда
еднофамилна, с площ от 36 кв.м., с идентификатор *****, построени
върху земя, с идентификатор *****, собственост на държавата, и двете сгради
с адрес: гр.Варна, ул.“Е. № **съгласно вариант ІІ-ри на скица, приложена към заключението на в.л.Ц.А.,
депозирано на 21.06.2017г., на л.54 от делото, която скица приподписана от съда представлява
неразделна част от настоящото решение между съсобствениците, както
следва: 1. ищецът К.Д.Д. ЕГН **********
- ще ползва частта от процесния имот, означена като Дял І-ви на скицата към
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза –
сграда с идент.№*****, състояща се от две стаи, баня и тоалет, и застроена плащ
36кв.м., означена на приложение №1 с цифрата „1“; 2. ответникът И.И.Д. ЕГН **********
- ще ползва частта от процесния имот, означена като Дял ІІ-ри на скицата към заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза - сграда с идент.№*****, състояща се от стая,
салонче, баня и тоалет, при застроена площ от 20кв.м., означена на приложение
№1 с цифрата „2“; 3. ответникът Д.И.Д. ЕГН **********
- ще ползва частта от
процесния имот, означена като Дял ІІІ-ти на скицата към заключението
на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза - сграда с идент.№*****.2, състояща се от две стаи,
баня и тоалет и застроена площ от 36кв.м., означена на означена на приложение
№1 с цифрата „3“.
С нотариална покана, връчена на ответника Д.Д. на 03.04.2018г. ищецът го е поканил да му
заплаща ежемесечно сумата от 150 лева, като обезщетение, поради
обстоятелството, че ползва по-голяма квадратура от тази, която му се полага, а К.Д.
ползва с 20- кв.м. по-малко жилищна площ.
С нотариална покана, връчена на ответника И.Д. на 03.04.2018г. ищецът го е поканил да му
заплаща ежемесечно сумата от 150 лева, като обезщетение, поради
обстоятелството, че ползва по-голяма квадратура от тази, която му се полага, а К.Д.
ползва с 20- кв.м. по-малко жилищна площ.
По делото е разпитан един свидетел на страната на
ищеца – Г.Р.. Съгласно показанията й свидетелката познавала ищеца от 2010-2011г.
В двора, в който се намирала къщата на ищеца имало две постройки. И. живеел с
жена си и двете си деца зад къщата на К., където направил още една стая,
въпреки че нямал право. В другата постройка живеела жената на Д. заедно с
детето им, имали и куче, а Д. бил в затвора. Свидетелката твърди, че е виждала
в двора жената на И.с детето им и семейството на И.. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, предвид че са дадени от безпристрастно лице и не
противоречат на събрания по делото доказателствен материал.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средният пазарен наем на процесните
имоти, които се ползват от ответниците, за периода от 03.04.2018г. до
23.07.2019г. е в размер на 4940 лева. Наемът за 10 кв.м. от тях е в размер на
882 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.31, ал.2
от ЗС и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По исковете по чл.31, ал.2 от ЗС
Съобразно разпределението на доказателствена тежест
ищецът следва да докаже, че страните са съсобственици в имота, размера на
своята ид.ч. от имота, обстоятелството, че ответниците ползват лично по-голяма
част от идеалната част, която притежават от недвижимия имот за процесния
период, размера на обезщетението за лишаване от ползване, както и твърдението
си, че е изпратил покана на ответниците за заплащане на обезщетение.
Ответниците следва да докажат правопогасяващ факт по отношение на задължението
за плащане на обезщетение.
Безспорно се установи, че страните са съсобственици в
процесните два имота, като ищецът има ½ ид.ч., а всеки от ответниците –
по 1/6 ид.ч.
Не е спорно между страните, че ответникът И.Д. ползва
определения му дял с решението гр.д. № 1833/2017г. по описа на
ВРС. Не е спорно и че ответникът Д.Д. в
част от процесния период пребивава в Затвора-Варна, като неясно остана точно от
кога.
Установи се от показанията на св. Р., че в една от
постройките в рамките на двора, в който е къщата на ищеца, живеят жената на Д.
и детето му.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС
е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се
събират добиви и граждански плодове. В мотивите към тълкувателното решение се
сочи, че искът би бил основателен включително, когато ползващият съсобственик е
допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. В този
смисъл ползването на вещта от жената и детето на ответника Д.Д., които той е
оставил да живеят там безвъзмездно, съставлява лично ползване, независимо че
самият ответник не обитава имота, предвид че изтърпява наказание в
Затвора-Варна.
Съдът намира, че обстоятелството, че ползването на
имотите е разпределено със съдебно решение, не означава, че е недопустимо
искане за обезщетение за лишаване от ползване. В мотивите към самото решение по
гр.д. №
1833/2017г. по описа на ВРС е посочено, че следва да се въззприеме единствения възможен вариант за разпределение, макар
че не отговоря с точност на квотите на страните в съсобствеността. В този случай
възникналото неравенство следва да се уравни чрез заплащане на обезщетение.
Съгласно решението общата площ на разпределените за ползване сгради е 92 кв.м.,
а припадащите части на страните съобразно квотите им съсобствеността са, както
следва: 46 кв.м. за ищеца (1/2 ид.ч.) и по 15, 33 кв.м. за ответниците (по 1/6
ид.ч.). Съгласно допуснатото разпределение ищецът К.Д. ползва само 36 кв.м.,
въпреки че притежава 46 кв.м. ид.ч. Същевременно ответникът И.Д. ползва 20
кв.м., въпреки че притежава 15,33 кв.м. ид.ч., а ответникът Д.Д. ползва 36
кв.м., въпреки че е собственик на 15,33 кв.м. В този смисъл И. Д.дължи на ищеца
обезщетение за ползването на 4,66 кв.м., а Д.Д. – за 5,34 кв.м.
Установи се, че с нотариални покани, получени от
двамата ответници на 03.04.2018г. ищецът ги е поканил да му заплащат ежемесечно
сума в размер на 150 лева за частта, която ползват и която надвишава квотата им
в съсобствеността, считано от получаване на поканата. Следователно обезщетението
е дължимо за процесния период, който е посочен от ищеца от датата на получава
на поканата – 03.04.2018г. до датата, предхождаща подаването на исковата молба
по настоящото дело – 23.07.2019г.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза
размерът на общо дължимото на ищеца за процесния период е 882 лева. Същото
следва да се разпредели между двамата ответници съгласно частите, които ползват
над тези, които им се полагат така, както бяха описани по-горе. В този смисъл
ответникът И.Д. дължи обезщетение в размер на 411,01 лева, а ответникът Д.Д. –
в размер на 470,99 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск срещу ответника И.Д. се явява частично основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 411,01 лева и да бъде отхвърлен за разликата до заявения размер от
1095,10 лева, а предявеният иск срещу ответника Д.Д. се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 470,99 лева и да бъде
отхвърлен за разликата до заявения размер от 1254,40 лева
По исковете за законна лихва по чл.86 от ЗЗД
С оглед основателността на главните искове основателни
за явяват и исковете за законна лихва върху главницата. В настоящия случай
доколкото обезщетението за лишаване от ползване се дължи ежемесечно, съдът
намира, че длъжникът изпада в забава за всяко месечно плащане, считано от първо
число на следващия месец. С оглед на изложеното дължима се явява законната
лихва за посочения от ищеца период, а именно от 01.05.2018г. до 23.07.2019г. Размерът
на дължимото обезщетение, изчислен с лихвен калкулатор за И.Д. е 51,26 лева, а
за Д.Д. – 58,74 лева.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
иск срещу ответника И.Д. се явява частично основателен и следва да бъде уважен
за сумата от 51,26 лева и да бъде отхвърлен за разликата до заявения размер от
136,59 лева, а предявеният иск срещу ответника Д.Д. се явява частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 58,74 лева и да бъде отхвърлен
за разликата до заявения размер от 156,45 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК отвтениците следва
да да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в размер на 200 лева за депозит за вещо лице
и 300 лева за адвокатско възнаграждение,
като предвид че не е посочено по кой от исковете са направени съдът
намира, че са
по равно по исковете срещу двамата ответници. В този смисъл ответникът И.Д. следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 93,83 лева, а ответникът Д.Д. –
в размер на 93,87 лева.
Процесуалният представител
на отвтениците в хода на устните
състезания е заявил искане да му бъде
придено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът намира, че за да се присъди адвокатски хонорар по посочената разпоредба следва да е представено доказтаелство за сключен договор
за правна защита и съдействие,
в който изрично да е
уговорено, че се осъществява
безплатна защиа на соченото основание. В настоящия
случай по делото са представени само пълномощни от двамата ответници за процесуалния
им представител. Предвид изложеното ищецът не следва да бъде осъждан да заплати на адв. Й. адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********
с адрес: *** да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 470,99 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на припадащите се на ищеца
5,34 кв.м. ид.ч. от съсобствените на
страните недвижими имоти, представляващи построени в имот с идентификатор *******жилищни
сгради за периода от 03.04.2018г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 24.07.2019г. до окончателното плащане, на
основание чл.31, ал.2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 470,99 лева до заявения размер от 1095,10 лева.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 58,74 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
470,99 лева за периода от 01.05.2018г. до 23.07.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над сумата от 58,74 лева до заявения размер от 156,45 лева.
ОСЪЖДА
И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 411,01 лева, представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на припадащите се на ищеца 4,66 кв.м. ид.ч. от съсобствените на страните недвижими имоти, представляващи
построени в имот с идентификатор *******жилищни сгради за периода от
03.04.2018г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 24.07.2019г. до окончателното плащане, на основание чл.31,
ал.2 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 411,01 лева до
заявения размер от 1095,10 лева.
ОСЪЖДА
И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 51,26 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 470,99 лева за периода от
01.05.2018г. до 23.07.2019г., на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от
51,26 лева до заявения размер от 136,59 лева.
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 93,83
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на К.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 93,87
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: