№ 12802
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110119098 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Б. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, искове за установяване на
вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за сумата 536,58 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес: гр. София, *****, *****, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 30.01.2023 г. до окончателното й погасяване, 100,56 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г., 24,95 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 30.01.2023 г. до окончателното й погасяване, и 5,60 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г.
до 18.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 4987/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата
на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението
си да заплати сумата 536,58 лв. за потребена топлинна енергия за периода от
01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и 24,95 лв., представляваща цена за услуга дялово
разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на
обезщетение за забава съответно в размер на 100,56 лв. върху главницата за доставена
1
топлинна енергия за периода от 15.9.2020 г. до 18.01.2023 г. , и обезщетение за забава в
размер на 5,60 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
31.01.2020 г. до 18.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2023 г. до окончателното й
погасяване.
Ответникът Б. Х. Ц. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или
ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.
Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност за част
от претендираните суми. По отношение на претендираното обезщетение за забава сочи,
че ищецът не е представил доказателства за датата на публикуване на сумите на сайта
или по друг начин, поради което ответникът не е поставен в забава. Заявява, че не
оспорва количеството доставена топлинна енергия за процесния период и стойността
й.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бруната“ ООД не е изразило становище по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представена е Заповед № ***** г. на председателя на Изпълнителния комитет
към Столичен народен съвет, съгласно която ответникът Б. Х. Ц. е придобил
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. София,
*****.
Представен е Договор от 28.01.2002 г. между етажните собственици на вх. А на
бл. 21 в гр. София, ж. к. „Левски – В“ и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост, както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между
ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщения към фактура №№ ***** с отразени
количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
С доклада си по делото, обективиран в определение № 18556 от 25.05.2023 г.,
съдът е отделил за безспорно, че до недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София,
*****, за процесния период е доставена топлинна енергия и е извършена услуга дялово
разпределение в претендираните от ищеца размери.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
процесния период 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. са на стойност 536,58 лв., а стойността
на услугата дялово разпределение за същия период е 24,95 лв. Лихвата за забава върху
главницата за ТЕ и ДР е в размер на 104,92 лв. Според вещото лице за периода
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г. стойността на потребената ТЕ в процесния имот е в размер
на 513,87 лв., а лихвата за забава върху тази сума за периода 15.09.2020 г. – 18.01.2023
г. е 93,68 лв. Лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение е в размер на
5,84 лв. Вещото лице е установило, че към 30.05.2023 г. процесните задължения не са
били погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
2
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано през процесния
период да е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния
имот, тъй като се установи, че ответникът е собственик на същия по силата на Заповед
№ ***** г. на председателя на Изпълнителния комитет към Столичен народен съвет.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в процесния
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
3
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая по делото не е спорно и се доказва, че за процесния имот и период е
доставена топлинна енергия на стойност 536,58 лв. В този смисъл по делото не са
ангажирани доказателства ищецът да е доставял топлинна енергия в нарушение на
задълженията за качество, а от заключението по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза беше установено, че същата не е заплатена.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно наведеното от
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 30.01.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
30.01.2020 г. са погасени по давност. Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид изложеното, вземането за доставена
топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. е станало изискуемо на
15.01.2020 г. и давността за него към момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е изтекла. По отношение на вземанията за периода от
01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. същите не са покрити от давност, тъй като вземането за
м.12.2017 г. е станало изискуемо преди изтичането на давностния срок. Съгласно
заключението по изслушаната ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна енергия за
периода, който не е погасен по давност – от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., е в размер на
513,87 лв.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че върху непогасената по давност част от
4
главницата за топлинна енергия се дължи лихва за забава в размер на 93,68 лв. за
периода 15.09.2020 г. – 18.01.2023 г.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото е отделено за безспорно, че
за процесния имот през процесния период от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. е
извършвана услугата дялово разпределение и същата възлиза на стойност 24,95 лв.
Същата не е погасена по давност, поради което ответникът дължи плащане в пълен
размер.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната претенция в тази част се
явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25,00 лева
- заплатена държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 71,05 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият
е сторил разноски в размер 75,00 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях, съобразно уважената част на
исковете, следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 449,97 лв.
В исковото производство ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лв., като съдът намира направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност за основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9
ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
материален интерес до 1000 лв. (каквото е настоящото) минималното адвокатско
възнаграждение е 400 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
извършените от процесуалния представител на ответника действия в исковото
производство, съдът счита, че заплатеният хонорар следва да бъде намален до сумата
от 400 лв. Съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъди
съответна част от сторените в исковото производство разноски, а именно сумата от
21,08 лв.
Длъжникът няма право на разноски в заповедното производство в случаите на
развило се исково по реда на чл. 422 ГПК.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 513,87 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с
адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. 201А, вх. Г, ет. 1, ап. 67, аб. № 68757; 93,68
лв. обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до 18.01.2023 г.; 24,95 лв. цена за услугата
за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2023
г. по ч.гр.д.№ 4987/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 513,87 лв. до пълния предявен размер 536,58 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. до 30.11.2019, за горницата над 93,68 лв. до
пълния предявен размер 100,56 лева обезщетение за забава от 15.09.2020 г. до
18.01.2023 г. и за сумата 5,60 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за
дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 18.01.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.02.2023
г. по ч.гр.д.№ 4987/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. Х. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 71,05 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 449,97 лв. -
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА Б. Х. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
21,08 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Бруната“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6