№ 70
гр. Нова Загора , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20212220100155 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на К. Ж. Ж. с ЕГН **********,
като майка и законен представител на малолетното дете Р. Р. Д. с ЕГН **********, двамата
с настоящ адрес: гр.Нова Загора, ж.к.„Загоре“ бл.2, вх.„В“, ап.37, чрез процесуален
представител и съдебен адресат: адв.М.П. М. от АК - Сливен, със служебен адрес: гр.Нова
Загора, ул.„Диньо Нойков“ № 39, офис 2 против Р. Д. Ж. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Питово, общ.Нова Загора, с адрес за призоваване по месторабота: гр.Нова Загора,
кв.„Индустриален“ № 1, „СИНТЕРАМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК, съгласно който при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена.
В исковата молба се посочва, че с влязло в законна сила на 24.08.2017 г. Решение № 147/
24.08.2017 г. по Гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Pайоненсъд - Нова Загора, гражданският
брак на страните по делото бил прекратен с развод, упражняването на родителските права
върху малолетното дете Р. било предоставено на майката, а за ответника бил определен
режим на контакти с детето и бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на
140.00лв., чрез неговата майка и законен представител, считано от 01.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Сочи се, че ответникът заплащал в срок така определената от съда издръжка, но извън нея
не предоставял никакви средства на сина си и не му купувал необходими вещи, рядко
вземал детето при себе си, дори в определените му от съда дни за контакти и никога извън
тях и още, че не го водел на почивки /с малки изключения - за по 2-3 дни годишно/, не му
1
осигурявал каквито и да било развлечения, не му купувал подаръци за рождения ден и/или
други празници, съответно нямал разходи за детето от такъв характер. Ответникът не
участвал в покриване на инцидентни разходи за сина си, пък било то и свързани с лечение и
закупуване на лекарства.
С исковата молба се поддържа, че от определянето на издръжката били изминали повече от
3 години, през които настъпили множество промени в обстоятелствата, въз основа на които
съдът определил издръжката тогава. Детето Р. било ученик в 4-ти клас на СУ„Христо
Ботев“, гр.Нова Загора. За него били необходими средства за храна, облекло, обувки,
развлечения и почивка, за осигуряване на нормални битови условия за живот, за покриване
на разходите в ежедневието му на учащ. Твърди се, че всичко това изисквало значителни
средства, които единствено и само майката осигурявала. Детето било обгрижвано адекватно
от майка си и растяло физически и психически здраво, като затова тя била подпомагана от
лица от разширения си кръг семейство, но не и от бащата на детето.
Посочва се, че майката работи на постоянен трудов договор в „Синтерама България“ ЕООД,
гр.Нова Загора и получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна
заплата, а към момента тя е в платен отпуск /майчинство/ за отглеждане на второто си дете -
Ж.Я.М., родена на 11.10.2019 г. и получава месечно обезщетение в размер на 380 лв.
Твърди се също, че тя изцяло била поела непосредствените грижи за сина си Р., като имала
алиментни задължения и по отношение на второто си дете.
За ответника сочи, че той също работи на постоянен трудов договор в „Синтерама
България“ ЕООД, гр.Нова Загора, но на мениджърска позиция и получавал месечно
възнаграждение, значително по-високо от това на майката, както и по-високо от
възнаграждението, което получавал при предишното определяне на издръжката. Имал
финансовата възможност да участва адекватно в издръжката на сина си, но доброволно не
желаел да го прави, въпреки че нямал други низходящи, за които да се грижи и издържа.
Навежда, че освен посоченото по-горе, към момента на подаване на настоящата искова
молба минималният размер на издръжките на непълнолетни лица, равняващ се на 1/4 от
МРЗ, е в размер на 162.50 лв. и определената с Решение № 147/ 24.08.2017 г. по Гр.д. №
1051/ 2017 г. издръжка на детето Р. била значително под законовия минимум, което не
съответствало нито на нуждите на детето, нито на възможностите на ответника да му
предоставя такава.
Предвид гореизложеното и отчитайки промяната в обстоятелствата - увеличените нужди на
детето от издръжка и увеличените възможности на ответника да дава такава, ищцата моли
съда да постанови решение, с което да измени размера на определената с Решение №
147/24.08.2017 г. по Гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора издръжка,
като я увеличи от 140.00 лв. на 300.00 лв. и да осъди ответника, да заплаща на малолетното
си дете Р. Р. Д. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител, месечна
2
издръжка в размер на 300.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда,
ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска, до настъпване на законови
основания за изменението или прекратяването ѝ, както и да заплати направените разноски в
настоящото производство.
С исковата молба са представени писмени доказателства по опис, които ищцовата страна
моли съдът да приеме. Отправени са доказателствени искания за допускане до разпит на
двама свидетели в режим на довеждане, относно твърденията в исковата молба, за
задължаване на ответника да представи удостоверение за доходи и декларация за семейно и
имотно състояние, както и да се приложи към настоящото производство гр.д. № 1051/2017 г.
по описа на Районен съд – Нова Загора.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Р. Д. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Питово, общ.Нова Загора и настоящ адрес: гр.Нова Загора, пл.„Свобода“ № 11, чрез
процесуалния си представител адв.Е.А. Д. е депозирал отговор на исковата молба по делото.
В него се твърди, че предявения иск е допустим, но частично основателен до размера 200.00
лв. месечна издръжка за детето Р. Р. Д., като за разликата до до претендирания размер от
300.00 лв., искът бил завишен и неоснователен, като излага следните съображения:
По силата на чл.143, ал.2 от СК двамата родители дължали издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете, която се определяла съобразно възрастта и нуждите на детето, както и
съобразно доходите на двамата родители. За да се иска изменение на присъдената издръжка,
следвало да има изменение на обстоятелствата, които били налице при предходното ѝ
присъждане през м.август 2017 г. Счита, че не били налице нови обстоятелства, освен
законовите такива, свързани с определяне на размера на минималната месечна издръжка от
родител, които да водят до определяне на издръжка в размер повече от 1/2 по-висок от
определената такава със съдебно решение № 147/24.08.2017 г., постановено по гр.д. №
1051/2017 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора.
Относно фактите и обстоятелствата свързани с твърденията в исковата молба, а именно
нарасналите нужди на детето, счита същите за неоснователни. Детето е на единадесет
години и неговите нужди били нормалните и обичайните за тази възраст, която сама по себе
не представлявала убедително основание за увеличаване размера на месечната издръжка
още повече, че в настоящия случай при определянето ѝ през месец август 2017 г. издръжката
била определена в размер, относително висок за стандартите на страната ни и в настоящия
момент, при липса на промяна в нуждите на детето, задоволявала месечните му потребности
от издръжка.
Визира критериите, заложени в чл.50 от ППЗЗакрД, вр. с Постановление № 305 на МС от
19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
според които необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14-годишна
възраст били в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход в размер на
75 лева, или 262.50 лв.
3
Отчитайки индивидуалните нужди на детето, както и обществено-икономическата
обстановка в страната и императивният минимум на издръжката, предвиден в чл.142, ал.2 от
СК /от 01.01.2021 г. - 162.50 лв./ счита, че необходимата месечна издръжка изплащана от
него за детето е в размер на 200.00 лв., доколкото не били налице доказателства за
извънредни нужди на същото, да има някакви заболявания, които да са хронични и да
налагат допълнително лечение, което да е скъпо, нито такива да посещава някакви
извънкласни форми, за които се налагат допълнителни средства.
Счита, че размера на исканата издръжка от 300.00 лева месечно е значително завишен и не е
във възможностите му да я плаща. Твърди, че винаги когато контактува с детето, се е
интересувал от нуждите му и е купувал необходими му вещи, а за празниците винаги се е
старал да получи желания подарък, дори и да не е имал необходимата финансова
възможност.
Твърди също, че не се е дезинтересирал от сина си. Не отговаряло на истината, че рядко
взема детето, както и че не представя никакви средства извън определените и не купува на
сина си необходимите вещи. Не отговаряло на истината и изложеното в исковата молба, че
не вземал детето през лятото и/или други празници. Правел всичко възможно да го взема два
пъти месечно, но понякога поради естеството на работа си, тъй като работи на смени,
същите съвпадали с определения режим, но след това е настоявал и за по-чести контакти и
извън него, които са му били отказвани от ищцата.
Посочва, че през лятото на 2020 г. синът му бил при него един месец за времето от 22.07. до
22.08.2020 г. Всяка година според възможностите си го водел на почивка. Вземал го по
повод рождените му дни, бил при него и при посрещането на Новите 2020 и 2021 година за
по 4-5 дни, а също и че ищцата никога не го била търсила за инцидентни разходи както
твърдяла.
Потвърждава, че работи във фирма „Синтерама България“ ЕООД - Нова Загора, но не било
вярно, че получава високо възнаграждение, съответстващо на възможността да заплаща
месечна издръжка в размер на 300.00 лева. Посочва, че съобразно получаваните доходи,
може да осигури месечна издръжка на детето си в размер на 200.00 лева, до който размер
признава иска за основателен. За разликата над тази сума, до претендиралия размер от
300.00 лева счита, че искът е неоснователен.
Визира представеното от него Удостоверение Изх. № 21/08.02.2021 г., издадено от
„Синтерама България“ ЕООД - Нова Загора от което било видно, че получава средно брутно
възнаграждение в размер на 1272.88 лева. Нетното му трудово възнаграждение варирало
около 995.00 лв. Разяснява, че има текущи разходи за наем, тъй като живее на квартира.
Освен това изплащал всеки месец кредит по Договор за потребителски кредит №
1703292089878940 от 2017 г. с Райфайзенбанк в размер на 182.60 лв. месечна вноска, макар
че за същия в постановеното съдебно решение № 147 от 24.08.2017 г. по гр.д. 1051/2017 г.
4
по описа на Pайонен съд - Нова Загора, с което бил прекратен брака им, ищцата била поела
задължение да заплаща месечно сумата в размер от 91.30 лв. Твърди, че от постановяване на
решението и влизането му в сила 24.08.2017 г. до настоящия момент същата не изпълнявала
задълженията си по същото и кредита изплаща единствено и само той.
Сочи, че поради естетството на работата си, не разполагал с време през което да търси
допълнителна работа и да реализира допълнителни доходи. Счита, че освен нуждите на
детето следвало да се преценяват и възможностите му да заплаща претендираната издръжка.
Изчислява, че при брутен доход от 1283.70 лв. и след покриване на данъците - 287.42 лв.,
наем - 100.00 лв. и кредит - 182.60 лв. /с падеж 10.04.2024 г./, в общ размер на 570.02 лв.,
както и ежемесечната издръжка, която плаща към момента - 140.00 лв., сумата с която
разполагал била в размер на 285.56 лв., при което средствата, които му оставали и след
заплащане на обичайните ежемесечни разходи за ток, вода и храна, на него не му остават
средства с които да живее и да посрещам нуждите си и изпадал в невъзможност да плаща
претендираното увеличение до пълния размер.
В този смисъл, под страх от наказателна отговорност, не можел да приеме претендирания
размер на издръжката, тъй като същият щял да се окаже непосилен, но след като закона
вменявал задължение на родителите да заплащат издръжка на непълнолетните си деца,
счита, че ще е справедливо нейният размер да бъде определен в размер до 200.00 лв., който
бил над императивната норма на чл.142, ал.2 от СК или ¼ от минималната работна заплата
за страната.
Поради изложеното счита, че след като се има предвид възрастта на детето и възможностите
на бащата, претендираният от ищцата размер на издръжка, а именно 300.00 лв. е завишен и
моли съдът, да определи такава в размер на 200.00 лв. месечно, който да заплаща считано от
датата на депозиране на исковата молба, като за разликата над тази сума до претендирания
размер от 300.00 лв., искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
При съгласие от другата страна, заявява готовност за сключване на споразумение по делото.
Представил е и моли да бъдат приети писмени доказателства по опис.
Ответникът също моли съда да допусне двама свидетели при режим на довеждане, с които
ще установява, че редовно се вижда с детето и го взема при мен, полага за него грижи,
купува му подаръци, както и че няма други доходи освен получаваното трудово
възнаграждение.
В последното по делото открито съдебно заседание са дали показания и свидетелите В.Х.С.,
Я.М.Я. - на съпружески начала с ищцата, Я.Г.П. – на съпружески начала с ответника и
В.Г.С..
5
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдът е приел представените писмени доказателства: Удостоверение за раждане, издадено
въз основа на Акт за раждане № 0172/ 25.01.2010 г. от Община Сливен; Решение №
147/24.08.2017 г. по Гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Pайонен съд - Нова Загора;
Удостоверение № 141/19.01.2021 г., издадено от СУ „Христо Ботев“, гр.Нова Загора;
Договор за правна помощ и пълномощно; Удостоверение с Изх. № 21/08.02.2021 г. от
„Синтерама България“ ЕООД; Договор за потребителски кредит от 12.04.2017 г., ведно с
погасителен план към него; Договор за наем от 01.01.2021 г.; Извлечения от банковата
сметка на Р. Д. Ж., относно погасяване на потребителския кредит в Райфайзенбанк за
периода от 10.01.2018 г. до 10.12.2020 г.; Договор за правна защита и съдействие;
Декларация за СМПИС; Списък на разноските от Р. Д. Ж.; Удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 2252/16.10.2019 г. от Община Сливен; Документи
за покупка на велосипед от 22.02.2021 г.; Квитанции към ПКО на СУ „Христо Ботев“,
гр.Нова Загора; Фискални касови бонове за покупки на дрехи, обувки, аксесоари, играчки,
медицински прегледи, плажни принадлежности, Документи за покупка на GSM апарат;
Документи за покупка на игрова конзола Xbox; Разписка на EASY PAY за платена сметка на
БТК ЕАД по моб.номер **********, както и приобщените гласни доказателства.
Видно от материалите по делото, страните са родители на малолетното дете Р. Р. Д. с ЕГН
**********, роден на 21.01.2010 г., както и че последният е ученик в четвърти клас в СУ
„Христо Ботев“, гр.Нова Загора за учебната 2020/2021 г.
С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 1051/2017 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, ответникът Р. Д. Ж. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на К. Ж. Ж. с ЕГН
**********, като майка и законен представител на малолетното дете Р. Р. Д. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 140.00 лв., до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва, което ответника
изпълнява точно.
По делото са представени доказателства за доходите на бащата, като от представеното
Удостоверение с Изх. № 21/08.02.2021 г. от „Синтерама България“ ЕООД се установи, че
брутното трудово възнаграждение на ответника е 1278.88 лв..
От представения едногодишен договор за наем е видно, че ответника заплаща на
наемодателя си ежемесечно наем в размер на 100.00 лв.
От извлеченията от банковата сметка на Р. Д. Ж. в Райфайзенбанк за периода от 10.01.2018
г. до 10.12.2020 г., приложени на л.27 до л.62 по делото е видно, че ответника погасява
ежемесечно по 182.61 лв., представляващи пълната вноска по Договор за потребителски
6
кредит от 12.04.2017 г. със срок по погасителен план до 10.04.2024 г., за който съдът е
постановил в Решението си от 24.08.2017 г. по гр.д. № 1051/2017 г., изплащането на кредита
остава общо задължение на двамата съпрузи, който се задължават да си поделят месечните
погасителни вноски или за всеки от тях по 91.30 лв.
От декларацията на ответника за СМПИС се установи, че същият е собственик на 1 брой
МПС и 1/6 ид.ч. от наследствен имот в с.Питово.
Показанията на двете групи свидетели по делото са взимно противоречиви.
С оглед изложеното, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК.
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, а съгласно чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
В настоящия случай, обективно за периода от около 3,5 години, изминал от присъждане на
издръжката в досегашния ѝ размер – 140.00 лв., са настъпили трайни и съществени
изменения на обстоятелствата, касаещи размера на определената издръжка, платима от
ответника. Променили са се и икономическите условия в страната, като индикация за това е
и размера на минималната работна заплата, която за цялата 2020 г. е в размер на 610 лв., а
към днешна дата вече е в размер на 650.00 лева. Ноторно известен е фактът, че в последните
няколко години се забелязва трайна тенденция на нарастване на цените на стоките и
услугите, което предпоставя и изисква по-висок размер на необходимите средства за
издръжка на едно лице месечно.
От друга страна, ищецът е пораснал, вече е на 11 навършени години и е ученик в четвърти
клас, поради което има нужда от повече и същевременно нови (както и с по-голям размер)
дрехи, обувки, както и повече средства за храна и други ежедневни разходи, необходими за
правилното му физическо развитие и психическо развитие, тепърва са му необходими и
средства за закупуване на учебници и учебни помагала и такива за задоволяване на
общообразователни и културни потребности. Отчитайки тази нужда на детето, съдът
намира, че за осигуряване на необходимия му стандарт на живот и създаване на нормални
условия за такъв, съобразно критериите в РБ, са нужни средства в значително по-голям
размер от определения с предходното решение на съда.
Следователно, налице са елементите от състава на разпоредбата на чл.150 от СК за
7
увеличение на присъдената издръжка.
Показанията на двете групи свидетели по делото са взаимно противоречиви, като изходящи
от заинтересовани страни по делото, с което не допринасят значително за разкриване на
обективната действителност, поради което съдът счита, че не следва да ги кредитира изцяло.
Те частично потвърждават, че както майката, така и бащата се грижат за детето Р. Р. Д., в
това число предоставят и допълнителни средства необходими за текущи разходи.
При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да
намери приложение нормата на чл.142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката
да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи.
Безусловният характер на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете, цели да му се
осигуря такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и
развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно.
Съдът отчита, че майката на ищеца е в обективно затруднение за осигуряване издръжката на
детето, с оглед нарасналите му нужди и дължимата издръжка за другото си дете. Освен това
видно от представените материали по делото, майката явно изпитва финансови затруднения
и вероятно поради това не плаща своята част от вноската по кредита, но за сметка на това
бащата е поел този ангажимент за своя сметка, с което обаче неговите разходи са се
увеличили ежемесечно.
От друга страна, с оглед установения брутен месечен доход на бащата, който видно от
представеното удостоверение е бил в размер на 1279 лв. месечно, както и отчитайки
притежаваното от него движимо и недвижимо имущество, действително заплащаните от
него вноска по потребителски кредит с краен падеж 10.04.2024 г., заплащането на месечен
наем, както и режийни разходи, присъщи за всяко домакинство в това число битови сметки,
данъци, разходи свързани пряко и непряко с притежавания от него автомобил, такива за
храна, дрехи и лекарства, съдът намира, че изменение на издръжката в размер на 230.00 лв.
би бил справедлив и в интерес на детето, съобразен с възможностите на бащата и няма да
затрудни неговата собствена издръжка и е в синхрон с разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК.
Така определеният размер на издръжката не би създал неоправдани затруднения за бащата и
ще допринесе за срочното изпълнение на задължението, което също е от особена важност с
оглед характера на този вид престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално
осигуряване на издържаните. Останалите необходими средства ще се дават от майката,
която ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и
отглеждането на детето.
С оглед изложеното, съдът намира предявеният иск за увеличение на размера на издръжка
срещу ответника за частично основателен и счита, че следва да се уважи до размер от 230.00
лв. месечно.
8
Определената сума за издръжка се присъжда, считано от датата на предявяване на иска –
02.02.2021 г., до настъпването на нови обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента
на просрочието до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до пълния предявен
размер от 300.00 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Нова Загора държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, изчислен съгл. чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК – 4 на сто върху тригодишните платежи или за остатъка от време до
навършване на осемнадесетгодишна възраст на детето, както е в случая - 129.60 лева.
И двете страни са претендирали присъждане на сторените в производството разноски – по
300.00 лв. за адвокатски хонорар. С оглед частичното уважаването на предявения
иск,съответно отхвърлянето му в другата част, следва да се осъди ответника, да заплати на
ищцовата страна направените разноски по делото и същият следва да бъде присъден на
ищцовата страна, пропорционално на уважената част от иска в размер на 168.75 лв. за
адвокатски хонорар.А ищцовата страна следва да се осъди да заплати на ответната такава
частично разноски в размер на 131.25лева
Въз основа на изложеното и на основание чл.150 от СК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА ИЗДРЪЖКАТА, определен със Решение № 147 по гр.д. №
1051/2017 г. на Районен съд – Нова Загора, като ОСЪЖДА Р. Д. Ж. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.Питово, общ.Нова Загора, обл.Сливен, ДА ЗАПЛАЩА НА малолетното
дете Р. Р. Д. с ЕГН **********, роден на 21.01.2010 г., чрез неговата майка и законен
представител К. Ж. Ж. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: гр.Нова Загора, ж.к.
„Загоре“ бл.2, вх.„В“, ап.37 вместо по 140.00 лв. /сто и четиридесет лева/ - по 230.00 лв.
/двеста и тридесет лева/ месечна издръжка, считано от датата на предявяване на иска –
02.02.2021 г., до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента
на просрочието до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. Ж. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА К. Ж. Ж. с ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 168.75 лв. /сто шестдесет и осем лева и
седемдесет и пет стотинки/,съобразно уважената част от иска.
9
ОСЪЖДА К. Ж. Ж. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Ж. с ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 131.25/сто тридесет и един лева и двадесет и
пет стотинки/,съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р. Д. Ж. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Нова Загора държавна такса върху увеличения размер на
издръжката в размер 129.60 лв. /сто двадесет и девет лева и шестдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10