№ 409
гр. Плевен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. Г.А
при участието на секретаря А. Д. И.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Гражданско дело №
20254400100688 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ.
С искова молба /ИМ/ вх. № от 05.05.2025 г., подадена от К. Г. Т. против
Окръжен съд Велико Търново, Окръжен съд Габрово и Окръжен съд Ловеч,
депозирана пред първия от съдилищата, се иска от съда да постанови
решение, с което на основание чл. 2б от ЗОДОВ да осъди ответниците
солидарно да заплатят на ищеца обезщетение в размер на сумата от 4 400 лв.
за претърпените неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на
разглеждане в разумен срок на гражданско дело, образувано първоначално
като гр.д. № 733/2024 г. по описа на ОС Велико Търново, разглеждано в
последствие като гр.д. № 432/2024 г. по описа на ОС Габрово и приключило
като гр.д. № 713/2025 г. на ОС Ловеч, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане. В
ИМ се твърди, че делото е приключило, но продължителността му надхвърля
разумния срок на разглеждане на граждански спор, а с констативен протокол
изх. № РС-25-25/24.02.2025 г. на ИВСС заявлението му е оставено без
уважение на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 от ЗСВ.
С определение № 677/08.05.2025 г. по гр.д. № 428/2025 г. ОС Велико
Търново е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на РС Велико Търново, пред който е образувано като гр.д. №
1674/2025 г..
В срока за отговор ищецът е увеличил цената на иска от 4 400 лв. на
27 000 лв., поради което с определение № 1568/25.06.2025 г. по гр.д. №
1674/2025 г. РС Велико Търново е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на ОС Велико Търново.
1
С определение № 1086/18.07.2025 г. по гр.д. № 695/2025 г. ОС Велико
Търново е прекратил производството по делото и е изпратил същото на
основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ на ОС Габрово.
С определение № 754/28.07.2025 г. по гр.д. № 482/2025 г. ОС Габрово е
прекратил производството по делото и е изпратил същото на основание чл. 7
ал. 2 от ЗОДОВ на ОС Плевен, пред който е образувано настоящото дело.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Окръжен съд Ловеч, представляван от председателя му М.С., с който се
оспорва редовността на ИМ и алтернативно се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Прави се искане за прекратяване на
делото или постановяване на неприсъствено решение при условията на чл. 238
ал. 2 от ГПК, в случай, че ищецът не се яви в първото по делото заседание, не
вземе становище по отговора на ИМ и не е поискал делото да се разглежда в
негово отсъствие. В отговора се твърди, че производството по гр.д. №
713/2024 г. по описа на ЛОС е образувано на 08.11.2024 г. и е прекратено с
определение № 6/06.01.2025 г., влязло в законна сила на 15.01.2025 г., като е
продължило 2 месеца и 7 дни. Твърди се, че предмет на спора е претендирано
от ищеца обезщетение за неимуществени вреди от ответника ВтОС от
забавено правосъдие при разглеждане на гр.д. № 555/2024 г. по описа на този
съд, че след отвод на някои съдии в ЛОС на 22.11.2024 г. е изпратен препис от
ИМ за отговор на ответника ВтОС и в същият е направено възражение, че е
налице същия спор между същите страни, както и че след служебна проверка
съдията – докладчик е констатирал основателност на възражението и е
прекратил производството по делото на основание чл. 126 ал. 2 от
ГПК. Ответникът възразява, че делото е разгледано в срок, който отговаря на
критерия „разумен срок“ и ищецът не е претърпял вреди в пряка причинна
връзка с разглеждане на делото.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Окръжен съд Габрово, представляван от и.ф. председател В. Т. чрез
пълномощника му И. Х., съдебен помощник с пълномощно по делото, с който
се оспорва редовността на ИМ и алтернативно се изразява становище за
неоснователност на предявения иск и прекомерност на претендираното
обезщетение. В отговора се възразява, че производството по гр.д. № 432/2024
г. по описа на съда е образувано на 13.09.2024 г. и е прекратено със съдебен
акт на 17.10.2024 г., след отвод на всички 10 съдии в ОС Габрово при
условията на чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК, след което делото е изпратено на ВтАС за
определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа, че делото е
разгледано в срок, който отговаря на критерия „разумен срок“ и ищецът не е
претърпял вреди в пряка причинна връзка с разглеждане на делото.
Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 360 лв..
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Окръжен съд Велико Търново, представляван от председателя му Т. Д. чрез
2
пълномощника му М. В., съдебен помощник с пълномощно по делото, с който
се оспорва допустимостта на предявения иск като предявен при злоупотреба с
право и алтернативно се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Прави се искане за прекратяване на делото или постановяване
на неприсъствено решение при условията на чл. 238 ал. 2 от ГПК, в случай, че
ищецът не се яви в първото по делото заседание, не вземе становище по
отговора на ИМ и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие. В
отговора се възразява, че производството по гр.д. № 723/2024 г. по описа на
ВтОС е образувано на 15.08.2024 г. и е прекратено със съдебен акт на
26.08.2024 г., което се установява от приложената хрологична справка за
разглеждане на делото и делото е разгледано в срок, който отговаря на
критерия „разумен срок“. Претендират се направените по делото разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява, но депозира писмени
становища, с които поддържа предявения иск, иска делото да разглежда в
негово отсъствие, прави доказателствени искания.
В о.с.з. ответниците Окръжен съд Ловеч и Окръжен съд Габрово не се
представляват и не изразява допълнителни становища по основателността на
иска.
В о.с.з. ответникът Окръжен съд Велико Търново не се представлява, но
чрез пълномощника си съдебния помощник М. В. депозира писмено
становище, с което поддържа твърденията и възраженията си изложени в
отговора на ИМ. Иска се разглеждане на делото в отсъствие на представител
на ответника. Претендира разноски на основание чл. 10 ал. 4 от ЗОДОВ.
В о.с. з. контролиращата страна Окръжна прокуратура Плевен чрез
процесуалния си представител прокурор А. Б. изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1
от Конвенцията за защита на правата на човека и общите свободи /КЗПЧОС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се
разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата
3
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл. 6 § 1 от КЗПЧОС всяко лице "при определянето на
неговите граждански права и задължения", има право на справедливо и
публично гледане на делото, в разумен срок и нарушението на това
субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата
на деликта.
Исковата претенция от К. Г. Т. против ответниците Окръжен съд Ловеч,
Окръжен съд Велико Търново и Окръжен съд Габрово за сумата от 27 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в накърнено чувство за справедливост, чувства на безсилие,
гняв, обида от незачитане на правото му да бъде извършено бързо и адекватно
разглеждане на делото му, негативни емоции, нарушен сън, продължителна
тревожност, раздразнителност, подтиснато настроение, хронично главоболие,
усещане за тревога от нарушената сигурност в държавността и др. в резултат
нарушаване на правото на ищеца на разглеждане в разумен срок на гр.д. №
723/2024 г. по описа на ВтОС, продължило като гр.д. № 432/2024 г. по описа
на ОС Габрово и приключило като гр.д. № 713/2024 г. по описа на ОС Ловеч,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
ИМ – 05.05.2025 г. до окончателното й заплащане намира правното си
основание в чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ е на Държавата, която е длъжна
да гарантира, че нейните органи и служители действат законосъобразно и
добросъвестно, но в производството по този закон като страна по
материалното правоотношение Държавата се представлява от процесуални
субституенти, каквито в случая са ОС Ловеч, ВтОС и ГОС, поради което
съдът приема, че искът се явява насочен срещу надлежни ответници с оглед
твърденията в ИМ, че същите са разглеждали посоченото дело, по което
ищецът е страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ гражданите и
юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б ал. 1 по приключени
4
производства само когато е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт,
по която няма постигнато споразумение. С представения констативен
протокол изх. № РС-25-25/24.02.2025 г. на ИВСС заявлението на ищеца за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на забавено
правосъдие по приключилото гражданско дело, образувано първоначално като
гр.д. № 723/2024 г. по описа на ОС Велико Търново е оставено без уважение
на основание чл. 60е ал. 1 т. 1 от ЗСВ, поради съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало правото да потърси защита на правата си по исков ред и
искът като допустим следва да бъде разгледан по същество.
Установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 2б от
ЗОДОВ приема, че критериите, въз основа на които съдът прави преценката си
дали е допуснато нарушение по чл. 6 § 1 КЗПЧОС са посочени примерно в
закона в чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, като са приложими стандартите, установени в
практиката на ЕСПЧ, като първо се установява продължителността на
релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен.
Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси
баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и
необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на
съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния
период, съдът прилага три критерия: 1. сложността на делото, 2. поведението
на страната и 3. поведението на компетентните органи, като единствено
забавянията, които се дължат на съответните държавни органи, имащи
качеството на процесуални субституенти на Държавата могат да обосноват
заключението, че не е било спазено изискването за "разумен срок".
При определяне на размера на обезщетението съдът следва да съобрази
установените от националното право правила в конкретния случай
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като се прилага се принципът на пълно
обезщетение за вредите, причинени в пряка причинна връзка от неразумната
продължителност на съдебното производство. В практиката си ЕСПЧ приема,
че е налице оборима презумпция, че всяка неразумна продължителност на
производството води до причиняване на неимуществени вреди, като
обичайните такива са свързани с обстоятелството, че за дълъг период от
време, лицето е поставено в ситуация да изпитва притеснения и безпокойство,
накърнено е чувството му за справедливост, страда нуждата от доверие в
5
институциите и сигурността, че те ще си свършат по най-добрият начин
работата. Наличието на допълнителни вреди, извън обичайните такива,
водещи до определянето на по-висок размер на обезщетението следва да се
докажат от ищеца. В този смисъл е и практиката на ВКС /арг. определение №
50744/19.10.2022г. по гр.д.№ 732/2022г. на ВКС, III гр.о., решение №
50280/11.09.2023 г. по гр.д. № 4210/2021 г. на ВКС, IV г.о и др./. В случай, че
бавното правосъдие е следствие от дейността на няколко съдилища, доколкото
те носят солидарна отговорност, искът може да бъде предявен и само срещу
един от деликвентите за обезщетяване на всички претърпени вреди или за
частта, съобразно неговия принос.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК, съдът
приема, че в тежест на ищеца, който твърди, че е претърпял неимуществени
вреди от увреждащи го действия на съдилищата в нарушение по чл. 6 § 1
КЗПЧОС в процеса на извършвана от тях правораздавателна дейност при
разглеждане на посоченото в ИМ гражданско дело извън разумния срок е да
установи по делото предпоставките, визирани в чл. 2б от ЗОДОВ, от които
произтича претендираното с ИМ материално право на обезщетение за
неимуществени вреди, като докаже твърденията си, че е бил страна в
посоченото в ИМ гражданско дело, разглеждането му от ответните съдилища в
някоя от неговите инстанции, продължителността на същото, поведение на
служителите на ответниците, което е довело до продължителност на
производството, надхвърлящо рамките на обичайното необходимо време,
което представлява нарушение на чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, както и че в пряка
причинна връзка с продължителността на това производство е претърпял
посочените в ИМ неимуществени вреди. В тежест на всеки от ответниците е
да докаже по делото, че производството по гражданското дело е продължило в
рамките на разумния срок с оглед обстоятелствата по делото като цяло и в
частност при разглеждането му пред съответния ответен съд и в случай, че са
налице основания за ангажиране на отговорността на Държавата по този ред
да оборят презумпцията, че в резултат на неразумната продължителност на
производството на ищеца са причинени неимуществени вреди в рамките на
обичайните такива.
Установява се от приетото към доказателствата по делото гр.д. №
713/2024 г. по описа на ОС Ловеч и приложенията към същото, че:
6
На 15.08.2024 г. от Инспектората към ВСС до ОС Велико Търново е
препратена искова молба /ИМ/ на К. Г. Т., подписана с КЕП на 08.08.2024 г.
против ОС Велико Търново, с която същият е предявил иск с цена 33 000 лв.
за осъждане на ответника да му заплати обезщетение по чл. 2 б от ЗОДОВ за
вреди от бавно правосъдие извън разумния срок при разглеждане на гр.д. №
555/2024 г. по описа на този съд. Въз основа на ИМ е образувано гр.д. №
723/2024 г. по описа на ОС Велико Търново и с протокол за избор на
докладчик от същата за дата за съдия – докладчик по делото е избран съдия Й.
В.. С определение от 26.08.2024 г. съдията – докладчик е прекратил
производството по делото на основание чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ и е изпратил
делото на ОС Габрово като най-близък компетентен съд. Определението е
съобщено на ищеца чрез ЕПЕП на 28.08.2024 г. и поради липса на жалба в
законния едноседмичен срок е влязло в законна сила на 05.09.2024 г., след
което с писмо от 11.09.2024 г. е изпратено на ОС Габрово.
Пред ОС Габрово делото е образувано на 13.09.2024 г. като гр.д. №
432/2024 г. и с протокол за избор на докладчик от същата за дата за съдия –
докладчик по делото е избрана съдия К.Г.. С определение от 17.09.2024 г.
съдията-докладик се е отвела от делото поради наличието на образувани дела
от същия ищец против ОС Габрово, в който съд съдията – докладчик работи. В
периода от 19.09.2024 г. до 16.10.2024 г. делото последователно е
разпределено на останалите 9 съдии в ОС Габрово, които в периода от
20.09.2024 г. до 17.10.2024 г. последователно са се отвели от разглеждане на
делото със същите мотиви и същото е изпратено на ВтАС по реда на чл. 23 ал.
3 от ГПК за определяне на друг равен по степен съд на 18.10.2024 г..
Пред ВтАС делото е образувано на 23.10.2024 г., разпределено е на
същата дата и с определение № 698/30.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 557/2024 г.
ВтАС е изпратил делото за разглеждане от ОС Ловеч, като писмото за
изпращане е с изх. № от 06.11.2024 г..
Пред ОС Ловеч делото е образувано на 08.11.2024 г. като гр.д. №
713/2024 г. и на същата дата за съдия – докладчик е опредЕ. съдия М.В.. С
определение от 12.11.2024 г. съдията-докладчик се е отвела от делото поради
наличието на образувани дела от същия ищец против ОС Габрово, в който съд
съдията – докладчик работи. В периода от 13.11.2024 г. до 15.11.2024 г. делото
последователно е разпределено на още трима съдии в ОС Ловеч, които в
7
същия период последователно са се отвели от разглеждане на делото със
същите мотиви. Петият определен на 15.11.2024 г. съдия – докладчик е
разпоредил провеждане на процедурата по чл. 131 от ГПК с разпореждане от
18.11.2024 г., като съобщението с препис от разпореждането на съда е
изпратен на същата дата на ответника ОС Велико Търново и връчено на
22.11.2024 г.. По делото е депозиран отговор на ИМ на 20.12.2024 г., след
което с определение от 06.01.2025 г. съдът е прекратил производството по
делото на основание чл. 126 ал. 1 от ГПК, тъй като служебно е констатирал, че
между същите страни вече има предходно образувано дело със същия предмет
– гр.д. № 711/2024 г. по описа на ОС Ловеч. Определението е съобщено на ОС
Велико Търново на 06.01.2025 г. чрез ССЕВ, а на ищеца на 07.01.2025 г. чрез
ЕПЕП и поради липса на жалба в законния едноседмичен срок е влязло в
законна сила на 15.01.2025 г..
Държавата чрез представляващите я процесуални субституенти е
длъжна да обезщети вредите, които са пряка и непосредствена последица от
неразумно бавните действия на органите на съдебната власт, но след
изменението на чл. 4 ал. 2 от ЗОДОВ, която е проекция на чл. 53 от ЗЗД следва
да е налице и доказан принос от посочения като ответник процесуален
субституент на Държавата в осъществяване на противоправния резултат -
забавеното правосъдие по конкретно посоченото дело. Съдът приема, че за да
възникне в полза на ищеца К. Г. Т. правото на обезщетение по чл. 2б ал.1
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва по
делото да се установят действия или бездействия от длъжностните лица от
съдилищата, разгледали гр.д. № 723/2024 г. по описа на ОС Велико Търново
до приключването му като гр.д. № 713/2024 г. по описа на ОС Ловеч в
периода от 15.08.2024 г. до 15.01.2025 г., довели до забавяне развитието на
съдопроизводството по конкретния спор и неприключването му в рамките на
срок, който обективно според конкретните обстоятелства и в съответствие с
утвърдените стандарти на правовата държава и практиката на ЕСПЧ може да
бъде приет за разумен. При съобразяване на установената с горепосочените
писмени доказателства продължителност на делото през периода от 15.08.2024
г. до 15.01.2025 г. /5 месеца/ и разглеждането му през този период от
множество съдилища може да се направи извод, че процесуалните действия от
всеки от съдилищата са осъществени в кратки, законни и разумни срокове при
изначална недопустимост на предявения иск. Не се установяват по делото
8
периоди на необяснимо бездействие от страна на съдилищата, липсва каквато
и да е никаква забава в действията на съда и служителите му, като действията
на всеки от съдилищата от датата на образуване на делото пред всеки от тях и
разпределянето на съдия- докладчик до приключването му и изпращане на
друг съд при необходимост за това са своевременни и не разкриват каквото и
да е отклонение от установените процесуални срокове. Следва да се има
предвид обстоятелството, че делото е образувано по време на съдебната
ваканция, през която съдиите ползват полагащ им се платен годишен отпуск и
не е от кръга на делата, които се разглеждат преимуществено през този период
съгласно закона, като наред с това постановяването на акт по делото по реда
на чл. 7 ал. 2 от ЗОДОВ от съдията при ВтОС е извършено в разумен
процесуален срок, а в рамките на разглеждането му пред този съд от
15.08.2024 г. до 05.09.2024 г. за ищецът е текъл и 1 – седмичен срок за
подаване на частна жалба против прекратителното определение. През периода
след влизане в сила на определението до изпращането му на ОС Габрово е
изминал период от 5 дни, но следва да се отчете, че само 2 от тях са работни,
поради предвидени официални празнични почивни дни от 6 до 8.09.2024 г..
Самоотводите на десетте съдии от състава на ОС Габрово през периода от
13.09.2024 г. до 17.10.2024 г. са породени от обстоятелствата, че ищецът е
предявил множество искове срещу този съд за вреди от забавено правосъдие
или друго увреждащо поведение, мотивирани са и не са допринесли за
забавянето на делото извън разумния срок, тъй като самоотводите са
направени почти незабавно при възлагане на разпределяне на делото на
съответния съдия – докладчик. Пред ВтАС разглеждането на делото е
продължило по-малко от месец, а пред ОС Ловеч разглеждането на делото е
продължило по-малко от 2 месеца до постановяване на съдебния акт за
прекратяване на производството по делото, като съдът се е произнесъл
своевременно след като е бил сезиран с отговора на ИМ, постъпил на
20.12.2024 г. за повторното образуване на дело със същия предмет между
същите страни. Самоотводите на четирима съдии от състава на ОС Ловеч през
периода от 08.11.2024 г. до 15.11.2024 г. отново са породени от
обстоятелствата, че ищецът е предявил множество искове срещу този съд за
вреди от забавено правосъдие или друго увреждащо поведение, мотивирани са
и не са допринесли за забавянето на делото извън разумния срок, тъй като са
направени почти незабавно при възлагане на разпределяне на делото на
9
съответния съдия – докладчик. Следва да се отчете и обстоятелството, че
ищецът е този, който има задължение да подаде допустим иск и да не се
сезира двукратно съда с един и същи спор, продължителността на делото пред
ОС Ловеч е разумна с оглед обстоятелството, че е провеждана процедура по
чл. 131 от ГПК през периода от 22.11.2024 г. до 20.12.2024 г., а след този
период до 06.01.2025 г. само 6 от календарните дни са работни, поради
предвидени официални празнични или само почивни дни през 21-22 декември
вкл., 24-26 декември вкл., 28 -29 декември вкл., 1, 4 и 5 януари 2025 г. вкл..
Продължителността на разглеждане на делото от няколко съдилища следва да
се приеме за нормална с оглед предвидените в закона процесуални срокове и
обстоятелството, че по делото е налице произнасяне на по-горен съд по реда
на чл. 23 ал. 3 от ГПК. Следва да се отчете и обстоятелството, че през
посочения по-горе период от 5 месеца са текли и срокове, в които ищецът е
упражнявал установени му от закона права да подаде частна жалба, да му
бъдат връчвани актовете на съда, както и са текли и срокове, през които
делото е пренасяно физически между съдилищата. Може да се обобщи, че
пред всеки от посочените съдилища, разглеждали делото, вкл. ответните
съдилища делото е стояло за разглеждане в рамките на предвидения в закона
срок, който отговаря на всички законови стандарти за разглеждане на един
граждански спор. При така обсъдените доказателства не може да се приеме,
че по делото е доказано поведение на длъжностни лица от съдилищата,
разглеждали делото, накърняващо правото на ищеца на разглеждане на делото
в разумен срок, тъй като продължителността на проведеното исково
производство посочена по-горе както като цяло, така и пред всеки от
ответните съдилища не покрива критерия за разглеждане на делото извън
разумния срок. При тези правни изводи съдът приема, че не са налице
действия или бездействия на длъжностни лица при ответниците, които да са
нарушили правото на ищеца за разглеждане и решаване на гражданското дело,
по което ищецът е бил страна, образувано като гр.д. № 723/2024 г. по описа на
ОС Велико Търново и приключило като гр.д. № 713/2024 г. по описа на ОС
Ловеч в разумен срок, поради което предявеният от ищеца К. Т. иск по чл. 2б
ал. 1 от ЗОДОВ се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен
като такъв без да се обсъжда наличието на втората и третата предпоставка от
фактическия състав - настъпването на вреди и причинна връзка между
деянието и вредите.
10
Относно разноските:
С оглед изхода на делото при съобразяване на обстоятелството, че
ответниците ОС Велико Търново и ОС Габрово са представлявани по делото
от лице с юридическо образование на трудов договор в този съд, което е
депозирало писмен отговор на исковата молба и становище по хода на делото,
съдът намира, че в полза на всеки от тези ответници следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер от 200 лв.
съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата по чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Е.
солидарно против ответниците Окръжен съд Ловеч, представляван от
председателя му М.С., ответника Окръжен съд Габрово, представляван от и.ф.
председател В. Т. и Окръжен съд Велико Търново, представляван от
председателя му Т. Д. иск с правно основание чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ за сумата
от 27 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане в
разумен срок на гражданско дело, образувано като гр.д. № 723/2024 г. по
описа на ВтОС и приключило като гр.д. № 713/2024 г. по описа на ОС Ловеч,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
ИМ – 05.05.2025 г. до окончателното й заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Е., ул. „к.“ №* да заплати на
Окръжен съд Велико Търново сумата от 200 лв. за направени по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН ********** от гр. Е., ул. „к.“ №* да заплати на
Окръжен съд Габрово сумата от 200 лв. за направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
12