№ 283
гр. Варна , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Дончева
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500360 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Постъпила е частна жалба от „НД-Хеликом“ ЕООД, представлявано от управителя В.Д.Н.
чрез адв. И.И. – ВАК, срещу определение № 2419/08.07.2021 год по ч.гр.д. № 20213100101733 по
описа на ВОС, с което е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение по бъдещ
иск, предявим на осн. чл. 19 ал.3 от ЗЗД срещу А.Т.К., Р.И.К. и Р.Т.К.. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде допуснато исканото обезпечение чрез
налагане на възбрана върху недвижим имот с идентификатор 10135.2508.1554 по КК на гр. Варна.
Съставът на Апелатвен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Производството пред първоинстанционния съд е инициирано с молба от „НД-Хеликом“
ЕООД за допускане на обезпечение по бъдещия иск, който възнамерява да предяви срещу А.Т.К.,
Р.И.К. и Р.Т.К. за обявяване на окончателен на предварителния договор за проектиране, издаване
на разрешително за строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на
сграда, прехвърляне на идеални части от поземления имот и въвеждане в експлоатация на
сградата, сключен на 27.07.2020 год. Поисканата обезпечителна мярка е възбрана върху
поземления имот, собственост на бъдещите ответници, върху който ще бъде извършено
строителството.
Интереса си от обезпечението молителят е обосновал с твърдения, че въпреки
изпълнението от негова страна на задълженията си по предварителния договор, бъдещите
1
ответници създават пречки да настъпят условията за реализиране на трети и четвърти етап и
виновно възпрепятстват настъпването на условията за учредяване право на строеж в полза на
изпълнителя. Вместо това са предприели преговори с друг строител.
От съдържанието на сключения предварителен договор се установява, че изпълнителят се е
обвързал със задължение да построи в имота на собствениците сграда, като вместо плащане на
цена за правото на строеж да изгради и им предаде обекти в сградата в рамките на 25% от общата
разгъната застроена площ, а останалите 75% ще получи изпълнителят. Така формулирани,
клаузите на договора не съдържат индивидуализация по отношение на обектите на правото на
строеж, което бъдещите ответници са се задължили да учредят. В договора има поето също
задължение собствениците да прехвърлят на изпълнителя и правото на собственост върху ид.части
от поземления имот, но падежът на това задължение е уговорен в по-късен момент – след
завършване на грубия строеж на сградата.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че липсва яснота относно съществените
характеристики на бъдещия иск, което го прави нередовен. На обезпечаване подлежат само искови
претенции, които са допустими и вероятно основателни. В случая по отношение частта от
предварителния договор, касаеща учредяването на право на строеж липсва конкретност относно
обектите на ограниченото вещно право, а в частта за прехвърлянето на собствеността върху
ид.части от поземления имот искът е преждевременен.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2419/08.07.2021 год по ч.гр.д. № 20213100101733 по описа на
ВОС,г.о., 10 състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2